Р Е
Ш Е Н
И Е
№
173
гр.Русе, 22.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 112 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.210,
ал.3 вр. чл.215, ал.2 вр. ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Никтранс“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против решение
от 20.01.2023 г. по протокол № 1 на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със
заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, в частта му, с която,
на основание чл.193, ал.8 вр. ал.3 и ал.4 от ЗУТ,
обезщетението за право на прокарване и сервитут на
техническа инфраструктура – водопроводно отклонение до УПИ IV-109 в кв.1, Източна промишлена зона, гр.Русе, представляващо поземлен имот с
идентификатор 63427.8.899, през съсобствения на
жалбоподателя, „Херонфарм“ ЕООД и „Две трейдинг“
ЕООД, недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 63427.8.912, с начин на
трайно ползване „за второстепенна улица“, е определено в размер на 605 лева. В
жалбата и представената писмена защита се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят поддържа,
че при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в неизпълнение на задължението за конституиране в административното
производство на търговското дружество „Никола Стоянов“ ЕООД, което също
притежава идеални части от служещия имот съгласно нотариален акт № 131, т.IX, рег. № 11497, д. № 1527/16.11.2004 г. на нотариус Р. П., с район на действие РРС. Твърди, че не е ясно дали конституираните от
съда заинтересовани страни - търговските дружества „Херонфарм“
ЕООД и „Две трейдинг“ ЕООД, въобще притежават идеални части от имота, през
който е предвидено да преминава водопроводното отклонение. Заявява, че прокопаването
на изкоп за полагането му през процесния имот,
предвид неговата функция на второстепенна улица, осигуряваща подход към
собствения му имот, целият с площ от около 24 дка, ще създаде пречки за достъпа
на превозни средства до имота, на чиято територия той развива търговска дейност
като търговец на вторични суровини. Сочи, че това би довело до значителни
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от невъзможността за
извършване на посочената търговска дейност и ползването на имота по
предназначение – като депо за вторични суровини, размерът на които вреди далеч
надхвърля определеното с оспорения административен акт обезщетение. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени административния акт, респ. да измени
същия като определи обезщетение в размер на 100 000 лева и време за
изкопаване на трасето, полагане на водопроводното отклонение и засипването му
от три календарни дни, в които да се включват събота и неделя. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата – Община Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмена
защита, в която оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че не е допустимо
обезщетението, което колективният административен орган, в лицето на комисията
по чл.210 от ЗУТ, е определил, да репарира и вреди от невъзможността служещият
имот да бъде ползван по предназначение през времето, необходимо за прокопаване
на процесното водопроводно отклонение. Отбелязва, че подходът
до имота на жалбоподателя се осъществява не по второстепенната улица (служещият
имот), а през голяма врата, находяща се от страната
на главната улица, през която преминават превозните средства с цел изтеглянето
на превозвания от тях товар (вторични суровини) на намиращия се там кантар. Счита,
че оспореното решение представлява законосъобразен административен акт и моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането
на направените деловодни разноски за възнаграждение на вещото лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – „Херонфарм“ ЕООД (собственикът на поземления
имот, който ще се обслужва от учредяваното право), чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
оспореният акт е издаден от компетентен колективен орган, действащ в надлежен
състав, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон. Сочи, че минималното несъответствие между
размера на обезщетението, определен от назначеното от съда вещо лице, и размерът
му, определен от лицензирания оценител в административното производство,
евентуално би могло да доведе до изменението на административния акт, но не и
до неговата отмяна. Присъединява се към становището на ответника по жалбата, че
претендираното в жалбата обезщетение за пропуснати
ползи подлежи на присъждане по различен ред. Моли съда да постанови решение, с
което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждането на направените
разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.
Заинтересованата
страна „Две трейдинг“ ЕООД, чрез законния си представител, също изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Сочи, че дейностите
по прокарване на водопроводното отклонение по никакъв начин не биха
възпрепятствали жалбоподателя да ползва имота си. Сочи, че и самата улица, по
която преминава проектното трасе, ще бъде само частично разкопана и няма да
бъде затворена изцяло като подходът към този имот ще е възможен и по нея.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, намира следното:
Страни в
производството по чл.193 от ЗУТ за учредяване с административен акт на право на
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти, част от което е и оценката на правото – ал.8, са
собствениците на господстващия и на служещия имот – арг.
от ал.3. Именно те са и заинтересованите лица по смисъла на чл.215, ал.2 от ЗУТ, респ. чл.83а, ал.2, изр.второ от ЗУТ, на които лица законът признава
правен интерес да оспорят пред съда размера на обезщетението, определено с
административния акт.
Жалбата е
депозирана от процесуално легитимирана страна – от съсобственик в засегнатия от
прокарваното водопроводно отклонение имот с идентификатор
63427.8.912, видно от вписването в кадастралния регистър на недвижимите имоти,
отразено в скица № 15-1282127/03.11.2022 г. на СГКК – Русе (л.33 – л.34 от
преписката). Според чл.2, ал.2, т.1 от ЗКИР кадастърът обхваща данни и за правото
на собственост върху недвижимите имоти, които, съгласно чл.2, ал.5, изр.второ
от ЗКИР, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото
източникът на тези данни има доказателствено значение. Вписаният титул за
собственост на жалбоподателя – нотариален акт № 113, т.41, рег.№ 15861, д.№
8489 от 28.11.2019 г. на Службата по вписванията – Русе, безспорно има
доказателствено значение за правото му на собственост, поради което такова
значение има и неговото отбелязване в кадастралния регистър.
Съобщаването на
акта на жалбоподателя е надлежно извършено на 08.02.2023 г. срещу разписка
(л.21 от делото), в съответствие с чл.210, ал.3, изр.първо от ЗУТ вр. § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ. Жалбата е подписана с валиден
квалифициран електронен подпис и е подадена по електронен път – чрез
административния орган, на електронната поща на Община Русе с адрес *****@*******.**, на 22.02.2023 г. в 23:37 часа. Съгласно чл.62, ал.2, изр.първо вр. ал.1, изр.второ от ГПК вр.
чл.144 от АПК, срокът за подаване на жалбата не се смята пропуснат с
приключване на работното време на съда, когато нейното изпращане е станало в
електронна форма, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Жалбоподателят разполага и с правен интерес,
поради което следва да се приеме, че жалбата е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява частично основателна.
Административният акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган.
Разпоредбата на чл.193, ал.3 от ЗУТ предвижда, че когато не е постигнато
съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е
явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със
заповед на кмета на общината. От своя страна разпоредбата на чл.193, ал.8 от ЗУТ гласи, че цената на учреденото право по ал. 3 и 4 се определя по реда на
чл.210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 3 и 4. Към реда за определяне
на обезщетения по чл.210 и чл.211 от ЗУТ по отношение на водоснабдителните
и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения се препраща и в чл.83а, ал.2, изр. първо от ЗУТ. Според чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Длъжностните лица,
включени в персоналния състав на колективния орган – комисията по чл.210, ал.1
от ЗУТ, са определени със заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община
Русе (на л.19 от делото). С т.11 от същата заповед комисията е изрично овластена да разглежда оценки и определя по пазарни цени
размера и изплащането на обезщетения на основание чл.193, ал.8 от ЗУТ – при
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения. Със заповед № РД-01-3030/08.10.2021 г. на кмета на Община Русе заповед №
РД-01-134/15.01.2020 г. е изменена като за член на комисията на мястото на А.М.
е определен А.К. – главен експерт в отдел „Държавна собственост“, дирекция
„АКРРДС“. Със заповед № РД-01-2070/07.07.2022 г. на
кмета на Община Русе заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. е изменена отново като
вместо Д. Р. в състава на комисията е включена М. С. – директор на дирекция „Местни данъци и такси“, а вместо С. Х. – Ц. В. – главен експерт в отдел „Общинска собственост и земеделие“ към дирекция
„Управление на собствеността“.
Видно от заключителната част на протокол № 1/20.01.2023 г. от заседание на
така определената комисия, в който протокол е обективирано
и оспореното решение, то е взето с гласовете на председателя и следните членове
на комисията: А. С., Е. . Н.Г., М. И., М.С. и Александър К., както и от Ц. В., при условията на заместване на титуляра М. М. За
фактическите основания, наложили заместването на Маркова от определения
заместник в лицето на Великова, са представени надлежни доказателства –
болничен лист № Е20223978236/18.01.2023 г., с който на посочения титуляр – член
на комисията, са разрешени три дни отпуск поради временна неработоспособност –
за периода от 18.01.2023 г. до 20.01.2023 г. На последната дата - 20.01.2023 г.
е издадено и оспореното решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, т.е. този ден се
обхваща от разрешения отпуск поради временна неработоспособност. Тук следва да
се отбележи, че участието на представителя на Областна администрация – Русе – А.К.
не е било необходимо, тъй като в процесния случай не е
удовлетворено поставеното в заповедта за конституиране на комисията условие за
това, а именно да се засягат имоти – държавна собственост.
Следва да се отбележи, че нито в ЗУТ, нито в АПК, нито в Устройствения
правилник на Общинска администрация – Русе, се съдържат правила за кворума и
мнозинството, с което се вземат решенията на колективните административни
органи и по-конкретно на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ. Липсата на вътрешни
правила, които да уреждат този въпрос се потвърждава и от становището с вх.№
1316/03.04.2023 г. на ответника по жалбата. При това положение съдът намира, че
за да е налице позитивно решение, то следва да бъде взето с обикновено
мнозинство - за него трябва да са гласували повече от половината от членовете
на комисията, определени съгласно заповедта на кмета на общината. В случая от общо осем членове на комисията,
които е следвало да участват в заседанието, воля за приемане на оспореното
решение, според протокола, са изявили седем от нейните членове
(липсва волеизявление само от зам.-председателя на комисията П. А. – началник
отдел „УПК“). Както беше отбелязано, волеизявлението на А.К. – главен експерт в
отдел „ДС“ при Дирекция „АКРРДС“ в Областна администрация – Русе, посочен под
позиция № 7, не следва да бъде вземано предвид, доколкото нито господстващия,
нито служещия имот, са държавна собственост.
Оспореният административен акт е в изискуемата писмена
форма – чл.59, ал.2 от АПК като същият е инкорпориран в протокола от
заседанието на комисията. Не представлява съществено нарушение на чл.59, ал.2,
т.8, пр.второ от АПК обстоятелството, че протоколът, а поради това и обективираното в него решение, като акт на колективен
орган, е подписано не само от председателя на комисията – инж.Магдалина Илиева
– зам.-кмет на Община Русе, а от всички нейни членове, без
заместник-председателят на комисията. Подписвайки административния акт,
председателят на колективния орган удостоверява не собственото си властническо
изявление, а обстоятелството, че решение в удостоверения смисъл е взето от
членовете на този орган, съобразно приложимите правила за кворум и мнозинство,
което обстоятелство в случая е удостоверено чрез подписването на взетото
решение от посочените в протокола членове на комисията.
Съдът не констатира в административното производство да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Административното производство е започнало по заявление (молба) с рег.№
30-14170-2/14.11.2022 г. на Община Русе, депозирано от процесуално легитимирана
страна – от заинтересованата страна „Херонфарм“ ЕООД,
в качеството на собственик на ПИ с идентификатор 63427.8.899, съгласно
постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2021 г. по изп.д. № 20219140400297, издадено от ЧСИ Васил Николов, с
район на действие Окръжен съд – Русе. В молбата е отбелязано, че съсобственикът
на служещия имот – ПИ с идентификатор 63427.8.912, в лицето на жалбоподателя
„Никтранс“ ЕООД, категорично отказва да даде съгласие
за прокарване на водопроводно отклонение през съсобствения
имот, което обстоятелство е установено и чрез отправена до него нотариална
покана, на която представител на това дружество не се е явил, установено от
нотариуса с констативен протокол от 31.10.2022 г. В молбата е подробно
обоснована и липсата на друго техническо решение за водоснабдяването на имота,
собственост на посочената заинтересована страна.
След дадени на основание чл.5в от ЗУТ вр.чл.35 от АПК указания заинтересованата страна „Херонфарм“ ЕООД
е представила оценка от лицензиран оценител за пазарната стойност на правото на
прокарване и изготвен от правоспособно лице проект по част „Геодезия“ относно
трасето на водопроводното отклонение. В обяснителната записка към този проект е
посочено, че трасето е съобразено с общия устройствен
план на населеното място и друго техническо решение е икономически нецелесъобразно,
както и че проектираното водопроводно отклонение по никакъв начин не
възпрепятства установения начин на трайно ползване на имотите и не засяга
съществуващи сгради по смисъла на чл.193, ал.5 от ЗУТ. Видно от графичната част
към геодезическата преписка, площта с ограничение в
ползването, за която се учредява сервитута, се
равнява на 12 кв.м. От писмо с рег.№ К-264#3 от 19.10.2022 г. на “Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Русе (на л.43 от преписката) се
установява, че единствената възможна точка на водовземане
е от водопровод с Ø 63 по улица с идентификатор 63427.8.1241, т.е. по
предложеното от заинтересованата страна трасе за прокарване на водопроводното
отклонение. От приложения регистър на засегнатите имоти и графичната част към геодезическия проект става ясно, че ширината на сервитутната ивица по дължината на проектното трасе на водопроводното
отклонение е определена общо на 0,70 м., по 0,35 м. от всяка от двете му
страни, включително с диаметъра на самия водопровод. Предвидено е и северната
част на трасето да отстои на 1 м. южно от съществуващия електрически кабел,
който минава подземно по протежение на процесната
второстепенна улица, представляваща ПИ с идентификатор 63427.8.912.
Съдът намира, че ширината на сервитутната ивица,
която има значение и за общата площ на частта от съсобствения
за жалбоподателя имот, засегната от сервитута, а
оттам – и за размера на обезщетението по арг. от
чл.83а, ал.3, т.1 от ЗУТ, е определена в съответствие със закона. Размерът на сервитутната ивица в случая се определя съгласно чл.112,
ал.2 от ЗВ. Според тази разпоредба, ако се налага изграждане на тръбопроводи
или съоръжения за водопрекарване, се определят сервитутни ивици с размер не по-голям от диаметъра на
водопровода или размера на съоръженията, увеличен с 60 см, върху който не се
разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения. В случая общата ширина на сервитутната линия, включително с диаметъра на
проектираното сградно водопроводно отклонение,
възлиза на 70 см. Отстоянието от 1 м. от преминаващия
на север от трасето електрически кабел също е определено в съответствие с
Приложение № 1 към Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за
разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
Със заявлението е представена и пазарна оценка на правото
на прокарване и сервитут през ПИ 63427.8.912 (л.10 –
л.19 от преписката), изготвена от независим оценител - Румен Иванов Иванова,
със сертификат за оценителска правоспособност рег.№
*********/14.12.2009 г. на Камарата на независимите оценители (л.20 от
преписката). Видно от представената оценка, пазарната цена за учредяваното
право на прокарване и сервитут, при засегната площ на
процесния ПИ с идентификатор ПИ 63427.8.912 от 0,012 дка (т.е. 12 кв.м.), определеното
обезщетение възлиза общо за всички съсобственици на имота на 605 лева. В мотивите
на оспореното решение е налице препращане към оценката, изготвена от
независимия оценител.
Оспореният акт е издаден при правилно приложение на
материалния закон.
Още в началото следва да се посочи, че, както основателно
сочат процесуалните представители на ответника по жалбата и заинтересованата страна
„Херонфарм“ ЕООД, нито комисията по чл.210 от ЗУТ,
нито съдът разполагат с възможността да определят на жалбоподателя обезщетение
за евентуалните пропуснати ползи от невъзможността да ползва имота си по
предназначение – като депо за вторични суровини, за времето на прокопаване на
трасето, полагане на водопроводното отклонение и последващото
му засипване. Обезщетението, определяно по реда на чл.210 от ЗУТ, към който ред
се препраща и в чл.83а, ал.2 от ЗУТ, се изразява само в пазарната цена на вещното право, на самия сервитут,
който предстои да бъде учреден по реда на чл.193, ал.3 от ЗУТ със заповед на
кмета на общината. И това следва пряко от текста на чл.193, ал.8 от ЗУТ, който
текст предвижда, че цената на учреденото
право по ал. 3 и 4 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди
издаване на заповедите по ал. 3 и 4. Действително, в чл.83а, ал.4 от ЗУТ е
предвидено, че независимо от обезщетението по ал. 1, т. 2 (т.е. от това,
определено по реда на чл.210 от ЗУТ) лицата, които изграждат и експлоатират
водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, са длъжни да възстановят всички причинени
вреди в имота и да заплатят на собственика парично обезщетение за ограниченията
при ползването му извън сервитутните ивици за времето
на фактическото строителство. Това обезщетение, доколкото не се определя с
административен акт и касае правоотношения между частноправни субекти,
регулирани с метода на равнопоставеността, обаче може
да бъде търсено чрез предявяване на деликтен иск пред
гражданските съдилища – чл.14, ал.1 от ГПК. Този иск не би бил родово подсъден
на административните съдилища, а определянето на подобно обезщетение от
колективния административен орган по чл.210 от ЗУТ би било извън пределите на
материалната му компетентност. От друга страна самият жалбоподател също не
твърди, че, само по себе си, прокарването на водопроводното отклонение би
създало някаква трайна невъзможност за преминаване по процесната
второстепенна улица, за да е налице хипотезата на чл.193, ал.5 от ЗУТ, който
изисква прокарването на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура да се препятства установеният начин на трайно ползване на
поземлените имоти. Дали такава невъзможност липсва или е налице следва да бъде
решено в последващото административно производство по
издаване на заповедта на кмета на общината по чл.193, ал.3 от ЗУТ, а не в
настоящото производство, което го предшества – арг.
от чл.193, ал.8 от ЗУТ и чийто предмет се изчерпва в определяне на пазарната
цена на учредяваното право. За пълнота следва да се отбележи, че в поясненията
си в съдебно заседание вещото лице по оценителната експертиза сочи, че
прокопаването на трасето за водопроводното отклонение не би възпрепятствало
достъпа на жалбоподателя до ползвания от него имот, тъй като подходът към него
се осъществява не по процесната второстепенна улица
(служещия имот), а през портал откъм централната улица, където превозните
средства и превозваните от тях вторични суровини се теглят на намиращия се там
кантар.
Видно от проекта по част „Геодезия“, отклонението от обща
мрежа на техническата инфраструктура представлява сградно
водопровоно отклонение (СВО). Според дефиницията по
чл.11, ал.2, изр. първо от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, водопроводното отклонение е елемент на техническата
инфраструктура съгласно чл. 64 ЗУТ и представлява участък от водоснабдителната
мрежа, който започва от водовземната скоба или
фасонната част и се състои от водовземна част,
водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел.
Според разпоредбата на
чл.64, ал.1, т.3 от ЗУТ елементи на техническата инфраструктура са и преносните
(довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в
урегулирана територия. Такъв елемент на техническата инфраструктура са и водоснабдителните
и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения. Както беше
посочено, разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ изисква определянето на размера
на обезщетението да се извършва по „пазарни
цени“. При определяне на посоченото еднократно обезщетение за правото на
прокарване през служещия имот на отклонение от общия водоснабдителен провод и на учредяването на сервитут
по отношение на отклонението следва да се съобразяват критериите по чл.83а, ал.3
от ЗУТ, а именно: площта на засегнатия поземлен имот, включена в границите на сервитутните ивици; видовете ограничения на ползването; срока
на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитутните ивици. Съдът
намира, че посочените обстоятелства са съобразени от вещото лице по съдебната оценителна
експертиза. Съобразена е площта на засегнатия имот с идентификатор 63437.8.912,
включена в границите на сервитутната ивица от 12
кв.м. Съобразен е и видът на ограничението в ползването, който следва и от
закона – чл.83, ал.7 от ЗУТ, според която норма в границите на сервитутните ивици в засегнатите поземлени имоти не се
допуска извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения и
прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с
изключение на случаите, когато това е допуснато с нормативен акт, при спазване
на техническите и други изисквания. Взето е предвид обстоятелството, че учредяваният
сервитут е безсрочен при прилагане, по аналогия, на
методиката за определяне данъчната оценка на вещното право на ползване по чл.23
от Приложение № 2 към ЗМДТ като данъчната оценка на имота е заменена с
определената негова пазарна стойност. При определяне на самата пазарна стойност
са използвани пазарни аналози със съпоставими характеристики като е взето
предвид обстоятелството, че служещият имот се намира в урбанизирана територия. При
прилагане на горната методика е правилно отчетена и разпоредбата на чл.23, ал.3
от Приложение № 2 към ЗМДТ, която гласи, че когато е
учредено право на ползване на предприятие за неопределен срок, коефициентът,
отчитащ срока, е 0,900. Така е и в случая, доколкото собственикът на
господстващия имот, в чиято полза се учредява сервитута,
а именно заинтересованата страна „Херонфарм“ ЕООД, е
търговско дружество и следователно предприятие по смисъла на § 1, т.1 от ДР на
ЗМДТ вр. чл.2, т.1 от ЗСч. Вещото лице е определило
пазарната цена на правото на прокарване и сервитут
върху процесния участък от имота в размер на 637 лева,
т.е. в размер по – висок с 32 лева от обезщетението, определено от
административния орган въз основа на оценката на независимия оценител. Определянето
на размера на обезщетението е въпрос по същество, който може да бъде решен и от
съда – чл.173, ал.1 от АПК чрез изменението на административния акт в
съответствие с чл.172, ал.2 от АПК.
Само по себе си обстоятелството, че в административния акт обезщетението е
определено общо за всички съсобственици – „Никтранс“
ЕООД, „Херонфарм“ ЕООД и „Две трейдинг“ ЕООД, не
представлява нито процесуално нарушение, нито нарушение на материалния закон.
Съгласно чл.210, ал.4 от ЗУТ, сумата на обезщетението по влязлата в сила оценка
се внася по сметка в търговска банка и се изплаща на правоимащите
по нареждане на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице.
Според чл.211, ал.1, т.3 от ЗУТ обаче дължимото парично обезщетение по чл. 210,
ал. 4 се внася в търговска банка на разположение на правоимащите,
когато съществува спор между няколко лица за правото върху
дължимата сума; в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи
правата си по съдебен ред. Следователно самото определяне на конкретната сума,
която следва да бъде изплатена на всяко от правоимащите
лица, е последваща дейност и няма пряко отношение към
законосъобразността на определяне на обезщетението в настоящото производство,
поради което и непосочването на конкретната сума, която всяко от тези лица
следва да получи, не прави административният акт незаконосъобразен. За пълнота
следва да се отбележи, че, видно от данните в кадастралния регистър, отразени в
издадената от СГКК – Русе скица № 15-1282127/03.11.2022 г., сборът на идеалните
части, притежавани от жалбоподателя (22,40 %, 4,97 %, 11,21 % и 61, 42 %),
възлиза на 100 %, но въпреки това в кадастралния регистър, като съсобственици,
са посочени и заинтересованите лица „Херонфарм“ ЕООД
за 129 кв.м. от имота, а „Две трейдинг“ ЕООД – за 106 кв.м. от същия. Този спор
за материални права (право на собственост) очевидно не може да бъде решен нито
от колективния административен орган, нито от административния съд, а следва да
намери решение пред гражданския съд по арг. от
чл.211, ал.1, т.3 от ЗУТ. Решаването му е от значение, тъй като правата, при които
правото на собственост върху служещия имот се съпритежава
от неговите съсобственици определя и техния дял от определеното в настоящото
производство обезщетение. Както обаче беше отбелязано, решаването на този
въпрос не е предмет на настоящото производство. Поради това съдът не намира
нужно да обсъжда и възраженията на жалбоподателя, изложени едва в писмената
защита, че в административното производство, респ. в съдебното производство,
като заинтересованата страна, следвало да участва и друго търговско дружество –
„Никола Стоянов“ ЕООД. Титулът за собственост на това дружество - нотариален
акт № 131, т.IX, рег. № 11497, д. № 1527/16.11.2004 г. на нотариус Р. П., с
район на действие РРС, е представен също едва с писмената защита, след
приключване на съдебното дирене, с което се е преклудирала
възможността за страните да представят и сочат доказателства, поради което не
следва да бъде вземан предвид. На следващо място, по арг.
от чл.26, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК,
жалбоподателят не разполага с възможността да се позовава на процесуални
нарушения, които извежда от нарушени чужди материални права – на друго
търговско дружество, макар то да има същия управител и едноличен собственик на
капитала. Както е посочено и в протоколното определение от 30.05.2023 г., с
което е даден ход на делото, макар нормата на чл.142, ал.2 от ГПК да е изменена
и да позволява отлагане на делото и при наличието на обстоятелство,
препятстващо възможността за явяване и само на пълномощника на страната, такива
изменения в приложимия процесуален закон – чл.139, ал.1 от АПК липсват, който
продължава да изисква подобно препятствие да е налице кумулативно както за
страната, така и за нейния пълномощник. Освен това, видно от представения от
пълномощника на жалбоподателя болничен лист, на адв.П.
е определен режим на лечение „домашен-амбулаторен“. Според изричната норма на
чл.18, ал.2 от НМЕ, при определен домашен амбулаторен или свободен режим
осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и
пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради
временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско
удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не
позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната
власт. Такова медицинско удостоверение обаче пълномощникът на жалбоподателя не
е представил, поради което съдът е дал ход на делото в съдебно заседание на 30.05.2023
г. и след събиране на допуснатите доказателства е сложил край на съдебното
дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил делото за решаване. Дори
обаче посоченият нотариален акт да беше приет като писмено доказателство по
делото, предвид изложените съображения за това, че нито административният
орган, нито съдът в настоящото производство, разполагат с възможността да
разрешават спорове за материални права, същият не би променил с нищо вече
изложените правни изводи. За правата на съсобствениците и тяхното участие в
производството следва да се изхожда от данните в кадастралния регистър без да
има възможност за тяхното инцидентно доказване пред
административния съд.
По изложените съображения административният акт следва да бъде изменен в
оспорената му част като размерът на обезщетението, дължимо на „Никтранс“ ЕООД, „Херонфарм“ ЕООД
и „Две трейдинг“ ЕООД, определено на 605 лева, бъде определен на 637 лева.
Доколкото предмет на производството може да бъде само
размерът на обезщетението за правото на прокарване на процесното
водопроводно отклонение, то размерът на разноските следва да бъде съобразен с
уважената, съответно с отхвърлената част от исканото с жалбата изменение на
акта. Жалбоподателят е претендирал обезщетението да бъде увеличено от 605 лева
на 100 000 лева. Същият е направил разноски в общ размер на 1700 лева, от
които заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева (договор
за правна помощ на л.32 от делото, който има силата на разписка за заплатеното възнаграждение съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК) и държавна такса в размер на 50 лева. Така, съобразно
полезния ефект от оспорването, а именно увеличаване на определеното обезщетение
с 32 лева, от общата сума на направените разноски жалбоподателят, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, има правото на сумата от 0,54 лева.
Ответникът по жалбата е направил разноски за възнаграждение
за вещото лице в размер на 350 лева (платежно нареждане на л.51 от делото).
Същият е претендирал присъждането и на юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определя, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на 200 лева. От общия размер на направените
разноски от 550 лева, съразмерно с отхвърлената част на исканото изменение на
акта, ответникът по жалбата, на основание чл.143, ал.3 от АПК, има правото на
сумата от 549,82 лева. След служебна компенсация между насрещните вземания за
разноски на жалбоподателя и ответника по жалбата, в полза на последния следва
да бъде присъдена сумата от 549,28 лева.
Заинтересованата страна „Херонфарм“
ЕООД, за която актът се явява благоприятен, е направила разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева (договор за правна помощ на л.44 от делото, който също
има силата на разписка за заплатеното в брой възнаграждение). Съразмерно с
отхвърлената част на исканото изменение на акта, на основание чл.143, ал.4 от АПК, заинтересованата страна има право на сумата от 999,68 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „Никтранс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“Добри Немиров“ № 11, представлявано от управителя Н. Й.С.,
решение от 20.01.2023 г. по протокол № 1 на комисията по чл.210 от ЗУТ,
назначена със заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, в
частта, с която, на основание чл.193, ал.8 вр. ал.3 и
ал.4 от ЗУТ, обезщетението за право на прокарване и сервитут
на техническа инфраструктура – водопроводно отклонение до УПИ IV-109 в кв.1, Източна промишлена зона (поземлен имот с идентификатор
63427.8.899), през поземлен имот с идентификатор 63427.8.912, съсобствен между „Никтранс“ ЕООД,
„Херонфарм“ ЕООД и „Две трейдинг“ ЕООД, е определено
в размер на 605 лева като ОПРЕДЕЛЯ това
обезщетение в размер на 637 лева.
ОСЪЖДА „Никтранс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Русе, ул.“Добри Немиров“ № 11, представлявано от
управителя Н.Й.С., да заплати на Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Пламенов Милков, сумата от 549,28 лева – деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „Никтранс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Русе, ул.“Добри Немиров“ № 11, представлявано от
управителя Н.Й.С., да заплати на „Херонфарм“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Тодор Каблешков“
№ 9, представлявано от управителя Б.Л.П., сумата от 999,68 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: