Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 03.12.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 196/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Н.И. ***, чрез адв. В.И.,***, представлявана
от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик по давност (евентуално по наследство) на два земеделски имота, находящи се
в землището на с. Церово, общ. Своге, местн. „Гламек” – индивидуализирани в
приложената към исковата молба схема на застъпване. От нея се установява, че
тези имоти се застъпват с имоти, които ответната община е актувала с актове за
частна общинска собственост. И. посочва,
че владее имота (двата имота), като същият е ограден и има видими граници. Иска се от съда да
приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесните
имоти, като и да приеме за установено спрямо ищеца, че Община Своге не е собственик
на двата имота.
Предявени са
установителни искове за собственост, положителен и отрицателен, и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането им. В случая такъв
интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените
към исковата молба писмени доказателства имотите, на които ищецът твърди че е
собственик, са актувани с актове за частна общинска собственост и са отразени
като земи по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
От ответната страна е
подаден писмен отговор, чрез адв. И.Ц. - пълномощник на кмета. В него се посочва, че претенцията е
неоснователна. Оспорва се идентичността на имота, на който Н. И. твърди че е
собственик, с имотите собственост на общината. Излага се, че ищецът не би могъл
да придобие имота по давност, тъй като има законова забрана за това. С оглед на наведените
съображения се
иска от съда да отхвърли претенциите, като неоснователни и недоказани. Подробни съображения в подкрепа на посоченото
са изложени в представената от адв. Ц. писмена защита.
Предмет на делото е
правото на собственост върху поземлен имот 78481.6.87, област София, община Своге, с.
Церово, м. Гламек, територия – земеделска, категория 6, начин на трайно
ползване – нива, площ 1831 кв.м., стар номер 006087, и поземлен имот 78481.6.88, област София, община
Своге, с. Церово, м. Гламек, територия – земеделска, категория 6, начин на
трайно ползване – нива, площ 2314 кв.м., стар номер 006088, заповед за
одобрение на КККР № РД-18-131/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.
По делото са събрани писмени
доказателства, разпитан е един свидетел, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективна и компетентно
изготвена, назначената и изслушана по делото експертиза, която не е оспорена от
страните.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна :
От показанията на
свидетеля и от заключението на вещото лице се установява, че имота, на който Н.
И. твърди че е
собственик, е с земеделски характер и съществува на място в реални граници. Същият
представлява ливада, засадена с овощни дървета, като е ограден и незастроен. Няма
данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито фактически, съответно не е
заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (удостоверение от Общинска служба по земеделие
- Своге). Свидетелските
показания установяват, че след 2002 г. имотът се владее от ищеца. В тази насока са
и цитираните в експертизата сателитни снимки, според които през този период
имотите са обособени в материални граници и се поддържат. Владението е
било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта
като своя, като не е оспорвано от никого – чрез реални действия, които да
станат достояние на ищеца. Свидетелските показания кореспондират със заключението на
вещото лице, поради което съдът ги кредитира изцяло. С протоколно
решение от 19.01.2009 г. имотът е определена за такъв по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Вещото лице е констатирало, че е налице идентичност между имоти с №№ 78481.6.87 и 78481.6.88, от една страна, и
оградения от Н. И. имот, от друга страна.
При така установената фактическа обстановка
съдът счита, че ищецът е придобил правото на собственост по давност за периода
след 2002 г., тъй като са били налице обективния и субективния елемент за това
и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на
изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по пътя на
пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този
придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните
му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е факт.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на
община Своге, чрез лицата които я представляват, е да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само
земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след
възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в трудово
кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), държавното
земеделско стопанство (ДЗС) или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в
хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, общината не
може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Ако
ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост
върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже,че
имотът е бил включен в ТКЗС/ДЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По настоящото дело Община Своге, чрез лицата
които я представляват, не успя да докаже, че имотът попада в приложното поле на
чл. 19 ЗСПЗЗ. Ищецът, от друга
страна, не носят доказателствената тежест да
установят обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Изложените съображения са подробно мотивирани в
определението на съда от 09.02.2021 г.
Веднъж придобито
правото на собственост може да се загуби само, ако друг го придобие
или ако собственикът се откаже от него. По делото не се установиха такива
обстоятелства. Чл. 19 ЗСПЗЗ е неприложим, тъй като имотът не е бил обобществяван,
съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за земя останала след
възстановяване правата на собствениците. При това положение исковете следва да се
уважат изцяло.
Когато се предявява отрицателен установителен иск, с който ищецът
отрича правото на собственост на ответника, последният е този, който следва да
доказва качеството си на собственик, като изчерпи всички основания за
придобиване на това право /с оглед силата на пресъдено нещо, която се формира
по спора относно съществуването или несъществуването на отричаното вещно
право/. Ако такова доказване не бъде проведено, предявеният срещу ответника иск
следва да бъде уважен, за което не е нужно да бъде доказано, че правото на
собственост принадлежи на ищеца. По делото липсват всякакви доказателства за
отчуждителна процедура по Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ), както и изобщо за одържавяването на имота. За земите, станали държавна собственост на основание ЗСГ, собственикът се
е обезщетявал по цени, определени от Министерския съвет. Освен това забраната за притежаване
на такива имоти е отпаднала с отмяната на глави първа и втора на
закона през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./, а с това е станало възможно и придобиването им по
давност. Няма и данни общински (държавни) служители да са засаждали овощни
дървета и да са косили ливади, въпреки че ответната страна не
твърди да е придобила правото на собственост по давност. При това положение
липсват всякакви доказателства Община Своге да е придобила правото на собственост
върху двата имота по някоя от съществуващите възможности за това : чрез правна
сделка, по давност,
по наследяване или по други начини, определени в закона.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал.
1, предл. 2 ГПК, предявен от Н.И. ***, ЕГН **********,***, представлявана от
кмета Е.К. И., че Н.И.И. е собственик
на поземлен имот 78481.6.87,
област София, община Своге, с. Церово, м. Гламек, територия – земеделска,
категория 6, начин на трайно ползване – нива, площ 1831 кв.м., стар номер
006087, и на поземлен имот 78481.6.88, област София, община Своге, с. Церово, м. Гламек,
територия – земеделска, категория 6, начин на трайно ползване – нива, площ 2314
кв.м., стар номер 006088, заповед за одобрение на КККР № РД-18-131/19.01.2018
г. на изпълнителния директор на АГКК.
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал.
1, предл. 3 ГПК, предявен от Н.И. ***, ЕГН **********,***, представлявана от
кмета Е.К. И., че Обшина Своге не е
собственик на поземлен имот 78481.6.87, област София, община Своге, с. Церово, м. Гламек,
територия – земеделска, категория 6, начин на трайно ползване – нива, площ 1831
кв.м., стар номер 006087, и на поземлен имот 78481.6.88, област София, община Своге, с.
Церово, м. Гламек, територия – земеделска, категория 6, начин на трайно
ползване – нива, площ 2314 кв.м., стар номер 006088, заповед за одобрение на
КККР № РД-18-131/19.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК.
На основание чл. 115 от Закона за
собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :