№ 384
гр. С, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110127100 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3
ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Г. М. Т., с която се предявява
осъдителен иск срещу ЗК „ф-ма“ АД за осъждане на дружеството да заплати сумата от
102,71лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 1581,50лв. за периода от 11.12.2020г. до 01.08.2021г. В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че с Решение №3397/28.10.2021г., постановено по гр.д.
№45826/2021г. на СРС, 78 състав ЗК „ф-ма“ АД е осъдено да заплати на Г. М. Т.
обезщетение за нанесени вреди на л.а. „Ф С“, с рег.№**** от ПТП на 10.12.2020г.,
причинено по вина на водач на л.а. „О З“, с рег.№****, чиято гражданска отговорност е
обект на задължителна застраховка, сключена с ответника ЗК „ф-ма“ АД в размер на
1581,50лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на
02.08.2021г. до окончателното й плащане. Посочва се, че по посоченото дело не е бил
предявен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху
обезщетението за периода от 11.12.2020г., когато ЗК „ф-ма“ АД е уведомено за настъпилото
застрахователно събитие до 01.08.2021г., когато е подадена исковата молба по гр.д.
№45826/2021г. на СРС, 78 състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ЗК „ф-ма“ АД е постъпил отговор на исковата молба,
с който се посочва, че дружеството не е било поканено доброволно да заплати мораторна
лихва върху присъденото обезщетение, поради което считат, че не са дали повод за
завеждане на делото, поради което и не дължат разноски. Посочва се, че мораторна лихва
тече от 23.01.2021г. до 01.08.2021г., която е в размер на 83,91лв., като се представя
платежно нареждане за заплащането й в полза на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг, изпадането на ответника в забава, началния момент на изпадането в забава и
размера на претенцията.
1
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Между страните не се спори, че с Решение от 28.10.2021 г. по гр. дело № 45826/2021
г. е уважен предявеният от Г. М. Т. срещу „ф-ма“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за сумата от 1581,50 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпило на 10.12.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2021 г до окончателното плащане.
Спорен между страните е въпросът за момента, в който длъжникът е изпаднал в
забава. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени
специални правила, съобразно които застрахователят се задължава на основание чл. 429, ал.
1, т. 1 КЗ да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността
на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от Кодекса за застраховането
(отм.) новият Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента
на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на
претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1. изпадане на застрахователя в забава – чл. 497,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2. с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание
чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответното
дружество дължи законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на уведомяването
му от увреденото лице, което в настоящия случай е направено на 11.12.2020 г., който факт
не се оспорва от ответника, а и се доказва от постановеното решение за присъждане на
дължимото застрахователно обезщетение. Крайната дата е 01.08.2021 г. – ден преди
подаване на исковата молба по гр. дело № 45826/2021 г. по описа на СРС, 78 състав.
Доколкото искът за акцесорната претенция е предявен за посочения период, то същият
следва да бъде и уважен. Като взе предвид, че искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата в
размер на 1581,50 лева, то и предявеният иск за мораторна лихва е установен в своето
основание. Определен при условията на чл. 162 ГПК следващият се размер на
обезщетението за забава върху регресното вземане на ищеца за посочения период възлиза на
102,71 лева.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 30.06.2022 г. ответникът
е заплатил сумата от 83,91 лева. Съдът следва да съобрази така направеното плащане,
поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 18,80 лева и да бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 102,71 лева, поради погасяването му чрез плащане.
Следва да се отбележи, че доколкото лихва за забава се дължи по силата на правната
2
норма и обезщетение е присъдено, но застрахователя е бил в забава за плащането му,
въпреки че е дължал такова, то не е необходимо да бъде канен да заплати лихва за забава.
По разноските:
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена частично в хода на процеса. Това налага
извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е след образуване на делото и след получаване на препис от исковата молба,
поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по
делото.
Предвид изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно
установената част от вземанията, както и съобразно извършеното в хода на процеса
плащане, а именно: 50 лева за държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ф-ма“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „Ч в“ № 51 Д да заплати на Г. М. Т., с ЕГН: ********* и адрес: гр. С, ул. „Г И“ № 68,
ап. 4 сумата от 18,80 лв., представляваща мораторна лихва върху сума в размер на
1581,50лв., дължима за периода от 11.12.2020 – 01.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 102,71 лева, поради погасяване чрез постъпило плащане в хода
на производството.
ОСЪЖДА ЗК „ф-ма“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „Ч в“ № 51 Д, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. М. Т., ЕГН: *********, с
адрес: гр. С, ул. „Г И“ № 68, ап. 4, сумата от 410 лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3