Р Е Ш Е Н И Е
№ 516/4.7.2019г. 04.07.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 25.06 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 5101 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба и уточнение, предявена от «ТРЕЙС ГРУП ХОЛД»АД против Н.Д.М.
, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 20 000 лв./частичен
иск от общата сума от 111 111 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, законна лихва върху главницата
от датата на увредата-
25.10.2018 год. до
окончателното изплащане и направените по делото
разноски. В исковата молба се твърди, че
ответникът е собственик на посочен сайт, на който била публикувана статия, с която
се разпространявали неверни и заблуждаващи твърдения по отношение на ищцовото дружество. С посоченото се накърнявало доброто му
име и търговската му репутация, за което се излагат подробни съображения. В
следствие действията на ответника ищцовото дружество
търпяло неимуществени вреди – подробно описани, които оценява на общата сума от
111 111 лв.Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В
депозирания в срок отговор на ИМ ответникът оспорва допустимостта и основателността
на иска. Твърди, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на
търговец – юридическо лице било лишено от правно основание. Освен това се
оспорва основателността на иска, по подробни доводи и съображения. Иска се
отхвърлянето му, както и присъждане на разноски.
В
с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответникът
– лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е представен констативен протокол от 28.11.2018 год. на *** В. Г., в
едно с копие от статия публикувана на сайта
*** и озаглавена „***“; Извадка Статистически данни за движение на
цената на акциите при положителен финансов резултат; Констативен протокол от
29.10.2018 год. , касаещ публикация в интернет сайт с
автор Т. М., в която се посочва, че с най- голям спад от началото на годината
се отличават Трейс Груп и ПИБ; Извадка от профил на емитент.
Към
отговора на исковата молба е приложена извадка от справка в Търговски регистър
от 22.02.2019 год.Представена е и многобройна писмена кореспонденция , касаеща състоянието на републиканската пътна мрежа и
конкретни пътища на територията на Община С..
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. Р. – *** при ищеца посочва, че за процесната
статия е разбрала от затворена група в интернет до която достъп имат само
служители на дружеството, като линка към статията бил публикуван в групата от
техен колега – К..Това предизвикало фрустриращо
отношение, т.к. на практика били наречени ***.Всички думи излъчвали отрицателно
послание. Служителите били притеснени, имало коментари. Марката „***“ била
регистрирана като търговска марка на територията на страната, ЕС и САЩ. В
холдинга имало 11 фирми със съдържание на името „***“. Думата имала различни
значения – посока, трасе. Те се припознали с компанията, която търпи загуби от
записаното в статията. Според свидетелката била записана марката „***. И други
медии писали за катастрофата, но не им приписвали жертвите. Не била чувала
някой да е казвал, че пътят е некачествено изграден като причина за
катастрофата. Нямало служител на холдинга, който да бил обвиняем. Дружеството
претърпяло вреди освен спад на акциите имало въпроси от страна на съконтрагенти и вложители, като се насаждало негативно
отношение нежелание за работа с
дружеството.
Св.
Г. *** на ГД“***“ посочва, че той е
автор на процесната статия, която написал по повод
скандално изказване на В. С., т.е. била политически анализ. Имали други
публикации за катастрофата край С. от 2019 год. В конкретната статия давал пример
за късата памет на българското общество , като много ясно изразявал своята
мисъл, а именно че това са жертви на трейс, т.е.
жертви на пътя, което било общоприет израз, като чрез С. локализирал мястото на
пътя където са загинали. Твърди, че не визирал търговски или фирмени марки.
Този материал бил качен в личния блог на сдружението,
от където бил препечатан от множество медии. Не можел да си спомни дали името
му стои под статията.Н.Д. категорично не му бил възлагал никакви задачи
включително и процесната статия. До началото на 2019
год. дори не го познавал.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск е
чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника в качеството му на възложител на работа, представляваща
публикуване на статия, съдържаща неверни и заблуждаващи твърдения по отношение
на ищцовото дружество.Искът е допустим /така определение № *** от 26.11.2013 г. по ч. гр. д. № ***
г., II г. о., ГК/, а по съществото си неоснователен , предвид следното:
Многобройна е практиката на съдилищата в страната,
вкл. и на ВКС, че липсва възможност по вътрешното ни право да се присъжда
обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице, което формира воля чрез
своите органи и затова не може да претърпи морални вреди, а само имуществени
такива.В най – новата практика на ВКС на
РБ обаче , обективирана в Решение № *** г. по гр.
дело № ***год., 4 г.о. се приема, че уронването на авторитета на юридическо
лице чрез изнасянето на обидни, клеветнически твърдения в средствата за масова
информация съставлява нарушаване на защитимо право, чието засягане няма парична
оценка, поради което причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.
Претенцията на ищеца в настоящото
производство обаче остава недоказана. По делото е установено по безсъмнен
начин, че процесната статия е била публикувана на интернет
сайт, със собственик ответника/обстоятелство, което не е оспорено/. Безспорно
се установи още, че автор на материала е разпитания по делото свидетел Г.,
който към датата на препубликуването дори не е
познавал ответника, както и че същият не е изготвил материала по
поръчение-възмездно или безвъзмездно от страна на ответника. Дружеството ищец
счита, че е претърпяло подробно описани в исковата молба неимуществени вреди ,
изразяващи се в накърняване на доброто му име и търговска репутация от следните
твърдения в статията озаглавена – „***
Според приетото
в решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за
разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки , когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от
КРБ на Р.Б (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да
се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение
могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г.,
постановено по чл.290 ГПК).
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2
КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. № 5059/2008г.), но във
всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват
правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена
личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не
осъществяват състава на обидата или състава на клеветата.
Анализът на горепосочения израз налага
извод, че употребените изразни средства не съставляват обида, нито
клеветническо твърдение. Използването на думата „***“, както правилно е посочил
и процесуалния представител на ответника и ценено в съвкупност с цялото
съдържание на статията не може да доведе до единствения и безпротиворечив
извод, че същата е насочена именно срещу ищцовото
дружество – „Трейс Груп Холд“АД.
Действително видно от справка в ТР дружествата съдържащи наименованието „***“
надхвърлят по брой холдинговото дружество – ищец и 11- те му дъщерни дружества
/показанията на св. Р./. Извън горното и имайки предвид значението на самата
дума ***, разбирана в контекста на съдържанието на изречението в което е
използвана, напълно логично може да е използвана със значението й – път, трасе така,
както твърди и изготвилото статията лице. В обобщение не се установи по делото
никъде в процесния материал да са изказани каквито и
да е оценки и съждения касаещи ищцовото дружество.
На следващо място според съда недоказани
останаха и следващите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а
именно настъпилите неимуществени вреди, включително причинно – следствената им
връзка с написаното в материала.Уронване на доброто име и търговската репутация
на дружеството не се установи да е настъпило като следствие от процесната публикацията и от разпита на свидетелката Р.,
която най- общо излага, че след като се започнали със съдържанието на статията
служителите били притеснени и между тях имало коментари, както и че
„инвеститори задавали въпроси“.
За пълнота на настоящите мотиви следва
да бъде посочено, че според решение №253/29.01.2014
по дело №1251/2012 на ВКС, ГК, III г.о. - във връзка с отговорността за вреди от изнесеното в
печатни произведения обаче следва да се разграничават хипотезите в зависимост
от това, дали става въпрос за първоначална статия, дали става въпрос за статия,
в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от
друг автор/издател, съответно дали съдържанието на статията е обидно или
клеветническо. Когато съдържанието на статията съдържа фактически твърдения,
които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят
носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията
съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато става въпрос за
статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано
статия от друг автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за
това, че се е доверил на добросъвестността на първия. В процесния случай изрично под процесната
статия съществува наименованието на ГД „***“- гражданско сдружение, разполагащо
със собствен блог и чийто член е автор, съответно
първоизточник на статията.
В обобщение, съдът намира , че искът е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 3 500 лв.– заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Трейс
Груп Холд“АД , със седалище и адрес на управление гр.
С., ЕИК *** против Н.Д.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000
лв., представляващи неимуществени вреди - накърняване на доброто му име и търговска
репутация от следните твърдения в статията озаглавена – „***“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 от ГПК Трейс Груп Холд“АД , със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ***
да заплати на Н.Д.М., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер
на 3500 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: