Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...12.2020 год.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1738 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове от „Юробанк България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, "Околовръстен път" № 260, срещу К.Д.Г., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, К.К.Д. (погрешно посочен в исковата молба като К.К.Г.), ЕГН **********, чрез законния му представител К.Д.Г., ЕГН **********,
и Д.К.Д. (погрешно посочен в исковата молба като Д. К.Г.), ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, последните двама – в
качеството им на наследници по закон на П.Г.Г.(с предишна фамилия К.), ЕГН **********, починала на 18.04.2011 г., за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми: - главница в размер
43 368,92 евро (четиридесет и три хиляди триста и шестдесет и осем евро и
92 евроцента); - договорни лихви в размер на 6 355,46 евро (шест хиляди триста
петдесет и пет евро и 46 евроцента) за периода 13.11.2018 г. до 16.10.2019 г.; - такси в
размер 145,00 лева (сто четиридесет и пет лева) за периода 14.12.2018 г. до
16.10.2019 г.; - имуществени застраховки в размер на 50,95 евро (петдесет евро и 95
евроцента), за периода 14.12.2018 г. до 16.10.2019 г.; на основание Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL ***/17.05.2007
г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД, от една страна, и К.Д.Г. и П.Г.К.
като кредитополучатели, от друга страна.
Ищецът
твърди, че по силата на Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL
***/17.05.2007 г. е предоставил на кредитополучателите 52 500 евро при
уговорени в договора годишна лихва, с краен срок за погасяване 04.06.2042 г. на
ежемесечни анюитетни вноски в размер на 317,18 евро, включващи главница и
лихва. На 03.10.2007 г. вземането било прехвърлено с договор за цесия на
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД. На 04.10.2011 г. било сключено допълнително
споразумение към договора за кредит. На 05.03.2014 г. вземането било
прехвърлено с договор за цесия от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на „Юробанк
България“ АД. Твърди, че за втората цесия кредитополучателите били уведомени на
26.01.2018 г. Сочи, че „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД са предишни наименования на „Юробанк България“ АД. Сочи, че към
08.10.2018 г. кредитополучателите имали просрочени задължения в общо в размер
на 1 102,99 евро. Твърди, че на основание чл. 18 от договора за кредит с
нотариална покана, връчена на 13.11.2018 г. на К.Д.Г.
и наследниците на П.Г.К. чрез пълномощник – адвокат на адресата, е обявил кредита за предсрочно
изискуем. Претендира солидарно осъждане на ответниците да заплатят посочените в
исковата молба суми, тъй като кредитополучателите били солидарно задължени по
силата на договора за кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответниците не са подали писмен отговор.
В съдебно заседание на 06.11.2020 г.
ответниците са направили при условие на евентуалност възражение за прихващане
на сумата, която се дължи към датата на предсрочната изискуемост в размер на
44 296.60 евро, със сумата, която е надвнесена от кредитополучателите към
същата дата, а именно: 5 106,14 евро според заключението на вещото лице.
В съдебно заседание и представена писмена
защита процесуалният представител на ответника поддържа направените в първото
съдебно заседание възражения по основанието и размера на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство Договор за банков кредит за покупка на
недвижим имот HL ***/17.05.2007 г. се установява, че ищецът „Юpoбaнк
България" АД с предишно наименование “Българска пощенска банка” АД (БПБ
АД) е поел задължение да предостави на ответника К.Д.Г. и на П.Г.К. в качеството
им на кредитополучатели кредит в размер на 52 500,00 евро за покупка на
недвижим имот – жилище и за други разплащания със срок за издължаване 420
месеца като кредитът се олихвява с годишен лихвен процент равен на сбора от
базовия лихвен процент (БЛП) на БПБ АД и договорна надбавка от 0,5 пункта като
към момента на предоставяне на кредита уговорената между страните годишна лихва
е в размер на 6,5 %. Издължаването на кредита следвало да се извърши на равни
месечни анюитетни вноски всяка в размер на 317,18 евро. Съгласно чл. 6, ал. 3
от договора за кредит, в случай, че по време на действието на договора банката промени
базовия лихвен процент, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на БПБ
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Страните са уговорили неустойка за забава върху всяка просрочена сума
(за лихва и/или главница) в размер на наказателна надбавка от 10 пункта. При
предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателите дължат такса в размер на
4 % върху предсрочно погасената главница. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора,
при непогасяване на която и да е вноска по кредита и при неизпълнение на друго
задължение по договора банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. Ал. 2 на същия член предвижда автоматична предсрочна
изискуемост при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски
изцяло или частично.
Не е спорно, а и от представената справка от НБД “Население” се установява,
че кредитополучателката П.Г.Г.(с предходна фамилия К.) е починала на 18.04.2011
г. От същата справка се установява, че към момента на смъртта й същата е била
съпруга на К.Г., а ответниците К.К.Д. и Д.К.Д. са нейни синове.
С допълнително споразумение от 04.10.2011 г. подписано между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ответника К.Г. е договорено изменение в лихвения процент
като е посочено, че същият е преференциален и е равен на БЛП на Юробанк И Еф
Джи намален с 0,55 пункта или 8,45 % към момента на подписване на анекса.
По делото е прието като доказателство и допълнително споразумение от
02.07.2015 г. подписано между „Юробанк България“ АД и ответника К.Г., в което е
посочен актуалния размер на задълженията по договора за кредит и е уговорена
годишна лихва в размер на 5 %, на база 6 месечен Юрибор и фиксирана надбавка от
4,95 пункта, като минималният лихвен процент е определен на 5 % Уговорено е
още, че при пълно или частично предсрочно погасяване на кредита
кредитополучателят няма да дължи такса.
С нотариална покана № 81, том 2, рег. № 5608/08.10.2018 г. на нотариус рег.
№ 124 на НК, ответниците са уведомени, че в резултат на неизпълнение на
задълженията им по договора за кредит и формирани просрочия към 04.10.2018 г. в
общ размер 1102,99 евро Юробанк България АД обявява кредита за изцяло
предсрочно изискуем и кани кредитополучателите доброволно да погасят дължимите
суми. Поканата е връчена на 13.11.2018 г. чрез адвокат А.К.. Получаването на
нотариалната покана се признава от процесуалния представител на ответника К.Г.
в първото по делото заседание.
Представена е по делото и нотариална покана № 171, т. 2, рег. № 5009/2017
г. на нотариус рег. № 124 на НК, с която ищецът уведомява ответниците, че с
договор за цесия от 03.10.2007 г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Поканата е връчена на 26.01.2018
г. чрез адвокат А.К.. С последваща нотариална покана № 36, т. 1, рег. №
604/2018 г. на нотариус рег. № 124 на НК, ищецът уведомява ответниците, че с
договор за цесия от 05.03.2014 г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД на „Юробанк България“ АД. Според
извършеното нотариално удостоверяване поканата е връчена на 20.04.2018 г. по
реда на чл. 47, ал., вр. ал. 5 от ГПК.
Представени са по делото договор за цесия от 03.10.2007 г. и договор за
цесия от 05.03.2014 г. (л. 199-211), по силата на които вземанията по договора
за кредит са прехвърлени съответно на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и обратно
на „Юробанк България“ АД.
По делото са приети заключения на вещото
лице Ж.Т. по допуснати първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи,
които на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира съобразно изложеното по-долу,
в т.ч. направените от вещото лице устно в о.с.з. на 06.11.2020 г. допълнителни
уточнения. Според първоначалното заключение, процесният жилищен кредит е усвоен
на 04.06.2007 г. в размер на 52 500,00 евро по разплащателната сметка на К.Г.,
като усвоената сума е разходвана по начина, уговорен в чл. 1 от договора за
кредит. Според счетоводните записвания на банката към 04.10.2018 г.
просрочените задължения по договора за кредит са в общ размер 1102,99 евро,
като с дата 13.11.2018 г. банката е отразила, че целият кредит е предсрочно
изискуем. Преди обявяване на предсрочната изискуемост се установяват забавени
три погасителни вноски, които кредитополучателят изцяло е погасил на 13.11.2018
г. Погасителната вноска с падеж 04.11.2018 г. е погасена частично на 03.12.2018
г. и на 13.12.2018 г. Според първоначалното заключение размерът на
неиздължената главница е 43368,92 евро, а на лихвата – 6355,32 евро за периода
13.11.2018 - 16.10.2019 г.; таксите за администриране на просрочен кредит са
145 лева, а задълженията за имуществена застраховка – 50,90 евро.
Във връзка с направено в първото съдебно
заседание възражение за неправилно начисляване на договорна лихва в по-голям
размер от дължимия с оглед неравноправност на клаузата от договора даваща право
на банката едностранно да променя размера на БЛП, е допусната допълнителна
експертиза със задача да изчисли размера на анюитетните вноски без да взима
предвид извършени от банката едностранни увеличения на лихвения процент.
Видно от допълнителното заключение,
оспорено от ищеца, което съдът изцяло кредитира като компетентно и
безпристрастно, след предоставяне на кредита банката няколкократно едностранно
е увеличавала базовия лихвен процент. След извършени самостоятелни изчисления
при запазване на първоначално договорения лихвен процент до датата на
допълнителното споразумение от 02.07.2015 г. вещото лице е установило, че
внесените от кредитополучателя суми са напълно достатъчни за покриване на
всички вноски по кредита, като към 04.10.2020 г. кредитополучателят би следвало
да разполага със сумата от 1791,49 евро по разплащателната си сметка в банката.
С оглед на изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Представеният договор установява по несъмнен начин възникването на валидно
правоотношение между ищеца, от една страна, и ответника К.Г. и покойната му
съпруга П.Г., на основание договор за кредит. Предоставянето на кредита на кредитополучателя
и размера на усвоената сума са безспорно доказани посредством приетото по
делото заключение на вещото лице.
По възражението
за неравноправност на клаузите даващи право на кредитора да променя едностранно
размера на възнаградителната лихва съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в евро (БЛП), валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,5
пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за
жилищни кредит в евро е в размер на 6,0 %. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора
действащият БЛП на банката за евро не подлежи на договаряне и промените за него
стават незабавно задължителни за страните.
Съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценяването
на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Клаузата за възнаграждението на кредитора е съществен елемент на договора за
кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и
средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и
съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора.
В сключения договор за кредит не е
посочено на какво основание банката ще променя БЛП. Не е посочено, че е
необходимо да е налице основателна причина за промяната. Не са посочени и
обективни критерии като пазарни индекси, котировки, курсове и пр., които ще
водят до определена или определяема промяна, в т.ч. увеличение на размера на
БЛП. Не се установи използваната от банката методология за промяна на БЛП да е
предоставяна на ответника при сключване на договора за кредит. От заключението
на вещото лице също не става ясно по каква методология или алгоритъм се изменя
БЛП. Това създава възможност банката да определя изцяло по своя преценка по
какъв начин да изчисли базовия си лихвен процент и така едностранно да определи
съдържанието на договора.
Правото на информация за цената на
услугите е основно право на потребителя (чл.1 ЗЗП), респ. задължение на
добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му
да направи своя избор (чл.4 ЗЗП). Законово задължение на банката, произтичащо и
от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, е да посочи като част от съдържанието на
договора ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични
средства може да бъде променена. То е гаранция за възможността
кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл
да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има
предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска
(Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Процесните клаузи не съдържат достатъчно
ясна и разбираема за потребителя информация за условията и начина на изменение
на размера на лихвения процент по договора за кредит. Същите съдържат
неравноправни уговорки по смисъла на чл. 143, т.т. 10 и 12 от ЗЗП, тъй като
дават възможност на банката да увеличи едностранно лихвата, което е във вреда
на потребителя, създават неравновесие в правата и задълженията на страните като
поставят задължението на потребителя в зависимост от определянето на
съдържанието на едно понятие само от банката и противоречат на принципа на
добросъвестност.
Тъй като спорните клаузи не са
индивидуално договорени, същите са нищожни, освен ако се установи наличие на
някое от изключенията, визирани в чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12
от ЗЗП или в чл. 144, ал. 2, т. 1, вр. 143, т. 10 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че
изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП са въведени при
презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му
поведение прави неприложими специалните отклонения от генералната дефиниция за
неравнопоставеност, а както се посочи по-горе спорните клаузи дават възможност
за произвол като въвеждат понятието БЛБ, без да го дефинират, без да информират
потребителя за неговото съдържание, с което поставят търговеца в
по-благоприятно положение пред потребителя. Следователно не може да се приеме,
че търговецът е действал добросъвестно.
По въпроса за приложното поле на чл. 144,
ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е налице и практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 424/2.12.2015 по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ІV
г.о. Съгласно изложеното в мотивите на посоченото решение, както и в Решение №
77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., изключението по
цитирания законов текст е приложимо само когато съответната клауза предвижда
промяната да не е в зависимост от волята на кредитора. Така например,
хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП е приложима в
случаите, когато лихвеният процент е уговорен като сбор от лихвен процент на
финансовия пазар като Libor, Euribor, Sofibor, ОЛП и пр. и определена фиксирана
надбавка. Възможно е промяната да не настъпва автоматично, например да се
извършва от банката веднъж месечно или два пъти в годината, но във всички
случаи тя трябва да е определена като математически алгоритъм в самия договор и
да е ясно каква промяна в кой обективен фактор на пазара, до каква промяна в
лихвата ще доведе.
В случая клаузите на чл. 3, ал. 1 и 5 от
договора за кредит до подписване на допълнителното споразумение от 2015 г. не
предвиждат автоматична промяна на лихвата, която да се дължи на външни причини
и да не зависи от волята на кредитора. Предвидено е изменението на лихвения
процент да се извършва посредством промяна на един от двата компонента, от
които е съставен, а именно т.нар. „базов лихвен процент“ (БЛП). Тази промяна се
извършва по усмотрение на банката, след нейна субективна преценка на фактори,
които самата банка е избрала за релевантни и е определила тяхното относително
тегло. Кои са тези фактори и по каква методология банката взема предвид тяхното
влияние, не е уговорено в договора за кредит.
Горното обуславя основателност на
възражението за нищожност на клаузите от договора за жилищен кредит, в които е
предвидено право на банката едностранно да определя размера на базовия лихвен
процент.
Нищожността на посочените клаузи от
Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот HL ***/17.05.2007 г.
означава, че извършените увеличения на БЛП – повишение от 6 % на 6,35%, считано
от 01.10.2007 г.; повишение от 6,35 % на 6,70 % считано от 01.05.2008 г.;
повишение от 6,70% на 7,20% считано от 07.07.2008 г.; повишение от 7,20 % на
8,20 % считано от 10.10.2008 г.; повишение от 8,20 % на 8,45 % считано от
01.06.2011 г.; намаление от 8,45 % на 8,25 %, считано от 10.09.2012 г., при
посочен в договора БЛП в размер на 6,0 % са недоговоросъобразни и като такива –
неправомерни. По силата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД при липса на валидна уговорка
между страните едностранното увеличение на лихвата, основано на нищожна
договорна клауза, няма действие спрямо кредитополучателя.
С оглед извода за неравноправност и
нищожност на клаузите в договора за кредит даващи право на банката – ищец
едностранно да повишава лихвения процент, съдът намира, че размерът на
задълженията на ответниците по договора за кредит следва да се определи
съобразно допълнителното заключение на назначената ССЕ, в което вещото лице е
преизчислило задълженията по договора за кредит като е приложен първоначално
уговорения лихвен процент, без да се вземат предвид извършените едностранно от
банката увеличения на базовия лихвен процент, а след 02.07.2015 г. –
извършената с допълнителното споразумение от 02.07.2015 г. промяна в начина на
изчисляване на лихвата, при който променливият лихвен компонент Базов лихвен
процент е заменен с обективен критерий – 6-месечен Юрибор. Съгласно този
вариант на заключението, като се вземат предвид надвнесените от
кредитополучателя суми, към датата на изготвяне на заключението изцяло са
погасени всички вноски за главница, лихви и такси, дължими на основание
договора за кредит.
Видно е, че след отнасяне на надвнесените
суми за погасяване на дължимите съгласно погасителния план анюитетни вноски,
кредитополучателят е изпълнил основното си договорно задължение да върне
предоставения му кредит ведно с уговорените лихви и такси за вноските с падежи
до дата 04.10.2020 г. вкл. като е налице остатък от надвнесената сума в размер
на 1791,49 евро. След тази дата до приключване на устните състезания е
падежирала още една анюитетна вноска в размер на 272,51 евро, която също следва
да се смята за погасена с надвнесената сума.
Доказателства за платени премии по имуществени
застраховки не са представени, но дори да са налице такива в претендирания
размер от 50,95 евро, то ответниците са авансирали достатъчна по размер сума за
заплащане на същите по реда на чл. 14, ал. 3 от договора за кредит.
Следователно, кредитополучателите не са
изпаднали в просрочие както към датата, на която изявлението на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до тях – 13.11.2018
г., така и към датата на приключване на устните състезания. Не са били налице
предпоставките, визирани в чл. 18 от договора, за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, респ. към приключване на устните състезания не са налице
нито предсрочно изискуеми нито непогасени падежирали вноски за главница, лихви,
такси и застраховки, от което следва, че исковете са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед извода на съда, че не са налице
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и че не са налице
неизплатени погасителни вноски за главница, лихви, такси и застраховки,
направеното от ответниците възражение за прихващане на сумата, която се дължи от
ответниците към твърдяната от ищеца дата на предсрочна изискуемост със сумата,
която е надвнесена от кредитополучателите към същата дата, не следва да се
разглежда. Както беше посочено по-горе, кредитополучателите са внесли
достатъчно средства за погасяване на всички задължения по договора за кредит с
настъпил падеж. Сумите са постъпили в патримониума на банката, която е длъжна
да извърши правилно осчетоводяване на същите и да отрази по кредитната сметка
на кредитополучателите погасяването на съответните вноски. Към настоящия
момент, след погасяване на всички дължими суми е налице вземане на
кредитополучателите от банката, което последната би могла да прихване с дължими
към нея суми при настъпване на тяхната изискуемост. Насрещен иск завръщане на
надвнесени суми не е предявен.
В допълнение следва да се посочи, че
въпреки дадените му изрични указания с доклада по делото, ищецът не е ангажирал
каквито и да било доказателства за приемане на наследството на П.Г.Г.(с
предишна фамилия К.) от страна на ответниците К.К.Д. и Д.К.Д.. Действително, от
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че двамата са
наследници по закон на покойната си майка П.Г., която заедно с ответника К.Г. е
поела в качеството си на кредитополучател солидарно задължение за връщане на
предоставения кредит. Видно е, обаче, че към момента на смъртта на майка си –
18.04.2011 г. – двамата са били малолетни, съотв. на 7 м. и на 9 години, като К.
е малолетен и към настоящия момент. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за
наследството, малолетните задължително приемат наследството по опис. По делото
не са налице данни за приемане на наследството по опис от посочените ответници,
поради което исковете спрямо тях подлежат на отхвърляне и на това основание.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора ответниците имат право на сторените по делото
разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съгласно представени списъци по чл. 80
от ГПК и договори за правна защита и съдействие ищците претендират разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата. В случая не се касае за реално заплатени разноски от
всеки от ответниците, а видът и обемът на фактически предоставената от адвоката
правна защита са еднакви за всеки от ответниците, независимо от това, че
последните са обикновени другари. Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС
минималното адвокатско възнаграждение за един адвокат според защитавания
материален интерес е в размер на 3454,90 лева, която сума ще се присъди на
адвокатското дружество. На ответниците следва да се присъди и сумата от 400
лева заплатен депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юpoбaнк
България" АД, ЕИК *********, гр. София, ул. “Околовръстен път” № 260,
против К.Д.Г., ЕГН **********, К.К.Д., ЕГН **********, представляван от своя
баща и законен представител К.Д.Г., и Д.К.Д., ЕГН **********, всички с
постоянен адрес: ***, за осъждане на ответниците на осн. чл. 430 от ТЗ
солидарно да заплатят на ищеца: главница в размер 43 368,92 евро за периода
13.11.2018 г. до 16.10.2019 г.; договорни лихви в размер на 6 355,46 евро
за периода 13.11.2018 г. до 16.10.2019 г.; такси в размер 145,00 лева за
периода 14.12.2018 г. до 16.10.2019 г.; имуществени застраховки в размер на
50,95 евро за периода 14.12.2018 г. до 16.10.2019 г., на основание Договор за
банков кредит за покупка на недвижим имот HL ***/17.05.2007 г.
ОСЪЖДА „Юpoбaнк България" АД, ЕИК
*********, гр. София, ул. “Околовръстен път” № 260, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Г.,
ЕГН **********, К.К.Д., ЕГН **********, представляван от своя баща и законен
представител К.Д.Г., и Д.К.Д., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***,
сумата 400,00 лева, представляваща сторени пред Варненски окръжен съд
съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юpoбaнк България" АД, ЕИК
*********, гр. София, ул. “Околовръстен път” № 260, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество “Д. и Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. “Бдин” № 21А, ет. 3, офис 7, представлявано от
управителя адв. Р.Д., сумата от 3454,90
лева на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: