Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,25.05.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря М.К.
като разгледа докладваното от съдията Харизанова
гр.д.№3129 по описа за 2016 година и за
да се произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Б.В.Д.
с ЕГН ********** *** и Ш.Ф.Д. с ЕГН ********** *** ищецът Л.С.А. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв.В.К. твърди, че ответниците са съпрузи, и
собственици в режим на СИО на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда /
апартамент/ с идентификатор 55155.502.869.1.13 по КККР на град Пазарджик и с
административен адрес- град Пазарджик, ул.“Преспа“№67, вх.А, ет.5, ап.13.
Твърди, че между ответниците и „Банка ДСК“ЕАД е бил сключен договор за ипотечен
кредит в евро от дата 19.05.2008г, обезпечен от ответниците с ипотека върху
същия имот. Предоставеният кредит ответниците е следвало да погасяват на равни месечни вноски. Твърди
се,че в периода месец юни 2010г до месец юни 2016г ищецът е изплащал текущите
задължения, които двамата ответници са имали по горепосочения договор за
ипотечен кредит. За частта от платената сума в общ размер от 24 638.00 лв.
представляваща левовата равностойност на сумата от 13 430.00 евро за периода от месец юни 2010г до месец април
2014г вземането на ищеца е заявено по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2516/2016г
и във връзка с постъпило възражение е предявен иск по чл.422 от ГПК. Твърди се,
че настоящата претенция е за заплатени при същите условия суми в периода от
месец май 2014г / вкл/ до месец юни 2016/ вкл/ в общ размер от 14 020.00
лв. , представляваща левовата равностойност на сумата от 7 020.00 евро и
която претенция ищецът е заявил по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2517/2016г
по описа на РС-Пазарджик. Твърди се, че
ищецът не е имал правен интерес да
заплаща тези чужди задължения , доколкото между него и длъжниците не е съществувало никакво правоотношение , нито друго основание , годно
да го направи собственик, но погрешно считайки, че по този начин ще придобие
собствеността върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот- самостоятелен обект в сграда /
апартамент/ с идентификатор 55155.502.869.1.13 по КККР на град Пазарджик ,
владението от която е получил от трето лице. В крайна сметка ответниците неоснователно са се обогатили със
сумата от 14 020.00 лв. за сметка на обедняването на ищеца и дължат нейното връщане. Отговорността на
длъжниците е солидарна, доколкото са погасени техни задължения към банката,
за които отговарят солидарно. През този
период както ответниците , така и ищецът преимуществено са се намирали в
чужбина, като плащанията са извършвани на каса чрез близки и роднини на ищеца и
чиито подписи следва да стоят на
съответните вносни бележки. За посочената сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК , входирана
на 13.07.2016г, като по образуваното ч.гр.д.№2517/2016г по описа на
РС-Пазарджик, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, от
15.07.2016г , по която ответниците са депозирали възражения в законния срок. С оглед
възраженията, заповедният съд е указал на ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си, поради което за ищецът е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че за ищеца съществува
вземане по Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2517/2016г по описа на ПРС за
сумата от 14 020.00 лв.,
представляваща левовата равностойност на 7 020.00евро, която сума ищецът е
заплатил на периодични вноски на „Банка ДСК“ЕАД за периода от месец май 2014г
до месец юни 2016г. за погасяване на задължения
на ответниците по договор за ипотечен кредит от 19.05.2008г , сключен
между тях и банката и с която сума ответниците неоснователно са се обогатили за
сметка на обедняването на ищеца. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
Видно от данните по делото ответниците са
подали отговор, но извън срока по чл.131 от ГПК, поради което съдът прие, че
отговор на исковата молба не е депозиран.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба.
Подробни съображения по съществото на спора за развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си оспорват иска.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и страните и обсъди
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2517/2016г. по описа на РС-Пазарджик,
че със заявление, депозирано на 13.07.2016г.ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед №1428/15.07.2016г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК , с която е разпоредено Б.В.Д. с ЕГН ********** и Ш.Ф.Д. с ЕГН **********/
ответници по делото/ да заплатят солидарно на Л. Сандова А. сумата от
14 020.00 лв., представляваща левовата равностойност на 7020.00евро, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2016г до изплащане на
вземането. В заповедта за изпълнение като обстоятелства, от които произтича
вземането е отразено следното: сумата е внесена от заявителя за погасяване на
текущи задължения на длъжниците за периода от месец май 2014г до месец юни
2016г. вкл. по договор за ипотечен кредит от 19.05.2008г , сключен с „Банка
ДСК“ЕАД.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците чрез залепване на
уведомление на 27.07.2016г. на Д. и на 29.07.2016г на Д.. На 05.08.2016г от
длъжниците е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане
№8074 от 09.08.2016г заповедният съд е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя, чрез пълномощника
му, на 16.08.2016г. и в едномесечния срок/ исковата молба е входирана на
10.09.2016г./ заявителят е упражнил процесуалното си право на иск.
От
ангажираните по реда на чл.192 от ГПК писмени доказателства се установява, че
на 19.05.2008г. между „Банка ДСК“ЕАД от една страна в качеството на кредитор и
ответника Б.В.Д./ в качеството на кредитополучател/ е сключен договор за ипотечен кредит. По силата на този договор
банката е представила на
кредитополучателя кредит в размер на 19 000 евро. В чл.5 и 6 от договора е
уговорен начина на погасяване на кредита / на месечни вноски съгласно погасителен
план- Приложение №1/. По този договор като солидарен длъжник се е задължила и
ответницата Ш.Д. / съпруга на първия ответник/. Този кредит е обезпечен с
ипотека върху собствен на длъжниците
имот, подробно индивидуализиран в чл.8 от договора. Третото, неучастващо по
делото лице /“ Банка ДСК“ЕАД/ е представило и 17 броя операционни бележки/
съдържащи се на лист 82-90 от досието на делото/-обект на анализ на изслушаната по делото съдебно-
икономическа експертиза.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе приета съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото.Вещото лице е проверило
представените от банката 17 броя операционни бележки / всички по банковата
сметка 02/15545056 с титуляр Б.Д./ и е установило, че всички вноски са
погашения по ипотечен кредит от
19.05.2008г. на Б.В.Д. . Всяка една от вносните бележки е описана в таблица,
съдържаща се в констативно – съобразителната част на експертизата като в колона 2 е посочена датата всяка вносна
бележка, в колона три – имената на вносителите, които са различни
физически лица, в колона четири- сумата в евро. Вещото лице заключава, че за
периода 01.05.2014г до 30.06.2016г. по процесния ипотечен кредит са направени
от различни физически лица като вносители погасителни вноски в общ
размер от 6 668.21 евро, чиято левова равностойност възлиза на сумата от
13 041.88 лв. Вещото лице заключава, че Любомир С.А. е посочен като вносител в две
вноски бележки, по които вноски бележки е внесена сумата от 810.47 евро за
погасяване на ипотечния кредит. Констатациите на вещото лица са и на база
информация от банката, извлечена от сметка 02/15546056 с титуляр Б.В.Д.,
обслужваща коментирания по-горе ипотечен
кредит №15642092 и 23 броя операционни бележки. В съдебно заседание вещото лице
разясни, че всички описани в експертното заключение плащания са касови. Плащано
е в брой на каса в банката. За всяко плащане банката е издавала документ.
Вещото лице уточни, че при плащане в брой на каса , независимо кой е физическия
вносител на сумата, банката издава документ, съдържащ дата, сума и номер на
документа, като се посочва и конкретния
вносител на сумата. Вещото лице обобщи, че всички, описани в заключението
операционни бележки са налични в банката.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани Н. Петкова С., С.С.Й., А.С.С.,чиито
имена фигурират като вносители в част от
обсъдените от вещото лице операционни бележки, които операционни бележки са приети и като писмени
доказателства по делото. От разпита на
св. С. се установи, че ищецът е неин зет/ съпруг на дъщеря и/. Свидетелката не
познава ответниците. Дъщеря и и зет и казали, че са закупили от Б.Д. жилище. Всеки месец зет и Л.С. и пращал от Германия по 370 евро и свидетелката
внасяла тези пари в „Банка ДСК“ЕАД по сметка на Д. за жилището.Свидетелката уточни, че внасяла парите в евро и на каса, при което и били издавани вносни бележки като
свидетелката настоявало в тях на бъде вписано нейното име и заплащала такси.
От
разпита на свидетеля Й. се установи, че ищецът му пращал пари, които пари внасял в „Банка ДСК“ по сметка на
ответника Б.В.Д.. Когато свидетелят правел преводите от името на ищеца служителка на банката се обаждала по телефона
на ищеца , за да потвърди последния направения от свидетеля превод. Свидетелят
познава Николинка Асенова Ангелова, която е снаха на брата на ищеца.Свидетелят
заяви, че Ангелова също 3-4 пъти внасяла
суми , предоставени и от ищеца.
От
разпита на свидетелката А.С. се установи, че ищецът пращал по банков път суми на баща и С.Й.. Свидетелката теглела от тази сметка
суми и ги е внасяла в „Банка ДСК“ от
името на ищеца. Бележките, които и били издавани от банката свидетелката давала
на ищеца.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявеният
иск е процесуално допустим.
Искът е
предявен в преклузивният едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК . По предмет и
обем исковата претенция напълно съвпада с предмета и обема на заявеното по
заявление от 13.07.2016г, по което е образувано ч.гр.д.№2517/2016г. по описа на
ПРС и присъденото в заповедното производство със Заповед № 1428 от 15.07.2016г.
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.Съгласно т.10а на
ТР№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът
е длъжен да извърши самостоятелна преценка относно това дали възражението на
длъжника е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и дали с него е оспорено
вземането на кредитора. Тази преценка не е обвързана от преценката на
заповедния съд. От приложеното заповедно производство се установи, че
възражението е подадено от длъжниците в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК , като с възражението длъжниците са оспорили
вземането на кредитора с твърдението, че не дължат присъдената сума, което е
достатъчно, за да се приеме, че е налице
същинско възражение/.
Разгледан
по същество предявеният иск е частично основателен.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК –
специален положителен установителен иск, който е средство за защита на
кредитора на признатото му в заповедното производство вземане, чрез което да
установи съществуването му.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите ,
на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и фактите, от които
произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с допустимостта на
иска, е доказан, по
развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си,
са извършени през периода месец май 2014г до месец юни 2016г чрез свои
близки и роднини плащания на суми по сметка на ответника Д. в „Банка ДСК“ЕАД , с които е погасяван кредита,
отпуснат на ответниците от тази банка,
който кредит е бил обезпечен с ипотека върху собствен на ответниците недвижим
имот-апартамент в град Пазарджик.
Безспорно
се установи от съвкупния анализ на доказателствените материали, че „Банка ДСК“ЕАД
е отпуснала на ответника Д. кредит в евро, който кредит е следвало да бъде
погасяван чрез равни месечни вноски в
евро. Втората ответница също се е задължила по този договор за кредит в
качеството и на солидарен длъжник/ съпруга на първия ответник/. Установи се от
обсъдените по-горе експертно заключение
и писмени доказателства/ операционни бележки/,
че по сметката на ответника Д., по която сметка се отчитат погашенията по
договора за ипотечен кредит от 19.05.2008г., през процесния период са
извършвани касови/ в брой/ погасителни вноски от трети лица, все близки и
роднини на ищеца/ чиито имена фигурират в операционните бележки , издадени от
банката/. Част от тези трети лица бяха разпитани като свидетели и същите
подробно, в конкретика и детайли обясниха точно как е процедирано от тях при внасяне на сумите в банката .
Съдът дава кредит на доверие на показанията на тези свидетели, тъй като същите
са убедителни, взаимодопълващи се, еднопосочни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Аргумент в подкрепа на извода, че именно ищецът е
извършвал плащанията по всички
операционни бележки, касаещи исковия период, дори и плащанията, посочени
в три от тях , в които фигурира името на
ответника Д., е факта на държане на тези документи, удостоверяващи извършените
плащания.Всички документи се намират у ищеца . А след като платежния документ
се намира в държане на ищеца , следва, че той е извършил плащането. Този
извод намира правна опора в нормата на
чл.77 от ЗЗД, според която норма при изпълнение
длъжникът може да поиска от кредитора разписка. От разясненията на
вещото лице се установи, че в настоящия случай банката- кредитор при всяко
плащане на каса е издавала документи и е снабдявала с него физическия вносител
на сумите по кредита.
Установи се, че
през релевантният период внесената от ищеца по сметка на ответника Д. сума по
отпуснатия в полза на последния ипотечен кредит възлиза на сумата от
13 041.88 лв.,която сума е левовата
равностойност на 6 668.21 евро. Установи се, че през исковия период
страните не са били нито в договорни, нито в други правоотношения помежду си,
които са обусловят направените плащания. Извършените от ищеца плащания са
намалили патримониума му с посочената по-горе сума, респективно са увеличили
патримониума на ответниците, понеже последните са спестили плащанията, които е
следвало да направят в полза на
банката-кредитор. Налице е неоправдано разместване на имуществени блага-
обедняване на ищеца за сметка на обогатяване на ответниците, поради което в
настоящия случай намира приложение института на неоснователното обогатяване,
регламентиран в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД.
Предвид
изложеното предявеният иск се явява частично основателен.
Ето защо следва
да се приеме за установено , че ответниците
солидарно дължат на ищеца сумата от 13 041.88 лв., левовата
равностойност на 6 668.21 евро, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.07.2016г до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед №1428/15.07.2016г по ч.гр.д.№2517/2016г по описа на ПРС, като
за разликата от 13 041.88 лв. до претендираните 14 020.00 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в
заповедното и исковото производство, съразмерно уважената част от иска. Ето
защо следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от
679.44лв.разноски в заповедното производство и сумата от 1314.42 лв.разноски в исковото производство.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд:
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във вр.с чл.415 от ГПК , че Б.В.Д. с ЕГН **********
*** и Ш.Ф.Д. с ЕГН ********** ***
дължат солидарно на Л.С.А. с ЕГН ********** *** сумата от 13 041.88 лв., / тринадесет хиляди и
четиридесет и един лева и 88 стотинки/, представляваща левовата равностойност
на 6 668.21 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.07.2016г до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед №1428/15.07.2016г по ч.гр.д.№2517/2016г по описа на ПРС, като за
разликата от 13 041.88 лв. до претендираните 14 020.00 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОСЪЖДА Б.В.Д. с ЕГН ********** *** и Ш.Ф.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят на Л.С.А. с ЕГН ********** *** сумата от 679.44лв.
разноски в заповедното производство и сумата от
1314.42 лв.разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :