Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.12. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на девети
ноември
две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Д.Ш.,
като изслуша докладваното от съдия
Комитова т.д. № 70 по описа за 2014 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422,
АЛ.1 ГПК ВЪВ ВР. С ЧЛ. 417, Т. 2 ОТ ГПК.
Ищецът „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., чрез
пълномощника си АД „М. и Р.“, представлявано от адв. Д.М., със съдебен адрес:***,
офис 7, с искова молба от 10.01.2014 г. твърди, че на 17.11.2006г. между „Б.П.Б.“
АД (сега „Ю.Б.“ АД) и кредитополучателят "А.И." ООД е сключен Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия –плюс“ BL3263/17.11.2006 r., по силата на който
кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 320 000 лева
за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а Кредитополучателят се е задължил
да го върне, заедно с дължимите лихви. Крайният срок за усвояване и погасяване
на кредита е 180 месеца след откриване на заемната сметка. Дължимата от
Кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва действащия
базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от Банката. Към
датата на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ за лева е в размер
на 10%. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки
месец след месеца на откриване на заемната сметка. При просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие в
размер на 10 пункта. Кредитополучателят заплаща на Банката такса одобрение в
размер на 1,5% върху размера на кредита, но не по- малко от 200 лева, платима еднократно
при първото усвояване на кредита. В началото на всяка следваща година, считано
от откриването на заемната сметка по кредита, Кредитополучателят заплаща на
Банката еднократно такса подновяване в размер на 1 % върху размера на
подновения кредит, но не по-малко от 100 лева или равностойността им в
съответната валута и комисионна за ангажимент в размер на 1 % (един процент)
годишно върху неусвоената част от предоставения кредит, която се начислява
ежемесечно. Съгласно чл. 23 от договора Кредитополучателят отговаря с цялото си
имущество за неизпълнение задълженията по договора. Съгласно чл. 24, буква Г от
договора Банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при
неизпълнение от страна на Кредитополучателя на което и да е задължение от
договора, включително при невнасяне на дължима вноска по главница и/или лихва. С
Приложение към Договора от 28.11.2006 г. се удостоверява, че заемната сметка по
Договора е открита на същата дата - 28.11.2006 г. С Анекс №1 към договора от
02.10.2009 г. страните се съгласяват да предоговорят остатъчния дълг по
кредита. Страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания, като Кредитополучателят ще се ползва от 12 месечен
период на облекчено погасяване на кредита, като през същия период
кредитополучателят ще заплаща на банката погасителна вноска, равняваща се на 2
000 лева. Със същата кредитополучателят погасява част от съответната, дължимата
при условията на договора за кредит погасителна вноска, равняваща се на част от
дължимото плащане по лихви за съответния месец. Банката и Кредитополучателят се
съгласяват, че непогасените при условията на анекса части от лихвата, са
дължими и следва да бъдат редовно начислявани, но изпълнението на задължението
за плащането им да бъде отложено до датата на изтичането на периода на
облекчено погасяване на кредита. След изтичане на периода на облекчено
погасяване на кредита, кредитополучателят погасява остатъка по редовната
главница на кредита, заедно с дължимите лихви на равни месечни погасителни
вноски, за срок до 28.11.2021 г. С подписване на анекса Кредитополучателят се
задължава да заплаща на банката такса за управление на кредита в размер на 0,05
% върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно. С Анекс N92 към
договора от 16.11.2010 г. страните се съгласяват да предоговорят остатъчния
дълг по кредита като всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с
кредита, описани в чл. 3, ал.1 от анекса, се преоформят служебно от банката
чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница по
първоначално предоставения кредит. Страните се съгласяват, че посочването на
общия размер на дълга е индикативно. Въвежда се облекчен ред за погасяване като
дългът се разделя на две части „А" и „Б". Договаря се въвеждането на
гратисен период за плащането на главнични суми от част „А" с
продължителност 24 месеца, като през този период кредитополучателят няма
задължение за заплащане на главнични суми, а само на текущи лихви. Срокът за
погасяване на дълга е до 28.11.2021 г. За част „Б" се въвежда период на
облекчено погасяване в срок от 24 месеца, като за него се начислява годишна лихва
в размер на уговорената в Договора. Погасената част от преоформения дълг по
кредита е в размер на 1 005,28 лева. С
покана за изпълнение с № 0200-1462Г/15.12.12 г., получена на 20.12.2012 г.
„Ю.Б." АД е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, поради
неплащане на 6 броя погасителни вноски по главницата и 19 броя погасителни
вноски по лихвата (забава в плащането на дължимите вноски от 551 дни), като е поканен
длъжника в седемдневен срок от получаването на уведомлението да погаси изцяло
задълженията си към банката и е уведомен, че в противен случай, банката ще се
възползва от правата и ще предприеме действия за принудително събиране на
цялото задължение. С оглед горното, за „Ю.Б." АД е възникнал правен
интерес за образуване на заповедно производство на основание чл. 417, т.2 ГПК
пред Софийски Районен Съд. Към деня на подаване на заявлението дългът на „А.И."ООД
и солидарния длъжник е бил в размер както следва: 371 476,22 лева - главница; 66
306,35 лева - договорни лихви от 21.10.2011г. до 24.04.2013г., 3 200,29 лева -
банкови такси от 21.11.2011г. до 24.04.2013г., Общо: 440 982,86 лева Издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е поискано за целия дълг 440
982,86 лева, за което е образувано ч.гр.д. № 18327/2013 г. по описа на СРС, 68
с-в и са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
28.08.2013 г. за исканата сума, ведно с направените по делото разноски -
съдебна такса и адвокатски хонорар. Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният
лист са издадени законосъобразно. Основанието за издаване на същите е
извлечение от счетоводните книги, с които се установяват задължения към
банките. В извлечението са посочени имената на длъжниците, договорът за кредит,
ведно с анексите, размерът на задължението, датата на падежа, датата на предсрочна
изискуемост, количеството и размерът на неплатените вноски по пера, срокът на
просрочието, периодите на неплащане, преоформеният размер на главницата. Сочи,
че извлечението е надлежно издадено от упълномощени лица представители на
банката. Към заявлението, освен извлечението са представени договорът за банков
кредит с анекси и нотариална покана. Образувано е изпълнително дело № 1150/2013 г. на ЧСИ У. Д..
Със съобщение на СРС, получено на 12.12.2013 г., ищецът е уведомен за подадено
бланково неаргументирано възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на
чл. 414 ГПК.
Моли съда със сила на
присъдено нещо да постанови съществуването на процесното вземане по извлечение
от счетоводните книги на „Ю.Б." АД и заповед за изпълнение и изпълнителен
лист от 28.03.2013 г. по ч.гр.д. № 18327/2013г. по описа на СРС и съгласно
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс " BL3263/17.11.2006r. ведно с прилежащите му Приложение от 28.11.2006г., Анекс N91 от 02.10.2009г. и Анекс №2 от 16.11.2010г. сключен между „Ю. И
Е.Д. Б." АД като кредитодател и „А.И." ООД като кредитополучател,
така както е предявено в размер на: 371 476,22 лева - главница; 66 306,35 лева
- договорни лихви от 21.10.2011г. до 24.04.2013г.; 3 200,29 лева - банкови
такси от 21.11.2011г. до 24.04.2013г.; или Общо: 440 982,86 лева (четиристотин
и четиридесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и 86 стотинки).
Ответникът „А.И.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
партер, представлявано от управителя Л.П.П., в отговора на искова молба от 23.06.2014 г. и отговора на
допълнителната искова молба оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Възразява срещу предявения от банката иск изцяло, както по отношение на
нищожността на изпълнителния титул, така и по отношение изискуемостта,
безспорността, погасяването и размера на вземането. Възразява и срещу налагането
на запор, както и включването на други имоти, собственост на дружеството, извън
ипотекираните в полза на банката, в публична продан относно удовлетворяване
претенциите на ищеца по този договор. Твърди, че ищецът не е носител на правата,
които претендира че притежава. Предявеният от ищеца иск се позовава на договор,
който е недействителен, тъй като не отговаря на предписаните в закона норми и
изисквания на българското и европейско законодателство. Представеният по делото
договор за кредит, на който се основава иска, е нищожен и от него не могат да
се черпят права и задължения. В процесния
договор за банков кредит и приложените анекси към него са налице множество неравноправни клаузи, въз основа на което
същият, заедно с анексите, следва да бъдат обявени за нищожни на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съгласно ЗЗД „нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства. Разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД предвижда нищожност на
договорите, поради противоречието им с добрите нрави и намира приложение и при
търговските сделки по правилото на чл.288 от Търговския закон. Накърняване на
добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не
е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. В настоящия случай чл.З, ал.1 и 3, чл.19 и чл.20 от Договора
накърняват добрите нрави. Посочените уговорки за едностранно определяне на
лихвите по кредита от страна на банката, без да е ясно указан механизма на
определянето им, събиране от страна на банката, служебно, на суми по сметки на
Кредитополучателя, неопределени по размер и срок съгласно договора, както и
правото на банката едностранно да променя тарифата си за такси и комисионни,
вдигане на лихвата, са нищожни, като нарушаващи принципа на справедливостта,
тъй като вследствие на заплащането е налице неравностойност на насрещните престации
по договора. Липсата на краен размер, до който може да се вдига лихвата
обуславя противоречието й с добрите нрави и има като резултат несправедливо
обогатяване поради обективна неравностойност на насрещните задължения. В
съдебната практика са застъпени становища за нищожност на клаузите, като
противоречащи на добрите нрави, поради липса на императивна норма, която да
ограничава договорната свобода при определяне размера на лихвата. В настоящия
договор такава липсва. Нормата на чл.430 ал.2 от ТЗ посочва единствено, че
между кредитополучателя и банката се уговаря лихва, но по никакъв начин не
поставя императивна граница на сумите, които могат да се договарят. Въпреки
подписването на договора, налице са нищожни клаузи, които не пораждат
задължения за дружеството. Твърди се от ответника, че чл.26, ал.1 от ЗЗД е
относим, тъй като чрез използване на т.нар. „ОБЩИ УСЛОВИЯ” към договора, които
банката има право да променя едностранно, когато и както реши - приложения към договори, които са забранени от европейската практика,са налице неравноправни клаузи,
позволяващи промяна в условията на договора от едната страна, без съгласието на
другата страна и в неин ущърб. Чл.26, ал.1 от ЗЗД е относим по отношение на
въпросния договор и защото същият противоречи на закона - за всеки един месец
задължението за лихви, такси и др. на кредитополучателя, в случая „А.И. ООД, е неопределимо по този договор.
Т.нар. „ОБЩИ УСЛОВИЯ” към договора,
представляващи забранени от европейската практика приложения, защото обикновено
съдържат неравноправни клаузи и позволяват промяна в условията на договора
едностранно, без съгласие на другата страна и в неин ущърб - например
увеличение на лихвен процент, такси, лишаване на кредитополучателя от право да
продава сам, на изгодна за него цена, заложеният/ите/ имот/и/ с цел погасяване
на главница или по-добро обслужване на кредита, както и конкретно при настоящия
казус банката в началото на финансовата криза отпускайки кредитна линия, два
месеца след това е оставила фирмата без никакви буферни оборотни средства,
прибирайки си част от отпуснатия кредит без никакво правно основание и др.
Възразява и срещу заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 18327/2013 г. по описа на СРС. Възразява
срещу размера на адвокатското възнаграждение, определено от банката. Счита, че
то е прекомерно по размер, с оглед естеството и сложността на спора, обема на
изготвените книжа и факта, че страната не е
участвала в нито едно открито съдебно заседание по горепосоченото дело. Налице в договора е и
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Например
никъде в договора кредитополучателят няма посочени права. Докато Банката си е дала
за себе си в чл.24. от договора всевъзможни права, по силата на които да може
да направи кредита предсрочно изискуем и да претендира цялото имущество, не
само ипотекираните имоти. Същото се отнася и за чл.23 и чл. 25, където, макар и
не пряко дефинирани, всеки случай на неизпълнение на Кредитополучателя по
съществото си се превръща в ползи за банката. Оспорва иска по размер и
основание, тъй като и размерът, и основанието по този договор се
извеждат от документите на ищеца, а тяхната вярност необосновано се презюмира
поради факта, че се счита, че кредиторът подлежи на завишен контрол /какъвто
във така представените от нея доказателства няма/. Подобна постановка
противоречи дори на базовия доказателствен принцип от българското процесуално
право, че документ, изходящ от страна не може да служи за доказване на
нейното твърдение. Оспорва презумпцията, че те са установени по размер само,
защото едната страна е банка. Още повече, че представените
от страната счетоводни документи не са заверени от
оторизирани специалисти - главния счетоводител на банката и одитора й. Както в представените по
заповедното производство, така и в исковата молба липсват данни за движението
по кредита за целия период, както и дата на обявяване на изискуемостта му. Без
наличието на данни до кога са изплащани месечни вноски и за какво, не става
ясно по какъв начин съдът следва да направи извод за осъществяване на
материално правните предпоставки, от които настъпва предсрочната изискуемост на
кредита. Освен горните липсващи удостоверявания в договора, налице е и липса на
друго необходимо основание за предсрочна изискуемост на кредита, а именно -
подлежащо на изпълнение вземане. В случая не е налице документ, който да
удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от ищеца вземане. Така
представеното като доказателство „Извлечение от счетоводните книги“ не съдържа
основните реквизити, на които да се основава претендираното от ищеца вземане.
Това означава, че трябва да са посочени ясно и пълно: 1. индивидуализация на кредитора и
длъжника; 2. обстоятелствата, от които произтича вземането, като са
разграничени и произтичащите от договора самостоятелни вземания - за главница,
съставляваща усвоени по договора парични средства, в т.ч. разбивка по главница,
договорни лихви и наказателни лихви; 3. размер на вземането, в т.ч. разбивка по
главница, договорни лихви и наказателни лихви; 4. В извлечението следва да се
съдържа твърдение относно изискуемостта на задължението, а когато се твърди
предсрочна изискуемост - да се посочат фактите, от които тя настъпва и точния
момент; също така следва да бъде декларирана истинността на представения
документ от човека, отговорен за изготвянето му. От така представеното
извлечение обаче не става ясно за какво просрочие се касае - лихва или
главница, кои вноски не са заплатени и какъв е техния размер. В извлечението
следва да се посочва конкретна информация за вноските - като падеж, просрочие,
съответна лихва върху всяка от просрочените вноски, каквото в настоящият случай
не е направено. Това противоречи не само на буквата, но и на самия дух на
Конституцията, защото превръща гражданите от правни субекти в обекти на банков
произвол. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година, потвърдена и обяснена с определение от м.01.2014
г. и даваща ново, по-детайлно тълкуване на
неравноправните клаузи в потребителските договори /за каквито съгласно
европейското законодателство се считат и ипотечните/, кои клаузи се считат за
такива и която трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в
производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не позволява на съда по изпълнението нито да прецени, било служебно или по искане на
потребителя, неравноправния характер на клауза в договора, от който произтича
предявеното вземане, и въз основа на която клауза е издаден изпълнителният
титул, нито да постанови привременни мерки и по-специално спиране на
изпълнението, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната
ефективност на окончателното решение на съда в съответното исково производство,
компетентен
да провери неравноправния характер на тази клауза. Моли да се има предвид и
съществуващата вече практика на Европейския съд: Решение на съда от 14.03.201Зг. по Дело С-415/11;
Дело С-243/08
;ЗАКЛЮЧЕНИЕ
НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ, Г-ЖА V. TRSTENJAK, представено на 29 октомври 2009 година по Дело С-484/08; ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ Г-ЖА J. К., представено на 8 ноември 2012 година по Дело С-415/11,
както и Протокола на Комисията за защита на потребителите от 14.09.2010г.,
относно неравноправните клаузи в договорите на „Ю.Б."АД 2) Член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13, както и точка 1, букви д) и ж) и точка 2, буква а) от приложението
към същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се прецени
неравноправния характер на клауза за предсрочна изискуемост на ипотечен кредит
по-специално съществено значение има: това дали възможността на продавача или
доставчика да прекрати едностранно договора зависи от неизпълнението от страна
на потребителя на съществено за съответното договорно правоотношение задължение;
това дали тази възможност е предвидена за случаите, в които посоченото
неизпълнение е достатъчно сериозно с оглед на срока и размера на кредита; това
дали посочената възможност дерогира правилата, приложими при липса на съгласие
между страните, така че предвид процесуалните средства, с които разполага
потребителят, затруднява неговия достъп до съд, както и упражняването на
правото му на защита и това дали националното право предвижда подходящи и
ефективни средства, позволяващи на потребителя, на когото се противопоставя
такава клауза, да се справи с последиците от едностранното прекратяване на
договора за кредит. Моли съда да отговори на въпроса представляват
ли неравноправни клаузи по един търговски договор съгласно европейското
законодателство, с което РБ е длъжна да се съобразява в съдопроизводството си, долупосочените
клаузи по този договор и анексите към него, а именно:
-
неравностойни са сключените към настоящия договор анекси, в
които вече е променена схемата на олихвяване и се начисляват и лихви върху лихви,
което е забранено по закон, и което условие дружеството, поставено под
принудата да приеме анекс с такъв текст или кредита му да стане предсрочно
изискуем, е приело и подписало. Ето защо моли съда да
обяви за нищожни и двата анекса към договора за кредит.
-
чл.22от Договора е Неравноправна
клауза, която гласи: „При намаляване стойността на
предоставените обезпечения”, „Кредитополучателят се задължава незабавно да
предостави нови обезпечения или да намали задължението си до размер, посочен от
БАНКАТА.”
-
чл. 23 от Договора е
Неравноправна клауза, която гласи: „Кредитополучателя отговаря с
цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по този
договор и за пълния размер на щетите, причинени на Банката от неизпълнението по
договора или...и т.н.“ Пазарната стойност на претендираните от банката по този
член имоти на др-вото, са на декларирана от него към НАП балансова стойност над
1 000 000 лв., многократно и в пъти надвишаваща договорената по договора сума
от 180 000 лв. за оборотни нужди, освен факта, че голяма част от тази сума вече
е погасена от др-вото и част от тези имоти, с цялата им пазарна цена идват в
допълнителен бонус и като незаконно облагодетелстване за банката. Съгласно този
член, прехвърляйки степента на риска върху нови негови имоти и претендирайки ги,
банката следователно съвсем неоснователно и едностранно му налага в случая
прекомерно висока лихва, освен че незаконно се облагодетелства за сметка на клиента
си. Защото, нали точно с високия риск, който банките уж поемали, обясняват
исканите от клиентите високите лихвени нива. А после се отказват от риска, не
го признават и го прехвърлят на клиентите си, претендират още имоти от тях. Това
е още едно доказателство как банката, от позицията си на господстваща страна
поставя дружеството ответник, нейния клиент, в неравностойното и подчинено
положение. Не се счита даже за длъжна и да обясни и докаже колко е общо
изплатената сума до този момент от др-вото към нея и каква част представлява
това от дължимата за връщане сума по кредита; Директива 93/13 на ЕК осигурява
защита на длъжника, считайки, че същия е поставен в положение на по-слабата
страна, вследствие неравностойността на клаузи в договорите на банките.
- Неравноправни клаузи са и следните нови
неравностойни клаузи, включени към д-ра при сключването на анекс №1 от
02.10.2009 г. и на анекс №2 от 16.11.2010 г., а именно: членове 1,2, 5 и 6,7 от анекс №1 /където не е обяснено как
ще се изчисляват дължимите от кредитополучателя суми-по главница, за лихви, за
такси. Съгл.условията на чл.7, той се задължава да приеме и изпълнява
плащанията, с които се задължава от банката по чл. 6. И то такива, каквито
банката му е определила с изготвен от самата нея погасителен план/. Неравностоен е и чл.8,11 / променящ
едностранно размера на таксата управление на кредита, платима вече 0,5 % , но ежемесечно,
а не 1%, платим един път годишно, както е по чл.5/2/ от
основния д-р за кредит; член 3, ал./1/ от анекс №2.
-
Неравноправна клауза са и чл.7, както и Специалните условия по
кредита: чл.7а и чл.7б от Договора, с
които: по чл.7 ,7а - се задължават със записи на заповед 3 бр. физически лица,
всяко едно поотделно, с пълния размер на главницата, начислената върху пълния
размер на главницата лихва, която не е посочена, към таксите, комисионните и
др. разноски по кредита в полза на Банката. По този начин банката си събира
изчисления от нея по нейни правила дълг от длъжника в четворен размер. По чл. 7б
- съгл. който банката си е записала и правото, при предсрочна изискуемост на
задължението по настоящия кредит, да бъдат обявени за предсрочно изискуеми и
всички останали кредити, отпуснати от банката на Кредитополучателя, както и
текущия жилищен кредит на Л.Л.П., ЕГН **********, /т.е. банката си събира дълга
в петорен размер и с това условие/, като БАНКА в случая има по договор
предоставено едно обезпечение, което й е напълно достатъчно, стига да не
спекулира с него и което е описано в чл.6/1/ от д-ра за кредит. За реализация
на кои всички говори??? Вероятно става на въпрос, че на основание чл. 7б, представляващ неравноправна клауза,
както и на чл.23, представляващ също неравноправна клауза, когато по договор
има ипотека върху един имот, банката, на основание тези два члена, си дава
правото да претендира всички имоти на дружеството / въпреки, че в случай, че
ако др. кредити са нормално обслужвани от него, с това си действие ще наруши
дейността на дружеството и ще го постави в риск от фалит, а може би и направо
във фалит, което е грубо нарушаване на неговите права / , заедно с имотите на
3-те броя физически лица, авалирали за нея, съгл. чл.7 от настоящия договор,
записи на заповеди, които не са представени по делото, но присъстват в
договора. Т.е., независимо от настоящия процес, претендираните сега суми и
имоти на дружеството, банката, по силата на този си запазва правото, да задължи
всяко едно от трите лица, поотделно, и претендирайки вече неговите лични и
семейни имоти, отново да се удовлетвори, още в три пъти по трите записи на
заповеди, всяка една от които е за „сумата по кредита, ведно с начислената
върху тази сума лихва в размер на лихвата по кредита”. И всичко това за 320 000
лв.
-
Неравноправни клаузи по този договор, съгласно европейското законодателство, са
и всички членове и алинеи към тях, в които не е посочена точна цифра, която да
е ясна и на двете страни. Това са : чл.23 от Договора,
който гласи: „Кредитополучателя отговаря с цялото
си имущество за неизпълнение на задълженията си по този договор и за
пълния размер на щетите, причинени на Банката от неизпълнението по договора
или...и т.н.“....” - няма посочена цифра за неустойка
или определима санкция, както се прави във всички нормални
договори, явно е ,че банката или лица в нея или около нея се интересуват
по-скоро от имотите на длъжника, които те да могат да придобият по описаната по-горе
схема от колкото от пари,които да са дефинирани и дължими; чл.18
от Договора, който гласи, че банката се задължава да гарантира банковата и
търговска тайна, засягаща авоарите и операциите по заемните сметки на Кредитополучателя.
А в случай, че злоупотреби неправомерно с негова информация, никъде в договора
няма посочена клауза за поета от нея отговорност;
-
Неравноправни клаузи по този договор са и тези, за които в него няма
реципрочност - в правата и задълженията и за двете страни. Това са напр.: чл.4,
съгласно който, при просрочие на дължимите погасителни вноски
по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от
Кредитополучателя лихва по чл.З , ал.1 се увеличава автоматично с ..и т.н.,
т.е. олихвяването на лихва, което законът не допуска завоалирано е наречено
„наказателна надбавка / неустойка/ за просрочие на главница“, само където не е
пояснено, че когато тези вноски са за лихви, тази наказателна надбавка не се
дължи. Или се дължи, в нарушение на закона, по силата на записаното в договора
? “Също липсва реципрочна за банката клауза в случай на забава или неизпълнение
от нейна страна; чл. 24,
съгласно който банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото
кредитно задължение, когато Кредитополучателят е станал неплатежоспособен или
умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност. Тук също липсва
реципрочността, напр., както е в настоящия случай, когато банката умишлено не му
съдейства за продажба на имот, за която я е помолил, с цел погасяване на част
от кредита.
-
Неравноправни клаузи по този договор са и тези, в които
съдържанието на член от него е дефинирана така, че да зависи единствено от
решението и даващи власт само на една от страните.Това са: договора
за ипотека към настоящият договор, представляващ неравноправна
клауза сам по себе си по силата на заложения в него механизъм на автоматично
действие; Чл.3/1/ от договора, според който дължимата от
дружеството лихва „включвала“ действащия БЛПМФ, но договорът забравя да поясни
и какво още “включва“ в себе си лихвата, т.е. банката я определя по свои
правила, само маркира какво по закон са я задължили да включи; чл.24,ал.г
от Договора: „Банката има право да обяви за изискуемо преди
срока цялото кредитно задължение, когато Кредитополучателят :”„г / не е изпълнил,
което и да е друго задължение, поето по силата на настоящия договор,
договорите, обезпечаващи кредита или по други, сключени с БАНКАТА договори за
кредит, включително не е внесъл дължима вноска по главница и /или лихва“. Т.е.
този член поставя клиента в изключително неравностойно положение, защото: С
този запис банката си дава право, в един момент, когато например клиентът й е
изплатил вече лихвите по кредита, определени в пълния си размер и за целия
период на договора за кредит, и започва вече да погасява главницата, да
направи, на основанието на този член и при дори само една закъсняла вноска
кредита изискуем, да си прибере предсрочно главницата, след като преди това си
е прибрала и лихвите, в пълен размер за целия период, а не изчислени според периода
до който кредита е станал изискуем, а самия клиент бъде поставен в изключително
затруднено положение. Освен горното, по силата на този член, си е дала и
правото да обяви и други договори / които макар и редовно обслужвани ги
процедира/ и по този начин да фалира клиента си. Това е изключително голяма
власт - за влияние над клиент, предоставил й цялата информация за себе си и
бизнеса си, придобиване на права да се разпорежда еднолично с цялото му
имущество и право на извършване на неправомерни и разпоредителни действия
спрямо него и неговото имущество , дадени й по силата на този договор; чл.28./1/
„Банката и Кредитополучателят/ите /респ.поръчителят/ите/ се
съгласяват, че във всеки един момент от действието на настоящия договор за
кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията
си, произтичащи от настоящия договор, на
дружества или институции от групата на E. EPG GROUP / И Е.Д.
Ю./, вкл. на „Б.Р.С.“АД, гр.София/БРС/, или на
други финансови и нефинансови институции
или дружества, чиято дейност включва секюритизация. Т.е.банката
си е дала правото, още преди кредита ти да е станал лош и изискуем, да
го продава на трети лица, без твое и на твоите останали кредитори знание и
съгласие. Това автоматически означава, че ако това трето лице има силен интерес
към придобиване на безценица на стойностни и скъпи имоти, и е платило на
банката, разбира се по-ниската цена, която го интересува, то от банката се
следва само да превърне кредита в лош, което и направи в неговия случай, като
му отказала съдействие за продажба на ипотекирани от нея обекти - включително и
по този кредит. Това е престъпна схема, която европейското законодателство не
допуска и обявява такива договори за нищожни; чл.6. /1/ -
договорна клауза, въз основа на която е учредена ипотеката и която е
неравноправна, защото свързва този договор с договора за ипотека, който изцяло
е неравностойна клауза.
В
случай, че съдът не приеме за установено нищожността на договора, то моли да
приеме за установено, че няма неизпълнение
по договора за кредит по вина на ответника. Това е така, тъй като няма нито
едно нарушение на задълженията му по договора по негова вина до момента, когато
е внесъл в банката писмено заявление, с което моли за определяне от нейна
страна на цена на предоставеното й от него обезпечение по кредита, с цел продажба
на клиенти, от които е имал запитвания за цена, която би удовлетворила банката,
но тогава тя не е отговорила на това искане. Оспорва
цената на
иска, също и представените като доказателство счетоводни справки - като невярни, по основание и по
размер, както
и не дължи
посочените от банката месечни вноски в размера, в който са
поискани. Оспорва и валидността на приложените Договор и
анекси към него, защото
са в нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори /включително на договорите за банков кредит/; са в нарушение на чл.
47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на ефективност при прилагане
на правото на съюза; са в нарушение на и чл. 6, чл. 13, чл. 14 от Конвенцията
за защита правата на човека също и чл. 1 от Протокол № 1 към
Конвенцията защитаващи правото на собственост. Оспорва представената от ищеца и
наречена от него „Справка към установителен
иск за
клиент „А.И. ООД, BL2844 като невярна и недоказана.Същата няма нищо общо нито
с погасителните планове по договора, нито
с реално
отразяване на извършените от ответника вноски по кредита в посочените дати- по размер и по предназначение. Не
признава, моли и съда да не признае т.нар. „Извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД по кредитна сметка №
648679, като документ с невярно
съдържание
и неотговарящ на счетоводните стандарти и приложените към договора погасителни планове, по които са
правени вноските по кредита от ответника, а
сумите,
посочени в него - за недоказани. Напр. съгласно договора погасяването на кредита става с равни ежемесечни
вноски и то се погасяват само лихвите. Оспорва и легитимността на лицата,
положили подписите на двата „счетоводни“
документ. Оспорва
посочените от ищеца суми в графата „Многократно усвоена главница“, като твърди,
че по негова сметка по този договор /който е за 180 000 лв./ не са усвоявани
такива суми, като посочените от ищеца общо в размер 465 758,28лв. Оспорва и
посочената от него сума в размер 258 608,26 лв., наречена от него „многократно погасяване на
главница“ и твърди, че такова движение и такива вноски по негова сметка,
относно този договор, не е извършвал. Възразява относно това, че не са
правени и пазарни оценки на имотите и в анексираните условия по договора не са
отчетени по-високите вече към този момент пазарни цени на ипотекираните имоти,
вследствие на това, че дружеството вече, към този момент, е привело тези обекти
в напълно завършен вид /защото, при първоначалните пазарни оценки, направени от
банката при скл. на Нотариалния акт за ипотека същите са били на фаза „Груб строеж”/. Това би следвало да
бъде направено и отразено
при преизчисляване на лихвите и вноските по анексите, неразделна
част от договора, но не е направено, което също поставя длъжника в
неравностойно положение. Оспорва изтъкнатото от ищеца основание за предсрочно
прекратяване на договора поради „неплатени 6 бр. погасителни вноски по главница
и 18 броя погасителни вноски по лихва“ като невярно и недоказано;
Твърди,
че банката, че е действала преднамерено за възпрепятстване
нормалното функциониране на юридическо лице с цел придобиване на неговите
активи. Има подадена официална молба с искане банката да му разреши и посочи
схема за разпродаване поединично на обектите, предмет на ипотека от банката, с цел
погасяване на кредита. Не му е било отговорено, т.е отказано му е правото да
разполага и да продава имотите си на пазарни цени, а с получените средства да
обслужва дълга си или да го погаси, а средствата от продажбата им биха били
достатъчни за това. Вместо това банката е предпочела да остави имотите в пакет,
който да продаде на 1/2 от
определената от нея „пазарна цена” и на още 70% от тези 50%, т.е на 35% от
определената от нея „пазарна цена” на своя фирма за недвижими имоти, обикновено
регистрирана в офшорна зона, както прави и е правила със много свои клиенти. Смята,
че в конкретния случай ищецът е в явен конфликт на интереси, макар и
умело завоалиран и укрит, защото съгласно закона в БР, а и в ЕС, банките нямат
право да извършват нефинансова дейност, да продават имоти на свои клиенти,
които преди това са поставени от нея самата в затруднено положение, на свързани
с нея /договорно или тя финансирайки ги за горните действия/ юридически или
физически лица. Твърди, че това е схема за незаконно облагодетелстване - в
случая банката, по силата на всички права, които си е издействала договорно: да
получава всякаква информация от длъжника й, който няма право да й откаже, отказва
му правото да се разпорежда с имуществото си, с което възпрепятства нормалното
му функциониране като юридически субект и го поставя в затруднено положение,
договаря се за имоти на клиента си с трето лице без участието на клиента си и
против неговите интересите, предоставяйки на това трето лице цялата информация
за клиента си, която той й е дал и от която е ясно, че третото лице ще се
възползва във свой интерес. Ясно е, че в дадения случай интересът на банката е
бил не получаване на парите по кредита, а прибирането на имотите /всичките, не
само ипотекираните, защото съгл. чл. 23 от Договора кредитополучателят „отговаря”
пред банката „с цялото си имущество”, а не само с ипотекираното/ на длъжника на
безценица от подставени лица, при минимални данъци към държавата, определени на
база в случая се цели придобиване, на поне 35% от цената на цялото имущество на
длъжника, при минимални такси и данъци към държавата, от свързани с банката
лица, /а вероятно за горното и действащо и с нейно финансиране/.
Съдът, като се запозна и прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По
делото е представено „Извлечение от
счетоводните книги на Ю.Б. АД“ по кредитна сметка № 648679, съгласно което
по Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, продукт Бизнес
револвираща линия – плюс, ведно с прилежащите му Анекси 01/02.10.2009 г. и
Анекс №2/16.11.2010 г., с кредитополучател А.И. ООД, към 24.04.2013 г.,
разрешения кредит е в размер на 320 000 лв., преоформен размер на
главницата по кредита в размер на 372 481,50лв.; погасената част от
преоформения кредит (главница) в размер на 1 005,28лв.; краен срок за
погасяване (падеж) 28.11.2021 г.; обявената предсрочна изискуемост на дълга на
дълга е с посочена дата – 20.12.2012 г.,
поради неплащане на шест броя погасителни вноски по главницата и 19
броя погасителни вноски по лихвата/забава в плащането на дължимите вноски от
551 дни; Посоченият размер на дълга към 24.04.2013г. е общо в размер на
440 982,86 лв., от които а.) 371 476,22лв. – главница за периода
21.11.2012 г. – 24.04.2013 г.; б.) 66 306,35 лв. - договорни лихви за
периода 21.10.2011 г. – 24.04.2013 г.; в) 3 200,29 лв. – такси за
периода 21.10.2011 г. – 24.04.2013 г.;
На 17.11.2006 г., между Ю.Б. АД и А.И.
ООД е бил сключен Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“, по смисъла на който – Банката предоставя на
кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на
320 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при
условията на договора (чл.1, ал.1). Уговореният
краен срок за ползване и погасяване на кредита е 180 месеца, считано от
откриването на заемната сметка по кредита. Кредитът се усвоява в брой или чрез
превод към друга сметка, през сметка с IBAN:***чателя в банката.
Кредитополучателят има право да погасявя изцяло или частично задълженията по
главницата, както и да ползва отново средства от кредита до максималния му
разрешен от Банката в рамките на уговорения краен срок. Разходнооправдателни
дакументи се представят само при поискване от страна на Банката. Дължимата от Кредитополучателят годишна
лихва за предоставения кредит включва действащия базов лихвен процент (БЛПМФ)
за лева, обявен от Банката, който към датата на подписване на процесния договор
е в размер на 10 % (чл. 3). Действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните, считано от 21-во число след
промяната му (чл.3, ал.3). Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима
на 21 – во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната
сметка.(чл.3, ал.4). При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,
както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата от Кредитополучателя лихва по чл.3, ал.1 се увеличава
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главницата в
размер на 10 пункта.(чл.4) Кредитополучателят заплаща на Банката такса
одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, посочен в чл.1, но не
по-малко от 200 лева или равностойността им във валутата, посочена в чл.1,
платима еднократно при първо усвояване на кредита.(чл.5, ал.1) В началото на
всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита,
Кредотополучателят заплаща на Банката еднократно такса подновяване в размер на
1% върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100 лева или
равностойността им във валутата, посочена в чл.1. Кредитополучателят дължи на
Банката и комисионна ангажимант в размер на 1% годишно върху неусвоената част
от предоставения кредит. Комисионната за ангажимент се дължи през периода от
откриването на заемната сметка по кредита до крайния срок за усвояването
(ползването) му, начислява се месечно и е платима в края на съответния
календарен месец (чл.5). За вземанията на Банката – главница, лихви, такси,
комисионни и други разноски по предоставения кредит е уговорено предоставяне на
различни обезпечения (чл.6 и чл. 7). Банката е запазила правото си по време на
действие на процесния договор да променя тарифата се за такси и комисонни,
които прилага по кредитните си операции. Измененията в Тарифата влизат в сила
от деня на приемането им от компетентните банкови органи и за задължителни за
страните. (чл.20). Кредитополячателят отговоря с цялото си имущество за
неизпълнение на задълженията си по договора и за пълния размер на щетите,
причинени на Банката от неизпълнението на договора или от предоставянето на
неверни или неактуализирани данни по рачети, справки, декларации,
упалномощавания и други документи, ползвани при сключване на договора и по
време на изпълнението му.(чл.23). При
неизпълнение от Кредитополучателя на което и да е от поетите договорни
задължения, Банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем.
(чл.25, б.“в“);
В подписаното на 28.11.2006 г.
Приложение към
Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“, Ю.Б. АД и А.И. ООД са удостоверили, че
заемната сметка по Договора е открита на 28.11.2006 г.
На 02.10.2009 г. е бил подписан Анекс № 1 към
Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“, по смисъла на който страните са се съгласили, че
считано от дата на сключване на конкретното споразумение, размерът на
предоставения на Кредитополучателя кредит ще бъде намален до размера на
усвоените към същата дата суми от кредитния лимит, като кредитополучателят няма
право да ползва евевнтуално съществуващите към същата дата погасени, но
неусвоени суми от първоначално предоставения кредитен лимит. (т.1). Страните са
се съгласили също така да предоговорят остатъчния дълг по кредита към датата на
слючване на анекса (т.2). Споразумяли са се за въвеждане на облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания на банката по реда и условията,
договорени в Анекса, като условие за
ползване на облекчен ред за погасяване на вземанията, Кредитополучателят
се е задължил да погаси всички съществуващи, просрочени задължения по кредита.
Уговорено е също така, че в случай, че Кредитополучателят не изпълни
задължението си за плащане на съществуващите към датата на сключване на анекса
просрочени задължения по кредита, то с подписването му, същият дава своето
безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие
чрез натрупването й към редовната главница по кредита (т.3). След изпълнение на
условията по т.1 и т.3 от конкретния анекс, странит са се съгласили, че
Кредитополячателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на
кредита, считано от датата на влизане в сила на анекса. През периода на
облекчено погасяване на кредита, Кредитополучателят са задължава ежемесечно да
заплаща на Банката сума в размер на 2000 лева. Със същата кредополучателят
погасява част от съответната, дължима при условията на първоначално сключения
договор за кредит погасителна вноска, равняваща се на част от дължимото плащане
по лихви за съответния месец. Банката и Кредотополучателят са се съгласи, че
непогасени при условията по-горе части от лихва, са дължими и ще бъдат редовно
начислявани, но изпълнението на задължението за заплащането им да бъде отложено
до датата на изтичането на периода на облекчено погасяване на кредита, уговорен
по-горе (т.4). Натрупаните за периода на облекчено погасяване по кредита лихви
по т.4 са дължими изцяло от датата на последното месечно плащане, с което
изтича периода на облекчено погасяване по кредита, като Кредитополучателят се
задължава да ги заплати на Банката, едновременно със заплащане на последната
вноска, уговорена по реда на т.4 от конкретния анекс. В случай на неплащането
им в уговорените срокове и в пълен размер, банката има право да преоформи
цялата натрупана сума, чрез прибавянето й към редовната главница по договора,
за което с подписването на конкретното споразумение, крадитополучателят я
упълномощва и оправомощава(т.5). След изтичане на периода на облекчено
погасяване по кредита, Кредотополучателят погасява остатъка по редовната
главница по кредита, заедно с дължимите лихви, на равни анюитетни погасителни
вноски, за срок до 28.11.2021г., като размерът на вноските се определя с нов
погасителен план, представляващ неразделна част от конкретния анекс(т.6). В
случай, че в рамките на уговорение в т.4 период на облекчено погасяване на
кредита, Кредитополучателят не заплати едно дължимо месечно плащане в размера
по т.4, същият губи правото на облекчението, договорено в същата точка. В този
случай, Банката, едностранно и без да е необходимо каквото и да било
волеизявление на Кредитополучателят, прекратява действието на т.3-7 от
процесния анекс и има правото по своя
преценка: А) да обяви кредита за незабавно изцяло и предсрочно изискуем,
като изискуемостта настъпва биз да е необходимо, каквото и да било уведомяване
или волеизявление на Кредитополучателя за това и да предприеме всички
необходими действия по принудителното му изпълнение, чрез реализация на
предоставените му обезпечения по предвидения в закона ред; Б) да промени
условията на погасяване на кредита, вкл. да подготви нов погасителен план, с
който определя размера на дължимите от Кредитополучателя месечни погасителни
вноски по същия.(т.8). По силата на настоящия анекс страните са се споразумяли,
че първоначално договорените и дължими по силата на договора за кредит такси за
ангажимент и за подновяване, няма да се събират от Кредитополучателя, ако са
възникнали след датата на сключване на анекса.(т.10). Кредитополучателят се е
задължил да заплаща на Банката такса за управление на кредита, в размер на
0,05% върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.(т.11).
На 16.11.2011г. е бил подписан Анекс № 2 към
Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“, по силата на който страните са се съгласили да
предоговорят съществяващи към датата на преоформяне задължения на
Кредитополучателя към Банката (чл.1). По смисъла на чл.3, ал.1, т.4 – страните
са се съгласили, че действителния общ размер на дълга към датата на преоформяне
ще бъде изрично посочен в погасителния план по чл.5, представляващ нерезделна
част от Анекса, като само индикативно са приели, че същият е в размер на на
347 231,90 лева. Съгласили са се същото така, че освен задълженията по чл.
3, ал.1, т.1-4, Кридитополучателят дължи и редовнато лихва, която ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на преоформяне, до
първото 21-во число, следващо Датата на преоформяне, но към датата на
преоформяне вече все още не е изискуема. За периода до датата на преоформяне
Банката начислява лихва в размерите, договорени в Договора за кредит, върху
редовната непогасена главница по кредита, а в периода от Датата на преоформяне
до първото следващо 21-во число – върху общия размер на дълга след
преоформянето му (чл.3, ал.6). За целите на процесня Анекс, размерът на дълга
по чл.3 условно е бил разделен на две части в съотношение 75%(Част А на Дълга)
и 25%(Част Б на Дълга), всяка от които ще бъде погасявана съгласно общ
погасителен план, представляващ неразделна част от Анекса и по реда и условията
посочени в чл.5. Кредотополучателят се е
задължил в десетдневен срок, считано от датата на контретния анекс, да получи в
съответния финансов център на Банката и подпише изготвените нови Погасителни
планове и да погасява дълга по схемата, въведена в тях. Неполучаването и/или
неподписването на екземпляр от Погасителния план не освобождава Кредотополучателят
от задълженията му за плащане на погасителнит вноски по Дълга, в сроковете и
размера, определени в същия. (чл.7). С подписването на процесния анекс,
крадитополучателят е декларирал, че е съгласен и няма каквито и да било
претенции по отношение на Банката за всички счетоводни операции, извършени от
Банката при, по повод и във връзка с договореностите по същия, вкл. свързани с
преоформянето на задълженията по реда на този анекс, с използването на
внасяните суми, както и че дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава Банката за служебното им извършване (чл. 13). Страните изрично са
се съгласили, че конкретния Анекс не води до погасяване на съществуващите
задължения на Кредитополучателя към банката по Договора за кредит и анексите към него, а само преурежда
първоначално договорените условия за погасяване на съществуващия кредит.
(чл.14).
С покана за изпълнение изх. №
6200-1462г/15.12.2012 г., Банката е уведомила кредитополучателя, че същият
е прекратил плащията, произтичащи от сключен Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006,
Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ и е в трайно просрочие. В
уведомлението е посочено също така, че поради непогасяване на формираните
просрочия, възлизащи в размер общо на 42 482,58 лв. и неизпълнение на
условията по договора, Банката е обявила
същия за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване. В покана е посочен общият размер на
задължението, възлизащо към 14.12.2012 г. на
412 769, 32 лева, от които: главница – 371 476, 22лева; лихви –
39 011, 80 лева; такси – 2 281,30 лева. На длъжника е предоставен и
7дневен срок за доброволно изпълнение, като са посочени последващите действия
при неизпълние. Съгласно Протокол за предаване пратки на куриер, Поканата с изх. № 6200-1462 г./15.12.2012г. е била
връчена на на 20.12.2012г.
По
делото е представено „Извлечение от
счетоводните книги на Ю.Б. АД“ по кредитна сметка № 648679, съгласно което
по Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, продукт Бизнес
револвираща линия – плюс, ведно с прилежащите му Анекси 01/02.10.2009г. и Анекс
№2/16.11.2010г., с кредитополучател „А.И.“ ООД, към 24.04.2013 г., разрешения
кредит е в размер на 320 000лв., преоформен размер на главницата по
кредита в размер на 372 481,50лв.; погасената част от преоформения кредит
(главница) в размер на 1 005,28лв.; краен срок за погасяване (падеж)
28.11.2021г.; обявената предсрочна изискуемост на дълга на дълга е с посочена
дата – 20.12.2012г., поради
неплащане на шест броя погасителни вноски по главницата и 19 броя погасителни
вноски по лихвата/забава в плащането на дължимите вноски от 551 дни; Посоченият
размер на дълга към 24.04.2013 г. е общо в размер на 440 982,86лв., от които а.)
371 476,22лв. – главница за периода 21.11.2012г. – 24.04.2013г.; б.)
66 306,35 лв. - договорни лихви за периода 21.10.2011г. – 24.04.2013г.; в)
3 200,29лв. – такси за периода
21.10.2011г. – 24.04.2013г.;
Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 св.
е сезиран от „Ю.Б.“ АД със Заявление вх. № 3114156 на 25.04.2013
г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу длъжника „А.И.“ ООД за сумата от 440 982,86лв.
–а.) 371 476,22 лв. – главница за периода 21.11.2012 г. – 24.04.2013 г.;
б.) 66 306,35 лв. - договорни лихви за периода 21.10.2011 г. – 24.04.2013 г.;
в) 3 200,29 лв. – такси за периода
21.10.2011 г. – 24.04.2013 г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по 417 от ГПК -25.04.2013г. до окончателното плащане, както и 8 819,66 разноски по делото и
5 831,80 лева – адвокатско възнаграждение, които първоинстанционния съд е
издал на 28.08.2013 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от Извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“
АД за размера на дълга на кредитрополучателя „А.И.“ ООД, по Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006,
продукт Бизнес револвираща линия – плюс, ведно с прилежащите му Приложение от
28.11.2006г., Анекси 01/02.10.2009г. и Анекс №2/16.11.2010г.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано
писмено възражение вх 3135236./18.10.2013г.
от „А.И.“ ООД, с което е оспорено
цялото вземането по издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане от
18.11.2013 г. на СРС, IІ ГО, 68
състав, издадено по чгр.д. № 18327/2013
г. е указано на заявителя „Ю.Б.“ АД,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
считано от получаване на съобщението.
Препис от Разпореждането е връчен на
заявителя на12.12.2013г. (съгласно приложеното по делото
извлечение към 07.03.2014г. на хартиен носител от електронен регистър на АК
КПСП-РС София, заверено от зав. Служба КПСП и призовкар СРС).
В изълнение на дадените му указания,
с молба вх. № 3089877 от 14.12.2014 г., депозирана по гр.д. № 18327/2013 г. по описа на СРС, „Ю.Б. АД
е представила доказателства, относно
предявения на 10.01.2014г. иск по чл. 422 от ГПК.
Към материалите по делото са приобщени още: 1.) Кредитното досие на
длъжника; 2.) Жалба вх.№ 14901/09.06.2014г. по изп.д. № 201385804001150 по
описа на ЧСИ – У. Д. против Постановление за възлагане на недвижим имот.;
кореспонденция по имейл, изходяща от ответника; 3.) Уведомление изх. №
16922/09.06.2014г на ЧСИ Д. по изп.д. № 201385804001150 4.) Преписи от 4бр.
Протоколи по реда на 83 от ППЗДДС за продажба на недвижим имот с дати
09.06.2014г.; 5.) Копие на писмо до Ю.б.АД
вх.№ 0500-0099/27.02.2013г. 6.) Представени са
доказателства относно правосубектността
и представителната власт на управителните органи на страните 2 броя Извлечения
от ТР.
С писмо вх.№на СГС
84018/20.06.2016г. по делото са представени заверени преписи от ч.гр.д. № 38536/2014г. по
описа на СРС, 37 състав, ведно с приложенията към него
По делото е изслушана ССЕ, видно от
заключението на която: задълженията на „А.И.“
ООД по процесния Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, продукт Бизнес
револвираща линия – плюс, ведно с прилежащите му Приложение от 28.11.2006г.,
Анекси 01/02.10.2009г. и Анекс №2/16.11.2010г. към 24.04.2013г. – датата на
извлечението от счетоводните книги за подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълние възлизат в
общ размер на 440 982,86лв., по пера, както следва: І. Обобщен дълг
главница:1.) Общо мнокократно усвоена главница в рамките на кредитния лимит –
389 481,50 лв.;2.) Общо мнокократно погасена главница в рамките на
кредитния лимит – 18 005, 28 лв.; 3.) Общо
непогасена главница – 371 476,22 лв.; ІІ. Обобщен дълг начислена
лихва: 1.) Общо начислени лихви – 276 028, 88лв.2.) Общо погасена лихва –
209 722,53 лв.; 3.) Общо непогасена
лихва – 66 306,35лв.; ІІІ. Обобщен дълг начислени такси: 1.) Общо
начислени такси – 11 968,25 лв.; 2.) Общо погасени такси –
8 767,96лв. 3.) Общо непогасени
такси – 3 200,29лв. При извършените проверки, експертизата е
констатирала, че към датата на Излечението за заповедното производство,
кредитополучателят не е изплатил 6 вноски по главницата, считано от 21.11.2012 г. и 19 вноски по дължимата лихва, считано от
21.10.2011 г. Посочено е, същото така, че последните плащания от
кредитополучателя на задълженията за лихва е извършено на 03.05.2012 г. –
частично в размер на 256,63лв. и за погасяване на такси на 09.11.2011г. в
размер на 173,62лв. Общият размер на изплатената сума от кретополучателят по
процения договор за погасяване на главница, лихви и такси, възлиза на
236 495,77лв., която представлява 73,9 % от взетата в заем сума от 320
000,00лв.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.417 т.9 ГПК е положителен установителен иск.
Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на
издадена заповед за изпълнение. В хипотезите на чл. 417 ГПК установителният
характер на иска се определя от факта, че заявителят в заповедното
производство, респ. ищецът по иска по чл. 422 ГПК, разполага с изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника, като
в зависимост от крайния изход на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено
/при неуважаването му/ или взискателят ще събира сумата по изпълнителния лист
/при постановяване на уважителен диспозитив/.
Предмет на
иска по чл.422 ал.1 ГПК във всички случаи е установяването дължимостта на
определени парични задължения, във
връзка с които е образувано заповедното производство. Разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се
предоставя правото за предявяване от
кредитора на установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в заповедното производство. Изискването
вземането да бъде изрично признато в заповедното производство и при подаване на
възражение от длъжника кредиторът да упражни нормативно установеното си право
да предяви положителен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК е задължителна
предпоставка, тъй като в противен случай при неуважаване на искането за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и непризнаване на вземането му,
редът за процесуална защита на заявителя е различен от този по чл.422 ал.1 ГПК,
а именно – чл.418 ал.4 ГПК.
Не са предмет на производството по
чл.422 от ГПК твърдения, искания и възражения относно имущественото състояние
на ответника, ипотекираните имоти и хода на индивидуалното принудително
изпълнение. В този см. Тълкувателно решение №4/2014 г. на ОСГК на ВКС съгласно
което, в хипотезата по чл.418 ал.1 ГПК заповедта подлежи наизпълнение преди
да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт –
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия
процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в
исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо,
когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е
прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При
съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за
установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма
да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е
съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен
лист при отхвърляне на иска, то съдът не
следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Както бе посочено по-горе, искът по чл.422 от ГПК е специален и има
ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на
заявлението. Той
се счита предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като към този момент се считат настъпили, както материално
правните, така и процесуално правните последици от предявяването му. Процесът
се смята висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а предметът на делото е да се установи съществуването на вземането,
което е предмет на вече издадената заповед за изпълнение.
По
силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа
на извлечение от счетоводните книги. Съдебната практика се ориентира, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор,
обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по
чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Видно
от доказателствения материал по делото, в дадения случай, с покана за изпълнение изх. № 6200-1462г/15.12.2012г., Банката е
уведомила кредитополучателя, че същият е прекратил плащията, произтичащи от
сключен Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, Продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“ и е в трайно просрочие. В уведомлението е посочено
също така, че поради непогасяване на формираните просрочия, възлизащи в размер
общо на 42 482,58лв. и неизпълнение на условията по договора, Банката е обявила същия за изцяло предсрочно
изискуем преди крайния срок за погасяване.
В поканата е посочен общият размер на задължението, възлизащо към 14.12.2012г. на 412 769, 32 лева, от
които: главница – 371 476, 22лева; лихви – 39 011, 80 лева; такси –
2 281,30 лева. На длъжника е предоставен и 7дневен срок за доброволно
изпълнение, като са посочени последващите действия при неизпълние. Съгласно
Протокол за предаване пратки на куриер, Поканата с изх. № 6200-1462г./15.12.2012 г. е била получена на 20.12.2012г. от
г-жа П.. С оглед последното, следва да бъде отбелязано, че действията без
представителна власт се валидират по силата на чл. 301 ТЗ, когато са налице
кумулативно следните предпоставки: лицето действа от
името на търговец без представителна власт като страна в договорно
правоотношение, мнимо представляваният търговец да е узнал за извършените
действия от негово име и да не се е
противопоставил веднага след узнаването. За случая, е приложимо правилото на
чл. 301 ТЗ тъй като се касае за договорни отношения между двама търговци.
Неговото предназначение е осигуряването на стабилност в отношенията между
търговците и възпрепятстване на възможността за недобросъвестност. Оборването на презумпцията по чл. 301 ТЗ, което е в тежест на ответното дружество, не бе сторено в хода на настоящия
процес.
При така установената
фактическа обстановка настоящия състав приема, че „Ю.Б.“ АД е положила дължимата грижа на добър търговец и
удостоверява връчване на писмото-покана за доброволно изпълнение, с
произтичащите при неизпълнението последици за всички задължени по кредита
лица. Волята на финансовата институция
да счита кредита за предсрочно изискуем е достигнала до кредитополучателя, а
това означава, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Това от своя страна налага извод, че вземането е
изискуемо в заявения размер и е възникнало на предявеното основание.
В продължение на
изложеното, съгласно от заключението на изслушаната по делото ССЕ, което като обективно и кореспондиращо с
доказателствения материал по делото, се възприема от съда, ответното дружество
е преустановило погасяването на задълженията си, като към датата на излечението
за заповедното производство, същото не е
изплатило 6 вноски по главницата, считано от 21.11.2012г. и 19 вноски по дължимата лихва, считано от
21.10.2011г. Към 24.04.2013г., задълженията на А.И. ООД по процесния Договор за
банков кредит № BL3263/17.11.2006, продукт Бизнес
револвираща линия – плюс, ведно с прилежащите му Приложение от 28.11.2006г.,
Анекси 01/02.10.2009г. и Анекс №2/16.11.2010г. – възлизат в общ размер на
440 982,86лв., по пера, както следва: 1) Общо непогасена главница –
371 476,22 лв.; 2.) Общо непогасена лихва – 66 306,35лв.; 3.) Общо
непогасени такси – 3 200,29лв.
Страните
се намират в облигационна връзка помежду си, обоснована от наличието на
договорките, обективирани, Договор за банков кредит № BL3263/17.11.2006, продукт Бизнес
револвираща линия – плюс, ведно с прилежащите му Приложение от 28.11.2006г.,
Анекси 01/02.10.2009г. и Анекс №2/16.11.2010г.
Връзката
е действителна, като в този смисъл, не могат да бъдат споделени направените от
ответната страна възраженията за нищожност на отделни клаузи от процесния
Договор и Анексите към него, поради
накърняване добрите нрави. Последните по същността си предстявяват морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта. В случая, с оглед
данните по делото, липсва основание да
се приеме, че излизат от присъщите им функции и са били договорени в нарушение
на принципа на справедливостта - клаузите от Договора, касаещи договорната лихва,
уговорена като цена за ползване на парична сума за определен период и на
таксата - като цена за предоставяне на услуги, касаещи отпускането, респектвино
- обслужването на кредита, при явната обвързаността на същите с действащия
базов лихвен процент, обявен от Банката, съответно - с Тарифата за таксите на
Банката.
Неоснователни
са и направените от ответното дружество възражения за нищожност на отделни
клаузи от процесния Договор, тъй като същите са неравноправни. Съществуват
различни критерии за класификация на банковите кредити. Критериите обикновено
са свързани с основните елементи на договора за банков кредит, като цел, срок, начин на ползване и
погасяване на кредита, вид на
обезпечението и т.н. В зависимост от
предназначението (целта) банковите кредити се делят най – общо, от една страна – на кредити за оборотни средства (при
юридическите лица и едноличните търговци),
предназначени да обслужват текущите разплащания на кредитополучателя с
доставчиците му, или потребителски кредити (при физическите лица), предоставяни за финансиране на текущи нужди
на кредитоискателя , и от друга страна
– инвестиционни кредити (при физическите
и юридическите лица), предназначени да финансират кредитополучателя при
придобиване на определен дълготраен актив. Процесният Договор за банков кредит,
като сключен с цел осигуряване на оборотни средства и като такъв е част от
търговската дейност на Кредитополучателя. Изискванията
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета са транспортирани в императивни разпоредби на
Закона за защита на потребителите, от чиято защита в случая ответника –
като юридическо лице, не може да се ползва (по арг. на §13,.т.1 от ДР на ЗЗП).
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/. Клаузи, които
не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е
посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия,
като изброяването не е изчерпателно. В чл. 144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени
хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители,
визирани в чл. 143 от ЗЗП,
са неприложими.
Или, за да е нищожна като неравноправна договорна
клауза в договор, сключен с потребител,
тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява някой от фактическите състави
на чл. 143 от ЗЗП, като
същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП. Процесните договорни клаузи, изброени по-горе,
са
индивидуално уговорени. Очевидно, че длъжникът е имал
възможност да влияе върху съдържанието на договорното правоотношение постигайки
благоприятен за себе си резултат чрез удължаване на срока за плащане на кредита
и останалите уговорки, материализирани в анексите към договора Постигнатото съгласие е взаимно, а не са
касае за възможност за едностранна промяна от страна на банката – ищец.
Освен
изложеното, съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза следва
да в договор, сключен с потребител. Според
§ 13 от ДР на ЗЗП потребител
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В настоящата хипотеза Договорът за кредит е сключен между банка и
„А.И.” ООД, което няма качеството на „потребител. Страна
по договора е юридическо лице - търговец,
който сключва договор за отпускане целево на оборотни средства, т. е. сделката
е свързана с търговската му дейност. Тъй като кредитополучателят не е физическо лице - потребител по смисъла на § 13 ДР на ЗЗП, не се ползва със
закрилата по ЗЗП.
Формалните
твърдения и възражения на ответника за неоснователност на иска, освен
неуточнени за фактите и обстоятелствата, релевантостта им за процеса и настъпилата за същите преклузия, остават и
недоказани с оглед възприетото от същия бездействие по отношение
разпределението на доказателствената тежест, въведено по смисъла на чл. 154 от ГПК. Освен това, в съпкупността си анализа на доказателствата сочи наличие не
само правни, но и реално
осъществени фактически действия от
страна на кредитополучателя, в
последващите Анекс №1 и Анекс № 2 към процесния договор за кредит, установяващи
приемане на конкретните промени, както и признание, относно задължението във
вида, в който е материализирано, така и за съществуването му. Изцяло неоснователно е и
твърдението, че дружеството- ответник е
било поставено поставено под принудата да приеме анекс с такъв текст или кредитът
му да стане предсрочно изискуем, поради което е приело и подписало анексите.
На
основание всичко изложено и поради липса на доказателства, опровергаващи
дължимостта на процесните суми, съдът, намира, че предявеният иск е основателен
и като такъв следва да се уважи изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При този изход на спора на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 13 402,38 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и две хиляди лева и
тридесет и осем стотинки), съобразно
представен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК за конкретното производство,
представен в съдебното заседание от 09.11.2016г. и неоспорен от ответника,
които включват държавна такса, депозит за съдебно-счетоводна експертиза,
възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК ВЪВ ВР. С ЧЛ. 417, Т. 2 ОТ ГПК., по иска, предявен от Ю.Б.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., против А.И.“ ООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя Л.П.П.,
че „А.И.“ ООД, с ЕИК ******, дължи на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д.
и Д.Б.Ш., сумата от сумата от
440 982,86 лв., от които: 371 476,22
лв. – главница за периода 21.11.2012г. – 24.04.2013 г.; 66 306,35 лв. - договорни лихви за
периода 21.10.2011г. – 24.04.2013 г.; 3 200,29
лв. – такси за периода 21.10.2011 г.
– 24.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -25.04.2013 г. до окончателното плащане., присъдени на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ******* със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК от 28.08.2013 г. и Изпълнителен
лист., издаден от Софийски районен съд по ч.гр.д. № 38536/2014 г.,
ІІ-во ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА
„А.И.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя Л.П.П. да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш. 13 402,38 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и две хиляди лева и
тридесет и осем стотинки – разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: