МОТИВИ
по НОХД № 266 / 2019 година
Производството е по
реда на Глава двадесета от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура - Първомай против подсъдимия Д.Т.Д., ЕГН **********,***, за това, че на 10.07.2018 година
в квартал Дебър на град Първомай, област Пловдив, самоволно, не по установения
от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго свое действително или
предполагаемо право, като случаят не е маловажен – при възникнал спор за
материално право между него и Т.И.П. *** (собственик и владелец на имот – УПИ ***
от кв. 46 по плана на кв. Дебър, гр. Първомай, обл. Пловдив) и Р.Н.П. ***
(владелец на същия имот), по повод разположението на границата между имот - УПИ
*** от кв. 46 по плана на кв. Дебър, гр. Първомай, обл. Пловдив, негова
собственост, и имот - УПИ *** от кв. 46 по плана на кв. Дебър, гр. Първомай,
обл. Пловдив, който спор подлежи на разрешаване от съд по реда на Гражданския
процесуален кодекс и във връзка със Закона за собствеността, сам е преместил
ограда от бетонови колове и метална мрежа, намираща се на границата между двата
имота, въпреки изрично изразеното несъгласие с това от страна Т.И.П. и Р.Н.П.,
като действията са реализирани при грубо незачитане на установения правов ред и
са придружени с унищожаване и повреждане на насаждения – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Пострадалата
Т.И.П. е конституирана в качеството на частен обвинител повереник адвокат С.С.М.
***.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата по делото същият при пряк умисъл да е извършил
престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно
описана в Обвинителния акт.
Сочи при решаване на
делото Съдът да имат предвид събраните и приобщени по надлежния ред
доказателства от досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, както
съдебно-техническите експертиза, като изтъква, че подсъдимият не се призна за
виновен и отрича изобщо да е извършил деянието, предмет на обвинението, но обясненията
му се опровергават от другите доказателства и представляват негова защитна
реакция.
Предлага при отчитане
на смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни – на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията
на чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от
свобода в размер около минимума на съответно предвиденото, както и
наказание глоба, също в размер около
минимално предвиденото, като няма пречка определеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок в размер на минимално
предвидения.
Моли
Съдът да осъди подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.
Повереникът
адвокат С.С.М. се присъединява изцяло към становището на представителя на
Държавното обвинение – счита, че обвинението е доказано с оглед на събраните по
делото доказателства и моли Съдът да признаете подсъдимия за виновен в
извършването на престъплението, за което е обвинен по делото, като му наложи
съответните наказания, предвидени в текста на чл. 323, ал. 1 от НК.
Частният
обвинител Т.И.П. се присъединява към адвоката си.
Защитникът
на подсъдимия адвокат К.М.Б. *** изразява несъгласие със становището
на Държавното и на Частното обвинение, че обвинението е доказано по безспорен
начин, като намира, че от събраните по делото и приобщени гласни и писмени
доказателства не може да се направи категоричен извод Д. да е осъществил от
субективна и обективна страна състава на престъплението самоуправство съобразно
чл. 323, ал. 1 от НК.
От
една страна счита, че не става ясно въз основа на кои доказателства Държавното
и Частното обвинение приемат за доказано по безспорен начин как, кога и по
какъв начин именно подсъдимият е преместил въпросната ограда, а от друга – че,
дори да се приеме за меродавна обвинителната теза съгласно трайната практика на
ВКС, че изпълнителното деяние на престъплението самоуправство от обективна
страна се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително
или предполагаемо право, което той осъществява самоволно и не по установения от
закона ред, липсва субективният елемент на престъплението, тъй като Д. е
извършил твърдяното действие по преместване на оградата, след като се е доверил
на специалисти геодезисти
и то двукратно – същите са били ангажирани по съответния ред
от него, за да се направи геодезично заснемане и да се установи къде следва да
бъде положена въпросната ограда и той е следвал указанията на специалистите
геодезисти и се съобразява изцяло с направените предписания от тях.
Освен
това сочи, че от обективната страна при самоуправството основно изискване е,
преди да се пристъпи към самоуправни действия, да е налице правен спор между
подсъдимия и пострадалия, а от обвинителната реч не става ясно съществува ли
такъв правен спор и кога е възникнал той, защото престъплението по чл. 323, ал.
1 от НК може да бъде осъществено от обективна страна единствено, когато е
извършено действие, насочено към упражняване на едно спорно действително или
предполагаемо право с имуществен еквивалент и при липсата на правен спор, който
да предхожда осъществяването на инкриминираното деяние, не следва да се носи
наказателна отговорност.
В
заключение сочи, че, ако има нещо за разрешаване между подсъдимия частния
обвинител, това е един чисто гражданско-правен спор и не се касае за престъпно
деяние от страна на подзащитния му, за което моли същият да бъде признат за
невиновен по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
Д.Т.Д. се присъединява към адвоката си; при последна дума моли да бъда оправдан,
за се счита за невиновен.
Подсъдимият Д.Т.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан (реабилитиран), със средно специално образование, охранител
на трудов договор, с адрес: ***.
От
раждането си през 1954 година пострадалата Т.И.П. живее в собствен от 1975
година на родителите й Г.Х.М. и И.С.М. в квартал Дебър на град Първомай, област
Пловдив, на улица *** имот, представляващ около 1000 м2 дворно място
с построена в него жилищна сграда – УПИ *** от кв. 46 по плана на квартал
Дебър, град Първомай, област Пловдив. На 22.12.1993 година Г. и И.
М. даряват имота на дъщеря си с Нотариален акт № *, том *, дело № * / 1993
година по описа на Районен съд - Първомай, като към инкриминираната дата
същият, освен от Т.П., се ползва от сина й Р.Н.П., и майка й Г. М..
Към
момента на даряването на УПИ *** съсед на пострадалата вече е подсъдимият Д.Т.Д., придобил на 15.04.1992
година чрез покупко-продажба с Нотариален акт № *, том *, дело № * / 1992
година по описа на Районен съд - Първомай 1265 м2 дворно място с
построени в него жилищна сграда и стопански постройки – УПИ *** от кв. 46 по
плана на квартал Дебър, град Първомай, област Пловдив, като между УПИ *** и УПИ
*** има обща граница, която се вижда заради останала от предишно преграждение
основа, върху която Д. издига неплътна, ажурна мрежеста ограда.
През
2016 година по депозирано от подсъдимия и още двама души заявление в Общинска
администрация - Първомай за изменение на част от дворищната регулация в кв. 46
по плана на квартал Дебър е образувана е Преписка № 91-05-9 / 08.02.2016 година
и по предложение на Общинския експертен съвет по устройство на територията на заседание
по разглеждане на регулационни преписки (Протокол № 5 / 11.02.2016 година) със Заповед
№ РД-15-78 / 17.02.2016 година на Кмета на Община Първомай е одобрено
изменението на дворищната регулация между УПИ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***
и *** от кв. 46 по плана на квартал Дебър, град Първомай, област Пловдив, в
съответствие със съществуващите граници на поземлени имоти по червените линии,
надписи, зачерквания и защрихования.
Във
връзка с изискванията на § 6 и § 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ Заповед №
РД-15-78 е обявена на 19.02.2016 година от Общинска администрация - Първомай с
указано право на обжалване от заинтересованите лица. Едно от тях е Т.П., като в
изготвеното за целта съобщение в Общината срещу нейното име се подписва съпругът
й (починал през 2017 година), защото като строителен работник е по-наясно с
плана и на когото във връзка с това, че Д. му е споменал, че има претенции към
общата граница между парцелите им, главният специалист „Кадастър и регулация“ в
Общинската администрация обяснява, че имотите ще се ползват както досега,
защото няма изменение на имотните граници между съседите.
На 18.06.2018 година по искане на Д.Д.
лицензиран инженер извършва трасиране, означаване и координиране на УПИ ***, но видял вечерта, че съгласно поставените от правоспособното лице
точки се навлиза в двора му – УПИ ***, на 21.06.2018 година Р.П. *** и е
образувана Преписка № 235р - 5649 / 2018 година, по която подсъдимият отказва
да даде писмени обяснения, а Р. разказва, че още преди година Д. е
извикал геодезисти и те са навлезли в двора му без разрешение, но тогава
съседът му си е прибрал набитите колчета. По Преписката и на Д., и
на П. на 22.06.2018 година са съставени протоколи
за предупреждение по Закона за МВР да уреждат спорните си отношения по
установения от закона ред, като на същата дата Р.П. подава
заявление и до Общинска администрация - Първомай, че не е съгласен с
трасирането на границата между двата имота.
На 10.07.2018 година подсъдимият предприема
преместване към имота на Т.П. на сложеното от него
преди много години ограждение – с помощта на познат маха
циментовите колове със силно корозиралата на тях мрежа и съгласно определената му от геодезист граница между УПИ *** и УПИ *** забива в
земята на пострадалата метални колове и опъва мрежа по тях.
Когато след 17:00
часа на инкриминираната дата Т.П. се връща у дома, вижда стореното от
подсъдимия, като са останали няколко метра до завършване новото заграждение, и първо
телефонира на Р., но той е на морето и не може да помогне. Пострадалата звъни в
РУ на МВР - Първомай и по разпореждане на оперативния в Дежурната част на място
е изпратен полицейски екип в състав младши автоконтрольор Я. Г. Д. и младши инспектор по охрана на обществения ред А. М. М..
Органите
на реда установяват пресните следи от изграждането на новата ограда, разбират
от майката на Т., че Д. е премахнал старата ограда и коловете със заявлението,
че мястото е негово, като самият подсъдим, намерен в дома си, казва, че е постъпил
така, защото тази част от имота му принадлежи. По Закона за МВР на пострадалата
е разпоредено писмено да не се саморазправя и да не извършва психически тормоз
спрямо съседа си, а на подсъдимия е съставен протокол за предупреждение, освен
да не се саморазправя с Т.П., и да не навлиза в двора й и да спазва законите на
Република България.
Образувани
са две преписки, по късната от които – прекратена, тъй като касаят един и същ
случай, а по другата е извършена предварителна проверка, въз основа на която с
Прокурорско постановление от 03.09.2018 година е образувано наказателното
производство срещу подсъдимия.
Няколко дни след
инкриминираната дата Д. довършва оградата си, а в хода на предварителното
разследване – на 23.10.2018 година, е извършен оглед на местопроизшествието,
при който е установено, че новоизграденото заграждение представлява
захваната на 7 метални пръчки 1,40 м висока и 22,30 м метална мрежа, до която в
УПИ *** се наблюдават дупки от циментовите
колове на старата ограда, а самите колове – в хоризонтално положение на земята
с част между тях от корозиралата стара мрежа, както и паднали на земята лозови
насаждения на Т.П.. На 21.11.2018
година от главния специалист „Кадастър и регулация“ в Община Първомай в
присъствието на полицай също е извършен оглед на спорната
ограда, при който е констатирано, че вече се виждат само основите на старата
ограда, и местата на изкоренени насаждения.
На
11.09.2018 година за защита на нарушеното си владение Т.П. предявява срещу
подсъдимия граждански иск с посочено правно основание чл. 75 от ЗС и е
образувано гражданско дело № 478 / 2018 година на Районен съд - Първомай,
производството по което не е приключено към датата на постановяване на
присъдата. От своя страна на 17.09.2018 година Д.Д. *** заявление, въз
основа на което на 12.10.2018 година му е издадена разрешение за строеж на
плътна ограда по дворищната регулационна граница – дъно на парцела, разположена
изцяло в имота на възложителя.
В хода на съдебното следствие е изготвена техническа експертиза с допълнение към нея, от които (с уточненията на вещото
лице в съдебно заседание) и при съпоставка с приобщените писмени доказателства,
се установява следното във връзка с предмета на доказване:
o
с Нотариален акт № 136 / 1992 година Д.Т.Д. закупува
поземлен имот 350, кв. 46 от кадастралния план на квартал Дебър, град Първомай,
послужил за основа на регулационния план, одобрен със Заповед № 626 / 1965
година за уличната регулация и Заповед № 626 / 1968 година за дворищната
регулация, с площ по Нотариален акт 1265 м2, а по КРП – с площ 1165
м2;
o
с изменението по § 8 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗУТ и одобрена със Заповед № РД-15-78 / 17.02.2016 година на Община
Първомай дворищната регулация на УПИ ***, кв. 46, е променена по границите на поземлен
имот ***, кв. 46 от кадастралния план на квартал Дебър, град Първомай, като
съгласно Скица изх. № 631 / 06.07.2018 година (л. 32 от ДП) за УПИ ***,
предназначен за жилищно строителство, са приложени уличната и дворищна
регулации;
o
с
Нотариален акт № * / 1993 година Т.И.П. придобива чрез дарение УПИ ***, кв. 46 по КРП на квартал Дебър, град Първомай, с площ от около 1000 м2,
а по КРП – с площ 998 м2, като съгласно Скица изх. № 10371 / 31.10.2018
година (л. 93 от ДП) за УПИ ***, предназначен за жилищно строителство, не са
приложени уличната и дворищна регулации;
o
поземлен имот *** в кв. 46 на квартал Дебър, град
Първомай, е урегулиран през 1965 година – одобрен е по КРП през 1965 година с
площ 1872 м2 и участва със с площ от 725 м2 в УПИ ***, както и в УПИ *** с площ 607 м2 по КРП;
o
към УПИ *** се присъединява 133
м2 придаваемо място от поземлен имот *** и 47 м2 придаваемо място от
поземлен имот ***, като в същото време от поземлен имот *** към УПИ *** се
присъединява придаваемо място от 179 м2;
o
няма
придаваемо място от поземлен имот *** към УПИ *** и от поземлен имот *** към УПИ
***, като между УПИ *** с еднозначни граници с поземлен имот *** и УПИ *** няма
обща регулационна граница;
o
в
кв. 46 по действащия КРП УПИ *** се намира между УПИ *** и УПИ ***, но статутът
на тези придадени към УПИ *** 179 м2 (попадащи точно между имотите на Д.Д.
и Т.П. в частта на мястото, където е разположена спорната ограда съгласно
представените от експерта скици) е неизяснен;
o
наличните
документи за собственост и издадената от Община Първомай Скица изх. № 10371 / 31.10.2018
година са противоречиви относно това дали е приложена дворищно-регулационната
линия между УПИ *** и УПИ ***, но реалното ползване не е изцяло по
границата на поземлен имот *** или изцяло по регулационните граници на УПИ *** (и УПИ ***,
некасаещо настоящия казус), налагащо задължително геодезично заснемане;
o
старата ограда навлиза с 27 м2 в УПИ *** – с 0,5 м от югоизток и с 2,0 метра от северозапад, като новата ограда
е поставена на регулационната и имотна граница на УПИ ***, еднозначен с поземлен
имот ***, кв. 46 по действащия КРП на квартал Дебър, град Първомай.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия Д.Т.Д. (давани спорадично при задаването на въпроси), от показанията
на свидетелите Т.И.П., Р.Н.П., А.И.Ш., Я.Х.Я. (приобщени от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК –
л. 71), Д.С.С., Я. Г. Д. и А. М. М., от приложените писмени доказателства: преписка на
Община Първомай, образувана по Молба вх. № 94-00-1433 / 17.09.2018 година (л. 111
- л. 122 от делото), Писмо УРИ 325000-830 / 25.02.2021 година на Началника на
РУ на МВР - Първомай (л. 124 от делото), разпечатки на Искова молба, въз основа
на която е образувано гражданско дело № 478 / 2018 година по описа на Районен
съд - Първомай, Молба от 02.11.2018 година за изправяне на нередовности с
приложенията и електронна разпечатка за движението на гражданското дело (л. 125
- л. 132 от делото), Преписка рег. № 325р-6294 / 2018 година на РУ на МВР -
Първомай, Прокурорски № 669 / 2018 година (л. 133 - л. 146 от делото), Преписка
рег. № 325р-5649 / 2018 година на РУ на МВР - Първомай (л. 147 - л. 162 от
делото), Прокурорско постановление за образувано досъдебно
производство (л. 1 от дознанието), Преписка рег. № 325000-3971 / 2018 година на
РУ на МВР - Първомай, Прокурорски № 663 / 2018 година (л. 13 - л. 46 от
дознанието), протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум (л. 52
- л. 65 от дознанието), нотариални актове (л. 74 - л. 77 от дознанието), Преписка
№ 91-05-9 / 2016 година на Община Първомай (л. 80 - л. 89 от дознанието),
Преписки № 94-00-940 и № 94-00-1478 от 2018 година на Община Първомай (л. 90 -
л. 118 от дознанието).
Съдът
възприема гласната и писмена доказателствена съвкупност като обективна и
взаимосвързана, въз основа на чието логическо единство се установява изложената
фактическа обстановка, а доколкото са налице противоречия – същите са
несъществени за фактите по предмета на доказване, и не са в състояние да повлияят
върху изградената по вътрешно убеждение преценка относно вината на подсъдимия и
участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна
отговорност.
Експертното
заключение с допълнението и приложените скици (л. 85 - л. 100 от делото) с
направените в съдебно заседание уточнения се кредитира като компетентно изготвено с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от
страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал, като
при постановяване на крайния съдебен акт от настоящата инстанция не се вземат
предвид анализираните обстоятелствата, несвързани с регулационният статут на имотите на Т.И.П. и Д.Т.Д., повод за
възникналия помежду им спор, както и разсъжденията на вещото лице във връзка с
разпоредбите на ЗУТ, доколкото последните по същността си представляват извод
за приложимо материално право.
Самоуправството е сред
престъпленията, свързани с посегателствата срещу реда и общественото
спокойствие, като негов специфичен, непосредствен обект е негативното засягане
на установения обществен ред за легитимно решаване на споровете между лица.
От
обективна страна
с поведението си да премести оградната мрежа с 27 м2 към дворното място на
пострадалата, което тя ползва от раждането си и след като е налице спор между
тях за общата граница между имотите им, подсъдимият реализира обективните
признаци от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК.
Съгласно Решение № 99 /
25.03.2009 година по н. д. № 43 / 2009 година на ВКС, III н. о., правото на
собственост се характеризира с признатата и гарантирана от закона възможност на
даден правен субект да владее, да ползва и да се разпорежда фактически и
юридически с недвижимия си имот и да изисква от всички други лица да не го
възпрепятстват в упражняването на това му право, като гражданско-правните
отношения, свързани със спорните вещни права и правото на собственост се разглеждат
и решаване от компетентните за това правораздавателни органи, а всяко едно
осъществено самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго
свое или чуждо действително или предполагаемо право, свързано със собствеността
и произтичащите от нея самостоятелни вещни права, води до нарушение на
закрепеното в чл. 17 от Конституцията на Република България основно начало,
гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона.
Във визирания акт,
както и в други на върховната инстанция, между които и цитирани от защитата,
специално се сочи, че за съставомерността на самоуправството от обективна
страна трябва да е налице възникнал спор между две страни по повод на
действително или претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не
по установения от закона ред, при което случаят е немаловажен.
Доказателствата по
делото са безспорни за такъв възникнал спор, касаещ имуществено право – през
месец юни 2018 година, три дни след като Д.Д. е трасирал и координирал своя УПИ
***, синът на Т.П. *** (а на следващия ден и Община Първомай), заради
несъгласие с означаването на общата граница, като от органите на реда на
подсъдимия е съставен протокол за предупреждение да урежда спорните си
отношения по установения от закона ред, но след по-малко месец, въпреки че е
наясно с несъгласието на съседите си, Д.Д. мести заграждението помежду им в
тяхна вреда.
Случаят не може да се
определи като маловажен по легалната
дефиниция на чл. 93, т. 9 от НК, защото с неправомерното си поведение
подсъдимият, освен че за неопределен, продължаващ във времето период, ограничава
достъпа на семейството на пострадалата до трайните им насаждения (лозници и
прасковено дърво) и изобщо ползването на част от земята, за която те
добросъвестно знаят, че е тяхна от десетилетия, поставя Т.П. в положение тя да
търси защита на правата си по съдебен ред, определено свързано с разноски за
нея.
От
субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл – с целени и настъпили обществено
опасни последици при съзнаване от подсъдимия на обществено опасния характер на
деянието.
Отчита се от настоящата
инстанция, че съгласно техническа експертиза поставената от Д.Д. ограда е на
регулационната и имотна граница на УПИ ***, еднозначен с поземлен имот ***,
кв. 46 по действащия КРП на квартал Дебър, град Първомай, но това негово действително
или предполагаемо право (в зависимост от решението на гражданския съд) се
оспорва от насрещната страна – пострадалата, но той не отнася спора за решаване
до компетентен орган и в нарушение установения законов ред решава, че сам може
да осъществи владението (вж. в този смисъл Решение № 245 /
11.06.2010 година по н. д. № 162 / 2010 година на ВКС, II н. о.), а предварително оспореното имуществено право от другата страна е обективно изразено и безусловно обхванато от
умисъла на подсъдимия и за чието наличие е достатъчно деецът да знае предварително, че това право се оспорва (вж. Решение
№ 248 / 14.07.2011 година по н. д. № 1302
/ 2011 година на ВКС, II н. о. и Решение № 487 / 09.12.2009 година по н. д. № 514
/ 2009 година на ВКС, III н. о.).
С оглед на горното при
така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна
страна, че с действията си Д.Т.Д. осъществява обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като , че
на 10.07.2018 година в квартал Дебър на град Първомай, област Пловдив,
самоволно, не по установения от закона ред, осъществява едно оспорвано от
другиго свое действително или предполагаемо право, като случаят не е маловажен
– при възникнал спор за материално право между него и Т.И.П. *** (собственик и
владелец на УПИ *** от кв. 46 по плана на квартал Дебър, град Първомай, област
Пловдив), и Р.Н.П. *** (владелец на същия имот), по повод разположението на
границата между УПИ *** от кв. 46 по плана на квартал Дебър, град Първомай,
област Пловдив (негова собственост), и УПИ *** от кв. 46 по плана на квартал
Дебър, град Първомай, област Пловдив, който спор подлежи на разрешаване от съд
по реда на Гражданския процесуален кодекс във връзка със Закона за
собствеността, премества ограда от бетонни колове с метална мрежа, намираща се
на границата между двата имота, въпреки несъгласието от страна Т.И.П. и Р.Н.П..
С Обвинителния акт
на подсъдимия е вменено при осъществяване на деянието грубо незачитане на
установения правов ред, както и че действията му са придружени с унищожаване и
повреждане на насаждения. Само че такова грубо незачитане на реда не е елемент
от фактическия състав на самоуправството, а и липсват доказателства при
извършване на престъплението действията на Д.Д. да изразяват някаква брутална
демонстрация, с която се нарушава обществения интерес. По подобен начин стоят
нещата и относно насажденията на пострадалата, останали зад оградата при
изграждането й от подсъдимия. Освен че унищожаването и повреждането също не е
част от състава на чл. 323, ал. 1 от НК, самата Т.П. сочи в показанията
си: „Впоследствие, някъде към есента, той изкорени всички лозя
и прасковата, прибра циментовите колове и така се приключи“, т. е.
насажденията й не са премахнати на инкриминираната дата при осъществяване на
самоуправните действия от подсъдимия, но което обстоятелство следва да се вземе
предвид в съответствие с разпоредбите на чл. 54 - чл. 55 от НК.
С оглед на изложеното
следва на основание чл. 304 от НПК Д.Т.Д. бъде признат за
невинен на 10.07.2018 година да е осъществил деянието при грубо незачитане на установения
правов ред и действията му да са придружени с унищожаване и повреждане на
насаждения и да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение в тази част.
При така посочената и
приета правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което
е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид
целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство се отчита упоменатото по-горе унищожаване на лозници и прасковено
дърво след осъществяване на деянието, а като смекчаващо – чистото съдебно
минало, които обстоятелства характеризират Д.Т.Д. като лице с невисока степен
на обществена опасност, а конкретното престъпление – със средна степен на
обществена опасност.
При преценката на тези
обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът намира, че размерът
на наказанията по чл. 323, ал. 1 от НК трябва в съответствие с разпоредбата на
чл. 57, ал. 2 от НК да се определи в условията на чл. 54 от НК, защото липсват
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова,
като най-подходящо е да се наложат към минимума по чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал.
1 от НК (защото в специалния състав не е предвиден минимум), но над него, а
именно: шест месеца лишаване от свобода и сто и петдесет лева глоба.
Наказанието лишаване от свобода с оглед на определения размер и чистото съдебно минало на
подсъдимия не следва да се търпи реално, а може изпълнението му да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за минималния срок от три години, с което биха се постигнали целите по чл. 36 от НК и
преди всичко да се поправи лицето.
Тези наказания
съответстват на обществената опасност на виновния и на извършеното от него
деяние, на семейното му положение и на имотното му състояние и биха постигнали
своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за извършване на деянието – ниска
правна култура и незачитане на установения в страната правов ред във връзка със
законосъобразното решаване на спорове.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Д.Т.Д. следва
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 251,30 лева за съдебно-техническа
експертиза и за явяване на експерт в
съдебното производство.
По
гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.
Районен съдия:
