№ 77
гр. Ямбол, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20252300500137 по описа за 2025 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБ,
Районна прокуратура Ямбол, ТО Елхово против решение № 23/31.03.2025 г., постановено по
гр.д.№ 194/2023 г. по описа на РС Елхово, в частта, с която съдът:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, представлявана от Главния прокурор на Република България, на основание чл.2, ал.1,
т.3 и чл. 4 от ЗОДОВ, вр.с чл.52 от ЗЗД да заплати на И. Л. Й. от с.********, общ.*****,
обл.***, ул.*****№ ** с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.***,ул.******№ ***, ет.**,
офис** чрез адв. М. П. сумата от 13 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно
обвинение против него в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл.26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от влизане в сила на присъдата по НОХД № 1210/2021 година по описа на РС Сливен, с
която ищецът е оправдан, а именно - от 24.11.2022 г. до окончателното плащане.
Иска се въззивният съд да отмени решението в обжалваната част като бъде
постановено решение и отхвърлен иска като неоснователен и недоказан, а в случай, че
искът не бъде отхвърлен изцяло, се желае да бъде намален неговия размер.
Счита се, че от събраните пред районния съд доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин незаконосъобразен акт на Прокуратурата на Република
България, от който ищеца да е претърпял неимуществени вреди, техния вид, размер, както и
пряката непосредствена връзка между дейността на този орган и претърпените вреди.
Поради това се претендира отхвърляне на иска изцяло или намаляне на присъдения размер
обезщетение.
В законоустановения срок ищецът по делото сега въззиваем И. Л. Й. чрез адв.П. от
1
АК Шумен е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се
желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред
първата инстанция доказателства. Според въззиваемия в обжалваното решение
изключително подробно и обосновано са обсъдени всички елементи и причинно
следствената връзка между незаконното обвинение и причинените вреди на ищеца. Също
така е спазен и принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Районен съд се е обосновал
защо приема или не приема факти, доказателства и обстоятелства по делото и се е
аргументирал изключително подробно, което счита, че дори не следва да се поставя под
съмнение. При определяне размера на неимуществените вреди съдът е съобразил
изключително големи срок от над 9 години, което е неразумно дълъг за воденото срещу
въззиваемия наказателно производство, а от изслушаната СПЕ е установено, че вследствие
на незаконното обвинение същият е получил „разстройство в адаптацията с тревожно -
депресивна симптоматика“, както и множество вреди.
Страните, редовно призовани за съдебно заседание, за въззивника се явява Р. Л. –
прокурор при ОП Ямбол, поддържа въззивната жалба. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание се явява въззиваемия И. Л. Й. и с пълномощника си адв.П.
поддържа възраженията си за неоснователност на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба,
въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Пред ЕРС е предявен иск от И. Л. Й. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
против Прокуратурата на РБ за присъждане на имуществени и неимуществени вреди на
ищеца, претърпени от него вследствие на повдигнато против него незаконно обвинение, по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда от РС Сливен. По делото не са спорни
въпросите, касаещи наличието на основанията на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за уважаване на
иска. На 02.10.2013 г. на ищеца е било повдигнато обвинение, в рамките на наказателно
преследване, развило се за 9 години, 1 месец и 22 дни като през този период от време
ищецът е бил привличан като обвиняем общо 3 пъти, 5 пъти е бил внасян обвинителен акт
срещу него от прокуратурата, след връщането му от съда поради допуснати отстраними
процесуални нарушения и 2 пъти е бил признат за виновен от съда, за внесеното срещу него
обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради непълното и порочното разследване от
прокуратурата. През времето, в което ищецът е бил обвиняем и подсъдим му е била
наложена мярка „Подписка“, имал е полицейска регистрация, която и до момента не е
заличена. С влязла в сила на 24.11.2022 г. присъда № 71/25.05.2022 г., постановена по НОХД
2
№ 1210/2021 г. по описа на РС-Сливен, ищецът И. Й. е бил признат за невиновен и изцяло
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Определеният размер 13 000 лв. на обезщетението на Й. за претърпени от него
неимуществени вреди, въззивният съд намира за съобразен с принципа за справедливост на
обезщетяването, съгласно чл.52 от ЗЗД. Според постоянната практика на ВКС по идентични
казуси, поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане
и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението
на несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и непосредствена
последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Независимо от това в първата инстанция
са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели И.Н. и С.Й., а и от
заключението на съдебнопсихологична експертиза е установено, че в резултат на
преживяното по повод на незаконното обвинение, ищецът е изпаднал в силен
психологически стрес, изпитвал е притеснения и тревожност, срам и унижение. Вещото лице
психолог е изложило още, че И. Й. има нарушения на съня и до сега, както и социално
отдръпване в резултат на различни безпокойства и страхове, които са засегнали
адаптивността му. Все още са налични симптоми, съответни за разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивна симптоматика, които са в процес на обратно развитие.
Първоинстанционният съд е отчел, че освен безспорно преживения стрес и
дискомфорт, продължителността на наказателното преследване е в период 9 години, 1 месец
и 22 дни и тази продължителност не може да бъде преценена като „разумен срок“, като
липса на действия или бездействия на правозащитните органи, причинили неимуществените
вреди на въззиваемия, както се твърди във въззивната жалба. При определяне размера на
обезщетяването районният съд е взел предвид, че наложената мярка за неотклонение е била
най-леката „подписка“, но в продължение на деветте години на наказателно преследване Й.
е бил привличан като обвиняем общо 3 пъти, 5 пъти е бил внасян обвинителен акт срещу
него от прокуратурата, след връщането му от съда поради допуснати отстраними
процесуални нарушения и 2 пъти е бил признат за виновен от съда. Взето е предвид
обстоятелството, че Прокуратурата е внесла срещу Й. обвинение за тежко умишлено
престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, и поради непълното и порочното разследване той е бил призна за виновен два пъти от
съда.
Въззивният съд намира, че след като първата инстанция е извършила преценка на
относимите към настоящия случай обстоятелства, е определен справедлив размер от 13 000
лв. за обезщетяване на неимуществените вреди.
Предвид изложеното и като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер 1570 лв. – заплатен адвокатски
хонорар за представителство по делото. В тази връзка съдът намира за основателно
възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано като разноски в размер 2650 лв. и същото следва да бъде намалено до
предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/9.07.2004
г. Съгласно чл.7 ал.2 т.3 от наредбата при защита на интерес от 13 000 лв. /какъвто е размера
на обжалваната част от решението на ЕРС в случая/ за една инстанция, адвокатското
възнаграждение следва да бъде 1570 лв., формирано от 1300 лв. плюс 9 % за горницата над
10 000 лв., което е 270 лв.
3
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/31.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 194/2023 г.
по описа на РС Елхово, в частта, с която съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България, гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати на И. Л. Й. от с.********, общ.*****,
обл.***, ул.*****№ ** с ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 13 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1210/2021 г. по описа на РС-
Сливен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2022 г. и разноските
по делото съразмерно с уважената част от иска.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да
заплати на И. Л. Й. от с.********, общ.*****, обл.***, ул.*****№ ** с ЕГН ********** на
основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 от ГПК направените пред въззивния съд разноски в размер
1570 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4