Р Е Ш Е Н И Е
Номер819 / 29.6.2020г. 29.06.2020г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осми юни Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №07770 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Г. Валентинов В., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу „Топлофикация Перник“АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5209,58лв., платена от ищеца на отпаднало основание по изп.д.№420/2006г. на ЧСИ С. Б., за което впоследствие има влязло в сила Решение №939/24.11.2017г., постановено по гр.д.№02860/2017г. на ПРС, че сумата не се дължи поради погасяването и по давност, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът иска отхвърляне на иска като неоснователен, тъй като няма основание за връщане на процесната сума, която е събрана валидно в хода на изпълнителното производство.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният главен иск е допустим и следва да бъде разгледан. Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че искът е с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, като процесната сума се претендира на отпаднало основание, тъй като към момента на плащането и е имало валидно правно основание. В този смисъл е и Решение №112/11.02.2010г. , постановено по гр.д.№179/2009г. на ВКС.
По основателността:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице на правно основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане на основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.
В процесния случай видно от Решение №939/24.11.2017г., постановено по гр.д.№02860/2017г. на ПРС, е признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумите, за които е образувано изп.д.№420/2006г. на ЧСИ Ст. Бадев поради погасяването им по давност. Решението е влязло в сила на 29.12.2017г.
Видно от удостоверение от 15.07.2019г. на ЧСИ С. Б ищецът е платил процесната сума от 5209,58лв. по изп.д.№520/2006г. на ЧСИ Ст. Бадев. Този факт изрично е признат от ответника в съдебно заседание на ПРС.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че са налице и трите елемента на отговорността по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което и следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5209,58лв., платена на отпаднало основание по изп.д.№420/2006г. на ЧСИ Ст. Б.
Присъдената сума следва да бъде платена по следната банкова сметка- ***. Б.В. в „ОББ“АД: IBAN ***.86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присадена и законната лихва считано от предявяване на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски от ищеца. Същият е доказал разноски в размер на 825,75лв., от които сумата от 225,75лв. за държавна такса и банков превод, и сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер по Наредба №1, поради което и направеното от ответника възражение за прекомерност на същото възнаграждение е неоснователно.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“АД, , с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, да плати на Г. Валентинов В., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 5209,58лв., платена от ищеца на отпаднало основание по изп.д.№420/2006г. на ЧСИ Ст. Б, за което впоследствие има влязло в сила Решение №939/24.11.2017г., постановено по гр.д.№02860/2017г. на ПРС, че сумата не се дължи поради погасяването и по давност, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба- 02.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, да плати на Г. Валентинов В., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата в размер на 825,75лв., от които сумата от 225,75лв. за държавна такса и банков превод, и сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми да бъдат платени по следната банкова сметка- ***. Б.В. в „ОББ“АД: IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: