Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1304 Година
27.07.2015 Град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, Х състав, на тридесети юни две хиляди и петнадесета година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
Секретар Й.Б.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева,
административен характер
дело номер 1031 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.П.В. *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0769-000560/08.05.2015г. издадена от началник на група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас. Със заповедта на основание чл.171, т.2,
б.”и” от ЗДвП временно е спряно от движение МПС – марка „Ситроен“, модел „С8“ с
рег. № А 5627 МВ за срок от 30 дни и е отнето свидетелството за регистрация на
МПС с № *********. Счита заповедта за незаконосъобразна и моли да бъде
отменена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата и прави искане да се отмени оспорената заповед и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът - Началник на група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, оспорва жалбата като
неоснователна.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Акт за установяване на административно
нарушение № 404199 е съставен на 08.05.2015г. от младши автоконтрольор при сектор
„ПП“ при ОД на МВР Бургас на П.С. В., за това, че на 08.05.2015г., около
23,25ч. в гр.Бургас, кв.Горно Езерово по ул.“Перла“ до ОУ „В.Левски“ е
установен да управлява лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С8“ с рег. № ****,
собственост на С.П.В., след употреба на алкохол констатиран с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“, с което е отчетена проба 2,07‰. На водача е
издаден и талон за изпращане на медицинско изследване с №436751, като същият е отказал
да даде кръв за химичен анализ за алкохол. Иззети са СУМПС, контролен талон и
свидетелство за регистрация част ІІ. Актът е подписан от нарушителя с обяснение
„не желая да дам кръв“. На П.С. В. е издадена и заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №15-0769-000557/08.05.2015г., с която на
основание чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП му е наложено временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-0769-000560 от 08.05.2015г. издадена от
Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Бургас, на
основание чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП на С.П.В. е наложено временно спиране от
движение на МПС за срок до 1 месец, а именно 30 дни и е отнето СРМПС №*********,
за това, че е предоставил личния си автомобил с рег. № А 5627 МВ на употребилия
алкохол П.С. В..
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
заповед № Iз-1741/23.08.2012г., която не е представена по делото, но е служебно
известна на съда, министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на
Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по
пътищата. Със заповед рег.№ з-4982/01.12.2014г. ВПД Директор на ОД на МВР на
основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, Зам. Директора на ОД на МВР – Бургас, началника
на отдел „Охранителна полиция”, началниците на сектор „ООРТП“, „СПС“ и „Пътна
полиция“ в отдел „Охранителна полиция“, РУП, сектор „Пътна полиция“ са
упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен
орган в рамките на неговата правомощия.
В хода на административното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до издаване на
оспорената заповед в несъответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.2, б.”и” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство на
собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление
и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго
упойващо вещество - за срок до един месец. За да бъде наложена ПАМ на това
основание, следва да е налице една от двете предвидени предпоставки, а именно
собственикът на МПС да е допуснал или да е предоставил управлението на лице
употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила.
Видно от оспорената заповед, процесната ПАМ
е наложена на С.П.В., за това, че е предоставил за управление личния си
автомобил на употребилия алкохол П. В., без в хода на административното
производство да е изследван въпроса към кой момент е предоставено управлението
на автомобила, дали след като П. В. е употребил алкохол или преди това. Това
обстоятелството е от съществено значение, доколкото то обуславя
материалноправните предпоставки за налагането на ПАМ на посоченото в заповедта
правно основание. След като административния орган не е изследвал момента в
който е предоставено управлението на лекия автомобил, той недопустимо е наложил
ПАМ въз основа на необосновано предположение, а именно, че към момента на
предоставяне на управлението на автомобила П. В. е употребил алкохол.
Действително при извършване на проверката от контролните органи П. В. е
представил свидетелство за регистрация част ІІ с № ********* на лекия
автомобил, което може да обоснове извода, че автомобила му е бил предоставен за
управление от собственика, но отново не установява момента в които това е
станало.
В хода на съдебното производство също не
са ангажирани доказателства посредством които да се установи, че към момента на
предоставяне на управлението на автомобила П. В. е бил употребил алкохол. Липсата
на доказателства посредством които да се установи, че жалбоподателят е
предоставил управлението на лекия автомобил на П. В., след като последният е
употребил алкохол, води до незаконосъобразност на наложената ПАМ, поради
липсата на материалноправните предпоставки визирани в хипотезата на чл.171,
т.2, б.“и“ от ЗДвП и същата следва да бъде отменена.
От процесуалния представител на
жалбоподателя е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, на жалбоподателя
следва да му бъде присъдена сумата от 410,00 лева, представляваща направените
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен
съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15-0769-000560 издадена на 08.05.2015г. от началник на група
към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза на С.П.В. с ЕГН: ********** *** разноски по делото в размер на 410,00
лева (четиристотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: