№ 1501
гр. Плевен, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430101809 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от В. Л. П., ЕГН **********, срещу ***, ***, с
предявени иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на недължимо платена
сума от 2000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане. Ищцата твърди, че на 19.06.2023 г. между страните е сключен
*** за сумата от 1800.00 лв, по който до 09.03.2025г. е заплатила сумата от 3800.00лв.
Твърди, че в договора е налице клауза за предоставяне на поръчители, която по съществото
си е скрита договорна лихва. Счита, че е налице противоречие с добрите нрави, водещо до
недействителност на целия договор, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК сумата от 2000лв. се
явява платена при изначална липса на основание. Претендира разноски.
Ответникът оспорва твърденията за недействителност, излага твърдения, че са
спазени изискванията на ЗПК, че ищцата е имала право да направи отказ от договора в 14
дневен срок, че ГПР е правилно определен. Не оспорва получаването на посочената от
ищцата сума. Моли съда да отхвърли предявения иск. Прави се възражение за присъждане
на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, евентуално – за присъждане на
по-нисък от определения в НМРАВ такъв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от представения такъв се установява, че между тях е сключен *** по
1
силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1800 лева, с фиксиран ГЛП от
44.00 и ГПР от 53.78 %, който следва да бъде върнат на 18 месечни вноски, до 19.12.2024г.
Съобразно погасителния план по договора, възнаградителната лихва е в размер на 797.52лв.,
като в чл. 3 ал. 4 от договора е посочено, че при изчислението на ГПР са взети предвид
общите разходи по кредита, а именно – възнаградителна лихва. В чл. 6 т.1 и 2 от Договора, е
посочено, че заемателят се задължава в срок до два дена от сключване на договора да
предостави обезпечение – поръчител/и и банкова гаранция, а в чл. 18 т. 1 е посочено, че при
неизпълнение на това задължение, той дължи неустойка в размер от 3576.48 лв. Няма спор
между страните, а и от представеното от ищеца извлечение за плащанията от 09.03.2025г.,
изготвено от ответника, се установява, че към тази дата, ищецът е заплатил по погасителния
план сумата от 2 536.78лв., че са му начислявани такси за администриране по просрочен
кредит, законна лихва, неустойка за забави /по непредставена по делото Тарифа/, от които е
заплатена сумата от 1263.22лв. Ответникът е отчел, че общо платената сума по договора към
09.03.2025г., е била в размер на 3800лв., и е посочил остатък по кредита 3675.04лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи: Както вече беше посочено, страните
не спорят, а и се установява, че между тях е сключен *** за сумата от 1800лв. – заети
средства, предвидена е договорна лихва, и неустойка, посочена в съдържанието на самия
договор в размер на 3576.48 лв., като още на този етап следва да се посочи, че тя е в по-
висок размер от сбора на заетата сума и договорната лихва /сборът е в размер на 2597.52лв./
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
от ЗПК. Съдът счита за нищожна клаузата по договора в чл. 6, в който е уговорено, че
заемателят дължи плащане на неустойка при непредставяне на поръчителство, и то при вече
сключен и изпълнен от страна на кредитора договор поради нейната неравноправност.
Неустойката е във фиксиран размер и в случая е над размера на получения заем и договорна
лихва. Липсва каквато и да е еквивалентност между неустойката и заетата от заемодателя
сума. Съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на
чл. 143 ал. 2, т. 5 ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази неустойка, представлява и скрит разход по договора за кредит,
уговорена е като дължимост, възникваща едва след отпускането и усвояването на кредита.
2
Изискванията за предоставяне на някое от изброените обезпечение и краткият срок, в който
следва да бъде изпълнено задължението, са практически неосъществими за потребителя,
особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък
размер. Правно и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната усвоена стойност
на кредита и дължимата възнаградителна лихва или поръчители, които да бъдат одобрени от
кредитора в този кратък срок. При това положение е видно, че кредиторът цели да се
обогати, като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“. На
първо място, съдът счита, че нищожността на тази клауза влече и нищожност на целия
договор, доколкото, само съпоставяйки размера на заетата сума и предвидената неустойка,
може да се направи извод, че договорът е сключен само с цел възникването на задължение за
връщане на суми в два пъти по-висок размер от дадената, и допълнително – и заплащане на
договорна лихва, което очевидно противоречи на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
Същевременно, договорът е недействителен и на осн. чл. 22 от ЗПК, под повелителните
норми на който закон се намира. В процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР от 53.78%, който формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК, и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява действителният такъв, тъй като включва само възнаградителна лихва, което е
изрично посочено в чл.3 ал. 4 от договора, и не включва разхода за неустойка, отпреди
известен на кредитора, като при включването й, категорично ще бъде многократно по-висок.
Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ
всички предвидени разходи, този договор следва да се счита освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от потребителя
на предоставената главница. Именно поради неправилно посочения в договора ГПР, съдът
счита, че договорът се явява недействителен, и по него ищецът дължи на кредитора само
връщане на сумата от 1800лв., която е била заплатена до датата на подаването на исковата
молба. Нещо повече – била е заплатена общо сума по този договор в размер на 3800лв., като
при недействителен договор, разликата от 2000лв. се явява недължимо платена. Ответната
страна не установи наличието на валидно правно основание, по силата на което да е
настъпило имущественото разместване на тази сума. Ето защо, предявеният осъдителен иск
по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД в размер на 2000лв., се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен. Върху главното вземане се дължи и законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2025 г. до окончателното й плащане.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски за д. т. от 80.00лв.
В рамките на настоящото производство, на ищеца е предоставена безплатна правна
3
услуга като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено безплатна
помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3/близки/ от Закон за адвокатурата,
като това обстоятелство няма как да бъде оспорено или доказвано в исковия процес. При
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобразява както
разясненията, възприети в Решения на Съда на ЕС разбиране /Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С
202/04 на голямата камара на CEO/, така и цената на иска и ефектът, който решението по
делото, вкл. и мотивите, ще има за ищеца – освобождаване от задължения, посочени като
остатък – 3675лв. Съобразявайки тези факти, настоящият съдебен състав намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено, без да се намалява от минимума,
посочен в чл. 7 ал. 2 т. 2 от НВАР в размер на 500.00 лв., или - 600лв. с включено ДДС, които
ответникът следва да заплати на адв. Д. Д. Г., упълномощен представител на ищеца.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ***, ***, със седалище и адрес на
управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. П., ЕГН ********** от ***, сумата от общо
2000лв., като недължимо платени суми по недействителен *** ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба- 24.03.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на
управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. П., ЕГН ********** от ***, деловодни разноски в
размер на 80.00 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА,
***, ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на ***, сумата от 600.00 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца В. Л. П.
безплатно процесуално представителство и правна помощ по гр.д. 1809/2025г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4