Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по чл.2. и сл ГПК. С решение №104 от 13.06.2012г. по гр.д.№ 1825/2011г. Районен съд Г.О. е приел за установено по отношение на "Е. Б. П." В.,че Р. С. Д. от гр.Г.О. не му дължи сумата от 1261.91лв.,представляваща начислена корекционна сума на осн.чл.24,ал.1 от ОУ на ДПЕЕ и чл.38,ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ въз основа на констативен протокол № 0375011/22.06.11г. и КП № 417/04.07.11г. и справка за корекция на сметки при неизмерване или неправилно измерване /неточно измерване на ел.енергия за периода 14.01.-22.06.11г. , и е осъдил дружеството да и заплати разноски от 550.48лв. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът-"Е. Б. П." В. с ново наименование "Е. п. П." В. ,който в предвидения за това срок чрез процесуалния си пълномощник го обжалва. Твърди същото да е неправилно, незаконосъобразно и необосновано при следните аргументи: в мотивите си районният съд неправилно е съобразил трайна съдебна практика , като е приел и,че клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ обосноваващи правото на доставчика на ел.енергия за извършва едностранна корекция на сметки на потребителя за минал период имат неравноправен характер по см.на чл.146,ал.1,т.6 и т.18 ЗЗП при което същите са нищожни, при което не се е съобразил с императивната разпоредба на чл.46,ал.2 ЗНА. Твърди,че съгласно посочената норма по аналогия следва да се приложи предвидената от закона възможност за операторите на топлоснабдителната мрежа и ВиК операторите да извършват корекции на сметки на свои абонати за минал период. Посочва в този смисъл решение на КС № 4 от 15.03.2007г. по к.д.№ 10/2006г. Посочва,че корекционната процедура няма характер на санкция за потребителя на ел.енергия , а произтича пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на ел.енергия. Твърди по делото да не са събрани доказателства,че електроразпределителното дружество не е изпълнявало с грижата на добър стопанин задълженията си по Закона за измерванията, Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕЕМ. Моли да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски. Ответникът по жалба Р. С. Д. в предвидения за това срок е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител. В представено писмено становище в съдебно заседание е изложил подробни правни съображения по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба.Моли същата като неоснователна и недоказана да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното: Въззивната жалба на „Е.-п. П.” гр.В. е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявения от Р. С. Д. от гр.Г.О. против „Е. Б. П.” В. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на последното,че не му дължи сума от 1261.91лв.,начислена на осн.чл.38,ал.3,т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ по партида с клиентския номер * за периода 14.01. - 22.06.2011г. за недоставена и непотребена електроенергия на адрес в гр.В.Търново,ул.Поборническа 22. По делото е установено и не се спори,че ищцата е потребител на ел.енергия с посочен клиентски номер на посочения адрес за жилище, на който е станала собственик на 20.09.2006г. ,но до 14.07.2011г. абонат към ответното дружество се е водило друго лице- Ц. А. П., вкл. и към момента на извършване на проверката на 22.06.2011г. Едва на 28.07.11г. след подадена молба от ищцата до ЦОК в гр.Г.О. е била вписана като абонат. Не се спори,че с протокол № 0375011/22.06.2011г., подписан от лице различно от титуляра на партидата с кл.№ *-Цанка Петрова, при извършена от представители на „Е. Б. Мрежи” В. и в изпълнение на правомощията им,при техническа проверка на електромер-СТИ,отчитащо потребената ел.енергия, е констатирано, че е била отчетена грешка ,заради което електромера е демонтиран и даден за експертиза. От констативен протокол на БИМ ,РО Русе,сектор В.т. № 417/0407.11г. е установено,че по СТИ няма видими външни мехавични повреди и увреждания, пломбите са налични, , но при отваряне е установено " свързан накъсо с тънък проводник две съседни проводящи пътечки от електронната платка- шунтирана част от ел.верига на електромера. Тези обстоятелства се установяват и от изслушаното по делото заключение на СТЕ .Не е спорно,че при така осъществената схема на свързване по-голямата част от ел.енергията не се отчита от СТИ.Не се спори,че грешката на отчитане е 71.04%, при което СТИ е извън класа си точност, но установено е и,че за да бъде осъществена посочената схема на свързване е необходимо да се премахнат фабричните пломби ,което в процесния случай не е установено. Не е установен и периода на неточно измерване, респ. от коя дата е започнало неотчитането на цялото количество ел.енергия,преминало през СТИ при липса на памет в последното за информация за получени изменения от нормалното му функциониране. Въз основа на така съставения констативен протокол , дружеството ответник е изготвило справка за корекция при неточно измерване на ел.енергия № 17743 от 13.07.11г. за общо 160 дни – 14.01.-22.06.2011г. и е съставена фактура от 14.07.11г. за 1261.91лв. При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правните изводи : Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание в чл.124,ал.1 ГПК ,при който ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума и съответно правното основание за задължението,което от обсъдените по-горе писмени доказателства не се установява. Изложените от ВТРС мотиви по решението са подробни и законосъобрази ,същите се споделят изцяло от въззивният съд и на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към тях. Правилно е прието от ГОРС ,че исковата претенция на Р. Д. е основателна и с оглед задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК съгл.т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГК, че извършената едностранна промяна в сметките на потребителите на вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание както при действието на ЗЕЕЕ/отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и Наредба № 9/9.6.04г. за присъединяване на производителите и потребителите на ел.енергия към преносната и разпределителни ел.мрежи, Правилата за търговия с ел.енергия и Правилата за измерване на количеството ел.енергия . С оглед изложените доводи във въззивната жалба съдът излага и следните съображения: Разпоредбата на чл.45 ПИКЕЕ не съдържа уредба, различна от тази в Правилата от 2004г. ,които ВКС е взело предвид при постановяване на решенията по чл.290 ГПК. Разпоредбата на чл.45,ал.1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл.64 ал.1 от Правилата от 2004г. ,поради което и при тази правна уредба ответното дружество не може да черпиоснование за твърдяно право едностранно да коригира сметките на потребителите си, каквото право е съществувало до отмяната му с Наредба № 6 от 2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.електрическо към преносната и разпределителните електрически мрежи. Освен това възможността абоната да въздейства върху съдържанието на ОУ на договорите е ограничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл.24 и чл.38 от ОУ не могат да съществуват н противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото.Посочените договорни клаузи предвиждат санкциониране на потребителя само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна ел.енергия,без да се изисква виновно поведение на последния.Това е в пълен разрез с установения в чл.83 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява едностранно въвеждане на обективна отговорност ,която е изключение в правото. При условие,че не е доказано виновно поведение на потребителя ,с което е препятствано правилното отчитане на ел.-енергията ,е недопустимо да му се налага санкция за това по силата на договорната връзка. В процесния случай макар и да е налице неправомерна намеса в работата на СТИ, след като не може да се установи авторството на тази намеса, то не е достатъчно да се направи извод за виновно поведение –действие или бездействие от страна на потребителя,респ. за неговото санкциониране. Недоказано е и обстоятелството начисленото в корекционната фактура количество ел.енергия да е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба в т.ч. и на ел.енергия, купувачът дължи заплащане само на реално предоставената му стока.Принципната възможност на абоната да консумира начислената му ел.енергия за минал период,каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме,че фактически е потребено такова количество енергия след като и е останал недоказан периода на грешно измерване на ел.енергията в резултат на неправомерно въздействие от потребителя от 160 дни.В противния случай ,без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел.енергия, за доставчикът съществува възможност въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. Развитите доводи от жалбоподателят за приложение по аналогия на даденото на други доставчици на услуги – за топлоенергия , за „В и К”услуги, за газоразпределителните дружества права едностранно да коригират сметки за минал период на свои абонати , са неоснователни поради обстоятелството,че обективната отговорност следва да е изрично предвидена от законодателят.Посочените хипотези са изключение , закон¯во уредени и не могат да се тълкуват разширително.Недопустимо е чрез правоприлагане по аналогия да се въвежда изключение от правен принцип, каквото изключение законодателят за доставчиците на ел.енергия не е предвидил. По изложените съображения въззивният съд намира,че жалбата на „Енерго-про П.” В. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят разноски в размер на 500лв.. Возим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от 13.06.2012г. по гр.д.№ 1825/2011г. на Районен съд Г.О.. ОСЪЖДА "Е.п. П." В. ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр.В., р-н В. В., В.-Т.-Г, бул."Вл.В."... да заплати на Р. С. Д. ЕГН * от гр.Г.О. ,ул.Б. Б." .. разноски за въззивното производство от 500лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |