№ 850
гр. Шумен, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630101298 по описа за 2025 година
Предявени са два иска, първият от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр.
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, втория иск в условията на
евентуалност - с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, както и насрещни искове - с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. А.
Грозданова - Стоянова, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул.
„***” № 4, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес: гр. Троян, ул. „***” ет. 4, офис 30, чрез адв.
Димитър Гърков от АК - Ловеч срещу ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис
4, представлявано от управителя Лига Лемберга.
Ищцата твърди, че на 05.10.2023 г. сключила с ответното дружество - „ЮтеКредит
България“ ООД Договор за кредит от разстояние № L332051, по силата на който й бил
предоставен потребителски кредит в размер на 2 999.21 лева. Посочената сума следвало да
бъде върната при ГПР 58.35% и лихвен процент 38.00%, а размерът на общата сума, която
следвало да върне била в размер на 5 530.90 лв. Дължимата по договора сума следвало да
бъде върната за срок от 3 години. Твърди, че към задължението на договора, кредиторът
таксувал и такса за разглеждане в размер на 542.72 лв. в противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която по съществото си представлявала скрита лихва, което правило
посочената в договора лихва в размер на 38% невярна, а неточно посочения лихвен процент
бил достатъчно основание за прогласяване недействителността на процесния договор за
заем.
Излага, че съгласно процесния договор за заем, таксата за разглеждане се дължала в
деня на подписване на договора за кредит, като същата се възстановявала от клиента с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, както и въпросната такса се
дължала в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване или каквато и да е друга
1
причина. Счита въпросната такса за нищожна, поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
тъй като на практика, въпросната такса в размер 542.72 лв. била в значителен размер от
размера на получения заем и единствено водила до допълнително увеличаване на
задълженията на потребителя, давайки възможност на кредитора да капитализира
допълнителен приход от присъща му дейност, както и че впоследствие се включвала в
размера на погасителните вноски и в ГПР.
Ищцата твърди, че процесния Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023
г., сключен с „ЮтеКредит България“ ООД е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото включената в договора такса за разглеждане
представлява прикрита договорна възнаградителна лихва, тъй като посочена такса се
изплащала от кредитополучателя на 36 вноски от по 15.08 лв. към останалите съставки на
общата месечна погасителна вноска по кредита, което водило до увеличение на лихвения
процент и предвид, че в договора не бил записан действителният размер на
възнаградителната лихва, моли да бъде прогласена недействителността му.
В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което: да признае за установено
в отношенията между страните, Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН ********** и
„ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г. е
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение, с което признае за
установено, че Таксата за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в
Договор за кредит № L332051/05.10.2023 г., сключен между сключен между Д. А. Г., ЕГН
********** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* е нищожна, поради
противоречието й с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява
лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 20.10.2025 г. писмена
молба от пълномощника на ищеца - адв. Димитър Гърков от Адвокатска колегия – Ловеч,
заявява, че поддържа исковата молба, както и оспорва предявените насрещни искове ,
излагайки конкретни съображения в подкрепа на исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК,
ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, представя писмен отговор, в който излага
аргументи за неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и
възражения. В отговора ответника заявява, че счита предявените искове за недопустими,
както и че оспорва същите по основание и размер, като ги счита за неоснователни. Заявява,
че признава следните факти: сключването между страните на 05.10.2023 г. на Договор за
кредит № L332051, по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 2 999.21
лева, срока на погасяване – 36 месеца при фиксиран ГЛП 38.00% и ГПР 58.35 %. Доколкото
посочените факти не са спорни между страните, ответникът моли същите да бъдат отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото.
Същевременно оспорва следните твърдения на ищцата: че таксата за разглеждане
представлява прикрита възнаградителна лихва и твърдението за недействителност на
договорната лихва поради противоречието й с добрите нрави. В отговора на исковата молба
излага подробни съображения относно твърденията си. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира
и разноски.
С насрещната искова молба предявява осъдителни искове, като моли съда да се
произнесе с решение, по силата на което да осъди ищеца да им заплати сумата от 2 494.83
лева, представляваща равностойността на усвоената и непогасена главница Договор за
2
кредит № L332051/05.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настоящия
иск – 11.07.2025 г. и договорна лихва в размер на 42.26 лева – падежирала главница за
периода от 26.09.2024 г. до 15.11.2024 г. /датата на прекратявяне на договора за кредит/, ако
съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Претендира и разноски.
Препис от насрещната искова молба е изпратена на ищцата по първоначалния иск. В
едномесечния законоустановен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, в който
излага съображения, че претендираните с насрещната искова молба искове са неоснователни
и недоказани, заявявайки, че подробни съображения за недействителността на процесния
Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г. е изложила в първоначалната
искова молба. В същото време излага, че до момента е заплатила на ищеца по насрещния
иск сумата от 1 845.08 лв., а усвоената сума била в размер на 2 999.21 лв. Счита, че в случай,
че бъде уважен първоначалния, предявен от нея иск, то остатъка от реално получената сума
бил в размер на 1 154.13 лв. Моли предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени и да й
бъдат заплатени разноските до делото при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.
В проведените по делото съдебни заседания, ответника „ЮтеКредит България“
ЕООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана
на 21.10.2025 г. молба от пълномощника на ответника – юрисконсулт Ваня Цветкова,
заявяват, че поддържат отговора и направените с него искания, както и предявените
насрещни искове, като молят първоначалните искове да бъдат отхвърлени и да бъдат
уважени предявените от тяхна страна насрещни искове, като излагат конкретни мотиви в
тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения Договор за кредит от разстояние № L332051 е, че на 05.10.2023
г. ответното дружество „ЮтеКредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател
предоставило на ищцата Д. А. Грозданова, в качеството на заемополучател потребителски
кредит в размер на 2 999.21 лева. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 36
месеца, като бил договорен ГПР 58.35% и фиксиран годишен лихвен процент 38.00%.
Общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 5 530.90 лева, в това число и
такса за разглеждане в размер на 542.72 лева. В погасителния план е посочена падежната
дата на всяка една погасителна вноска, като първата падежна дата е 26.10.2023 г., а датата на
последното плащане – 26.09.2026 г. Посочен е размерът на погасителната вноска, както
следва: за месечни вноски от 1-ва до 35-та – 155.90 лева и 74.40 лева за 36-та вноска, като за
всяка погасителна вноска е посочен размерът на погасяваната с нея главница, лихва и такса.
Съгласно Договора за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г., ищцата дължи таксата
за разглеждане в деня на подписването на договора за кредит, като същата бива
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план,
приложение към индивидуалния договор за кредит. Също така съгласно цитирания договор
за кредит, въпросната такса се дължи в цялост при предсрочно погасяване на, прекратяване
или каквато и да е друга причина.
От приложените по делото платежни нареждания се установява, че ищцата е превела
по сметка на кредитора „ЮтеКредит България“ ЕООД следните суми, както следва: на
27.11.2023 г. – 180.00 лв., на 28.12.2023г. – 194.00 лв., на 02.01.2024 г. – 187.00 лв., на
27.02.2024 г. - 196.00 лв., на 05.03.2024 г. – 155.08 лв., на 27.03.2024 г. – 156.00 лв., на
28.05.2024 г. – 180.00 лв., на 01.07.2024 г. – 190.00 лв., на 10.07.2024 г. – 201.00 лв., на
13.09.2024 г. – 16.00 лв., 24.01.2025 г. – 200.00 лв. или общо сума в размер на 1 845.08 лева.
От приложените по делото екранна снимка от платформата на дружеството -
кредитор се установява, че ищцата е заплатила до момента сума в размер на 1 845.08 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
3
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за кредит №
L332051/05.10.2023 г.; заверено копие на Погасителен план към Договор за кредит №
L332051/05.10.2023 г.; заверено копие на Разписка № 0200025722546749 от 21.05.2025 г.;
заверено копие на Общи условия/Рамково споразумение за потребителски кредити №
********* представляващи неразделна част от Договора за кредит по чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
заверено копие на изявлението за прекратяване на договора за кредит от 16.11.2024 г.,
екранна снимка от приложението на „ЮтеКредит България“ ЕООД, платежни нареждания
от 27.11.2023 г., 28.12.2023г., 02.01.2024 г.; 27.02.2024 г., 05.03.2024 г., 27.03.2024 г.,
28.05.2024 г., 01.07.2024 г., 10.07.2024 г., 13.09.2024 г., 24.01.2025 г.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По претенцията с правно основание квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4
от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за прогласяване на недействителен на
процесния Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г.
В евентуалност е предявен установителен иск за прогласяване за нищожна
Таксата за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в Договор
за кредит № L332051/05.10.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във
вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 05.10.2023 г.
Договор за кредит от разстояние № L332051, с описания предмет, цена и срок, както и че
кредиторът е изпълнил задълженията си по него като е превел на ищцата сумата в размер на
2 999.21 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 05.10.2023 г. по своята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 05.10.2023 г. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за
изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на
тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна
уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на
4
противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се
характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ
примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в
множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е
задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Таксата за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в
Договор за кредит № L332051/05.10.2023 г., сключен между страните, в размер на 542.72 лв.,
представлява всъщност прикрита възнаградителна лихва – печалба за кредитора, която не е
обявена като такава, а и е придаден вид на такса за услуга, каквато кредиторът всъщност не
извършва отделно, защото именно това е предметът му на дейност. След като маскира тази
допълнителна възнаградителна лихва като такса за някаква услуга, клаузата за нея не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Основание за извода, че таксата е прикрита възнаградителна лихва, е начинът на
уредбата и в договора: записано е, че кредитополучателят дължи еднократна такса за
разглеждане в този размер; еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в
договора. Според погасителния план, месечната погасителна вноска се образува от три
компонента - за погасяване на главницата, на лихвата и на таксата. На практика, таксата
просто се изплаща от кредитополучателя на 35 вноски от по 15.08 лв. и една вноска от 14.92
лв. към останалите съставки на общата месечна погасителна вноска по кредита, т. е. има
абсолютно всички белези на договорна лихва.
При направеното от настоящия съдебен състав изчисление посредством
Калкулатор.бг, сравнявайки само параметрите на кредита - отпусната сума и реално
дължима такава се вижда, че при отпуснати в заем 2 999.21 лв., за срок от 36 месеца и
вноски - 35 вноски от по 155.90 лв. и една вноска от 74.40 лв., лихвеният процент на
кредита е в размер на 46.51%.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Следователно след като в договора не е записан
действителният размер на възнаградителната лихва, то договорът е недействителен само на
това основание. /В т. см. Решение № 51 от 24.02.2025 г. по в. гр. дело № 7/2025 г. на
Окръжен съд – Смолян и др./.
Воден от горното съдът намира, че предявенят иск следва да се уважи, като се
прогласи за недействителен Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г.,
сключен между ищцата Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН ********** и ответното
дружество „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********.
С оглед уважаване на главният иск, съда не следва да се произнася по предявеният в
условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на Таксата за разглеждане,
обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в Договор за кредит №
L332051/05.10.2023 г., сключен между сключен между Д. А. Г., ЕГН ********** и
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК
По предявените насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.
5
86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид уважаването на предявения главен иск от Д. А. Г. и недействителността на
процесния договор за кредит, съдът намира, че следва да разгледа предявените искове за
осъждане на ответницата по посочените по-горе насрещни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с
оглед на последиците й, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Страните по делото не спорят, че ищеца по насрещния иск „ЮтеКредит България“
ЕООД е превело на ответника по насрещния иск Д. А. Г. на 05.10.2023 г. чиста сума по
кредита в размер на 2 999.21 лева.
От приложените по делото платежни нареждания и екранна снимка от платформата
на дружеството - кредитор се установява, че ищцата е превела по сметка на кредитора
„ЮтеКредит България“ ЕООД следните суми, както следва: на 27.11.2023 г. – 180.00 лв., на
28.12.2023г. – 194.00 лв., на 02.01.2024 г. – 187.00 лв., на 27.02.2024 г. - 196.00 лв., на
05.03.2024 г. – 155.08 лв., на 27.03.2024 г. – 156.00 лв., на 28.05.2024 г. – 180.00 лв., на
01.07.2024 г. – 190.00 лв., на 10.07.2024 г. – 201.00 лв., на 13.09.2024 г. – 16.00 лв., 24.01.2025
г. – 200.00 лв. или общо сума в размер на 1 845.08 лева.
От приложената по делото екранна снимка от платформата на дружеството -
кредитор също се установява, че ищцата е заплатила до момента сума в размер на 1 845.08
лева.
Чистата стойност на кредита в случая възлиза на 2 999.21 лв. Т. е., след приспадане на
платената от ответницата Д. Г. сума, същата дължи връщане на непогасена главница по
договора в размер на 1 154.13 лева.
Ето защо, с оглед на изложеното, предвид и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в
настоящия случай следва ответницата по насрещния иск Д. Г. да бъде осъдена да заплати
„ЮтеКредит България“ ЕООД тази сума в размер на 1 154.13 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.07.2025 г. до окончателното й изплащане, поради което
съдът намира иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за частично основателен.
Претенцията, в останалата й част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана.
Поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, неоснователен се явява акцесорният иск за дължима договорна лихва.
По разпределение на разноските по делото:
Страните са поискали присъждане на разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата по първоначалния иск се
дължи присъждане на разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 119.97 лева,
представляваща заплатена държавна такса, които ответника по първоначалния иск следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
съобразно сключеният между него и ищцата по първоначалните искове - ответник по
насрещните искове Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2025 г. Доколкото
пълномощникът на ищцата се е съгласил да й окаже процесуална защита по трите иска при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр.
6
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., във вр. чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за възнаграждения за адвокатската работа. Размерът на възнаграждението при
разглеждания казус, съдът определя на сума от 691.69 лева с ДДС, отчитайки
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ищцата действия по защитата в производството. При разглеждания казус се
събраха писмени доказателства, представителят на ищцата не се яви при проведеното едно
открито съдебно заседание, като представените преди заседанието молба не съдържа
допълнителни доводи по съществото на спора. Ето защо на адвокат адв. Димитър Гърков от
ЛАК следва да се присъди сума в размер на 691.69 лева с ДДС - възнаграждение за
процесуално представителство, определено съразмерно уважената част от исковете.
Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск „ЮтеКредит България“
ЕООД е претендирало разноски за осъдителните иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД в общ размер на 149.79 лева, представляваща заплатена държавна такса, от
която му се дължи сумата в размер на 46.13 лева, която му се дължи предвид частичното
уважаване на иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД. Претендират се разноски и за
юрисконсултско възнаграждение, което се дължи също се дължи по отношение на уважения
иск по чл. 240 от ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково
производство от пълномощника - юрисконсулт при осъществяване на процесуално
представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ответника –
юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника - юрисконсулт, в размер на 200.00 лв., което следа да бъде
заплатено от Д. Г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, че сключеният между Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „***” № 4, ет. 1, ап. 2 и
„ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от управителя Лига Лемберга
Договор за кредит № L332051/05.10.2023 г. е недействителен, поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „***” № 4, ет. 1, ап. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от управителя
Лига Лемберга сумата от 1 154.13 лева /хиляда сто петдесет и четири лева и тринадесет
стотинки/, представляваща остатък непогасена главница по Договор за кредит №
L332051/05.10.2023 г., сключен между Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН ********** и
„ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.07.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за парична сума в
размер над 1 154.13 лв. до 2 494.83 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4 ,
представлявано от управителя Лига Лемберга срещу Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „***” № 4, ет. 1, ап. 2 иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 42.26 лв. / четиридесет и два лева и
7
двадесет и шест стотинки/, представляващо задължение за плащане на договорна лихва,
падежирала за периода от 26.09.2024 г. до 15.11.2024 г., по Договор за кредит №
L332051/05.10.2023 г., сключен между Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН ********** и
„ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. А.
Грозданова - Стоянова, ЕГН ********** сумата в размер на 119.79 лева /сто и
деветнадесет и седемдесет и девет лева/, представляваща направените от ищцата разноски
за държавна такса за водене на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Димитър Гърков от АК - Ловеч, със служебен адрес: гр. Троян, ул. „*** № ет. 4, офис 30
сумата в размер на 691.69 лева /шестстотин деветдесет и един лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл.
38, ал. 1 т. 3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата в размер на 246.13 лева /двеста
четиридесет и шест лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски по
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по
насрещните искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8