№ 28
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203887 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ХР. Д. К. с ЕГН *** от гр.Пловдив, чрез адв. Ж. П., АК Пловдин срещу НП № 17-
0819-006815/29.01.2018 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна .
С жалбата, наказателното постановление се атакува като неправилно, незаконосъобразно и
издадено в противоречие с материалния закон и се моли за отмяната му. В жалбата са
отправени възражения, свързани с начина на съставяне на акта, като се сочи, че е допуснато
нарушение на чл.34,ал.1 от ЗАНН, нарушение на чл.40,ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява,
депозирана е молба от адв.П., АК Пловдив, в която се изразява становище по хода на делото
и по същество.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозира писмено становище.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
По допустимост на жалбата
Жалбата съдържа необходимите реквизити, депозирана е от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
1
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
На 12.06.2017 год. около 11,58 часа в общ.Долни Чифлик, обл.Варна, с.Старо Оряхово, по
ул.” Дунав” № 8 в посока гр.Бургас жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил
БМВ 520 И с рег. № *** със скорост от 106 км/час, при максимално разрешена скорост 50
км/час за населено място. Въз основа на разпечатка от видеоклип от АТСС-дигитална
стационарна радарна установка SITRAFFIC LYNX SPEED-ERS 400 C с № 003059047ВАА и
снимка № 4/12.06.2017 год. св. М.Е. съставил АУАН, бланков № 843609/20.11.2017 год.,
като квалифицирал гореописаното като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен на нарушителя на 24.12.2017 год.. Нарушителя не възразил при
връчването на акта. Не е депозирал писмени възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
обжалваното наказателно постановление , с което на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП за
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП АНО наложил на водача на лекия автомобил
административно наказание „ глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца.На основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 12
контролни точки.
Разпитан в хода на съдебното следствие като свидетел, актосъставителя Е. потвърждава
изложеното в акта за административно нарушение.Посочва, че на мястото посочено в акта е
съществувала стационарна камера и след като свалил записите от нея установил,че
автомобила на жалбоподателя се движел с превишена скорост и съставил АУАН, който
изпратил за връчване.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като ги намери за обективни,
безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на писмените
доказателства по делото - справка за собственост на МПС, декларация по чл.188 от ЗДвП,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 на БИМ,Протокол за
проверка № 121-ИСИ/01.06.2017 год. на БИМ,Заповед № 8121з-452/20.07.2017 год. на
министъра на вътрешните работи, писма ОД МВР Варна и ОД МВР Пловдив, веществено
доказателство – снимка на нарушението от техническото средство и гласни доказателства –
показанията на актосъставителя Е..
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна,съгласно приложена Заповед № 8121з-452/20.07.2017 год. на министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.
Според състава на съда е неоснователно направеното възражение за нарушение на чл.34,ал.1
от ЗАНН. Спазени са законоустановените императивни срокове по смисъла на чл.34,ал.1 и
2
ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя /
11.11.2017 год. /, а НП е постановено на 29.01.2018 год., т.е. в шестмесечния срок от
съставянето на АУАН. След като това е така, а въпросното обстоятелство е станало известно
едва при попълването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП (на л. 7) от страна на
жалбоподателя, следва да се приеме, че нарушителя се явява открит именно на свързаната с
нея дата - 03.08.2019 гадина. Актът е съставен не след, а преди изтичането на предвидения в
чл. 34, ал. 1, б. „В” тримесечен срок от тази дата - противно на твърденията в жалбата, както
и преди изтичането на една година от деня за извършване на описаното в него нарушение.
Срока за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е било
издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на
акта за установяване на това нарушение.
На следващо място, обстоятелството, че в АУАН не е била вписана датата на раждане на
свидетеля , не е процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото видно
от АУАН същия е служител към ОД МВР Варна и в случай, че е необходим неговия разпит,
същия може да бъде установен безпрепятствено.
Акта е съставен при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН в отсъствие на жалбоподателя. След
съставянето му бил връчен от ОД МВР Пловдив на 24.12.2017 год. и върнат в ОД МВР
Варна.АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че е допуснато нарушение на чл.40,ал.4 от ЗАНН, тъй като
нарушението е установено въз основа на снимка-клип от техническото средство.
Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в
двата акта, посочени са съставомерните признаци на нарушението, подведено е под
правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е съответна на текстовото
описание.
Видно от направеното описание на административното нарушение, посочена е връзката със
снимката , показана на водача на лекия автомобил, респ. сочеща на датата, времето и други
обстоятелства по нарушението, с оглед защита правата на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП, при избиране скорост на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава в населено място скорост от 50
км/час.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – с.Старо Оряхово, ул.” Дунав„
до дом № 8.Разпоредбата на чл. 1, т. 14 ППЗДвП определя точно понятието "населено място"
като застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със
съответни пътни знаци.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е
установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е
собственост на жалбоподателя ХР. Д. К. с ЕГН **********.
Към материалите на преписката била приложена попълнена на 11.11.2017 г. от ХР. Д. К.
декларация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която същият заявил, че на
3
12.06.2017 год. около 12.00 часа автомобила се е управлявал от него.
С оглед на изложеното съдът приема, че на процесната дата именно жалбоподателят е бил
този, който е управлявал процесният автомобил.
Съдът приема, с оглед приложените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 на БИМ и Протокол за проверка № 121-ИСИ/01.06.2017 год. на БИМ на
техническо средство - дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC LYNX SPEED-
ERS 400 C с № 003059047ВАА, че същото отговаря на метрологичните изисквания,
одобрено е и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване.
Съгласно изготвената с посочената система снимка-клип , фиксираната скорост на движение
на посоченото МПС била 106 km/h (при измерването на скоростта е отчетено и 3%-то
допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на водача- 102,82
km/h).
Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта,
липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин
констатациите в акт за установяване на административно нарушение,инкорпорирани в
обжалваното наказателно постановление.
Нарушението на задължението по чл.21,ал.1 от ЗДвП е възведено като наказуемо със състав
на административно нарушение в разпоредбата на чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП, съгласно който
водач, който превиши разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/час с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС. Видът и размерът на
наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са законоустановени с фиксиран
размер, при което липсва възможност за преценка по чл.27,ал.2, във вр. с ал.1 от ЗАНН.
На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.Отнемането на
контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на
водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи)
функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на
налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма
самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление и
наложеното с него наказание. С влизане в сила на наказателното постановление, се отнемат
и предвидените контролни точки (по арг. от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539
от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение).
4
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР Варна
следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер
съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за
защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.Имайки
предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност съдът намира, че на
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди юристконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв..
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0819-006815/29.01.2018 год. на началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на ХР. Д. К. с ЕГН *** от гр.Пловдив на основание
чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.
На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА ХР. Д. К. с ЕГН *** от гр.Пловдив, да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80
лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град Варна по реда на
Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5