№ 286
гр. К., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20245510201202 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Г. И. С. с ЕГН ********** против
Наказателно постановление №23-0284-002631 от 28.12.2023г. на ВПД
Началник група в ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
В жалбата са изложени доводи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Не се
отрича, че жалбоподателя е управлявал МПС на посоченото в НП място и
посока на движение, като причинил ПТП с материални щети. В жалбата се
излагат бланкетни съображения против обжалваният санкционен акт.
Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като извършено
административно нарушение по въведения административнонаказателен
състав. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, като
излага допълни аргументи за основателността й.
Въззиваемата страна – ОДМВР – С.З., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание, но депозира писмено становище. По
същество моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна,
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да
1
бъде потвърдено и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че се уважи жалбата, моли съда да присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер. Представя още справка разпечатка за
допуснатите нарушения и наложени наказания на жалбоподателя по Закона за
движение по пътищата към датата на издаване на наказателното
постановление, както и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи
за упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни
постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на
наказателното постановление, АУАН, сведение, докладна записка и протокол
за ПТП.
Съдът, като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното :
На 09.10.2023г., около 15.55 часа, в гр. К., на паркинг на магазин „К.“
в посока запад-изток, жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил "О.К." с рег. №******, като : Водачът се движи с несъобразена
скорост, излиза в дясно по посоката си на движение, качва се на тротоара и се
блъска в крайпътен знак “**“, поставен на метална тръба. Настъпва ПТП с
материални щети. След ПТП, жалбоподателя напуска мястото на ПТП, като
лицето Й.В.И. сигнализира за случая на тел.112 и дава писмено сведение на
09.10.2023г. Съставен бил протокол за ПТП с бланкови №******/09.10.2023г.
Към образуваната АНП като доказателство било приложено горепосоченото
снето писмено сведение и Докладна записка рег.№*****/10.10.23г. по описа на
РУ-К.. В хода на организираната по случая проверка, около 16.30 часа
служители на ПК при РУ-К. установили водача на ул.“А.С.“, пред офис на
фирма „Е.“. На същия бил съставен АУАН серия GA №*****/09.10.2023г. за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на издадения АУАН, Началник
група в ОДМВР-С.З., РУ-К. е издал обжалваното НП.
Описаната в акта за установяване на административно нарушение
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
2
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в
съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения
АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно
постановление. Съдът след извършена служебна проверка на АУАН и НП
прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
Съдът се довери на показанията на разпитания по делото свидетел -
актосъставителят Т. Х. Т., който е служител при ОДМВР – С.З. и е посетил по
подаден сигнал местопроизшествието. Свидетеля описва механизма на
установяване на виновния водач, и въз основа на снето писмено сведение и
посещение на мястото на произшествието, съставя протокол за ПТП от
09.10.23г. Св.Т. заявява, че по повод постъпил сигнал на телефон 112, е бил
изпратен от ОДЧ на местопроизшествие по сигнал за настъпило ПТП с
напуснал водач. На тел.112 бил подаден и автомобилът, причинил ПТП и
напуснал. След извършен обход малко по-късно с колегата си установил
автомобила в района на Манастира. Същия бил без водач, изчакали встрани,
видели, че се качва водач. След неговото потегляне незабавно го спрели.
Установили водача Г. И. С. и съставили документи за местопроизшествие. На
лицето на място съставили акт за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
По нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът служебно констатира, че в НП е възведено фактическото
измерение на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Спазени са императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40, 42,
43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Разкрива се пълнота на изложението и се
3
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на
нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му
отговорност. Лаконичното въвеждане на относимите обстоятелства не
нарушава логическото единство на възпроизведените факти и не препятства
възприемането на всеки един от изискуемите признаци на състава от
материална страна. Отразени са дата, място и конкретни действия на
жалбоподателя С., касаещи поведението му, с което е накърнил нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема,
че въвеждане на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията
за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление.
Жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание "Глоба"
в размер на 200 /двеста/ лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на
посочените в НП дата и място жалбоподателя е управлявал лек автомобил,
като се е придвижвал със скорост, която не е била съобразена с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Водача е бил длъжен да намали скоростта си и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Като не е сторил това жалбоподателя С. е причинил ПТП, като е излязъл в
дясно по посоката си на движение, качил се е на тротоара и се е блъснал в
крайпътен знак “**“, поставен на метална тръба. Така очертаната деятелност
правилно е квалифицирана като нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В ангажираната материалноправна норма е разписано правно
задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
4
препятствие. Касае се за редица обективни фактори, някои от които са
известни отнапред, а други са лесно предвидими. Без да са изчерпателно
изброени, общото между тях е, че са предпоставка за внезапно усложняване
на пътната обстановка, поради което водачът е длъжен да избере такава
скорост, която му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Съставът на нарушението от своя страна се изпълва от нормата на чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП и се прилага за всеки, който поради движение с
несъобразена скорост причини ПТП. Нормата е бланкетна и обща, поради
което простъпките, подведени под нейната хипотеза, следва да са максимално
индивидуализирани, като конкретното й съдържание е нужно да се запълни с
разпоредби, установяващи правилата при избиране на скоростта на движение
на автомобила.
От анализа на писмените и гласните доказателства се установява, че в
конкретния случай жалбоподателя Г. С. не е изпълнил визираното в чл.20, ал 2
от ЗДвП задължение, не е оценил цялостната пътна обстановка, не е съобразил
скоростта си, така че своевременно да възприеме в дясната част на пътното
платно тротоара и знака “**“, и да предотврати негативните последици. Още
повече че обективни пречки пред наблюдението на пътя не са съществували. В
причинно-следствена връзка с това негово волево поведение на водач е
причинен вредоносният резултат, като са нанесени материални щети.
Неоснователно е изтъкнатото в жалбата възражение за недоказаност
на фактически констатации в съставения АУАН. Последните се извличат от
целокупния доказателствен материал, който е еднопосочен и не разкрива
вътрешни противоречия. Сведения за факторите, с които жалбоподателя не е
съобразил своите действия на водач, се извеждат от показанията на
полицейските служител Т. и приложените по делото Протокол за ПТП,
сведение и докладна записка. Не са събрани доказателствени източници,
които да игнорират показанията на разпитания по делото свидетел.
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав приема,
че твърдените от административните органи фактически положения са
доказателствено обезпечени и съответстват на обективната действителност, а
противопоставените на тях възражения от жалбоподателя разкриват
характеристиките на неубедителна защитна версия.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
5
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 от
ЗДвП, която предвижда отговорност за причиняване на пътнотранспортно
произшествие при движение с несъобразена скорост. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният
закон в тази част е приложен правилно.
Това административното нарушение е извършено виновно, при форма
на несъзнавана непредпазливост. Жалбоподателя не е предвиждал
извършването на деянието, но е могъл и е бил правно задължен да стори това.
Като правоспособен водач на МПС той е бил длъжен да наблюдава
непрекъснато и да преценява цялата пътна обстановка, преди да избере
скоростта на управление и нуждата от намаляване или спиране. Той е могъл да
възприеме тротоара вдясно на пътното платно и крайпътен знак “**“ и да
предвиди опасността от загуба на контрол върху своя автомобил и последващо
съприкосновение с него.
По отношение на наложеното административно наказание "Глоба" в
размер на 200 (двеста) лева, съдът намира, че съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП,
санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува юридическа
възможност същата да бъде намалена (арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН: "Не се
допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба...
").
Предвид всичко изложено по-горе жалбата се явява неоснователна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото право на разноски на основание чл.63д, ал.4
от ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с депозираното
писмено становище. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, че производството пред районния съд е протекло в едно
съдебно заседание, както и че процесуалното представителство на наказващия
орган в настоящото производство се е изразило в депозиране на писмено
становище, без явяване на процесуален представител в съдебно заседание,
съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът
следва да заплати на наказващия орган за процесуално представителство,
6
следва да е минималния размер, предвиден в чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0284-002631 от
28.12.2023г. на ВПД Началник група в ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на Г. И. С.
с ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ Г. И. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-С.З., сумата от 80
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С.З. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7