№ 4981
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110159469 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на В. В. М. и Л. В. М., в която се твърди, че Н. Х. Н., е
осъществил акт на психическо насилие над молителката и акт на физическо и
психическо насилие над молителя на 10.10.2021г.
В молбата се твърди, че ответникът, който е лице, с което дъщерята на
молителите живее във фактическо съжителство. На 10.10.2021г. ответникът нахлул в
жилище, собственост на молителката и нейната дъщеря, крещейки и заплашвайки
молителите, че ще ги убие, след което нанесъл няколко тежки удари с юмруци по
главата на молителя. Обиждал и заплашвал с думите „ще ви смачкам“, „ще ви закопая“,
включително пред служителите на РУ МВР, които били повикани. Молят се съдът да
издаде против ответника заповед за защита срещу домашно насилие.
Ответникът не взема становище по молбата.
С влязло в сила определение от 06.03.2023 г. е прекратено производството по
отношение на Л. В. М. на основание пар. 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, вр.
с вл. 233 ГПК, поради което предмет на делото е единствено молбата на В. В. М..
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Молбата е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок от акта
на домашно насилие. Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да
1
се търси защита по чл. 3 ЗЗДН, тъй като от събраните доказателства се установява, че
молителят е родител на лицето, с което ответникът живее във фактическо съжителство
/Определение № 676 от 25.09.2009г. по гр.д. № 3175/2008г. на ВКС, IV ГО/.
Описаните в молбата актове на 10.10.2021г. представляват актове на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за
осъществено психическо и физическо насилие.
Видно от справка за съдимост ответникът е условно осъден за престъпление по
чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК, както и за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
Реабилитиран е по право.
От писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“ се установява, че на
10.10.2021г. е постъпил сигнал от лице, представящо се за В. М., в 18:40 часа и в 18:43
часа.
Приложена е докладна записка за посетен адрес по сигнал за скандал, възникнал в
с. Трудовец, ул. Хан Крум № 1. В докладната записка е посочено, че скандалът е
между В. М. и Н. Н., с когото дъщерята на първия живее на семейни начала. На лицата
са съставени протоколи за предупреждение.
Молителят твърди, че на 10.10.2021г. спрямо него в жилище, находящо се в с.
Трудовец, ул. Хан Крум № 1 е осъществен акт на домашно насилие от лице, живеещо
на семейни начала с неговата дъщеря. От събраните по делото доказателства обаче не
се установява извършването на физическо и психическо такова спрямо молителя по
време на възникналия скандал. Единствените ангажирани доказателства в подкрепа на
твърденията са справката за подаден сигнал до Национална система 112 от молителя и
съставената докладна записка след пристигането на дежурен патрул. Видно от тези
доказателства, може да се заключи, че действително между страните е възникнал
конфликт на процесната дата в жилището, находящо се в с. Трудовец, ул. Хан Крум №
1. В същото време обаче не се установява да са извършени твърдените актове на
насилие. В докладната записка не са посочени такива, като в присъствие на дежурните
полицаи не се констатира проява на агресия от страна на ответника, противно на
твърдяното от молителя. Дежурните полицаи са констатирали конфликта между
ответника и молителя и са съставили протокол за предупреждение и на двамата. Не е
поискан и разпит на дежурните полицаи с цел оборване на горепосочения извод.
Единствено в депозираните от молителя молби се излагат твърдения за
осъществено домашно насилие, но следва да се отбележи, че по делото не е
представена и декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, независимо че е дадена възможност за
това от съда на молителя да ангажира доказателства за обстоятелствата, които следва
да установи. По този начин молителят, чиято е доказателствената тежест да установи
извършените спрямо него актове на насилие по време, място и начин на извършване,
не е положил дължимата грижа за събиране на доказателства в тази посока, предвид
2
което съдът не може да уважи молбата за защита.
Предвид изложеното, съдът намира, че твърденият от молителя осъществен на
10.10.2021г. акт за домашно насилие не се доказа в хода на производството, предвид
което молбата следва да се остави без уважение.
В заключение съдът намира за необходимо да отбележи, че производството по
ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в случаи, при които е
налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие. Това
производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът
обаче не следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителя с тежестта на
доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото право на разноски има ответникът, но не се претендират
и доказват такива.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят дължи държавна такса в размер на 25
лв. (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН на В. В. М., ЕГН:
**********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Н. Х. Н., ЕГН:
**********, като неоснователна, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на Н. Х. Н., ЕГН: **********, да бъдат
взети мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, В. В. М., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4