Р Е Ш Е Н И Е
Номер 226 /25.06. Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На шестнадесети юни Година 2020
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00307 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С наказателно постановление №20-1158-000008/22.01.2020г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР
– Перник, на С.Б.С. ***, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания:
глоба, в размер 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
това, че на 12.01.2020 г., в 01.55 часа, ул. “Батак“, гр. Перник, като водач на
МПС – лек автомобил „Фолксваген пасат”, с рег. № *******, отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство “Дрегер
7510” с №ARBA-0157 за установяване употребата на алкохол – нарушениe на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от С.Б.С., с която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната
му. Същият релевира възражение, че при образуване на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като съставеният срещу него АУАН не му е предявен за запознаване и
подписване и е бил лишен от възможността
да впише възраженията си срещу вмененото му административно нарушение.
В съдебното производство
жалбоподателят, редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от
пълномощник.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно
заседание, редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл174, ал.3 от ЗДвП. Същото е установено с акт за
установяване на административно нарушение серия GA, №100696/12.01.2020г.
В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 12.01.2020г., в 01.55 часа, при извършена
спрямо С.С. *** от М.В.Л. и Е.Х.К. – мл. автоконтрольори
в сектор ПП при ОД МВР Перник, водачът отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство “Дрегер 7510” с №ARBA-0157 за установяване употребата на алкохол .
Въз
основа горните констатации на място срещу С.С. било
образувано административнонаказателно производство с АУАН №100696/12.01.2020г., като актосъставителят – М.
Л.приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.
1 от ЗДвП. С акта свидетелството за управление на МПС на водача, контролния
талон към него, табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството
за регистрация на превозно средство били иззети. В съставеният акт било отразено, че
нарушителят отказва да подпише акта, както и че няма възражения.
На
жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 0010320, който С. отказал да подпише, удостоверено с подпис
на свидетел – И.А.В.. В определения от контролния орган срок С. не се явил в
ЦСМП, нито в съответната структура на МВР за извършване на медицинско и
химическо изследване, респ. за изследване чрез доказателствен
анализатор.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН С. депозирал писмено възражение вх. №
1158-393/13.01.2020г., в което оспорил
констатацията на контролните органи да е управлявал автомобила при изложените обстоятелства в
акта.
На 22.01.2020г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
административнонаказателната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил на С.С. предвидените в нормата административни наказания.
Съдебният състав, основавайки се
на събраните по делото доказателства намира, че при образуване на
административнонаказателното производство са нарушени императивни правила,
пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните
в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем.
В жалбата си С. твърди, че съставеният срещу него акт не му е предявен
за запознаване и подписване и е бил лишен от възможността да направи възражения
при самото му съставяне.
Възражението се приема за основателно.
От съдържанието на процесния АУАН
се установява, че съставилият го полицейски служител – М.Л. е отразил отказ на нарушителя да подпише акта при
предявяването му чрез вписана съответна бележка на определеното за полагане на подпис място. Съгласно императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗАНН „актът се подписва
от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява
на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише …“, а съгласно
ал.2 – „когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез
подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.“.
Тази процедура в случая не е изпълнена,
поради което бележката на актосъставителя не може да има удостоверително
значение относно волеизявление на жалбоподателя за отказ да подпише акта.
Показанията на свид. К. не могат да
заместят изискванията по чл.43, ал.2 от ЗАНН, особено след като свид. И.В. при разпит
в съдебното следствие заявява, че с подписа
си е удостоверил единствено отказа на С. да подпише
талона за изследване, не и отказ на същото лице да подпише съставения срещу него АУАН.
В случая не
се касае за технически пропуск, тъй като първият екземпляр на акта, изискан от структурата
на МВР, в която се съхранява, е оформен по идентичен начин, без удостоверяване
по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Поради това следва да се приеме,
че актосъставителят не е изпълнил императивното си
задължение по чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Допуснатото нарушение на
процедурата по образуване на производството не е констатирано от АНО при
извършената от него проверка на акта с оглед неговата законосъобразност и същият не е упражнил
правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН, а е издал наказателно постановление при
допускане на поредно нарушение на процесуалните правила.
Нарушението е неотстранимо и е съществено,
доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността
за упражняването му ефективно и в пълен обем.
Изложеното е достатъчно за отмяна
на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно без да е
необходимо разглеждане и обсъждане доводите на страните по съществото на спора .
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-000008/22.01.2020г.,
издадено от началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на С.Б.С. с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба, в размер 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че на 12.01.2020 г., в 01.55 часа,
ул. “Батак“, гр. Перник, като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген пасат”,
с рег. № *******, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство “Дрегер 7510” с №ARBA-0157 за установяване употребата на алкохол – нарушениe на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ