О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./08.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито
заседание, проведено на осми юли май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
7505 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Р.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ганка Трендафилова, срещу Технически университет –
Варна, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1, обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 KT за признаване за незаконно на
уволнението на ищеца, извършено с т. 1 от заповед № 237/29.05.2020 г. на
ректора на ТУ-Варна, и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност.
Ищецът твърди, че
уволнението му е мотивирано с доказано плагиатство в негова дисертация през
2017 г., с която му е присъдена научна степен „доктор на науките“, и в научните
му трудове за участие в конкурса за заемане на академична длъжност „професор“,
приключил през 2016 г., което плагиатство е установено с доклад на Комисията по
академична етика към МОН от 02.11.2018 г. Излага, че на същото основание вече е
бил уволнен веднъж и с влязло в сила на 25.03.2020 г. решение по гр.р. №
18698/2018 г. по описа на ВРС уволнението е признато за незаконно и е
възстановен на работа, но решението все още не е изпълнено. Изтъква също, че
новата уволнителна заповед не му е връчена, а научил за нея от трети лица.
Счита уволнението за незаконно и моли за неговата отмяна и възстановяването му
на предишната работа.
След извършена служебна проверка относно допустимостта на
производството, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 344, ал. 1 , т. 1 КТ е нормативно
установено правото на работника да оспори законността на уволнението чрез
предявяването на конститутивен иск. В съдебното производство
по същия се изследва правото на работодателя (ответник) да прекрати едностранно
трудовото правоотношение на ищеца, поради което това негово право следва да е
упражнено към момента на предявяването на иска и да е породило правни
последици, изразяващи се в прекъсване на правната връзка между страните. Тези
последици настъпват от момента, когато уволнителната заповед, обективираща волеизявлението на работодателя, бъде връчена
на работника – арг. от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ и чл.
195, ал. 3 КТ. Следователно именно от този момент се поражда и правото на
последния да оспори законността на уволнението.
В настоящия случай ищецът изрично (трикратно в исковата
молба) твърди, че заповедта за уволнение не му е връчвана, поради което
оспореното негово уволнение изобщо не е произвело действие, респ. не е
възникнало и правото му да го оспори по съдебен ред. При това положение исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 KT се явяват преждевременно предявени и производството по делото следва да
бъде прекратено като недопустимо. В
този смисъл е налице и съдебна практика, обективирана в решение №
433 от 27.11.2012 г. по гр.д. № 1381/2011 г. на ВКС, IV ГО.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по
гр.д. № 7505/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 130 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца;
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, чрез процесуалния му представител адв. Ганка Трендафилова, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: