Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 08.02.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, шести състав в публично заседание на втори февруари през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА
НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на
прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело №
452 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1
във вр. чл.240,ал.1 от ЗЗД, чл.79,ал.1 във вр. чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл.92,ал.1
от ЗЗД, ведно с акцесорната претентция за присъждане на законната лихва за
забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът „ОНТУР ТРАНСПОРТ СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, Столична община, район «Младост», ул. „Михаил Тенев” №
12, ет.6, офис 23, представлявано от управителя Е.Г.Ч.,
чрез процесуален представител : адв. П.М. от САК и мл.адв. Д. Ц. от САК,
твърди в исковата си молба, че на 21.12.2018 г. между „Онтур Транспорт Сървисис
България” ЕООД и Г.К.Х. с ЕГН ********** е подписан договор за паричен заем, по
силата на който дружеството ищец, в качеството си на „заемодател”, е
предоставило на ответника Х., в качеството му на „заемател”, заемна
сума в размер на 7 300 лева, като съгласно записаното в чл.3,ал.1 от договора, заемната
сума е предадена по банков път. Заявява, че заемодателят е изпълнил
задължението си за предаване на заемната сума на заемателя, като заемът е
предоставен на два транша: първо плащане на сума в размер на 4500 лева и второ
плащане на сума в размер на 2800 лева, които са наредени по банковата сметка на
заемателя. Посочва, че в договора е предвиден срок от дванадесет месеца, в
които заемателят следва да върне отпуснатата сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 1.5 процента от стойността на заемната сума на годишна база. Сочи,
че заемателят има правото да погасява предсрочно задължението си, като заемодателят
е длъжен да приема съответното пълно или частично предсрочно погасяване.
Твърди, че към датата на депозиране на настоящата искова молба Г.К.Х. е
извършил частично погасяване на заемната сума, като общо погасена към момента се
явява сумата от 3 200 лв. Заявява, че 12-месечният срок за цялостно погасяване
на отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, към
момента е изтекъл, но Г.Х. не е погасил разликата между предсрочно погасената
сума и общия размер на заема, а именно : остатъчната
главница в размер на 4 100 лева. Твърди, че освен частично плащане по главницата, заемателят не е
заплатил и дължимата, съобразно договора, възнаградителна лихва, поради което
същият дължи на дружеството-ищец и възнаградителна лихва в
размер на 1.5 % върху неизплатената част от главницата, а именно : сума в
размер на 61.50 лв. Посочва, че предвид неплащането на заемната
сума в цялост в предвидения в договора срок, заемателят е изпаднал в забава и
на основание чл.13 от договора дължи на „Онтур Транспорт Сървисис България”
ЕООД неустойка
в размер на 0.5 % от стойността на заемната сума за всеки просрочен ден, но не
повече от 20 %. Счита за доказани условията, част от фактическия
състав на договора за заем, а именно : 1. постигане на съгласие между страните относно
съществените елементи на сделката, 2. предаване на заемната сума от заемателя на заемодателя,
на основание постигнатите договорености, като в процесния случай
страните са постигнали съгласие за условията по предоставяне на заемната сума,
разписани и в подписания между тях на 21.12.2018 г. писмен договор за заем.
Сочи, че в изпълнение на чл.240,ал.2,изр.1 от ЗЗД, страните
са договорили дължимост на възнаградителна лихва в размер на 1.5 % от
стойността на заемната сума на годишна база (чл.5,ал.1 от договора за заем),
като с оглед предсрочно погасената част от дължимата сума, възнаградителна лихва
следва да се дължи върху остатъка от главницата в размер на 4 100 лева. Заявява, че в процесния случай, на основание
чл.13 от договора, предвид периода на забава от страна на заемателя, дължимата
от последния неустойка достига предвиденото ограничение от 20 % на
четиридесетия ден след падежа, поради което претендираната неустойка възлиза на
сумата в размер на 1460 лева, равняваща се на 20 % от стойността на заемната
сума.
Моли съда да осъди ответника да заплати на „Онтур
Транспорт Сървисис България” ЕООД с ЕИК *********, следните суми : сума в
размер на 4 100 лева, представляваща
неизплатен остатък от предоставена заемна сума (главница), на основание
чл.240,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД; сума в размер на 61.50
лв., представляваща неплатена
възнаградителна лихва, на основание чл.240,ал.2 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД; сума
в размер на 1460 лева, представляваща неустойка за забава, равняваща се на 20 % от
заемната сума, на основание чл.92 от ЗЗД; законната лихва за забава на
плащанията на горепосочените суми от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноски, както следва : заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за образуване на обезпечително
производство, въз основа на която е образувано и гр. д. № 13101/2020г. по описа
на СРС, 73 състав; разноските по обезпечителното производство, които към
момента на завеждане на иска, представляват платена държавна такса за завеждане
на обезпечително производство; всякакви други разноски, направени в
обезпечителното производство и след това, вкл. и за образуване на изпълнително
дело за налагане на обезпечителните мерки, а именно изп. дело № 20208090400206
по описа на ЧСИ Силвия Косева с per. № 809 към КЧСИ. Претендира и направените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител – адвокат М.Й. от САК, поддържа
изцяло предявените искове. Моли съда да уважи предявените искове в пълния им
размер. Излага съображения. Претендира направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. Моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение в случай, че са налице предпоставките, предвидени в закона.
Ответникът Г.К.Х. с ЕГН **********,***, не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за
последиците от неподаването на такъв.
В
съдебно заседание, ответникът Г.К.Х., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие и не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца,
чрез процесуалния си представител – адв. М.Й. от САК, искане по реда на
чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване
на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде
постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по
чл.131 ГПК от 29.06.2020г., съдът е разяснил на ответника последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото
съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено лично на ответника на 15.09.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,
въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответникът Г.Х. не се
явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки
редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени
доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира,
че предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 във вр. чл.240,ал.1 от ЗЗД,
чл.79,ал.1 във вр. чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл.92,ал.1 от ЗЗД, се явяват вероятно
основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца преди приключване
на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе
с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл.
от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 02.02.2021г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице
предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на
чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с
това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.79,ал.1 във вр.
чл.240,ал.1 от ЗЗД, чл.79,ал.1 във вр. чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл.92,ал.1 от ЗЗД са
вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства –
твърдения за наличието на сключен валиден договор за паричен заем от
21.12.2018г. между страните по делото и постигнато съгласие между тях относно
съществените условия на договора за паричен заем и условията по предоставяне на
заемната сума; за изпълнение от ищеца-заемодател на задълженията му,
произтичащи от процесния договор за заем, в т.ч. да предаде заемната сума в общ
размер от 7300 лв. на ответника като
паричен заем по сключен между тях договор за заем от 21.12.2018г. на два транша:
първо плащане на сума в размер на 4500 лева и второ плащане на сума в размер на
2800 лева, които са наредени по банковата сметка на заемателя; за възникване на
задължение за ответника да върне предоставената му сума на ищеца за срок от 12
месеца; за уговарянето между страните по договора за заем на възнаградителна
лихва в размер на 1,5 % от стойността на заетата сума на годишна база; за извършване
от ответника на частични плащания в общ размер от 3200 лв.; за дължимост на
сума в размер от 4100 лв. /остатък от неизплатената в срок главница на
предоставения заем/ на ищеца по делото на основание сключения между страните договор
за паричен заем от 21.12.2018г.; за дължимост от ответника в полза на ищеца на сума
в размер на 61.50 лв., представляваща
неплатена възнаградителна лихва, както и сума в размер на 1460
лева, представляваща
неустойка за забава, равняваща се на 20 % от заемната сума, двете на основание
сключения между тях договор за паричен заем от 21.12.2018г.
Вероятната основателност на предявените искове се
обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства : заверени
преписи от заверени преписи от договор за паричен заем от 21.12.2018г.,
извлечение по разплащателна сметка № 157/21.12.2018г., извлечение по
разплащателна сметка № 3/08.01.2019г., справка за банкова сметка, ***порена от
страните Съдебно-икономическа експертиза, изцяло кредитирана от съда, видно от
която претендираните от ищеца парични вземания /главница – 4100 лв., 61,50 лв.
– възнаградителна лихва, 1460 лв. – неустойка/ не са заплатени на същия от
ответника до момента на изготвяне на писменото заключение.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника -
заемател на задълженията му да възстанови претендираните по делото суми на заемодателя
„Онтур Транспорт Сървисис България” ЕООД гр. София, на основание сключения
между тях договор за паричен заем от 21.12.2018г., са за отрицателни факти,
поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил претендираните
парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени до
приключване на съдебното дирене, въпреки възложената доказателствена тежест
върху ответната страна с определението по чл.140 от ГПК и окончателния доклад
по делото.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не
излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства,
съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно
изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема,
че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъдат уважени предявените
искове в пълните предявени размери. Поради това, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4
100 лева, представляваща неизплатен
остатък от предоставена заемна сума (главница) по договор за паричен заем от
21.12.2018г., сума в размер на 61.50 лв., представляваща
неплатена възнаградителна лихва, както и сума в размер на 1460
лева, представляваща
неустойка за забава, равняваща се на 20 % от заемната сума. При това положение,
в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимите суми
от 4100 лв. и 1460 лв., считано от датата на предявяването на исковата молба – 09.04.2020г.
до окончателното им изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
настоящото исково производство и обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в
хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези
по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това
са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител /в този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д.
№ 648/2011г., I
т.о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014г., I т.о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I
т.о., ТК, и др./.
Предвид изложеното по-горе, искането на ищеца за
присъждане на разноски в размерите, посочени в приетия списък по чл.80 от ГПК,
се явява частично основателно до размера на сумата от 1032,40 лв. – разноски в исковото
производство, от които : разноски за платена държавна такса по делото в размер
на 272,40 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер от 160 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 600 лв., както и за
сумата от 40 лв., представляваща сторените разноски в обезпечителното
производство за платена държавна такса. Поради това претендираните от ищеца
съдебни разноски следва да се възложат в тежест на ответника в горепосочените
размери, съразмерно на уважената част от исковете. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по
реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки, нито разходите по извънсъдебно
събиране на вземането, поради което съдът не следва да присъжда претендираните
от ищеца разноски за изпращане до ответника на нотариална покана от
10.03.2020г. /132 лв./, както и разноските за образуване на изпълнително дело и
налагане на запори /общо 859,28 лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.К.Х. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ОНТУР ТРАНСПОРТ СЪРВИСИС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, Столична община, район «Младост», ул. „Михаил Тенев” №
12, ет.6, офис 23, представлявано от управителя Е.Г.Ч., СУМАТА от
4100 лв. /четири хиляди и сто лева/, представляваща неизплатен
остатък от предоставена заемна сума /главница/ по договор за паричен заем от
21.12.2018г., СУМАТА от 1460 лв. /хиляда четиристотин и шестдесет
лева/,
представляваща неустойка, равняваща се на 20% от заемна сума по чл.13 от
договор за паричен заем от 21.12.2018г., заедно със законната лихва върху тези
две суми, считано от датата на исковата молба – 09.04.2020г. до окончателното
им изплащане, както и СУМАТА от 61.50 лв. /шестдесет и един лева и петдесет
стотинки/,
представляваща неплатена възнаградителна лихва върху главницата по договор за
паричен заем от 21.12.2018г.
ОСЪЖДА
Г.К.Х.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОНТУР ТРАНСПОРТ СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, Столична община, район «Младост», ул. „Михаил Тенев” №
12, ет.6, офис 23, представлявано от управителя Е.Г.Ч., СУМАТА от
1032,40 лв. /хиляда тридесет и два лева
и четиридесет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платена държавна
такса /272,40 лв./, за възнаграждение на вещо лице /160 лв./ и за платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат /600 лв./, както и СУМАТА от 40.00 лв. /четиридесет
лева/,
представляваща сторените разноски в
обезпечителното производство за платена държавна такса.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………………………..