Р Е Ш Е Н И Е
№………………… /28.12.2017 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седми ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4888 по описа за
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
ДЗЗД „Бека”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Княз Борис I” № 26 срещу Наказателно постановление № 265824 от 26.04.2017
г., издадено от Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите
на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност,
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева (петстотин лева) за това,
че на 20.12.2016 г. при извършена проверка на обект – щанд „Пашмина”, намиращ
се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров” № 2 (Гранд МОЛ Варна партер), стопанисван
от ДЗЗД „Бека”, с ЕИК: ********* е установено, че търговецът не е изпълнил
задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата) на ФУ, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”, тъй
като при проверка на касовата наличност е установено, че дневният оборот,
съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 568, 50 лева, паричните средства в
началото на работния ден са в размер на 20 лева, плащане чрез POS терминал – 58 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер
на 722, 30 лева, съгласно изготвен опис, като е установена разлика между
фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ в размер на 191, 80 лева, като
самото нарушение не води до неотразяване на приходи – нарушение на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Дружеството – жалбоподател ДЗЗД „Бека” – гр. Варна намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно, навеждайки един единствен
аргумент в защита на своята позиция. Според ДЗЗД „Бека” наказателното
постановление е следвало да бъде издадено на името на представляващия
дружеството – г-н. А.Б. Куремян, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от ДОПК ДЗЗД се приравнява на юридическо лице само в посочените от закона
случаи, като се изключва приравняване в настоящия случай, тъй като при
нарушения на ЗДДС би следвало да се търси административна отговорност от
лицето, представляващо ДЗЗД. Поради гореизложените съображения моли за отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното на 27.11.2017 г.
открито съдебно заседание по НАХД № 4888 по описа за
Въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна не изразява своето отношение към
депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане по НАХД № 4888 по описа за
От фактическа страна, съдът намира
за установено следното:
На 20.12.2016
г. св. П.Й.Г. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП –
гр. Варна, офис гр. Русе и св. Д.Д.Й. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП
– гр. Варна, офис гр. Русе извършили проверка по спазване на финансовото
законодателство в търговски обект – щанд „Пашмина”, намиращ се в гр. Варна, ул.
„Андрей Сахаров” № 2 (Гранд МОЛ Варна партер), стопанисван от ДЗЗД „Бека”, с
ЕИК: *********.
В хода на проверката двете свидетелки констатирали, че фактическата
наличност на парични средства в касата на обекта възлиза в размер на 722, 30
лева, съгласно изготвения опис от служител, а след като проверили дневния междинен
финансов отчет, установили, че дневния оборот за същия този ден 20.12.2016 г.
възлиза на 568, 50 лева, плащанията чрез POS терминал възлизат на сумата от 58 лева, като също така установили, че
паричните средства в началото на работния ден са в размер на 20 лева.
Приемайки, че по този начин, дружеството ДЗЗД „Бека” не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата)
на ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” и по този начин
е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на 28.12.2016 г. св. Г.
съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 26.04.2017 г. Директорът на
ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана
в обстоятелствената част в АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбите на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност, наложил на ДЗЗД „Бека” – гр. Варна имуществена
санкция в размер на 500 лева (петстотин лева) за извършено нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
По
отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка
се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. П.Й.Г., показанията на св. Д.Д.Й.; Протокол
за извършена проверка от 20.12.2016 г., съставен от св. Г., Заповед № ЗЦУ –
1582 от 23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите; опис на касовата наличност на 20.12.2016 г. в щанд „Пашмина”,
стопанисван от ДЗЗД „Бека” – гр. Варна, изготвен от служителката Ива Миткова
Иванова; фотокопие на междинен финансов отчет от фискалното устройство,
монтирано в търговския обект – щанд „Пашмина”.
На първо място, съдът изцяло кредитира показанията на двете разпитани
свидетелки П.Й.Г. и Д.Д.Й. като последователни, логични, взаимнодопълващи се, а
и най – важното подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и
съвсем конкретно – фотокопието на междинен дневен финансов отчет за деня
20.12.2016 г. и описа на наличните в касата на търговския обект парични
средства.
Двете свидетелки са единодушни и повече от категорични, че при
съпоставянето на наличните в касата на търговския обект парични средства и
паричните средства, разчетени във фискалната памет на ФУ се е установила
разлика в размер на 191, 80 лева, които представляват повече парични средства в
касата на търговския обект от тези, разчетени във ФУ.
Показанията на двете разпитани свидетелки са подкрепени изцяло от събраните
в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства, а
именно изготвения от служител на търговския обект опис на наличните парични
средства в касата на търговския обект, която възлиза на 722, 30 лева и
фотокопието на приложения към преписката дневен финансов отчет от монтираното в
обекта ФУ, видно от което паричните средства в началото на работния ден
възлизат на 20 лева, които са „служебно въведени” в касата на обекта,
плащанията чрез POS терминал възлизат на 58 лева, а
дневния оборот, съгласно същия този междинен отчет от ФУ възлиза на 568, 50
лева.
Важно е да се отбележи, че на практика въззивното дружество не оспорва фактическите
констатации на двамата инспектори от ТД на НАП – гр. Варна, офис гр. Русе,
доколкото не се оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на АУАН, последвалото го наказателно постановление, а впрочем приета за установена
и от съда.
Възраженията на въззивното дружество срещу законосъобразността на
наказателното постановление са изцяло от правно естество и съдът ще се опита да
отговори на всички тях по – надолу в своето решение.
В обобщение, кредитирайки изцяло показанията на двете разпитани свидетелки
и събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, че на 20.12.2016 г. при извършена проверка на обект – щанд
„Пашмина”, намиращ се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров” № 2 (Гранд МОЛ Варна
партер), стопанисван от ДЗЗД „Бека”, с ЕИК: ********* е установено, че
търговецът не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби, да отбележи
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата) на ФУ, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени”, тъй като при проверка на касовата наличност е установено, че
дневният оборот, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 568, 50 лева,
паричните средства в началото на работния ден са в размер на 20 лева, плащане
чрез POS
терминал – 58 лева, а фактическата наличност в касата на
обекта е в размер на 722, 30 лева, съгласно изготвен опис, като е установена
разлика между фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ в размер на 191,
80 лева, като самото нарушение не води до неотразяване на приходи.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните съображения:
На първо място, съдът не установи в
рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва
да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г.
на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени”
или „служебно изведени” суми.
Съдът намира, че именно наличието
на разминаване между действителната касова наличност и разчетената такава по
касовия апарат на 20.12.2016 г, обосновава вмененото на ДЗЗД „Бека” – гр. Варна
административно нарушение, което със своето бездействие действително е
извършило нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на
Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, поради което и съвсем правилно е
била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството.
По отношение конкретните възражения на въззивното дружество, съдът би желал
да отбележи, че ги намира за неоснователни, поради следните съображения:
Не отговаря на истината твърдението, наведено във въззивната жалба, че
неправилно е бил индивидуализиран субекта на процесното административно
нарушение, доколкото субект на нарушението по на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н –
18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е именно въззивното
дружество, а не неговия управител, при това именно по аргумент от разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от ДОПК.
Съдът не може да приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28,
буква „а” от ЗАНН, на първо място защото колкото и клиширано да звучи процесния
случай не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от останалите
случаи на това нарушение, още повече, че констатираната разлика между
фактическата касова наличност и разчетения дневен оборот от ФУ не възлиза на
лев или два, а на според съда на достатъчно внушителната като размер сума от
191, 80 лева, която изключва всякаква възможност за квалифицирането на
процесното нарушение като „маловажен случай”.
Наложеното административно наказание е в минималния размер, предвиден в
санкционните разпоредби на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху
добавена стойност, а именно „имуществена санкция” в размер на 500 лева, поради
което и пред съда не е поставен въпроса за нейната евентуална завишеност респ.
несправедливост.
Поради гореизложените аргументи,
съдът намира, че Наказателно постановление № 265824 от 26.04.2017, издадено от
Директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр.
Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 265824 от 26.04.2017 г.,
издадено от Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите – гр. Варна, с което на ДЗЗД „Бека”, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I” № 26, на основание разпоредбите
на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност,
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева (петстотин лева) за това,
че на 20.12.2016 г. при извършена проверка на обект – щанд „Пашмина”, намиращ
се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров” № 2 (Гранд МОЛ Варна партер), стопанисван
от ДЗЗД „Бека”, с ЕИК: ********* е установено, че търговецът не е изпълнил
задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата) на ФУ, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”, тъй
като при проверка на касовата наличност е установено, че дневният оборот,
съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 568, 50 лева, паричните средства в
началото на работния ден са в размер на 20 лева, плащане чрез POS терминал – 58 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер
на 722, 30 лева, съгласно изготвен опис, като е сутановена разлика между
фактическата наличност и тази, разчетена от ФУ в размер на 191, 80 лева, като
самото нарушение не води до неотразяване на приходи – нарушение на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: