№ 2197
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20168327/05.08.2021 г. по гр.д. № 40708/2019 г. по описа
на СРС, 68 състав са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от
„Е.Ф. Б.“ ЕООД обективно съединени искове: по чл. 405 КЗ за заплащане от
ЗАД „А.Б.“ на сумата от 3616 лева, представляваща дължимото според него
сбора от застрахователните обезщетения по щета № 0300/18/727/508948 и по
щета № 0300/727/509934 по застрахователна полица № 18-0300/332/50000920
от 16.05.2018 г. по застраховка „Пълно каско“ за претърпените от него
имуществени вреди в резултат на осъществени застрахователни събития –
действия на неизвестни лица на 26.10.2018 г. и на 15.11.2018 г., в резултат на
което били причинени вреди на застрахования автомобил „Фолксваген Поло
Дизел“ с рег. № СА ХН и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва за периода
от 15.11.2018 г. до 15.07.2019 г. в размер на 244,10 лева, като „Е.Ф. Б.“ ЕООД
е осъдено да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 691,05 лева, представляващи направени по делото разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25135029/02.09.2021 г. (пощенско клеймо – 25.08.2021 г.Ч, подадена от „Е.Ф.
1
Б.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното
производство поддържа, че при постановяване на решението си съдът се е
произнесъл, като е разширил пределите на спора и е взел предвид възражение,
което ответникът никога не е правил. Исковете били отхвърлени, като съдът
се позовал на обстоятелство, което не е било спорно и съответно не е
разпределяна доказателствена тежест във връзка с него. Неправилно, за да
отхвърли претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение по щета
№ 0300/18/727/508948, СРС приел, че не бил доказан механизмът за
настъпване на щетата, като се позовава на обективната невъзможност на
вещото лице да даде категорично заключение. Не е обсъдено обаче, че при
разпита си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че не изключва
подобен механизъм. Освен това, за да остави без уважение претенцията за
обезщетение, произтичаща от щета № 0300/18/727/509934, съдът е разширил
спора, тъй като за да постанови отказ застрахователят не е въвел твърдения
относно механизма за настъпване. Предявеният иск е отхвърлен, въпреки че в
мотивите е прието, че не било налице ограничението по чл. 5 от специалните
условия към застрахователния договор. Приложено било изключението по чл.
16.22 от Общите условия, тъй като не бил ясен механизма за настъпване на
щетата, въпреки че ответното дружество не е оспорвало това. Моли
обжалваното решение да бъде отметено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените
разноски във въззивното и първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия ЗАД „А.Б.“ с вх. № 25160003/03.11.2021 г., с който
заявява, че оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за
правилност на постановеното решение. Моли то да бъде потвърдено.
Претендира направените във въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 40708/2019 г. по описа на СРС, 68 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Е.Ф. Б.“ ЕООД против ЗАД „А.Б.“,
2
с която са предявени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за
застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че на 04.06.2014 г. е сключило договор за оперативен
лизинг № 50872 с „П.М. БГ“ ЕООД с предмет лек автомобил Фолксваген
Поло Дизел, по силата на който за целия срок на действието му до връщане
на автомобила лизингованият автомобил задължително се застраховал по
застраховка „Каско“, като всички разходи по застраховката, свързани с нея
били за сметка на лизингополучателя. Твърди, че при действието на
лизинговия договор в периода 2017 – 2019 г. лизингодателят сключил 2 бр.
застрахователни полици, премиите, по които били платени от „Е.Ф. Б.“ ЕООД
– Застрахователна полица № 17-3300/332/5000789 със срок на действие от
05.06.2017 – 04.06.2019 г. и Застрахователна полица № 18-0300/332/50000920
със срок на действие 05.06.2018 – 04.06.2019 г. Твърди, че при действието на
застрахователна полица № 17-3300/332/5000789 били регистрирани две щети
№ 0300/18/727/500709 от 31.01.2018 г. с увредени елементи – калник (преден
десен), броня-предна, броня (задна) и врата (предна лява), както и щета №
0300/18/727/502988 от 20.04.2018 г. с увреден детайл по автомобила – спукано
предно стъкло. Твърди, че след сключване на Застрахователна полица № 18-
0300/332/50000920 с период на валидност 05.06.2018 г. до 04.06.2019 г. била
заведена щета № 0300/18/727/504735, която била уважена от застрахователя и
увредения елемент бил сменен. Твърди, че на 26.10.2018 г. застрахованият
автомобил бил увреден при паркиране, като да увредените детайли – задна
лява врата, заден ляв калник, ляв праг и задна броня било подадено
уведомление и била образувана преписка по щета № 0300/18/727/508948.
Застрахователното дружество отказало да изплати обезщетение с мотив, че
било налице несъответствие между описаното събитие и вида и степента на
уврежданията по застрахователното събитие. Междувременно на 15.11.2018 г.
била заведена и щета № 0300/18/727/509934, включваща увреждане на
странично ляво огледало, но плащането на застрахователното обезщетение
отново било отказано. На 16.11.2018 г. ищецът в качеството си на
лизингополучател върнал процесния автомобил на лизингодателя, като при
предаването му били отразени отказаните от застрахователя щети и била
определена тяхната стойност – 3616 лева, която била заплатена от
лизингополучателя Отношенията между „Е.Ф. Б.“ ЕООД и „П.М. БГ“ ЕООД
били уредени като лизингодателят прехвърлил с Договор за цесия от
3
11.06.2019 г. вземането си по застрахователния договор в размер на 3616 лева.
Поддържа, че застрахователното дружество било уведомено за цесията. Моли
ответникът ЗАД „А.Б.“ да бъде осъдено да заплати сумата от 3616 лева,
представляваща обезщетение по застраохнателния договор и 244,10 лева –
законна лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 15.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „А.Б., с
който заявява, че оспорва предявените искове изцяло. Заявява, че не оспорва
съществуването на застрахователно правоотношение, възникнало по силата
застрахователна полица № 18-0300/332/5000920, която била валидна към
датата на констатираните събития. Не оспорва, че ищецът е представил
уведомления за щети, но поддържа, че са били налице основания да бъде
отказано плащане на обезщетение. Твърди, че по преписка №
0300/18/727/508948 след оглед на автомобила и преглед на представените
документи е установено несъответствие между вида и степента на
претендираните увреждания и декларираното събитие и е отказано плащане
на основание чл. 16.22 от общите условия на дружеството. По преписка №
0300/18/727/509934 приложение намирала т. 5 от специалните условия към
застраховката, според която застрахователят обезщетява до две
застрахователни събития и общо до 8 увредени основни детайла. Тази щета се
явявала трета по ред, тъй като по преписка № 0300/18/727/504735 било
изплатено застрахователно обезщетение. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и претендира направените разноски.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени, както и заключение на съдебно –
автотехническа експертиза.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 16.05.2018 г. между П.М. БГ ЕООД и ЗАД „А.Б.“ е
сключен застрахователен договор с полица № 18-0300/332/5000920, по силата
на който застрахователното дружество е поело да покрие застрахователни
рискове, покрити от застраховка „Пълно каско“ относно лек автомобил
Фолксваген Поло Дизел с рег. № ******* със срок на действие на
4
застрахователното покритие 05.06.2018 – 04.06.2019 г. Към застрахователния
договор са приложими Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства, в които като общи изключения от
застрахователното покритие са посочени рисковете, при които
застрахователят не заплаща обезщетение. В т. 16.22 от Общите условия е
посочено, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение при
съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните
увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в
уведомлението за щети. Не е спорно между страните, а и се установява, че
при сключване на застрахователни договор П.М. БГ ЕООД и ЗАД „А.Б.“ са
уговорили специални условия към застрахователна полица № 18-
0330/5000920, като съгласно т. 5 при щети, удостоверени с уведомление на
застрахования (лизингополучателя, ползвателя), когато съгласно действащата
нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието
или от тях е издаден документ с констативен характер през всеки
едногодишен период застрахователят обезщетява щетите, настъпили в
резултат на до 2 застрахователни събития и общо до 8 увредени основни
(корпусни) детайла.
При действието на застрахователния договор по уведомление, подадено
от представител на застрахованото лице са образувани три преписки по щети
– 0300/18/727/504735 на 18.06.2018 г., 0300/18/727/508948 на 26.10.2018 г. и
0300/18/727/509934 на 15.11.2018 г. Страните не спорят, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че по образуваната преписка №
0300/18/727/504735 е заплатено обезщетение в размер на 955,66 лева, а по
другите две преписки е постановен отказ от застрахователното дружество.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че от наличните по делото данни не е възможно да
се определи механизмът на получаване на уврежданията по застрахования
автомобил във връзка с настъпилото застрахователно събитие, за което е
образувана преписка по щета № 0300/18/727/058948/18.10.2018 г. Вещото
лице установява, че стойността за възстановяване на щетите по двете
преписки, по които е постановен отказ на застрахователя, определена по цени
на фирмен сервиз, възлиза на 2705,23 лева, а по средни пазарни цени 2331, 18
лева.
5
Установява се, че на 11.06.2019 г. „П.М. БГ“ ЕООД е прехвърлило на
„Е.Ф. Б.“ ЕООД вземането си по щети 0300/18/727/508948 и
0300/18/727/509934 при ЗАД „А.Б.“, като не е спорно, че застрахователят е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка “Каско” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования
обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на
застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се
установява, че между ответното застрахователно дружество и ищеца „Е.Ф. Б.“
ЕООД е бил сключен застрахователен договор, по силата на който
застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по
лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № *******. Съгласно чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата,
на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя и да представи всички поискани документи. При действието
на застрахователния договор, сключен със застрахователна полица № 18-
0300/332/5000920 са образувани три преписки по щети като застрахователят е
отказал да плати обезщетение по две от тях - 0300/18/727/508948 и
0300/18/727/509934.
Във връзка с въведените от страните твърдения и доводите, изложени
във въззивната жалба следва да бъде обсъдено приложението на разпоредбата
6
на т. 16 от Общите условия на застрахователното дружество, уреждаща
изключените застрахователни рискове по отношение на произнасянето на
застрахователя по преписка № 0300/18/727/508948. Съгласно разпоредбата на
чл. 408 от Кодекса за застраховането застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със
закон. В разпоредбата на чл. 403, ал. 4 от Кодекса за застраховенето
застрахователят има право да откаже плащането и ако нито застрахованият
или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията
си в сроковете по ал. 1 и 2 (срок за уведомяване) с цел да се попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило
събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването
им от застрахователя.
В чл. 16.22 от Общите условия, приложими към процесния договор
като изключен застрахователен риск е посочено несъответствие между
декларираното от застрахованото лице и вида и степента на увреждания по
застрахования автомобил. Посочената разпоредба по съществото си не
представлява изключен застрахователен риск, доколкото неизпълнение на
задължението на застрахованото лице да декларира обстоятелствата, при
които е настъпило застрахователното събитие касае действия или бездействия
при уведомяване на застрахователя, а не такива свързани с настъпване на
застрахователното събитие. В § 1, т. 3 от ДР на КЗ е дадено легално
определение на понятието застрахователен риск и това е обективно
съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице, а в т. 4 – е
дадено определение на „застрахователно събитие“ и това е настъпването на
покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. В
7
съдържанието на застрахователния договор са посочени изрично за кои
рискове се сключва, като са посочени и изключенията. В чл. 16 от Общите
условия са изброени изключени застрахователни рискове, при които за
застрахователя не възниква задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение. Разпоредбата на чл. 16.22 не представлява изключен
застрахователен риск, доколкото не представлява обстоятелство, което е
вредоносно, а по скоро е уговорено основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на договорни задължения,
свързани с уведомяване на застрахователя и невъзможност за установяване на
обстоятелствата, при които е възникнало събитието. Следва да се посочи, че в
този случай уговореното следва да се разгледа в смисъла заложен в
разпоредбата на чл. 403, ал. 4 от Кодекса за застраховането и да се прецени
доколко несъответствието в декларираното и установеното от застрахователя
е направено с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието. В тежест на ответника е
било да установи, че е съществувало такова несъответствие между описаното
събитие и декларираното от застрахованото лице. В приетото по делото
уведомление по щета е посочено, че видът на събитието е паркинг, а по
паркирания автомобил са установени увреждания по задна лява врата, ляв
заден калник и облицовка броня. Вещото лице от приетата съдебно-
автотехническа експертиза е посочило, че увреждането на задна броня е в
една линия вертикално на автомобила и наподобява съприкосновение с твърд
предмет при движение на заден ход. Следва да се посочи, обаче, че подобно
увреждане не е декларирано от застрахования, а уврежданията, които са
отразени в уведомлението са в лява задна странична част на автомобила.
Въззивният съд не кредитира заключението на вещото лице в тази част,
доколкото по делото са представени материали от застрахователната
преписка, които съдържат снимков материал, свързан с декларираното
застрахователно събитие. Доколкото в тежест на застрахователя е било да
установи несъответствие между декларирано и установено, то по делото не е
проведено пълно и главно доказване, поради което и отказът на
застрахователя да плати застрахователно обезщетение се явява
неоснователен.
В тази част предявеният иск се явява основателен като на основание чл.
162 от ГПК и въз основа на приетите по делото доказателства и заключение
8
на съдебно-автотехническа експертиза, съдът следва да определи размерът на
дължимото обезщетение по преписка 0300/18/727/508948 и той е 2107,41 лева
(от размера на общо определената сума по двете преписки се извади
стойността на увредените части по преписка № 0300/18/727/509934.
Обжалваното решение е неправилно в частта, с която искът по чл. 405 от КЗ е
отхвърлен и следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 405, ал. 1 във връзка с чл. 108, ал.1 застрахователят е имал
задължение да определи и заплати застрахователно обезщетение или да
постанови отказ в срок от 15 работни дни от получаване на всички
документи. Доколкото уведомлението е подадено на 26.10.2018 г., то срокът
за произнасяне е изтекъл на 16.11.2018 г. Първият работен ден след изтичане
на срока е 19.11.2018 г. и в този ден е постановен отказ за плащане на
застрахователно обезщетение изх. № 310-02-9849/19.11.2018 г. Доколкото
постановеният отказ е неоснователен, то ответнтото дружество е изпаднало в
забава, считано от 19.11.2018 г. и от този ден дължи обезщетение за забавено
плащане. Размерът на обезщетението, определен на основание чл. 162 от ГПК
и за периода от 19.11.2018 г. до 15.07.2019 г. е 133,94 лева и до този размер
предявеният иск е основателен, а обжалваното решение неправилно.
Неоснователен, обаче, се явява предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка №
0300/18/727/509934, но не по изложените в обжалваното решение мотиви.
Доводът на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявено възражение
е основателен, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е въвел
твърдение, че застрахователното събитие не е възникнало по описания от
застрахованото лице начин, а че основанието за отказ е основано на т. 5 от
специалните условия към застрахователния договор.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 18.06.2018 г.
е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно
обезщетение, като втората поред застрахователна преписка е образувана на
26.10.2018 г. По изложените по – горе съображения настоящият съдебен
състав приема, че е дължимо обезщетение по втората образувана преписка за
причинени вреди по застрахования автомобил, поради което и образуваната
на 15.11.2018 г. преписка се явява трета по ред. Неоснователни са
възраженията на ищеца, че при преценка на приложението на т. 5 от
9
специалните условия са взети предвид предходни обезщетения по друг
застрахователен договор. Изрично в отказа си застрахователят се е позовал на
извършено плащане на обезщетение по преписка по щета
0300/18/727/504735. В тази част решението следва да бъде потвърдено, макар
и при други мотиви.
Предвид на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен до размер от 2107,41 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по преписка
0300/18/727/508948, както и за сумата от 133,94 лева - обезщетение за
забавено плащане за периода от 19.11.2018 г. до 15.07.2019 г., а решението
следва да бъде отменено за сумата над 283,33 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „А.Б.“ следва да бъде осъден да
заплати сумата от 465,89 лева, представляващи разноски в
първоинстанционното производство и 352,42 лева – разноски във въззивното
производство.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20168372/05.08.2021 г. по гр.д. № 40708/2019 г.
по описа на СРС, 68 състав в частта, с която предявените от „Е.Ф. Б.“ ЕООД
против ЗАД „А.Б.“ искове с правно основание чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл.
405, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите са отхвърлени над сумата от 2107,41 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета 0300/18/727/508948, образувана по
договор за застраховака „Пълно каско“ с полица № 18-0300/332/5000920 във
връзка със застрахователно събитие, настъпило на 26.10.2018 г., над сумата от
133,94 лева – обезщетение за забава за периода от 19.11.2018 г. до 15.07.2019
г., както и в частта, с която Е.Ф. Б.“ ЕООД е осъдетно на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати на ЗАД „А.Б.“ сумата над 283,33 лева,
представляващи разноски в първоинстанционното производство и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането ЗАД „А.Б.“, ЕИК –
10
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* да
заплати на „Е.Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Редута, ул. *******, ет.1, ап. 1 сумата от 2107,41
лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по преписка
по щета № 0300/18/727/508948 за настъпило застрахователно събитие на
26.10.2018 г., при който са настъпили вреди за лек автомобил Фолксваген
Поло Дизел с рег. № *******, застрахован по застраховка “Пълно каско” със
застрахователна полица № 18-0300/332/5000920, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2019 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
да заплати сумата от 133, 94 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата от 2107, 41 лева за периода от 19.11.2018 г. до
15.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20168372/05.08.2021 г. по гр.д. №
40708/2019 г. по описа на СРС, 68 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „А.Б.“, ЕИК –
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* да
заплати на „Е.Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Редута, ул. *******, ет.1, ап. 1 сумата от 465,89
лева, представляващи разноски в първоинстанционното производство и
352,42 лева – разноски във въззивното производство. .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11