Р Е
Ш Е Н
И Е № 464
18.03.2013г, гр.Пловдив
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на осемнадесети март две
хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Доника
Тарева
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 458/2013г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.437, ал.1 и
сл. ГПК.
Производството е образувано по
жалба на Община Родопи – ****, с посочен адрес: ул.”****, представлявано от П.
С. – кмет против Постановление за разноски от 09.11.2012г., постановено по
изп.д.№ 20118270400817 на ЧСИ В. А., рег.№ 827, с район на действие ОС-Пловдив
в частта, в която в тежест на жалбоподателя са начислени за заплащане сумите: 15 000
лева – адвокатски хонорар в производството след възлагане по чл.510 ГПК; 481,80
лева – такси по тарифата за извършени след възлагането по реда на чл.510 изпълнителни действия и
допълнителни разноски по изп.дело; 10 424,06 лева – пропорционална такса
по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане след образуване
на производство по възлагане по чл.510 ГПК. По изложени в жалбата доводи и
оплаквания се претендира отмяна на постановлението за разноските на съдебния
изпълнител в обжалваната му част, като при условията на евентуалност се прави
възражение и за прекомерност на адв.възнаграждение.
Постъпил е отговор от „Илва-ХГ”
ООД –гр.**** с управител Х. З. чрез процесуалния си представител адв.И.К. и
посочен съдебен адрес:***, в който отговор по изложени доводи в него стича
жалбата за недопустима и неоснователна.
Постъпили са и мотиви от ЧСИ В.
А. по реда на чл.436, ал.3 ГПК , излага становище за допустимост на жалбата, но
оспорва нейната основателност по изложение писмени съображения.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна, с оглед предмета на жалбата – обжалва се постановление за
разноски на съдебния изпълнител и придобилия качеството на длъжник в
изпълнителното производство жалбоподател налице е хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК и е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК. В тази
насока възраженията на ответника по жалбата за недопустимост на последната
поради това, че се обжалва акт на съдебния изпълнител : „Постановление за
разноски”, се явяват изцяло несъстоятелни, вкл. становището, че издаването на
такъв акт не е регламентирано в ГПК или друг нормативен акт. С разпоредбата на
чл.435, ал.2 ГПК/ в ред., доп., ДВ, бр.100 от 2010г/ е регламентирана освен
правната възможност на длъжника да обжалва лимитивно посочени в нормата
действия и актове на съдебния изпълнител, но и изрично е визирана възможността
за обжалване на постановлението за разноските.
По основателността.
Принудителното изпълнение е инициирано от кредитора „Илва-ХГ” ООД – **** в
качеството на взискател за събиране на вземане по изп.лист от 12.12.2011г.,
издаден по т.д.№ 74/ 2011г. от длъжника „Агрохимия и механизация на селското
стопанство” ЕАД – с.**** в размер на главницата от 184 467, 01 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2011г. до окончателното й
издължаване, както и сумата 24 326, 81 лева-мораторна лихва за забавено
плащане и сумата 8 352 лева-съдебни
разноски. Видно от преписката по изп.дело от съдебни изпълнител са проведени
процесуални действия във връзка с налагане запор на вземания на длъжника, вкл.
със запорно съобщение изх.№ 10276/ 29.12.2011г. по молба на взискателя е
наложен запор на вземанията на длъжника
от Община Родопи на основание чл.507, ал.1 и сл. ГПК , както следва :
184 467, 01 лева- главница, 16 978, 81 лева-лихви, неолихвяема сума-
32 678,81 лева в полза на взискателя, както и такси по изпълнението и
разноски в размер на 8 084 лева и такса по чл.26 от тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 9 680, 99 лева в полза на
ЧСИ.
С молба вх.№ 03393/
07.03.2012г. взискателят „Илва-ХГ” ООД –гр.**** е поискал на основание чл.510,
изр.І, пр.ІІ ГПК издаване на
постановление за възлагане на
дружеството-взискател запорираното в негова полза вземане, което длъжникът по
делото „Агрохимия и механизация на селското стопанство” ЕАД притежава срещу
Община ****, като е посочено, че размера на вземането съответства на пълния
размер на дълга на „АХМСС” ЕАД. Поискано е изготвяне на сметка на дълга към
момента на издаване на постановлението за възлагане.
В резултат на искането на
взискателя е издадено Постановление за възлагане на вземане вместо плащане по
чл.510 ГПК от 08.03.2012г., видно от което
и с което е възложено на взискателя
„Илва-ХГ” ООД –гр.**** вземането по изп.лист, издаден на 04.10.2011г. на
Окръжен съд-Пловдив – ТО, въз основа на Решение № 419/04.08.2011г. по т.д.№
339/2011г. на ПОС, което е присъдено в полза на „Агрохимия и механизация на
селското стопанство” ЕАД и ОБЩИНА РОДОПИ – **** вместо плащане на дълга на
длъжника „Агрохимия и механизация на селското стопанство” ЕАД към взискателя
по изп.д.№ 20118270400817 в размер на
255 951,17 лева/ към датата на постановлението за възлагане/ по изп.лист
от 12.12.2011г., издаден по т.д.№ 74/2011г. на ПОС. Изрично е мотивирано и
отбелязано в посоченото влязло в сила постановление за възлагане на вземане от
08.03.2012г., че „в сумата от
255 951,17 лева са включени всички такси и разноски по изпълнителното
производство, такси към съдебния изпълнител, вкл. и т.26 от ТТРЗЧСИ върху
събраното/ възложено/ вземане. „ / цит. постановлението за възлагане от
08.03.2012г./ Към посоченото постановление за възлагане е приложена справка за
размера на дълга към датата на постановлението – 08.03.2012г., както следва : олихвяема
сума – 184 467,01 лева, неолихвяема сума/ по изп.лист/, мораторна лихва –
24 326,81 лева, неолихвяема сума/ по изп.лист/-присъдени деловодни
разноски – 8 352 лева, неолихвяема сума / по изп.лист/, ЗЛ до 08.03.2012г.
– 20 644,58 лева, неолихвяема сума/ по изп.лист/ деловодни разноски / 2
ИЛ/, приети за събиране разноски/ юрист.възнаграждение/, платени авансови такси
– 8 391, 80 лева, пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ за изпълнение на
паричното вземане – 9 768, 97 лева. Уведомлението за постановлението за възлагане
от 08.03.2012г., ведно с приложение на описаната справка на дълга към
08.03.2012г., до жалбоподателя Община Родопи, е получено на 14.03.2012г, видно
от съобщение изх.№ 2486/ 13.03.2012г., приложено по изп.дело.
С молба вх.№ 05314/ 17.04.2012г.
на Община Родопи, представлявана от П. С., имаща характер на придружителна
молба, ЧСИ е уведомен и в приложение представено платежно нареждане за пълния
размер на дължимата сума по делото в размер на 258 575, 25 лева и искане
за прекратяване на делото. С разпореждане, отразено на посочената молба, на
ЧСИ констатирано, че „постъпилата сума не покрива размера на дълга
по ИД” и разпоредено издаването на служебна сметка за размера на дълга и
остатъка от него за връчване на длъжника. Видно от приложената служебна сметка
изх. № 3613/ 18.04.2012г. към описаната по-горе справка на дълга към момента на
изготвеното постановление за възлагане от 08.03.2012г. са добавени следните,
определени за дължими от длъжника суми: неолихвяема сума: приети за събиране
разноски/ адв.хонорар/ в производството след възлагане по чл.510 ГПК –
15 000 лева, неолихвяема сума: приети за събиране разноски такси по
ТТРЗЧСИ за извършени след възлагане по реда на чл.510 ГПК, изп.действия и
доп.разноски по ИД – 481, 80 лева, както и пропорционална такса по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на паричното вземане, след образуване на
производството по възлагане по чл.510 ГПК- 10 424, 06 лева. С възражение –
искане вх.№ 05651/ 23.04.2012г. длъжникът Община Родопи е възразил относно
включените в справката суми, както следва : 9 768,97 лева – пропорционална
такса по чл.26 от тарифа към ЗЧСИ, 10 424,06 лева – пропорционална такса
по чл.26 от тарифа към ЗЧСИ след образуване на производството по възлагане по
чл.510 ГПК и 15 000 лева – адвокатски хонорар в производството след
възлагане по чл.510 ГПК, с мотив за наличие на двукратно начисляване на адв.хонорар – от 8 000 лева и
15 000 лева, както и двукратно начисляване на пропорционална такса по
чл.26 от тарифа към ЗЧСИ. Впоследствие във връзка с проведено от жалбоподателя
съдебно производство и указания на съда по ч.гр.д.№ 1810/ 2012г. на ПОС,
потвърдено по ч.гр.д.№ 1017/ 2012г. на ПАС, е постановено и обжалваното
понастоящем постановление за разноски, видно от което в обжалваната му част
относно приетите за събиране разноски в производството по ИД 817/2011г. след
възлагане на вземането по см.на чл.510 ГПК са детайлизирани, както следва: пропорционална
такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на паричното вземане – платена
от взискателя при възлагане по реда на чл.510 ГПК и част от размера на дълга -
9 768, 97 лева; платено адв.възнаграждение по договор за правна защита от
27.12.2011г. – 15 000 лева; такси и разноски по ТТР ЗЧСИ, както следва:
т.4 - изпращане на съобщение – 12 лева;
т.5 – връчване на съобщение – 6 броя – по 24 лева, съответно общо 144
лева; т.10 - налагане / вдигане на възбрани-5 броя – по 36 лева, съответно 180
лева; т.31-такса вписване при АВ- 5 броя – по 15 + 2 лева, съответно общо 85
лева; т.31-издаване на скица/ извадка от СГКК-3 броя- по 5,50+6 лева, съответно
общо 34,50 лева; т.31 – плащане на Български пощи АД за изпращане на книжа с
обратна разписка – 6 броя – по 2,30 лева; т.31-такса дължима на АВ за вдигане
на възбрана – 10 + 2,50 лева, общо 12,50 лева; както и пропорционална такса по
т.26 от тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане, след образуване на
производството по възлагане по чл.510 ГПК, дължима към 17.04.2012г. –
10 424,06 лева.
С депозираната жалба се
мотивира незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски , като се
сочи, че сумите, начисляването в тежест на длъжника на допълнителни разноски
след издаване на постановлението за
възлагане на основание чл.510 ГПК от 08.03.2012г., вкл. допълнително адвокатско
възнаграждение от 15 000 лева за взискателя и разноски за събиране на
възложеното вземане в размер на 481, 80 лева, се явява в нарушение на чл.514 ГПК. Също така не се дължи и допълнително начислената пропорционална такса по
т. 26 от тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане в размер на 10 424,06 лева, тъй като същата се явява
двукратно начислена изхождайки от правния характер на възлагането на вземането
вместо плащане с последицата на цесия вместо плащане, като с това действие само
по себе си не се удовлетворява взискателя, докато последния не получи плащане
от третото лице. Такса по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ се начислява и дължи само върху събраната сума.
Възраженията на
жалбоподателя се споделят изцяло от настоящия състав на съда, като фактическите
и правни доводи в тази насока намират опора в представените по делото
доказателства и закона. Няма спор в това, че взискателят е инициирал в
изпълнителни процес за събиране на вземането си изпълнение върху вземания на
длъжника, вкл.и в частност върху вземане на последния спрямо Община Родопи-****,
в резултат на което издадено
Постановление за възлагане вместо плащане на основание чл.510 ГПК от
08.03.2012г. с размер на задължението 255 951,17 лева. Установява се също
, че Община Родопи е заплатила изцяло определеното по размер задължение
съобразно посоченото постановление за възлагане по чл.510 ГПК, вкл. с изтеклите
лихви до момента на плащането, а именно общо сумата от 258 575, 25 лева.
Следователно задължението в определения с постановлението по чл.510 ГПК размер
се явява и е изпълнено от третото
задължено лице изцяло, а включването на допълнителни разноски в първоначалното
определеното задължение на длъжника, не съответства на разпоредбата на чл.514 ГПК „Разноски по събиране на възложено
вземане”, именно разноските, които
взискателят прави за събиране на
предаденото му вземане, остават в негова тежест. При това положение разноските от взискателя за
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие
от 02.04.2012г. в размер на 15 000 лева, така и допълнителните разноски за
съобщения, връчване, обявления, налагане на възбрани и др. изброени от ЧСИ в
приложената справка от 18.04.2012г. и обжалваното постановление за разноски, в
общ размер от 481,80 лева, се явяват при несъобразяване с разпоредбата на
чл.514 ГПК, чрез включването им в общия размер на дълга,
Незаконосъобразно се намира
и повторното начисляване и на пропорционална такса по т.26 Тарифата
към ЗЧСИ, каквато изначално се дължи за „изпълнение на паричното вземане”, както
предвижда текста на разпоредбата на т.26 от цитираната тарифа и не може да се
приеме, че за всеки предприет отделен способ на изпълнение, както е в случая по
Глава четиридесет и пета „ Изпълнение върху вземания на длъжника”, следва да се
начислява отново пропорционална такса за събиране на вземането.
Не се възприемат доводите на
ответника и тези в мотивите по реда на чл.436, ал.3 ГПК, свързани с разглеждане
на хипотезите ако е налице отказ или неточно изпълнение от третото задължено
лице. В случая отказ от третото задължено лице за заплащане на определения с
постановлението за възлагане от 08.03.2012г. дълг не се установява по делото,
съответно при условията на чл.508, ал.3 ГПК третото лице е внесло определената с постановлението на съдебния изпълнител от
08.03.2012г. като дължима от него сума по съответната сметка. Друго
самостоятелно правно основание за начисляване на допълнителни разноски в тежест
на ТЗЛ не е мотивирано в обжалвания акт на съдебния изпълнител, вкл.
самостоятелно правно основание за предприемане на принудителни действия спрямо
ТЗЛ, поради което хипотезите, развити в
тази насока не следва да се обсъждат.
По така изложените
съображения постановлението за разноските на съдебния изпълнител от
09.11.2012г. следва да се отмени в обжалваната му част като незаконосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за
разноски от 09.11.2012г., постановено по изп.д.№ 20118270400817 на ЧСИ В. А.,
рег.№ 827, с район на действие ОС-Пловдив в частта, в която в тежест на Община
Родопи –****, представлявано от кмета П.
С. са начислени за заплащане и приети за
събиране разноски в производството по ИД 817/ 2011г. след възлагане на
вземането по смисъла на чл.510 ГПК: платено адв.възнаграждение по договор за
правна защита от 27.12.2011г. – 15 000 лева; такси и разноски по ТТР ЗЧСИ,
както следва: т.4 - изпращане на съобщение – 12 лева; т.5 – връчване на съобщение – 6 броя – по 24
лева, съответно общо 144 лева; т.10 - налагане / вдигане на възбрани-5 броя –
по 36 лева, съответно 180 лева; т.31-такса вписване при АВ- 5 броя – по 15 + 2
лева, съответно общо 85 лева; т.31-издаване на скица/ извадка от СГКК-3 броя-
по 5,50+6 лева, съответно общо 34,50 лева; т.31 – плащане на Български пощи АД
за изпращане на книжа с обратна разписка – 6 броя – по 2,30 лева; т.31-такса
дължима на АВ за вдигане на възбрана – 10 + 2,50 лева, общо 12,50 лева; както и
пропорционална такса по т.26 от тарифа към ЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане, след образуване на производството по възлагане по чл.510 ГПК, дължима
към 17.04.2012г. – 10 424,06 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: