№ 176
гр. София , 20.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504081 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Бългериан еъруейз груп“ЕАД срещу
определение от 20.07.2020г. по т.д.№1515/17г. по описа на Софийски градски
съд, с което са оставени без уважение молбата му за допълване на решение
№1633/19.09.2020г. с произнасяне по същество по предявените срещу това
дружество искове по чл.3 ал.3 ЗБН и чл.26 ал.2 вр. чл.59 ал.2 ЗБН и молбата
му за изменение на същото решение в частта относно направените по делото
разноски /в частност – присъдената в тежест на дружеството държавна такса/.
В частната жалба определението е оспорено като неправилно и
необосновано. Изложени са доводи,че с решението си съдът е следвало да се
произнесе първо по посочените искове като главни и едва при евентуалното
им отхвърляне – по иска по чл.59 ал.5 ЗБН. Твърди се,че при произнасянето
си с присъждане на държавната такса съдът не е съобразил разпоредбата на
чл.59 ал.5 ЗБН, като е изчислил същата върху пълния размер на вземането,с
което е извършено прихващането, без да вземе предвид частта,която
ответникът би получил при разпределение на осребреното имущество в
производството по несъстоятелност на банката. Направено е искане САС да
1
отмени обжалваното определение и уважи молбите.
Ответникът по частната жалба – синдикът на „КТБ“АД/н/, я е оспорил
като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение от категорията
на обжалваемите от легитимирано лице,поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение съдът е приел,че липсва
основание за произнасянето му с допълнително решение по съществото на
исковете по чл.3 ал.3 ЗБН и чл.26 ал.2 вр. чл.59 ал.2 ЗБН, тъй като същите са
били предявени в условията на евентуалност спрямо иска по чл.59 ал.5 ЗБН,
който е уважен с решението. Поради това е отказал да се произнесе по реда на
чл.250 ГПК,като е отхвърлил молбата. По отношение на държавната такса е
приел,че такава се дължи върху цената на иска, която е съизмерима със
стойността на последиците от извършеното прихващане, а не със стойността
на сумите, които ще бъдат получени при осребряването на имуществото на
банката в производството по несъстоятелност, независимо дали това
осребряване би довело до пълно или частично удовлетворяване на вземанията
на ответника. За да откаже да измени размера на определената с решението
държавна такса, допълнително съдът се е аргументирал с липсата на
направено от ответника възражение срещу посочената в исковата молба цена
на иска по реда и в срока,предвиден в чл.70 ал.1 ГПК,поради което и
възражението ,съдържащо се в молбата по чл.248 ГПК, е намерено за
несвоевременно направено.
Така постановеният съдебен акт е валиден и допустим. Съдът се
произнася с решение по чл.250 ГПК само когато намери,че е надлежно
сезиран и дължи произнасяне по иск,по който е пропуснал да се произнесе.
Когато установи,че не са налице основания за произнасяне с акт по
същество,той постановява определение,с което оставя без уважение молбата
за допълнително решение.
По същество определението е правилно и в двете му части.
Не може да бъде постановено допълнително решение по иск,който е
2
бил предявен като евентуален тогава,когато съдът се е произнесъл с
положително за ищеца решение по иск,който последният е предявил като
главен, тъй като последното е предпоставка за непроизнасяне по евентуалния
иск изначално. Поради това не може да се приеме,че е налице пропуск, който
би могъл да бъде отстранен по реда на чл.250 ГПК. Поредността, в която
съдът е приел и разгледал евентуално съединените искове, е въпрос, който
може да бъде повдигнат единствено в производството пред въззивната
инстанция при обжалването на съдебния акт. С оглед изложеното,като е
отказал да се произнесе по реда на чл.250 ГПК, СГС е постановил правилно
определение,което подлежи на потвърждаване в тази му част.
Неоснователна е частната жалба и по отношение на частта от
определението на СГС, с която е отказано съдът да измени решението си
относно присъдената от него държавна такса. Същата се определя върху
цената на иска /чл.71 ал.1 изр.1 ГПК/, който в случая е размерът на сумата, с
която е извършено прихващането. Тази цена е посочена в исковата молба и
ответникът не е възразил срещу нея по реда на и в срока по чл.70 ал.1 ГПК,
поради което възражение, че държавната такса е неправилно изчислена върху
тази цена, ответникът не може да навежда едва след приключване на
производството с решението по същество. Не следва да бъде споделен и
доводът,наведен в частната жалба,че се касае до окончателно определяне на
държавната такса с решението, която се изчислява съразмерно на уважената
част от иска, доколкото искът не е уважен частично. Обстоятелството, че,
според посоченото от законодателя в разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН,
недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
банката на прихващането се разпростира до размер на разликата над
частта,която ответникът-кредитор би получил при разпределението на
осребреното имущество, не е основание да се приеме, че е налице отхвърляне
на част от претенцията, доколкото, освен че липсва диспозитив в този смисъл,
в това производство и не се извършва и не може да бъде извършена преценка
каква част от вземането на кредитора би било удовлетворено.
Определението, като правилно и законосъобразно в неговата цялост,
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено на 20.07.2020г. по т.д.
№1515/17г. по описа на Софийски градски съд
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4