Определение по дело №2423/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от „Х.Г.“ ЕООД – с.Слънчево, обл.Варна, представлявано от управителя Х.Г. – гражданин на Кралство Нидерландия, чрез пълномощника му адв.К.Д. ***, против бездействието на зам.кмета на Община Варна да издаде заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ относно собствени на дружеството недвижими имоти, за които е налице влязла в сила заповед на зам. кмета на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ, по подадено заявление от 25.09.2023г.

С допълнителна молба с.д. №15944/09.11.2023г дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си заявява, че в случай на издадена за имота им заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ, вписана в Агенцията по вписванията, производство по делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес. В този случай претендират присъждане на сторените в производството разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.

Със заявление с.д. №16054/10.11.2023г вр.и.д. кмет на Община Варна П.П.чрез процесуалния си представител гл.ю.к. А.Т.представя Заповед № ****/01.11.2023г, като в допълнение уточнява, че издаването на заповед на осн.чл.16 ал.6 от ЗУТ не представлява административна услуга. С молба с.д. № ****/24.11.2023г на осн.чл.248 ал.2 от ГПК ю.к.Т. изразява становище, че в случая разноски на жалбоподателя не се следват, тъй като необходимият му административен акт – аповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ, е издаден; отново се подчертава, че издаването на такава заповед от кмета не представлява административна услуга и за него не се събира такса. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждание, като изразява становище, че в този случай не се касае за фактическа и правна сложност, както и че съдебно производство изобщо не се е състояло.

За да се произнесе, съдът в настоящия си състав събрази следното:

Видно от съдържанието на представената Заповед № ****/01.11.2023г, на осн.чл.16 ал.6 от ЗУТ и съгласно одобрен със Заповед №Г-***/31.05.2023г на зам.кмета на Община Варна ПУП-ПРЗ за новосъздадения урегулиран ПИ **-****, ****, кв.126 по плана на с.о.“Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, идентичен с ПИ с идентификатор **-****, ****, по КК и КР на район „Приморски“ – гр.Варна, и Решение №8-25/30.11.2022г по чл.16 ал.4 от ЗУТ на Комисията по чл.210 от ЗУТ, за поземлени имоти със стари идентификатори **-****, ****, с площ 1372 кв.м., и ************с площ 1212 кв.м., е определено урегулирането им в ПИ с идентификатор ***********с площ 2471 кв.м., при описани граници, идентичен с УПИ **-****, ****, кв.126 по плана на с.о.“Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“. Посочено е в заповедта, че съгласно представените документи собственик на така описания имот е „Х.Г.“ ЕООД – с.Слънчево, обл.Варна. Видно от служебното отбелязване върху нея, заповедта е вписана в АП с вх.рег. № *****/07.11.2923г, акт №**, том **, дело №*****.

С оглед правна прецизност следва да бъде отбелязано, че в жалбата са цитирани недвижими имоти – собственост на дружеството, които не са предмет на издадената заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ. Независимо от горното представената с жалбата заповед №Г-***/31.05.2023г за одобряване на ПУП-ПРЗ има за предмет същите имоти, за които е издадена и Заповед № ****/01.11.2023г на зам.кмета на Община Варна, като първата е цитирана във втората, в която е посочено също, че имотите са собственост именно на дружеството-жалбоподател „Х.Г.“ ЕООД; към жалбата му е представена и скица на имота – предмет на Заповед № ****/01.11.2023г. Поради това за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че „Х.Г.“ ЕООД е поискало издаване на заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ именно за имотите – предмет на Заповед № ****/01.11.2023г, в която фиругира като тепен собственик.

При тази фактология съдът намира, че в случая по отношение на жалбата на „Х.Г.“ ЕООД са налице основанията по чл.159 т.1 и т.4 от АПК за оставянето й без разглеждане. На първо място в случая липсва подлежащ на оспорване мълчалив отказ – не само защото поисканата заповед е издадена, а и предвид факта, че неиздаването на заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ по подаденото от дружеството заявление не представлява отказ за извършване на административна услуга, а бездействие на административния орган да изпълни произтичащо по силата на закона свое задължение. На второ място в случая липсва и правен интерес от оспорването, доколкото заповедта е издадена и то в претендирания от дружеството смисъл.

Изложеното безалтернативно налага прекратяване на образуваното по жалбата на „Х.Г.“ ЕООД съдебно производство.

При този изход на делото съдът намира, че на дружеството-жалбоподател се дължат разноски в хипотезата на чл.143 ал.2 от АПК. Съдът намира, че настоящият казус попада точно в тази хипотеза предвид безспорното установяване, че в периода от 25.09.2023г – датата на подаване на заявлението, до 31.10.2023г – датата на депозиране на жалбата пред съда, несъмнено компетентният административен орган е бездействал да издаде заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ – такава е издадена едва на 01.11.2023г, след образуване на настоящото съдебно производство.

По отношение размера на претендираните разноски съдът намира, че като такива безспорно следва да бъдат присъдени доказаните разходи за платена ДТ от 50лв., както и тези за адвокатско възнаграждение предвид наличието на представен договор за правна защита и съдействие с два подписа в частта относно уговореното и заплатено адвокатско възтаграждение – с характер на разписка в тази му част за извършеното заплащане във брой. По отношение размер на същото съдът на първо място споделя възражението на ответника за прекомерност на претендираната сума от 800лв. Действително съгл.чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 – каквото е настоящото адм. дело, възнаграждението е 1000 лв. То обаче е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство, защита и съдейсвие в действително проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебно заседания, ангажиране на доказателства, формулиране на доказателствени искания пред съда, пледоария по същество на спора и прочие. В конкретния случай действително положения квалифициран юридически труд се изчерпва с изготвянето на една бланкетна жалба и последващо становище за оттеглянето й с искане за разноски. Поради това размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен по аналогия съобразно изричното предвиждане на §1 от ДР на Наредбата. Според съда аналогичният текст е този по чл.9 ал.1 от Наредбата, предвиждащ, че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл.248 ал.2 от ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 400 лв. В конкретния случай се касае за изготвяне на жалба пред съда против бездействието за издаване на заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ – казус с незначителна фактическа и правна сложност, която може да бъде приравнена на изготвяне на искова молба, и то именно без процесуално представителство (в случая – поради прекратяване на производството преди насрочване на открито съдебно заседание). Поради изложеното съдът в този си състав счита, че в полза на „Х.Г.“ ЕООД следва да бъде присъдено частично адвокатско възнаграждение – такова в размер на 400лв., който размер се преценява като справедлив и обоснован.

Мотивиран от изложеното, на осн.чл.159 т.1 и т.4 и чл.143 ал.2 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на „Х.Г.“ ЕООД – с.Слънчево, обл.Варна, чрез пълномощника му адв.К.Д. ***, против бездействието на зам.кмета на Община Варна да издаде заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ относно собствени на дружеството недвижими имоти, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по същата жалба производство по адм.д.№ 2423/2023г. по описа на Административен съд-Варна, XXVІ състав.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Х.Г.“ ЕООД – с.Слънчево, обл.Варна, ЕИК ********, представлявана от управителя Х.Г. – гражданин на Кралство Нидерландия, разноски в производството в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи да се връчат на страните.

Съдия: