Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. Шумен, 23.02.2023 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов т. д. № 287 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по депозирана искова молба от „Райфайзенбанк /България“/ ЕАД, ЕИК
********* против Р.М.Ц., ЕГН ********** ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за
съществуване на вземане, за което е издадена Заповед № 1375 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.07.2012 г. по
ч.г.д. № 2402/2012 г. по описа на ШРС в общ размер на 178 275.73 лв.,
произтичащо от договор за револвиращ банков кредит №
45535 от 13.02.2008 г. С отговора на исковата молба, ответникът е привлякъл
трето лице – помагач ЧСИ А.А.Т. *** действие ОС –
Шумен и предявява при условие на евентуалност обратен иск срещу него. Ищецът по
обратния иск претендира А.Т. да му заплати сумата от 25 001.00 лева,
предявен като частичен иск от 205 701.00 лв., представляващи обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, причинени вследствие на проведеното от
ответника незаконосъобразно принудително изпълнение.
С Решение № 30 от 11.05.2022 г. по т.д. № 1 908 от 2017 г. по описа на ВКС, І т. о. се отменя Решение № 63 от 21.03.2017 г. по в.т.д. № 713/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него първоинстанционно решение № 94 от 08.08.2016 г. на Окръжен съд – Шумен по настоящото дело, като вместо това е уважен предявения от Райфайзенбанк /България“/ ЕАД установителен иск срещу Р.М.Ц., ЕГН **********, като е признато за установено че по силата на договор за револвиращ банков кредит № 45535 от 13.02.2008 г. и анексите към него сключени с кредитополучателя „Стил М“ ООД, ЕИК ********* и поръчителката М.Й.Д.както и по силата на последващ договор за поръчителство от 06.07.2010 г. и анексите към него, сключени между банката и Р.М.Ц., последният дължи солидарно на кредитната институция заедно с дружеството кредитополучател и с първата поръчителка сума в общ размер на 178 275.73 лв.,, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.VІІ.2012 г. до окончателното й заплащане.
ВКС връща делото на ОС – Шумен за по-нататъшни процесуални действия по обратния иск на Р.М.Ц.. с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД предявен срещу А.А.Т. *** – ЧСИ с рег. № 877 за вземане в размер на 205 701 лв., воден като частичен за осъждането на този ответник да му заплати сумата 25 001 лв.
Ищецът по обратния иск Р.М.Ц. твърди, че е бил привлечен като солидарен длъжник по изп. д. № 20128770401918 на ЧСИ А.А.Т., при главен длъжник по делото „Стил М“ ЕООД, ЕИК *********. По изпълнителното дело, в периода от 07.01.2013 г. до 07.02.2013 г., била проведена публична продан на недвижим имот с идентификатор № 83510.656.329.3.3. С протокол на ЧСИ А.Т. от 08.02.2013 г. бил обявен за купувач на имота взискателя по изпълнителното дело „Мадара-СФК“ ООД за сумата от 205 701 лв. Но след това, предвид молбата на „Мадара-СФК“ ООД, неправомерно в нарушение на чл.495 от ГПК, ЧСИ А.Т. не е изготвил постановление за възлагане, а вместо това провел нова продан на същия имот, приключила на 15.04.2013 г. за сумата от 105 320 лв. Ищецът счита, че проведената втора продан е нищожна и взискателят по изпълнителното дело се е удовлетворил с покупката на имота от първата публична продан на 08.02.2013 г. за сумата от 205 701 лв. Ищецът твърди, че с насрочването на нова публична продан ответникът ЧСИ А.А.Т. е извършил неправомерно деяние, което е причинило на ищеца вреда в размер на сумата по първата публична продан - 205 701 лв. Противоправното поведение на ЧСИ, който не е приложил чл.493, т.1 от ГПК води до ощетяването на ищеца със сумата, която „Мадара-СФК“ ООДЗ е обявило по търга, възползвайки се от правото си да не внася задатък, а участвайки с вземане за тази стойност – 205 701 лева, с която стойност именно следва да се счита, че взискателят се счита за удовлетворен, като неотчитането на това удовлетворяване, пряко причинява вреда на ищеца. Въз основа на изложените обстоятелства, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 001 лв., като частичен иск от 205 701.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени вследствие на проведеното от ответника незаконосъобразно принудително изпълнение.
В отговора на исковата молба, ответникът изразява становище, че предявеният срещу него иск е неоснователен. Действията му като частен съдебен изпълнител по изпълнителното дело са законосъобразни. Не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Осъществените от него действия не са причинили вреда, поради което не дължи претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства, включително и приложеното по делото изп. д. № 20128770401918, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С договор за цесия от 03.10.2012 г. „Райфайзенбанк /България“/ ЕАД е прехвърлила възмездно вземанията си на „Мадара – СФК“ ООД, ЕИК ********* към солидарните длъжници „Стил М“ ЕООД, ЕИК *********, М.Й.Д.ЕГН ********** и Р.М.Ц., ЕГН **********, произтичащи от договор за банков кредит № 45536 от 13.02.2008 г. и договор за револвиращ банков кредит № 45535 от 13.02.2008 г.
Въз основа на подадената от „Мадара-СФК“ ООД молба на 22.11.2012 г. е образувано изп. д. № 20128770401918 на ЧСИ А.А.Т.,*** действие Окръжен съд – Шумен. Към молбата са приложени 2 бр. изпълнителни листи. С изпълнителен лист от 23.07.2012 г., издаден по ч.г.д. № 2401/2012 г. на ШРС, в полза на „Райфайзенбанк /България“/ ЕАД длъжниците „Стил М“ ЕООД, М.Й.Д. и Р.М.Ц. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 253 185.68 евро, представляваща задължение по договор за банков кредит № 45536 от 13.02.2008 г. С вторият изпълнителен лист, издаден на същата дата по ч.г.д. № 2402/2012 г. на ШРС, длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 178 275.73 лв., представляваща общия размер на дължимите суми по договор за револвиращ банков кредит № 45535/13.02.2008 г.
Взискателят е поискал ЧСИ да насочи принудителното изпълнение към изрично посочените в молбата му шевни машини на „Стил М“ ООД и към притежаваните от търговското дружество два недвижими имота, единият от които е самостоятелен обект с идентификатор № 83510.656.329.3.3 по кадастралната карта на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ от 586 кв. м., находящ се в масивна пететажна производствена сграда със застроена площ от 664.60 кв. м., построена в дворно място от 1 652 кв. м. с идентификатор № 83510.656.329, съставляващо УПИ І в кв. 574 по плана на гр. Шумен, в местността „....“ при граници: улица УПИ V, заедно с 19 335/100 000 ид. части от общите части на сградата и правото на строеж.
След вписване на възбрана, опис на недвижимия имот и извършване на оценка, ЧСИ е изготвил обявление за проданта със срок от 07.01.2013 г. до 07.02.2013 г. и първоначална цена в размер на 205 700.00 лв., която е 75% от стойността на вещта, съгласно редакцията на чл.468, ал.1 от ГПК, действащата към процесния период. От съставения на основание чл.492 от ГПК протокол от 08.02.2013 г. се установява, че за имота е направено само едно наддавателно предложение от взискателя, който е предложил цена от 205 701.00 лв. и същият е обявен за купувач на имота. На 11.02.2013 г. „Мадара-СФК“ ООД е депозирало молба, с която оттегля наддавателното си предложение за имота и заявява, че не желае да го купува.
ЧСИ е обявил втора публична продан в периода от 12.07.2013 г. до 12.08. 2013 г., с първоначална цена 164 560.00 лв., равняваща се на 80% от началната цена по първата продан - обявление от 03.07.2013 г. Поради нестанала публична продан, с молба вх. № 7703/18.09.2013 г., взискателят е поискал насрочване на нова продан. Проданта е проведена от 07.10.2013 г. до 07.11.2013 г. с първоначална цена на имота в размер на 131 648.00 лв. – обявление от 19.09.2012 г. С протокол от 08.11. 2013 г., ЧСИ е констатирал, че няма постъпили наддавателни предложения по насрочената публична продан. В периода от 14.03.2014 г. до 14.04.2014 г. е проведена втора публична продан с първоначална цена на имота в размер на 105 318.40 лв. – обявление от 27.02.2014 г. Постъпило е само едно наддавателно предложение от взискателя, който е предложил цена от 105 320.00 лв. и с протокол от 15.04.2014 г., ЧСИ го е обявил за купувач на имота. С постановление за възлагане на недвижим имот от същата дата, влязло в сила на 14.08.2014 г., имотът е възложен на „Мадара-СФК“ ООД.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ А.А.Т. при изпълнение на своята дейност. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Разгледана по същество исковата претенция на ищеца е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл.441, ал.1 от ГПК за причинените вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД. Дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствено последица от увреждането. Фактическият състав на отговорността на ЧСИ обхваща неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл са Решение № 212 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 754/2017 г., I т. о., ТК Решение № 264 от 08.04.2010 г. на ВКС по г. д. № 474/2009 г., ІV г. о., Решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., ІІ т. о. и Решение № 196 от 20.07.2012 г. на ВКС по г. д. № 1555/2011 г., ІІІ г. о. Елементите от фактическия състав на разпоредбата следва да са налице в условие на комулативност. При липсата само на един от изброените по-горе елементи не е налице фактическия състав на чл. 414, ал.1 от ЗЧСИ.
Ищецът
обосновава претенцията си с твърдението, че ЧСИ при провеждане на публичната
продан насрочена в периода 07.01.2013 г.
- 07.02.2013 г. неправомерно и в нарушение на чл.495 от ГПК не е изготвил
постановление за възлагане, а вместо това е провел нова публична продан. ЧСИ не
е приложил нормата на чл.493,т.1 от ГПК, което е довело до ощетяването на ищеца
със сумата от 205 701.00 лв., с
която при финализиране на проданта е щяло да бъде намалено общото задължение,
за което ищеца е задължен солидарно с главния длъжник.
Действително доколкото публичната продан е приключила и взискателят „Мадара-СФК“ ООД е бил обявен за купувач на имота с протокола от 08.02.2013 г., същият не е имал правото да оттегли наддавателното си предложение. Но изявлението му от 11.02.2013 г. всъщност е отказ от задължението му по чл.495 от ГПК да внесе сумата необходима изплащане съразмерна част от вземането на ипотекарния кредитор „Сосиете женерал експрес банк“ АД, който е присъединен по право взискател. Чл.495 от ГПК изрично предвижда за имота, предмет на публичната продан да се приложат съответно чл.493, т.2 и чл.494, ал.2 от ГПК. Неизготвянето на постановление за възлагане от ЧСИ не е нарушение на чл.495 от ГПК. Постановление за възлагане е уредено в чл.496 от ГПК, като в ал.1 изрично е предвидено съдебният изпълнител да възложи имота с постановление, когато лицето обявено за купувач по реда на чл.492-494 от ГПК, внесе в срок дължимата сума. Следователно предпоставката за изготвяне на постановление за възлагане е внасянето на дължимата сума, което в случая не е налице и ЧСИ не следва да изготвя постановление за възлагане.
Съгласно чл.493, т.2 от ГПК ако цената не бъде внесена в срока по чл.492, ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-голяма цена, ако той не внесе цената се обявява за купувач следващия наддавач и се постъпва по същия начин до изчерпване на всички наддавачи. ЧСИ не е можел да приложи разпоредбата, предвид обстоятелството, че в наддаването е участвал само взискателят и е оставала единствено възможността, предвидена в чл.494, ал.2 от ГПК, да бъде извършена нова продан на имота. Продажбата на имота е проведена при цена равна на 80% от първоначалната, съобразно редакцията на чл.494, ал.2 от ГПК към датата на обявяването й, но не са се явили наддавачи, което е довело, по молба на взискателя, до извършване на следващите две продажби.
На следващо място, не е налице неправомерно действие на ЧСИ, поради неприлагането на чл.493, ал.1 от ГПК. В действащата към 11.02.2013 г. редакция на разпоредбата не е уредена възможността, ако цената не бъде внесена, вземането на взискателя да се намалява с размера на един задатък.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице фактическият със- тав на чл.441, ал.1 от ГПК, поради липса на един от съществените му елементи – неправомерни действия на ЧСИ, поради неспазване на процесуалните правила при провеждане от 07.01.2013 г. до 07.02.2013 г. на проданта процесния недвижим имот. Следователно предявения от ищеца иск с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което същият ще следва да бъде отхвърлен.
Предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за направени от ответника деловодни разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля като неоснователен и недоказан
предявения от Р.М.Ц., ЕГН ********** *** против А.А.Т.
с адрес ***, в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 877 на КЧСИ
иск с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ за заплащане на сумата от 25 001 лева,
предявен като частичен иск от 205 701 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение при провеждане от 07.01.2013 г. до 07.02.2013 г. на
публична продан на недвижим имот по изп. д. № 20128770401918.
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: