№ 1096
гр. Стара Загора, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530104631 по описа за 2023 година
Предявени са в условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл.108 ЗС.
Ищцата Т. И. Т. твърди в исковата си молба, че на 11.04.2008 г. в град К.
между СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“, ЕИК *********, от една страна като
продавач, и Т. Т., от друга страна като купувач, е сключен предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот. По силата на посочения
договор страните уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача
собствеността върху собствения на продавача недвижим имот, находящ се в
гр. К. на адрес: ..., а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...
по КККР на гр. К., общ. К., обл. К., одобрени със Заповед РД-18- 66/18.10.2006
г. на изпълнителния директор на АК със застроена площ от 96.00 кв.м.,
представляващ обект - „Магазин за закуски“. Самостоятелният обект се
намира на първи етаж в сграда с идентификатор № ....2, брой надземни етажи -
1, брой подземни етажи - 0, предназначение: сграда за търговия, която е
разположена в поземлен имот с идентификатор .... Предназначението на
самостоятелния обект е за търговска дейност; брой нива на обекта - 1;
прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и
право на строеж върху 96.00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ..., под обекта - няма, над обекта - няма; със стар
1
идентификатор на обекта - .... Договорената от страните цена на имота била в
размер на 86 000 лева. Съгласно чл.4.2 от договора цената за имота се
заплащала от купувача на продавача по банкова сметка в деня на сключване на
окончателния договор за покупко-продажба на имота при представяне на
вписан в Службата по вписванията нотариален акт за покупко-продажба и
удостоверение за тежести, от което е видно, че върху имота няма вписани
тежести, възбрани и ипотеки, предхождащи вписването на нотариалния акт за
покупко-продажба. Страните по договора се задължили да сключат
окончателен договор за покупко-продажба на имота в тридесетдневен срок
след доброволното пълно погасяване на задължението на СД „АУДИО-
ВИДЕО-Т. И СИЕ“ по запис на заповед с падеж 01.03.2018 г. включително,
издаден на 01.02.2008 г. Договорът бил с положен пръстов отпечатък от
десния палец на представителя на продавача поради претърпяна от същата в
близък период преди подписването на договора оперативна интервенция -
радикална мастектомия на дясна гърда с туморно образование и осем броя
лимфни възли с дренаж, вследствие на което към момента на подписване на
договора съдружникът и управител З.Н. Т.а не е била в съС.ие да положи на
подпис или да изпише името си. Обектът бил с обособени самостоятелни
помещения, които се ползвали функционално независимо като самостоятелни
обекти. В западната част на обекта от страната на ул. „...“ била обособена
търговска част - кафе-сладкарница с приблизителна площ от 42,60 кв.м., при
граници: от север - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., от запад
и от юг - поземлен имот с идентификатор ... и от изток цех за производство на
закуски, която се ползвала заедно с тоалетна с размер 2,64 кв.м., която се
намирала в югоизточния край на фасадата на самостоятелния обект, при
граници: от север и запад - цех за производство на закуски, от юг и от изток -
поземлен имот с идентификатор .... В източната част на заснетия
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр. К. бил
обособен цех за производство на закуски, в който попадали следните
обособени помещения: съблекалня, санитарно помещение и складово
помещение. Кафе-сладкарницата и цехът за производство на закуски били със
самостоятелни входове, като търговската част се обслужвала от вход откъм ул.
„...“, а за цеха за производство на закуски бил обособен самостоятелен вход
откъм паркинга, находящ се зад сградата, в източната част на поземления
имот. Тоалетната, която се ползвала за нуждите на кафе-сладкарницата, била
2
също със самостоятелен вход. Между двата така обособени обекта имало
преди години врата, но много отдавна през годините назад тази врата била
блокирана трайно и връзката между двата обекта била прекъсната. Както
изрично било отразено в чл.3.2. от договора, продавачът предал на купувача
владението върху имота непосредствено преди сключването на
предварителния договор. Малко по-късно единият от съдружниците в СД
„АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“ самоволно си възвърнал владението върху част
от имота, а именно върху описания по-горе обособен цех за производство на
закуски. Считано от датата на сключване на предварителния договор -
11.04.2008г. - и до момента, ищцата упражнявала владение върху обособената
в западната част на обекта, от страната на ул. „...“, кафе-сладкарница с
приблизителна площ от 42,60 кв.м., при граници: от север - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ..., от запад и от юг - поземлен имот с
идентификатор ... и от изток - цех за производство на закуски, която се ползва
заедно с тоалетна с размер 2,64 кв.м., която се намира в югоизточния край на
фасадата на самостоятелния обект, при граници: от север и запад - цех за
производство на закуски, от юг и от изток - поземлен имот с идентификатор
.... Владението и било непрекъснато и необезпокоявано до момента като още с
изтичането на 11.04.2018г. на десетгодишния срок, предвиден в закона, същата
станала собственик на имота, на оригинерно основание - изтекла в нейна
полза придобивна давност. В същото време, с постановление за възлагане на
недвижим имот от 02.11.2021г., издадено по изп. дело № 20198120400560 по
описа на ЧСИ Р.С., на ответника, като купувач на публична продан, провела се
от 22.03.2021г. до 22.04.2021г., бил възложен целият недвижим имот,
погрешно заснет в КК на град К. като един самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ...., по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. К.,
общ. К., обл. К., одобрени със Заповед РД - 18-66/18.10.2006г., на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР. с адрес на имота: гр. К., п.к.6600, ул.
,....“ ет. 1. обект - магазин за закуски. На 30.05.2022г. ЧСИ Р.С. насрочил въвод
във владение па купувача. Тъй като това действие накърнявало и
застрашавало правата на ищцата като собственик на оригинерно основание -
изтекла в нейна полза придобивна давност, на описаната по-горе кафе-
сладкарница и прилежащата и тоалетна, за нея възниквал правен интерес да
защити правата си чрез предявяване на установителен иск за собственост.
3
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника М. М. К., че Т. И. е собственик на следния недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект на правото на собственост, а
именно: обособена част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...
по КККР на гр. К., общ. К., обл. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006
г. на изпълнителния директор на АК със застроена площ от 96.00 кв.м., която
обособена част представлява кафе-сладкарница с приблизителна площ от
42,60 кв.м., ситуирана в западната част на обекта от страната на ул. „...“, при
граници: от север - самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... от запад
и от юг - поземлен имот с идентификатор ... и от изток - цех за производство
на закуски, която се ползва заедно с тоалетна с размер 2,64 кв.м., която се
намира в югоизточния край на фасадата на заснетия в КК самостоятелен
обект, при граници: от север и запад - цех за производство на закуски, от юг и
от изток - поземлен имот с идентификатор .... При условията на евентуалност,
ако бъде отхвърлен първият иск, моли съда да се произнесе с решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника М. М. К., че Т. И. Т. е
собственик на следния недвижим имот, а именно: 45.24/96 идеални части от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр. К., общ. К.,
обл. К., одобрени със Заповед РД-18- 66/18.10.2006 г. на изпълнителния
директор на АК със застроена площ от 96.00 кв.м., която обособена част
представлява кафе-сладкарница с приблизителна площ от 42,60 кв.м.,
ситуирана в западната част на обекта от страната на ул. „...“, при граници: от
север - самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... от запад и от юг -
поземлен имот с идентификатор ... и от изток - цех за производство на
закуски, която се ползва заедно с тоалетна с размер 2,64 кв.м., която се намира
в югоизточния край на фасадата на заснетия в КК самостоятелен обект, при
граници: от север и запад - цех за производство на закуски, от юг и от изток -
поземлен имот с идентификатор ...по силата на изтекла придобивна давност
през периода от 11.08.2008 г. до 11.04.2018 г. В първото по делото заседание е
допуснато изменение на предявените искове чрез преминаване от
установителни към осъдителни такива.
Ответникът М. М. К. взема становище, че исковата претенция не е
насочена към самостоятелен обект на правото на собственост, какъвто т.нар.
„кафе-сладкарница с приблизителна площ от 42,60 кв.м.” безспорно не
представлява. Така описаната в исковата молба кафе-сладкарница не
4
представлявала самостоятелно съществуваща вещ, а принадлежност към
сградата за търговия, поради което не представлявала годен предмет на
гражданския оборот. Предмет на придобИ.е на вещни права били само
самостоятелно съществуващите движими и недвижими вещи. Съгласно чл.98
от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към
вещ не била самостоятелна вещ и съответно не можела да се придобива
самостоятелно, а следвала собствеността на главната вещ. Владението върху
реална част от сграда можело да доведе до придобИ.е по давност на тази
реална част само ако владяната реална част и останалата част от сградата са
били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с
одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите
строителни правила и норми СОС с идентификатор ... по КККР на гр.К.
съвсем правилно, а не погрешно, както се твърди в исковата молба е заснет и
отразен в КК на гр.К. като един, неподеляем самостоятелен обект в сграда, с
предназначение - за търговска дейност. Владението върху кафе-сладкарница,
както и върху целия СОС с идентификатор ... по КККР на гр.К. не е било
предавано на ищеца от страна на неговия собственик СД „АУДИО-ВИДЕО- Т.
И СИЕ". Същата заедно със съпруга си се самонастанили в част от
помещенията в обекта без съгласието на собственика. Ищцата не е
упражнявала владение върху обособената кафе - сладкарница с приблизителна
площ от 42,60 кв.м. в периода от 11.04.2008г. до 11.04.2018г., още по-малко
непрекъснато и необезпокоявано. Същата е упражнявала за известен период
държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС върху несамостоятелна част от СОС с
идентификатор ... по КККР на гр. К.. Собственици и неограничено отговорни
съдружници на Събирателното дружеството били: М.Д. Т., З.Н. Т.а и Г. М. Т..
На същите лица е било възложено управлението и представителството на
дружеството, заедно и поотделно. През 2008г. ищцата и нейния съпруг - П. М.
Т., без съгласието на всички собственици на дружеството се самонастанили в
една част от помещенията в търговския обект. Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2008г. не бил сключван между
ищцата и СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ", представлявано от З.Н. Т.а.
Приложеният към исковата молба Предварителен договор бил съставен за
нуждите на настоящото производство. Към 2015г. - 2016г. СД „АУДИО-
ВИДЕО-Т. И СИЕ" било натрупало задължения към Община К. от дължими,
но незаплатени местни данъци и такси за притежавания недвижим имот. Това
5
било причината Община К. с нарочни покани да изисква от дружеството
своевременно погасяване на задълженията. Натрупаните значителни публични
задължения /към Община К. и НАП/ генерирали напрежение между
неограничено отговорни съдружници, от една страна, и П. М. Т. и съпругата
му - ищцата, от друга. Същите многократно били поканвани, в качеството им
на ползватели на част от помещенията на търговския обект, да ги напуснат.
Единият от съдружниците и управител - Г. М. Т. - отправил и нотариална
покана към ищцата и съпруга й да освободят процесния имот. Финансовите
задължения на дружеството и споровете във връзка с ползването на СОС с
идентификатор ... по КККР на гр.К. довели до преустановяване дейността на
СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ" през 2017г. Непосредствено след това
помещенията на търговския обект останали неизползвани, като нито
дружеството нито ищцата и съпругът й се намирали в имота в периода от
2017г. до извършване на публичната продан. Предвид горните факти и
обстоятелства ответникът поддържа, че ищцата не е осъществявала
непрекъснато и необезпокоявано владение в установения в разпоредбата на чл.
79, ал.1 ЗС срок. Същото е било смущавано и прекъсвано. Между ищцата и
СД „АУДИО- ВИДЕО-Т. И СИЕ" се водели множество граждански дела, както
и били предприемани действия за принудително изпълнение във връзка със
собственически и облигационни претенции, насочени към СОС с
идентификатор ... по КККР на гр.К.. Моли съда да отхвърли предявените
искове като като неоснователни и да му присъди направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното.
Предявени са в условията на евентуалност осъдителни искове за защита
правото на собственост с правно основание чл.108 от ЗС. Искът по чл.108 от
ЗС представлява претенция на носителя на вещното право за връщане на
вещта от лицето, което неоснователно я владее или държи. Целта на защитата
е да върне фактическата власт на титуляря на вещното право, който притежава
и правото да владее вещта. Уважаването на този иск е предпоставено от
установяването на три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и владението
или държането да е без основание.
6
Предмет на предявения главен ревандикационен иск е обособена част
от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр. К., общ.
К., обл. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, със застроена площ от 96.00 кв.м., която обособена част
представлява кафе-сладкарница с приблизителна площ от 42,60 кв.м.,
ситуирана в западната част на обекта от страната на ул. „...“, при граници: от
север - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., от запад и от юг -
поземлен имот с идентификатор ... и от изток - цех за производство на
закуски, която се ползва заедно с тоалетна с размер 2,64 кв.м., която се намира
в югоизточния край на фасадата на заснетия в КК самостоятелен обект, при
граници: от север и запад - цех за производство на закуски, от юг и от изток -
поземлен имот с идентификатор ..., за която ищецът твърди, че е негова
собственост и че се владее от ответника. Предмет на евентуалния
ревандикационен иск са 45,24/96 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ... по КККР на гр. К., одобрени със Заповед №РД- 18-
66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: гр. К.,
ул. „...“ - обект -„Магазин за закуски“, който се намира на етаж 1 в сграда с ид.
№....2, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска дейност, брой
нива на обекта: едно, с площ: 96 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху обекта, ниво: едно, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - ..., под обекта - няма, над обекта -
няма, със стар идентификатор: ....
Правото си на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ... ищецът извлича от проведена публична продан и
Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.11.2021 г. по изп. дело №
560/2019 г. по описа на ЧСИ Р.С., като праводател на ответника е СД „АУДИО-
ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр.К., ЕИК *********. Поради това исковете
първоначално са предявени като такива по чл.498, ал.2, вр. чл.124, ал.1 ГК, но
вследствие извършен по изпълнителното дело въвод на ответника М. М. К.
във владение на обекта с Протокол за въвод от 06.06.2022 г. исковете са
изменени в такива по чл.108 ЗС.
Ищцата Т. И. Т. навежда доводи за придобИ.е правото на собственост
върху обособената част от СОС, предмет на главния иск, респ. идеалната част
от СОС, предмет на евентуалния иск, по силата на оригинерен придобивен
7
способ – придобивна давност. Твърди, че е владяла за себе си обекта явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от десет години.
По своето естество придобивната давност представлява способ за
придобИ.е право на собственост или друго вещно право върху чужда вещ чрез
фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Фактическият състав на придобИ.ето по давност
включва два елемента: фактическо упражняване на съдържанието на вещно
право, което се иска да бъде придобито, и изтичане на определен период от
време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право.
В процесния случай относно придобИ.ето на недвижимия имот по давност е
приложим 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, доколкото
твърдяното от ищцата владение не е на правно основание, поради което
същата има положението на недобросъвестен владелец.
Правното твърдение на ищцата е, че началото на осъществяваното от
нея давностно владение е сложено с предаването на фактическата власт върху
процесния имот на 11.04.2008 г. от собственика СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И
СИЕ“, гр. К.. В подкрепа на това твърдение с исковата молба е представен
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2008
г., сключен между СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“, като продавач, и ищцата,
като купувач. С този договор страните са уговорили, че продавачът ще
прехвърли на купувача собствеността върху собствения на продавача
недвижим имот, находящ се в гр. К. на адрес: ..., а именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр. К., общ. К., обл. К.,
одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на
АК със застроена площ от 96.00 кв.м., представляващ обект - „Магазин за
закуски“. Самостоятелният обект се намира на първи етаж в сграда с
идентификатор № ....2, брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи - 0,
предназначение: сграда за търговия, която е разположена в поземлен имот с
идентификатор .... Предназначението на самостоятелния обект е за търговска
дейност; брой нива на обекта - 1; прилежащи части: съответните идеални
части от общите части на сградата и право на строеж върху 96.00 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ..., под обекта -
няма, над обекта - няма; със стар идентификатор на обекта - ..., срещу
продажна цена в размер на 86000 лева, която следва да бъде заплатена от
купувача на продавача в сроковете по чл.4.2 от договора - по посочена от
8
продавача банкова сметка в деня на сключване на окончателния договор за
покупко-продажба на имота при представяне на вписан в Службата по
вписванията нотариален акт за покупко-продажба и удостоверение за тежести,
от което е видно, че върху имота няма вписани тежести, възбрани и ипотеки,
предхождащи вписването на нотариалния акт за покупко-продажба. Страните
по договора са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-
продажба на имота в тридесетдневен срок от доброволното пълно погасяване
на задължението на СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“ по Запис на заповед с
падеж 01.03.2018 г., който е издаден на 01.02.2008 г. В чл.3.2 от договора е
посочено, че продавачът е предал на купувача владението върху имота в деня
на сключване и непосредствено преди сключване на договора, като купувачът
има право да владее имота като свой, както и да го ползва без каквото и да е
заплащане до момента на сключването на окончателния договор.
В чл.8.6 от посочения предварителен договор е отразено, че договорът е
с положен пръстов отпечатък от десния палец на продавача поради
претърпяна операция - радикална мастектомия на дясна гърда с туморно
образувание и осем броя лимфни възли с дренаж, вследствие на които към
момента продавачът е в невъзможност за изписване на имената си и полагане
на подпис. Договорът е приподписан от двама свидетели с подпис и изписване
на три имена, находящи се на пета страница.
Автентичността на посочения документ досежно положения от
представителя СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр. К. - З.Н. Т.а - отпечатък от
палец е оспорена от ответника в отговора на исковата молба, поради което е
открито производство за проверката му по реда на чл.194 ГПК.
По делото като свидетели са разпитани двете лица, приподписали
предварителния договор - Р. Р. М. и В. Г. С.. Свидетелят М. сочи, че на
11.04.2008г. /петък/ в края на работния ден се събрали в заведението и станали
свидетели на подписването на предварителния договор между леля З. и Т..
След операцията, която била доста тежка, леля З. нямала друга възможност да
подпише, освен с отпечатък от десния палец, заради здравословното си
съС.ие. Свидетелят С. потвърждава, че е присъствал на сключване на
предварителен договор между З. и Т. на 11.04.2008 г. Това се случило в кафе-
сладкарницата, която е към ул.“...“ в гр. К., в предната част на помещението,
на първата маса, до бара, където се събирали с приятели. Било петък след 17
9
часа, след работно време. З. нямала физическа възможност да подпише и
сложила отпечатък от палеца на дясната ръка, тъй като в края на март
претърпяла операция.
Свидетелят П. М. Т. сочи, че през 2008 г., на 11.04., бил сключен
предварителен договор за обекта, собственост на събирателното дружество
към този момент, намиращ се на ул. „...“ 73 в гр. К.. Пред него били положени
подписите, имало и свидетели. Спомня си датата много добре, тъй като
няколко дни преди това била направена операция на майка му в София. Тя
имала няколко дни за възстановяване и се прибрали в К., тъй като била в
добро съС.ие за следоперативен период. Присъствали В. С., Р. Р. М.,
свидетелят и Т. И. Т.. Били в търговската част на заведението, която оттогава
Т. И. Т. владеела. Майка му имала проблеми, трудно се възстановила, имала
рак на гърдата. В този момент същата не можела да движи дясната си ръка и
пръстите на тази ръка. След операцията се налагало в София да полага
подписи на медицински документи, но не можела да го прави и свидетелят
подписвал всички документи. При това положение поставила отпечатък от
десния си палец на самия договор в присъствието на споменатите две лица
като свидетели. Т. И. Т. подписала договора като страна, а от страна на
събирателното дружество подписала З.Н. Т.а. Показанията на свидетеля П. Т.
кореспондират с показанията на другите двама свидетели очевидци, както и с
представената по делото Епикриза на Военномедицинска академия, Клиника
по гръдна хирургия, поради което следва да се приемат за достоверни,
независимо от това, че свидетелят е от кръга на лицата по чл.172 ГПК.
Според заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза,
изпълнена от в.л. С. С. М., от направеното сравнително изследване между
представените по делото три пълномощни може да се направи категорично
заключение, че пръстовите отпечатъци от десен палец върху изследваните
документи са положени от едно и също лице, а имено З.Н. Т.а с ЕГН
**********. Сравнявайки отпечатъците от нотариално заверените
пълномощни, с този, положен под Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 11.04.2008 г., вещото лице сочи, че може да се
направи изводът, че в общите признаци, като размери, форма и наличие на
флексорни линии, са подобни на пръстовите отпечатъци от десен палец,
положени от З.Н. Т.а, но липсата на голяма част от папиларния рисунък не
дава възможност да се изследва подробно отпечатъкът и да се открият
10
достатъчно частни признаци за категорично заключение. Въпреки лошото
качество на отпечатъка обаче има и няколко частни признака, които съвпадат,
но те не са достатъчни за да се направи категорично заключение. Изложеното
дава основание на вещото лице да заключи, че отпечатъкът под
Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от
11.04.2008 г. е много вероятно да е положен от З.Н. Т.а с ЕГН **********. В
с.з. на 26.11.2024 г. вещото лице М. допълва, че е установил белег от порязване
в горната част на палеца на З. Т.а. Този белег е специфичен и характерен, като
вещото лице го е открило и в процесния отпечатък от палец.
При така събраните в рамките на откритото производство по чл.194
ГПК доказателства съдът приема за установено, че представеният по делото
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2008
г. е автентичен документ. Вероятно положителният отговор на вещото лице на
поставения въпрос се потвърждава от информацията, съдържаща се в гласните
доказателствени средства - показания на свидетели очевидци на полагането на
изследвания отпечатък от палец. Следователно оспорването се явява
недоказано и този частен документ се ползва с формална доказателствена
сила относно обстоятелството, че изявлението, материализирано в него,
изхожда от З.Н. Т.а, действаща като законен представител на СД „АУДИО-
ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр. К..
В писмената си защита ответникът е навел доводи за антидатиране на
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2008
г. Действително датата и мястото на съставяне на документа не се обхващат от
формалната доказателствена сила на частния диспозитивен документ,
какъвто по естеството си е посоченият предварителен договор.
Установяването на точната дата на съставяне на такъв документ може да се
извършва с всички допустими от процесуалния закон доказателствени
средства, като режимът на доказване е различен в зависимост от това дали
установяването на точната дата има значение за отношенията между страните
по документа, или за отношенията между тях и трети лица по смисъла на
чл.181 ГПК.
Във всички случаи обаче трайната практика на ВКС допуска
установяване на датата на съставяне само когато такава липсва в документа
или когато същата е оспорена (в този смисъл са: Решение № 235/04.06.2010 г.
11
по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ г.о., Решение № 17/13.06.2019 г. по т.д.№ 1104/2018
г. на І т.о., Решение № 273/02.12.2019 г. по гр.д.№ 1067/2019 г. на ІV г.о.,
Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д.№ 3590/2020 г. на ІV г.о., Решение №
9/06.06.2016 г. по т.д.№ 3773/2014 г. на І т.о., Решение № 17/13.06.2019 г. по
т.д.№ 1104/2018 г. на І т.о., Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д.№
3590/2020 г. на ІV г.о. и др.). Оспорването на датата на документа
представлява по естеството си възражение за симулативност на
волеизявленията на съставителите на частния документ относно този елемент.
Затова, когато ищецът се е позовал на документа в исковата молба,
посоченото възражение следва да бъде заявено с отговора на исковата молба,
след което се преклудира - арг. от Решение № 50085 от 09.01.2024 г. по т. д. №
1409/2022 г. на ВКС, 1-во т.о. Това е така, защото приложимите процесуални
правила за разпределение на доказателствената тежест и допустимите
доказателствени средства по отношение на датата на съставяне и
достоверната дата са обусловени от това дали лицето, което черпи права от
документа, е участвало в съставянето му и дали тези права се противопоставят
на друг участник в съставянето на документа или на трето лице, което не е
издател. Преди да разпредели доказателствената тежест в доклада си по
делото, съдът следва да изясни дали оспорената дата на документа е от
значение на правата на страните по спора, както и да изиска от оспорващата
страна да посочи конкретни факти, на които е основано оспорването –
настъпили или ненастъпили към датата на съставяне на документа. При
оспорване на датата на съставяне на документа от лице, което е участвало в
издаването му и оспорването на датата представлява опровергаване на
съдържанието на документа или е въведено твърдение, че изразеното в
документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими при
спазване на разпоредбите на чл.164, ал.1, т.6 във връзка с ал.2 ГПК или по
чл.165, ал.2 ГПК. Ако датата не е част от изявленията в документа, за
доказване на оспорването й гласните доказателствени средства са допустими.
При оспорване на датата на съставяне на документа от лице, което не е
участвало в издаването му, свидетелските показания са допустими. При
оспорване на документа от лице, което не е участвало в съставянето му, но
черпи права от някой от издателите и може да бъде увредено от
антидатирането му, доказването, че посочената в документа дата на съставяне
е вярна, не създава противопоставимост на документа на това трето лице по
12
смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. За да се противопостави документът на третото
лице, достоверната дата следва да се докаже от лицето, ползващо се от
документа. В този случай оспорването на датата представлява възражение, че
документът не е противопоставим на третото лице и съответно доказването
трябва да е, че документът има достоверна дата. В разпоредбата на чл.181,
ал.1 ГПК са посочени факти, с настъпването на които документът придобива
достоверна дата, когато тези факти установяват по безсъмнен начин
предхождащото ги съставяне на документа. Доказването на достоверна дата
представлява доказване на факти, с чието настъпване документът може да се
счита за противопоставим на третото лице. Допустимостта на свидетелските
показания се определя според подлежащите на доказване твърдени факти.
Общото изискване, за да бъде документът противопоставим на третото лице, е
установяването по безсъмнен начин на последователността във времето, първо
- съставянето на документа и след това - настъпването на факта. При липса на
твърдения за настъпването на конкретни факти от кръга на посочените или
при недоказването им достоверността на датата може да се определи от съда
по реда на чл.181, ал.1 ГПК, ако са установени други относими за
достоверността на датата факти. Ако на лицето, ползващо се от документа,
оспорващото трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК противопостави друг
документ с достоверна дата, при което и двете лица черпят права от един и
същ издател, за да се противопостави документът на оспорващото лице,
фактите следва несъмнено да са настъпили след съставяне на оспорения
документ, но и да предхождат по време достоверната дата на документа на
третото лице. При оспорване и на двата документа правата се считат за
възникнали за лицето, което ги е придобило от документа с по-ранна
достоверна дата.
В случая в отговора на исковата молба ответникът е оспорил изрично
единствено автентичността на Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 11.04.2008 г. Липсва ясно и недвусмислено изложено
твърдение за това, че посочената в документа дата на неговото съставяне не
отговаря на действителната такава, т.е., че документът е антидатиран. Затова и
в доклада си по делото съдът не е имал основание да приеме, че е налице
оспорване на датата на Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.04.2008 г., респ. да разпредели доказателствената тежест
по този въпрос по посочените по-горе правила. Твърдения за възможно
13
антидатиране на документа са изложени от ответника едва на 17.06.2024 г. в
негов сигнал до РП-К., представен по делото с.з. на 10.07.2024 г. (л.401 от
делото). В подкрепа на тези твърдения ответникът се е позовал на
Удостоверение изх.№ 25-83521/26.03.2024г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър - К. (л.171-172 от делото). Следва обаче да се
отбележи, че посоченото писмено доказателство е допуснато от съда
единствено с оглед изпълнение задачата на съдебно-техническата експертиза с
в.л. П. Ф. В., а не за доказване датата на съставяне на Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2008 г. Доколкото по делото
липсва заявено в срока по чл.133 ГПК възражение за антидатиране на
документа и установяването на този факт не е включено в предмета на
доказване, е недопустимо посоченото доказателство да бъде обсъждано в този
контекст.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2008
г. поради невъзможен предмет. Предметът на договора е достатъчно
индивидуализиран чрез посочване на неговите граници и площ, поради което
неправилният идентификатор по КККР не води до липса на предмет.
Основният индивидуализиращ признак на един недвижим имот са неговите
граници, които служат за пространственото му обособяване от останалите
недвижими имоти, а площта е функция на тези граници (така Решение № 704
от 07.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1080/2009 г. IV г.о., ГК). Не се отразява на
валидността на предварителния договор и обстоятелството, че към момента
на сключването му предметът на сделката не е имал кадастрален статут на
самостоятелен обект. Според Тълкувателно решение № 3/2014 от 28 юни 2016
г. на ОСГК на ВКС “Ако към момента на сключване на сделката реално
определени части от недвижим имот/сграда, жилище или други обекти/ не
са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като
самостоятелен обект, съобразно изискванията на действащия устройствен
закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен
предмет.”. В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза с
вещо лице П. В. се установява, че описаният в предварителния договор обект
отговаря на нормативните изисквания за самостоятелен такъв, което налага
извода за липса на твърдяното от ответника основание за нищожност на
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2008
14
г.
За изясняване на обстоятелствата относно твърдяното от ищцата
давностно владение по делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите П. М. Т., В. Г. С., Р. Р. М., Г. М. Т., С. П. С., М. Н.
Х. и К. С. М..
Свидетелят П. М. Т. сочи, че съдружниците в дружеството СД „Аудио -
Видео - Т. и сие“ били трима – М.Д. Т., който му е баща, З. Т.а, която е негова
майка, и Г. М. Т. - негов брат. Свидетелят уточнява, че спорният обект се
състоял от две части – първата част, която била търговска, с излаз към ул.“...“,
с отделен вход с ПВЦ дограма, на която ПВЦ дограма вратата се отваряла и се
заключвала от Т. И. Т., тъй като уговорката със съдружниците била, че Т. И. Т.
следва да владее до подписване на окончателен договор за покупко-продажба
на обекта. Задната част представлявала цех за производство на закуски и
впоследствие била преградена. Имало стена, изградена с фазер, дървена
преграда, като известно време след подписване на договора сложили хладилна
витрина, защото предната част се разбрали да се владее единствено и само от
Т. И. Т.. Задната част, даже от преди това, се държала и стопанисвала
единствено от съдружника Г. М. Т.. От 2008 г. до извършване на въвода
владяната от Т. И. Т. част представлявала само търговско помещение.
Събирали са се там с негови приятели, празнували рождени дни на децата,
отбелязвали Нова година и други празници с майка му и баща му и със
семейството на свидетеля. Към датата на подписване на предварителния
договор (11.04.2008г.) свидетелят бил инсталирал кафеавтомат за топли
напитки - вендинг автомат. В това помещение се съхранявали много вещи -
негови и на Т. И. Т.. На трети лица също бил оставял неща, след като почнали
да ползват обекта повече като склад. Вътре имало кафемашина, две хладилни
витрини, които работели - за безалкохолни напитки и бира, един фризер, един
хладилник „Мраз“, имало и много лични вещи. Съхранявали също така
консумативи за вендинг автомати. Във фризера държали първоначално
сладоледи, впоследствие и други хранителни продукти. В хладилните витрини
охлаждали безалкохолно и бира, главно за лично ползване и това, което
ползвали с приятели, с които се събирали. Уточнява, че консумативи са: чашки
за кафеавтоматите, бъркалки, захар, пакетирани кафе на зърна, шоколад,
мляко. Съхранявал е свои автомобилни гуми - зимни и летни. Пренесли там и
вещи на Т. от Дупница, където е родена, тъй като вкъщи нямали условия за
15
съхранение. Маси имало минимум 6 броя, за които имало комплект от 4 стола.
Три или четири от масите изнасяли всяка сутрин между 6.30 и 7 часа, за да се
ползват от клиенти на вендинг автомата. Понеже в близост до обекта се
намирали два шивашки цеха, на почивките работниците били поС.ни клиенти
на вендинг автомата. В началото захранването за целия обект ставало от един
електромер, който се намирал в съседен трафопост. Впоследствие, когато се
влошили отношенията между съдружниците, Г. М. Т. спрял тока преди
подписване на предварителния договор на 11.04.2008 г. Тогава баща му се
принудил да отдели двете ел. инсталации в обекта и да подаде ток от таблото,
което се намирало във вход „А“ на блока, в който живеели баща му и майка му
по това време, като ел. енергията се отчитала през домашния електромер.
През следващите години направили постъпки за отделяне на партида с второ
табло за търговската част, което се намирало на южната стена, непосредствено
до прозорците на търговската част. Всички разходи по тази партида били на
името на свидетеля и ги плащали двамата с Т., тъй като те ползвали нощно
осветление, дневно осветление, хладилните витрини и всички електрически
уреди - кафемашини, миксери, други уреди, които се ползвали от
домакинството. Също така в обекта имало два броя телевизори, единият от
които изкарвали пред заведението. Обектът имал самостоятелна вътрешна
инсталация. Вендинг автоматът се зареждал от свидетеля до момента на
въвода с 19-литрови галони изворна вода. Било автономно водно зареждане
без никаква връзка с водопровода в заведението. През 2019 г., след като
платили значителна сметка за вода, решили с Т. да спрат водоподаването от
централната мрежа на града. От 2019 г., когато искали да ползват вода,
пълнели необходимото количество от апартамента, който се намирал на 10-15
метра от заведението. Многократно били правени ремонти в обекта след 2008
г., изразяващи се в боядисване, пренареждане на плочки отпред на плочника
пред самото заведение. На покрива бил направен основен ремонт, премахване
на стара изолация и изграждане на нова, защото имало теч. През месец май
2018 г. започнали и ремонт на цялото заведение, с изключение на дограмата.
Страничните стени, които били външни, били напукани, просмуквали влага,
поради което закупили необходимите строителни материали като плочки,
гипс, свързващи елементи и направили външна и вътрешна изолация на
външните стени и изграждане. Вътре също се направили подобрения. Местата,
на които прокапвал таванът, били напълно възстановени и подобрени.
16
Въводът във владение на ответника в имота се състоял в два дни. Понеже в
първия ден не могли да изнесат всички вещи до края на работното време, след
консултация с помощник частен съдебен изпълнител К.Б., отложили за
следващия ден изнасянето на всички вещи, описани по делото при ЧСИ Р.С..
Първия ден на въвода присъствали Т. И. Т., като владелец и единствен човек,
който имал достъп до търговската част, свидетелят, помощник ЧСИ К.Б., М., и
М. К.. След това се присъединил и техният призовкар, който свидетелят
познавал по малко име - Слави. От страна на ответника присъствали С. С. и М.
М. К.. При въвода помещението отключила Т. И. Т. - на първия ден. Влизали и
излизали няколко пъти, като Т. казала, че е владелец, че е трето лице и изобщо
не би трябвало да се осъществява въвод. Извикали ключар, който на няколко
пъти се опитвал да отключи, но не успял, тъй като имало два броя катинари.
Тогава извършващите въвода се насочили към задната част на обекта, която
била цех за производство на закуски, и от задния вход влезли в цеха.
Свидетелят отвън видял как изкъртват междинната врата, която била
затворена през всички тези години, и как избутват хладилната витрина пред
вратата.
Свидетелят В. Г. С. сочи, че години наред са се събирали с приятели в
процесния обект след 2008 г. и преди това, често през седмицата и уикендите
по различни поводи. Т. стопанисвала кафе-сладкарницата. По това време вътре
имало кафе, което консумирали, безалкохолни напитки, захарни изделия,
както и лични вещи на Т.. Имало една витрина за бира и една витрина за
безалкохолно, както и витрини за сладолед. Задното помещение към паркинга
представлявало цех за производство на закуски и се ползвало от Г. Т.. Двете
помещения си имали два отделни входа и между тях имало междинна врата.
Малко след подписване на предварителния договор през 2008 г. Г. залостил
тази врата и тя не можела да се отваря. Т. решила да постави пред нея
хладилна витрина за бира. Тя на няколко пъти с помощта на П. правила
освежаване по стените и тавана. По-сериозен ремонт Т. започнала през май
месец 2018 г. Основният проблем бил покривът на сградата, който протекъл.
После ищцата спряла ремонта и започнала да ползва помещението като склад.
П. Т. помагал на Т. и също участвал в ремонтите. Заведението работило до май
месец 2018г. Продължили да се събират там, тъй като имало вендинг машина.
Свидетелят присъствал на въвода на владение. Там имало ключар, тъй като
ключовете били в Т. и не могли да влязат в помещението, но минали от задния
17
вход, откъм цеха за закуски и разбили междинната врата. Почнали да вадят от
помещението вещи. Предполага, че вещите, които се намирали в
помещението, били на Т. И. Т., тъй като тя го стопанисвала. Част от вещите,
които били извадени при въвода, били лични вещи на Т. - например колелата
на децата й.
Според свидетеля Р. Р. М. заведението не е работило след 2008г., но
продължили там да се събират с компанията си от приятели. П. и Т. ги
събирали там. В помещението вещи държало цялото семейство - П., Т., леля З.
и дядо М.. Ползвали го за събиране на рождени дни и празници. Впоследствие
Ж. Т. след 2008 г. разделил двете помещения, като залостил вратата между
тях. Спрял дори и тока след известно време. Пред вратата след залостването й
била поставена хладилна витрина и дървен параван. Т. и П. правили ремонти в
помещението и преди, и след 2008г., които се изразявали в освежаване на
помещението, боядисване на стените, таванът протекъл и трябвало да се
оправи, обновления по рафтове, столове. По-сериозен ремонт правили 2018г. -
изградили се плочки около заведението по стените, вътре се сложили още
столове, фризерите се подновили, имало хладилни витрини, по бара имало
обновяване. Наложило се да прекъснат ремонта, тъй като здравословното
съС.ие на леля З. се влошило и починала.
Свидетелят Г. М. Т. сочи, че СД „Аудио-Видео-Т. и сие“ съществува от
1990 г. с трима съдружници – свидетелят, З.Н. Т.а - майка на свидетеля, и М.Д.
Т. - баща на свидетеля. Дружеството се сдобило през 1994 г. с имот в центъра
на К. на ул. “...” 73, който бил закупен от общината на търг. Преди това бил
търговски обект, а след 1998г. - кафе-сладкарница с производство на закуски.
След това имало нововъведения в административните изисквания на
общината и Агенцията по безопасност на храните и през цялото време до
2017г. – 2018г. обектът се водил с производство на закуски. Не му е известно
да има документ за покупко-продажба на имота от Т. Т., защото всички
решения се вземали единодушно на събрания на фирмата. Твърди, че не е
вземано и не е постъпвало решение на съдружниците за покупко-продажба на
имота, включително и на Т. Т.. Самият обект бил основно средство на фирмата
и там били правени капитални вложения. Не е виждал документ, подпечатан
от З.Н. Т.а с пръстов отпечатък и не е чувал от нея, че не може да борави с
дясната ръка и да се подписва. Търговската част на имота представлявала
кафе-сладкарница и се продавали кафе, пакетирани стоки, закуски, а в другото
18
помещение било производството на закуските. Търговската дейност се
извършвала от 1990 г. до 2017 г. от М.Д. Т., З.Н. Т.а и свидетеля, от името на
събирателното дружество. Т. Т. била назначена като работничка в заведението
- хигиенистка след 2005 г. - 2006 г. Тя работела там с прекъсвания до 2014 г.
Свидетелят заявява, че като работничка Т. си вършела работата, но не е
владяла обекта. Събирателното дружество осъществявало търговска дейност
до 2017-2018 г. в този обект. Освен Т., имало назначени и други работници,
които работели в производството. Свидетелят и баща му М. Т. извършвали
търговска дейност и производство на закуски. Баща му получил инсулт през
2018г. и цехът и магазинът не работели. Помещението било затворено, но
свидетелят нямал достъп до него, защото ключът бил сменен преди
прекратяване на дейността, през 2015-2016 г. Без негово знание бил сменен
ключът на входната врата на търговското помещение. Касовият апарат бил
само един в търговското помещение и се отчитал до 2016 - 2017г. Имало и
вендинг машина, която била поставена 2013 -2014 г. без негово съгласие.
Машината била монтирана извън обекта пред самото заведение и се
захранвала с ток и вода от търговското помещение. От около 2016-2017 г.
прекъснали водоподаването от ВиК. За електричеството имало една партида
на името на фирмата. Производството на закуски се извършвало в цеха. В
търговската част се получавала стоката за продажба и стоката за производство
на закуски. Между двете помещения имало врата и стена. Тази врата се
ползвала през периода от 1990 г. до 2016-2017 г. Виждал е Т. И. Т. да чисти в
кафе-сладкарницата и пред нея. В цеха за производство също я е виждал да
чисти, но не си спомня кога е било това. Партидата за тока на кафе-
сладкарницата и цеха за производство на закуски била една. Имало външна
тоалетна, захранена с ток, но не знае откъде, тъй като кабелът бил зазидан.
Правен бил сериозен ремонт на кафе-сладкарницата - алуминиевата дограма
била сменена и поставена алуминиева врата между двете помещения преди
2010 г. След това бил правен частичен ремонт на кафе-сладкарницата, при
който се поставила теракота на изхода на заведението. Ремонтът бил извършен
от всички съдружници. Наели фирма, която поставила дограмата преди 2010 г.
След като поставили дограмата, една-две години след 2010 г. била поставена
спомената теракота от свидетеля и негов познат.
Свидетелят С. П. С. сочи, че е присъствал на въвода на търговски обект
магазин за закуски, намиращ се на ул.„...“, гр. К.. Бил помолен от ответника М.
19
К. да присъства, ако се наложи някаква помощ. Този въвод бил през месец юни
2022 г. и продължил два дни. Първия ден отишли на място, дошли служители
на кантората на ЧСИ. Вътре в обекта нямало никакви лица и помещението
било занемарено. По стените мазилката била започнала да се лющи, имало
много вещи, по-скоро помещението било използвано за склад. Вещите били
много и различни - хладилници, фризери, посуда, кашони. Уредите били
стари, посудата също не била пипана с години. Свидетелят твърди, че е
минавал покрай обекта доста пъти, като му правело впечатление, че обектът
не функционира. Според него поне от 2017-2018 г. обектът не функционира.
През м.юли 2020 г. участвал на търг за закупуване на този обект. Обаждал се е
на П. Т. за осигуряване на оглед на помещението във връзка с публичната
продан. При извършването на въвода видял Т. Т.. Тя стояла пред помещението,
в което трябвало да се извърши въводът, като с нея имало и други хора. В
помещението свидетелят влязъл от задния вход, който не е към главната улица.
Свидетелят М. Н. Х. заявява, че в качеството си на помощник ЧСИ е
присъствал на въвод на търговски обект в гр. К., но твърди, че не си спомня
повече подробности.
Свидетелят К. С. М. сочи, че присъствал на въвод във владение на имот,
находящ се на ул.“...“ в гр.К., извършен от колегата му К.Б., на втория ден. Не
си спомня лица да са предявявали права по отношение на имота. Мисли, че
колегата му Б. е влязъл в имота с помощта на ключар.
Според практиката на ВКС, при преценка на свидетелските показания
съдът следва да обсъди, на първо място, установява ли се противоречие в
показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за
спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да
прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен
начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването
на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания
да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. Само ако
се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични,
преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат
за доказани (Решение №176/28.05.2011 г. по гр.д.№759/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС
и Решение №250/21.12.2015 г. по гр.д.№3897/2015 г., I г.о. на ВКС). Гласните
20
доказателства, щом са относими и допустими се преценяват от съда по
вътрешно убеждение наред с останалите доказателства при съобразяване на
обстоятелството, че могат да са и евентуално необективни (в този смисъл са
решения на ВКС: № 65/16.07.2010 год. по гр.д.№ 4216/2008 год. на ІV г.о.; №
131 от 12.04.2013 год. по гр.д.№ 1/2013 год. и др.).
При анализа на свидетелските показания следва да се отчете, че
показанията на П. М. Т., В. Г. С., Р. Р. М. са непротиворечиви по основния
релевантен за предмета на доказване по делото факт - осъществяването на
фактическа власт ищцата върху недвижимия имот, предмет на исковете, от
датата на сключване на предварителния договор до датата на въвода във
владение на ответника. Действително свидетелят П. Т. е от кръга на
визираните в чл.172 ГПК лица, но доколкото неговите показания
кореспондират с показанията на останалите незаинтересувани свидетели В. С.
и Р. М., както и с писмените доказателства и заключенията на съдебните
експертизи, следва да се приеме, че липсват данни заинтересоваността му да е
повлияла на способността и желанието му вярно да възприеме фактите и
добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си пред съда.
Показанията на свидетеля Г. М. Т. са в явно противоречие както с
показанията на горепосочените трима свидетели П. М. Т., В. Г. С. и Р. Р. М.,
така и с други събрани по делото доказателства. Така например, свидетелят
сочи, че е имал достъп до процесното търговско помещение до 2015-2016 г.,
когато ключът за входната врата бил сменен. По делото обаче е представена
Молба с вх. № 4000/29.01.2020 г. по изп.д.№ 560/2019 г. по описа на ЧСИ Р.С.
от свидетеля, в която същият заявява, че е възпрепятстван от П. М. Т. и Т. И.
Т., “... които повече от 12 г. държат единствения ключ от представителната
търговска част на заведението”. На следващо място, свидетелят твърди, че
вендинг машината се е захранвала с ток и вода от търговското помещение, че
водоподаването в обекта е прекъснато през 2016-2017 г., както и че партидата
за тока на кафе-сладкарницата и цеха за закуски е една , което противоречи на
установеното от заключението на съдебно-техническата експертиза с в.л. Ж. Г.
Ч.. Освен това по делото е представено Решение № 58/ 19.03.2020 г. по в.гр.д.
№ 277/2019 г. по описа на ОС - К., от което е видно, че между ищцата, в
качеството на законен представител на децата Й.П. Т.а и М.ка П. Т.а, и
свидетеля е било образувано производство по ЗЗДН, приключило с налагане
на мярка закрила против свидетеля като извършител на домашно насилие. От
21
приложеното гр.д.№ 145/2020 г. на ОС - К. се установява, че между ищцата и
представляваното по това дело от свидетеля Г. Т. СД „Аудио-Видео-Т. и сие“ е
съществувал граждански спор, който се е наложило да се разрешава със
средствата на исковия процес. Изложените обстоятелства, попадащи в
хипотезата на чл.172 ГПК, пораждат сериозни съмнения в достоверността на
показанията на свидетеля Г. Т., поради което същите не следва да бъдат
кредитирани.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от
вещото лице Ж. Г. Ч., става ясно, че според представена от „ВиК” К. справка
за консумирана вода от СД “АВ - Т. М.Д.” в процесния обект е отчетено
потребление за периода 17.01.2017 г. - 01.07.2019 г. В с.з. на 10.04.2024 г.
вещото лице Ч. сочи, че П. М. Т. е закрил партидата за вода. Според вещото
лице може да се направи извод, че за периода от месец януари 2017 г. до юли
2020г. консумираната електроенергия е за вендинг автомат за продажба на
кафе. Консумацията по представените фактури на клиентски №********** П.
М. Т. отговаря като консумация на ел. енергия за кафемашина. Консумацията
на вода отговаря на консумация за ограничена дейност, като при действащ
обект сладкарница би била доста по голяма. В допълнителното си заключение
вещото лице Ч. уточнява, че на процесния адрес се намират две измервателни
точки : ИТН 3074777 и ИТН 4165851. И на двете измервателни точки настоящ
титуляр е М. М. К. /от 01.07.2022г./. В с.з. на 05.06.2024 г. в.л. заявява, че
партидите са открити на 01.07.2010 г. и на 26.04.2014 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от
вещото лице П. Ф. В., е видно, че обект с идентификатор ... представлява
магазин за закуски, намира се в едноетажна сграда с идентификатор ....2,
предназначение - за търговска дейност с площ 96.00 кв.м., с отстъпено право
на строеж върху 96.00 кв.м., собственост на СД „АУДИО - ВИДЕО Т.”
съгласно Договор за продажба на недвижим имот № ПР-6 от 21.11.1994 г.,
сключен с Община К.. При направения оглед на обекта вещото лице е
установило, че едно от помещенията на обекта, разположено в западната част,
е отделено с врата от останалите помещения с видими следи от затваряне с
фазер, разкъсан към момента. Обектът е разделен на два самостоятелни
обекта - западен (търговската зала, кафе-сладкарница, както е отбелязано в
исковата молба) и източен (производствената зала и складовете на магазина за
22
закуски, когато е функционирал като такъв), за което свидетелства и
заключената врата и обшивката и с фазер, установени при огледа. Западният
обект има отделна партида за доставка на ел. енергия. Достъпът до западното
помещение от ул. „..." се осъществява от врата - това е входът към търговския
обект и кафе-сладкарница. Останалите помещения имат достъп от източната
страна чрез втора врата, през която е ставало зареждането на обекта със
суровини за производството. Към момента на огледа и двете врати са
заключени, обектът не се ползва по предназначението магазин за закуски,
нито като кафе-сладкарница. Към заключението е приложен чертеж на
заснемането, на който са отразени: западно помещение - 47.34 кв.м., останали
помещения - 48.66 кв.м., обща площ - 96.00 кв.м. Западното помещение е било
търговската зала на магазин за закуски и кафе-сладкарница, а в останалите
помещения (складове за продукти, санитарен възел с преддверие и
производствена зала) е било производството на закуски. Наличен е и
самостоятелен санитарен възел с вход от юг, който е обслужвал кафе-
сладкарницата и се е стопанисвал от ищеца по делото. Има обособени
самостоятелни помещения както следва: Западно помещение с вход от ул. „..."
(търговската зала, кафе-сладкарница, както е отбелязано в исковата молба);
Складове да продукти с вход от междублоковото пространство;
Производствена зала, санитарен възел с преддверие; Самостоятелен
санитарен възел с вход от междублоковото пространство. Западното
помещение (търговската зала, кафе-сладкарница, както е отбелязано в
исковата молба) и самостоятелният санитарен възел с вход от юг, който е
обслужвал кафе-сладкарницата и се е стопанисвал от ищеца по делото, реално
имат самостоятелен вход от ул. „...", има отделна партида за доставка на ел.
енергия, фактически би могла да се ползва като самостоятелен обект, тъй като
има самостоятелен вход и обслужващ го санитарен възел и при изготвяне на
проект за делба по смисъла на ЗУТ би могъл да функционира като
самостоятелен обект. От 2019 г. в сградата няма водоснабдяване. Останалите
помещения (складове за продукти, санитарен възел с предверие и
производствена зала) реално имат самостоятелен вход от изток, от
междублоковото пространство, имат отделна партида за доставка на ел
енергия, фактически би могла да се ползва като самостоятелен обект, тъй като
има самостоятелен вход и обслужващ го санитарен възел и при изготвяне на
проект за делба по смисъла на ЗУТ биха могли да функционират като
23
самостоятелен обект. След заснемане вещото определя следните идеални
части: Западно помещение + самостоятелен сан възел - 47.34 кв.м. - 49.31%;
Останали помещения - 48.66 кв.м. - 50.69%. В допълнителното си заключение
в.л. В. сочи, че с идентификатор ... първоначално е бил нанесен процесният
магазин (СОС) в Кадастралната карта на гр.К. и с него е бил отразяван до
02.07.2010 г. След издаване на Заповед № КД-14-09-140 от 01.07.2010 г. на
Началника на СГКК - К. е бил заличен първоначалният идентификатор, а
именно ..., и на процесния обект (СОС) е бил генериран нов идентификатор, а
именно настоящият идентификатор .... Независимо от тези промени,
очертанията, площта и конфигурацията на процесния магазин (СОС) не са се
променяли, от същият не са се обособявали нови СОС, нито са били
представяни в СГКК-К. инвестиционни проекти за съгласуване с подобни
намерения. От момента на нанасяне на процесния магазин за производство на
закуски (СОС) в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. през
2014 г. до настоящия момент не са били одобрявани инвестиционни проекти и
не е било издавано Удостоверение по чл. 202 от ЗУТ за обособяване на два
самостоятелни дяла (СОС) от процесния магазин за производство на закуски с
идентификатор ... (стар идентификатор ....) по КККР на гр. К.. Обект :
„Магазин за закуски” отговаря на изискванията на Закона за храните. Състои
се от две основни части - първа част - производствено и складови помещения
и втора част - търговско помещение. Всяко едно от тях може да функционира
самостоятелно, в това число не е необходимо всички произведени закуски да
се продават в търговската част на обекта, а да се доставят до други търговски
обекти. СТЕ счита, че ако е имало нарушения и несъответствия със Закона за
храните, то БАБХ би предприел действия по затваряне на обекта до
отстраняване на констатираните нарушения. Такова затваряне на обекта не е
осъществявано от БАБХ. Видно от приложените снимки от приложението на
„Google maps" - Street view, обектът е отворен към март 2012 г. и пред него
има изнесени маси и столове, към октомври 2021 г. (поради високата
растителност пред обекта СТЕ не може да предостави друг изглед към
обекта). БАБХ - К. е предоставила на експерта 4 бр. доклади от проверки на
обект „Кафене" за периода 21.09.2012 г. - 05.05.2015 г. и 7 бр. доклади от
проверки на обект за производство на тестени закуски за периода 25.09.2013 г.
- 05.10.2016 г. Съгласно Писмо с изх. № 11-03-1827-(1) от 26.07.2024 г. на
главния архитект на Община К. за периода 06.2010 г. - 22.02.2022 г. няма
24
подадени и одобрени инвестиционни проекти за имот с идентификатор
40909.118.2.2 и стар идентификатор ... по КККР на гр. К..
Съдът възприема изцяло заключенията на назначените по делото
съдебни експертизи предвид тяхната обоснованост, незаинтересуваност и
съответствие с останалия доказателствен материал по делото.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Съгласно така дадената легална дефиниция владението се състои от два
признака – обективен (упражняването на фактическа власт - corpus) и
субективен (намерението за своене – animus domini). С оглед трудността за
доказване на намерението за своене като психично съС.ие в чл. 69 ЗС е
установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването й е в
тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение за своене.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, в правната доктрина и
съдебната практика се приема, че фактическа власт, упражнявана въз основа
на сключен със собственика предварителен договор за продажба на недвижим
имот, съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Определяйки
купувача по предварителния договор като владелец, законодателят е
съобразил целта, с която се сключва такъв договор - придобИ.ето на
собствеността (в този смисъл са: Решение № 83 от 01.02.2021 г. по гр. д. №
2978/2019 г., г. к., II г. о. на ВКС, Решение № 40 от 04.07.2017 г. по гр. д. №
3171/2016 г., ГК, II г. о. на ВКС, Решение № 1 от 11.05.2020 г. по к. гр. д. №
289/2019 г., ГК, II г. о.на ВКС, Решение № 101 от 14.07.2015 г. по гр. д. №
891/2015 г., ГК, II г. о. на ВКС и др.).
Изложеното обуславя извода, че със сключването на Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот на 11.04.2008 г. между
ищцата Т. Т. и СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр.К. и предаването на
владението въз основа на същия договор ищцата е придобила качеството на
владелец на имота.
Владението на ищцата е било поС.но и непрекъснато, тъй като по
делото няма данни имотът да е бил владян от други лица в рамките на
давностния срок. Процесният обект е бил завладян от ищцата на 11.04.2008 г.
при сключване на предварителния договор. От кредитираните от съда
25
свидетелски показания, както и от редица писмени доказателства
(Постановление от 13.02.2014 г. по преписка № 128/2014 г. на РП - К.,
Постановление за отказ да се образува ДП от 25.06.2018 г. по преписка №
194700-1844/2018 г. на РП- К., Решение № 3/07.01.2019 г. по в.гр.д.№ 256/2018
г. на ОС - К., Решение № 58/19.03.2020 г. по грд.№ 277/2019 г. но ОС - К.,
Молба от Г. Т. с вх. № 4000/29.01.2020 г. по изп.д.№ 560/2019 г. по описа на
ЧСИ Р.С.) се установява, че ищцата е продължила да упражнява фактическа
власт върху обекта и след това. Видно от Протокол за въвод от 06.06.2022 г. по
изп.д.№ 560/2019 г. по описа на ЧСИ Р.С. и свидетелските показания на П. М.
Т., В. Г. С. и Р. Р. М., обектът е владян от Т. Т. към този момент. Тази група
свидетели безпротиворечиво сочат, че ключът за обекта се е намирал у Т. Т.,
поради което се е наложило ЧСИ да потърси съдействието на ключар и да
влезе в обекта след разбИ.е на преградата между него и цеха за производство
на закуски. От останалите свидетели, присъствали на въвода - С. П. С., М. Н. и
К. С. М., единствено свидетелят С. излага някакви възприятия за извършените
от ЧСИ действия, като потвърждава, че е влязъл в имота не през заключения
вход откъм улицата, а от задната му страна. Разпоредбата на чл.83 ЗС
предвижда, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че
е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Посочената
презумпция не е оборена в производството пред настоящата инстанция.
Владението на Т. Т. е било несъмнително, доколкото собственикът на
имота СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр.К., в лицето на законния му
представител З. Т.а, е знаел, че помещенията се владеят от Т. Т. като нейни.
Знанието на този факт е обективирано в Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 11.04.2008 г.
Владението на Т. Т. е било спокойно и явно, защото не е било
установено от нея чрез насилие или по скрит начин, а със съгласието на
собственика СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр.К., изразено в
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2008
г.
Намерението за своене на ищцата се предполага по силата на чл. 69 ЗС,
като по делото не са събрани доказателства, оборващи законовата презумпция.
Обстоятелството, че през част от периода на давностното владение ищцата е
работила по трудово правотношение с СД „АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр.К.
26
не изключва намерението й да държи имота като свой. Не се подкрепят от
доказателствата по делото и възраженията в отговора на исковата молба за
наличие на съдебни производства, водещи до прекъсване на
давността. Съгласно чл. 84 ЗС, във връзка с чл. 116 ЗЗД давностният срок се
прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот,
предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на
погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на вещното
право (в този смисъл са: Решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 961/2011 г.
на ВКС, І г.о., Решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, І
г.о., Решение № 705 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І г.о. и
Решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на ВКС, І г.о.). Данни за
предявени такива искове в рамките на давностния срок от собственика СД
„АУДИО-ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр.К. против владелеца Т. Т.а липсват.
Неоснователни са и доводите в писмената защита на ответника за незаявяване
на обекта за регистрация в експлоатационните дружества и БАБХ, доколкото
през този период ищцата не е била собственик на имота и е липсвало
основание за такова заявяване. Не сочи на липса на намерение за своене и
участието на ищцата в публична продан по изп.д.№ 15/2021 г. по описа на
ЧСИ А.А. и изп.д.№ 678/2019 г. по описа на ЧСИ Р.С.. Следва, на първо място,
да се отбележи, че това са действия, извършени след изтичането на
давностния срок на 11.04.2018 г., поради което не могат да имат за последица
неговото прекъсване. Освен това в свое Решение № 83 от 01.02.2021 г. по гр.
д. № 2978/2019 г., ГК, II г. о. ВКС е приел, че когато владението върху
недвижим имот се упражнява от купувач по сключен със собственика
предварителен договор за продажба, извършването на плащане на цената по
предварителния договор само по себе си не съставлява действие, което да
изключи намерението за своене по отношение на съответния недвижим имот.
В свое Решение № 162 от 18.12.2019 г. по гр. д. № 761/2019 г., ГК, ІІ г. о. ВКС
се е произнесъл, че признанието чрез предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от
купувача по договора е съвместимо със своителното му намерение по
отношение на чуждия имот и няма за последица прекъсване на придобивната
давност на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС. Посочените
разрешения са относими и към разглеждания случай, в който желанието на
купувача по предварителния договор да придобие имота на деривативно
основание не може да изключи намерението му за своене на чуждата вещ
27
(така и Решение № 82/1.06.2015 г. по гр. д. № 6873/2014 г. на ВКС, І г. о.).
С оглед гореизложеното съдът приема, че в полза на ищцата е започнала
да тече придобивна давност на 11.04.2008 г., когато й е предадено владението
върху спорния обект по силата на Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 11.04.2008 г., като изискуемият от чл.79, ал.1
ЗС при недобросъвестно владение 10-годишен давностен срок е изтекъл на
11.04.2018 г., с което се е осъществил фактическият състав за придобИ.е от
ищцата по първичен начин на правото на собственост.
От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице П.
В., както и от постъпилото по делото Писмо с изх. № 11-03-1827(1) от
26.07.2024 г. на главния архитект на Община К., се установява, че за периода
м.06.2010 г. - 22.02.2022 г. няма подадени и одобрени инвестиционни проекти
за имот с идентификатор 40909.118.2.2 и стар идентификатор ... по КККР на
гр. К..
Следователно в случая не е спазена разпоредбата на чл. 202 ЗУТ, според
която доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както
и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях могат да се
извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за
това инвестиционни проекти, с изключение на обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1,
което се удостоверява от общинската (районната) администрация.
Посочените изисквания са относими и към придобИ.е по давност на
реално обособена част от самостоятелен обект в сграда, какъвто е
разглежданият случай. В Решение № 28 от 16.05.2022 г. по гр. д. № 2861 / 2021
г. ГК, 1-во г.о. ВКС е отговорил на поставения правен въпрос по следния
начин: “Според ТР № 3 от 28.06.2017г. по т.д.№ 3/2014г. на ВКС, ОСГК не е
нищожен договорът, с който в нарушение на забраната на чл.202 ЗУТ
страните уговарят, че прехвърлят собствеността върху обект, който не е
обособен като самостоятелен, а представлява реална част от
самостоятелен обект. Такъв договор има предмет, ако страните са
постигнали съгласие, коя част се прехвърля. Според мотивите на
тълкувателното решение, чл. 202 ЗУТ предвижда необходимост от
разрешението или одобрението на административен орган, когато
предметът на сделката е подчинен на специални нормативни изисквания.
Макар разпоредбата да има императивен характер, неспазването на това
28
изискване няма за последица нищожност на сделката, тъй като
извършеното от страните действие не преследва противоправен резултат и
съдържанието на сделката по предположение е правомерно. Желаното
правно действие ще бъде постигнато, ако към сделката се прибави
липсващият административен акт, който да уреди предмета на сделката,
за да може да възникне като самостоятелен правен обект на собственост.
Налице е хипотезата на сложен фактически състав, чийто
гражданскоправен елемент е правопораждащ, а негражданскоправният
елемент е предпоставка за проявление на неговото вещно действие. За да
настъпи вещноправният ефект на сделката, е необходимо да е изготвен и
одобрен инвестиционен проект за отделянето на прехвърляната реално
определена част, който следва да бъде реализиран при спазване на
строителните правила и норми. От тези мотиви на тълкувателното
решение следва, че при предявен иск за собственост за предаване на
владението на реална част от самостоятелен обект, която е била предмет
на прехвърлителна сделка, или на останалата, непрехвърлена част от
самостоятелния обект, заинтересованата страна, която се позовава на
правното действие на договора, носи тежестта да докаже, че е осъществен
изцяло смесеният фактически състав, включващ гражданскоправна сделка и
административен акт за обособяване на прехвърлената реална част като
самостоятелен обект. Когато административният елемент не е
осъществен, договорът няма вещнотранслативен ефект. Аналогично на
урегулирането на поземлените имоти, одобреният архитектурен проект за
построяване на обекти в сграда, определя пространственият обем на тези
обекти и тяхното предназначение. Фактическите преустройства, чрез
които се променя квадратурата на съответния обект чрез разделянето му
на повече от един обект или чрез придаване на части от него към съседен
обект, придобиват правно значение след като бъдат одобрени от
техническите органи на общината. Когато се продава обект, който е
преустроен без да са спазени изискванията на чл.202 ЗУТ, е възможно
страните да се договорят да се прехвърли обекта в старите му/преди
преустройството/ граници, възможно е да се продаде обектът и в неговата
намалена квадратура като се съобразят фактическите му граници. Каква е
действителната воля на страните трябва да се установи чрез тълкуване на
договора въз основа на описанието на обекта – квадратура, граници и др.
29
Вещноправните последици на договор, с който се прехвърля реална част от
самостоятелен обект, настъпват едва с одобряването на инвестиционния
проект по чл.202 ЗУТ, защото фактическото обособяване не се признава от
закона като правнорелевантно. От това тълкуване следва, че реално
обособени части от самостоятелен обект не могат да бъдат предмет на
придобивна давност, защото териториално-устройствения закон
предвижда специални правила за разделяне на съществуващи обекти или за
тяхното преустройство като предвижда, че то може да стане единствено
с административен акт на общинските технически органи. След като се
забранява да се придобиват чрез прехвърлителни сделки реални части от
самостоятелни обекти, за които не е одобрен инвестиционен проект, то и
придобИ.ето по давност на такива обекти също следва да се счита за
забранено, за да не се създава двойствен режим за обособяване на
самостоятелни обекти в зависимост от придобивния способ – оригинерен
или деривативен.”. В същия смисъл са: Решение № 30/07.02.2012 г. по гр.д.№
401/2011 г., ГК, І г.о. на ВКС, Решение № 2 от 12.03.2020 г. по гр.д. № 619/2019
г., ГК, І г.о. на ВКС, Определение № 3183 от 21.06.2024 г. по гр. д. №
4309/2023 г., 2-ро г.о. но ВКС, Определение № 4154 от 18.12.2023 г. по гр. д. №
1142/2023 г., 2-ро г.о. на ВКС, Определение № 480 от 13.10.2017 г. по гр. д. №
1150/2017 г. 1-во г.о. на ВКС и др.
Нормативната забрана за обособяването на реална част от недвижим
имот в самостоятелен обект на собственост обаче не води автоматично до
отричане на правните последици от упражняването на фактическа власт с
намерение за своене през законоустановения давностен срок. В посочените
случаи владението не остава без гарантираната от закона правна защита.
Правната теория, както и трайната съдебна практика на Върховния съд и на
Върховния касационен съд приема за допустимо придобИ.ето на идеална част
от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част, в случай че
обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на
собственост. Това е фигурата на т.нар. правна конверсия, по силата на която
при доказване на фактическия състав на придобивната давност правото на
собственост се признава, респ. придобива в обем на съотношението между
площта на реално владяната част от имота и площта на целия имот. Правната
конверсия е застъпена в Решение № 672 от 03.04.1976 г. по гр. д. № 329/76 г. на
ВС, I г.о., Решение № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г. на ВС, I г.о.;
30
Решение № 532 от 25.05.2011 г. на ВКС, I г.о. по гр.дело 532 /2010 г., Решение
№ 3 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 759/2019 г., ГК, І г.о. на ВКС, Решение № 599 от
26.07.2010 г. по гр. д. № 766/2009 г. на І г.о., Решение № 532 от 25.05.2011 г. по
гр. д. № 532/2010 на І г.о., Решение № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/1992
г. на ВС, І г.о., Решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 532/2010 на І г.о. и
др.
Предвид изложеното съдът намира, че в резултат на упражняваното от
ищцата давностно владение върху описания в Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на 11.04.2008 г. обект същата е
придобила правото на собственост върху идеална част от целия самостоятелен
обект в сграда с идентификатор .... Според вещото лице П. В. площта на този
обект е 47.34 кв.м., което отнесено към площта на целия самостоятелен обект
в сграда представлява 47.34/96 ид.ч., или 49.31%. Исковата претенция по
евентуалния иск обаче е за съдебно установяване на собствеността и
предаване на владението върху 45,24/96 ид.ч. и съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес произнасянето на съда е ограничено до този
размер.
Следователно анализът на събраните по делото доказателства налага
извода, че е установено наличието на първата предпоставка за уважаване на
ревандикационния иск – ищцата да е собственик на вещта, предмет на иска, а
именно 45,24/96 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ....
От Протокол за въвод от 06.06.2022 г. по изп.д.№ 560/2019 г. по описа на
ЧСИ Р.С. е видно, че ответникът владее целия самостоятелен обект в сграда с
идентификатор .... Ето защо следва да се приеме, че е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска за собственост по чл.108 от ЗС –
ответникът да упражнява фактическа власт върху вещта, предмет на
ревандикацията.
В хода на производството не са представени доказателства за наличието
на ограничено вещно право или облигационно правоотношение, по силата на
което ответникът да владее спорния обект на правно основание. Ответникът
извежда пасивната си легитимация от публична продан, извършена по изп.
дело № 560/2019 г. по описа на ЧСИ Р.С.. Публичната продан на недвижим
имот е деривативен придобивен способ и купувачът придобива само онези
31
права, които собственикът на имота притежава, доколкото в тези хипотеза
законодателят не е предвидил изключение от принципа Nemo plus iuris ad
alium transferre potest quam ipse habet. Тъй като към момента на влизане в сила
на Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.11.2021 г. по изп. дело
№ 560/2019 г. по описа на ЧСИ Р.С. праводателят на ответника СД „АУДИО-
ВИДЕО-Т. И СИЕ“, гр.К. (длъжник по изпълнителното дело) не е бил
собственик на 45,24/96 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
..., ответникът М. Кючюуков не би могъл да придобие правото на собственост
на посочените идеални части. Предвид това съдът счита, че ответникът владее
45,24/96 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... без правно
основание, което означава, че е налице и третата предпоставка за уважаване на
иска за собственост.
По тези съображения съдът на намира, че предявеният от Т. И. Т. против
М. М. Кюючуков главен иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на обособена част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ... по КККР на гр.
К., общ. К., обл. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на
изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 96.00 кв.м., която
обособена част представлява кафе-сладкарница с приблизителна площ от
42,60 кв.м., ситуирана в западната част на обекта от страната на ул. „...“, при
граници: от север - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., от запад
и от юг - поземлен имот с идентификатор ... и от изток - цех за производство
на закуски, която се ползва заедно с тоалетна с размер 2,64 кв.м., която се
намира в югоизточния край на фасадата на заснетия в КК самостоятелен
обект, при граници: от север и запад - цех за производство на закуски, от юг и
от изток - поземлен имот с идентификатор ..., и за осъждане на ответника да
предаде на ищцата владението на гореописаната обособена част, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането
му съдът дължи произнасяне по евентуалния ревандикационен иск по чл.108
ЗС. Изложените по-горе съображения, обуславят извода, че предявеният от Т.
И. Т. против М. М. К. евентуален иск по чл.108 ЗС за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 45,24/96
идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ...
по КККР на гр. К., одобрени със Заповед №РД- 18-66/18.10.2006 г. на
32
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: гр. К., ул. „...“ - обект
-„Магазин за закуски“, който се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
....2, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска дейност, брой
нива на обекта: едно, с площ: 96 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху обекта, ниво: едно, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ..., под обекта - няма, над
обекта - няма, със стар идентификатор: ... и за осъждане на ответника да
предаде на ищцата владението на гореописаните идеални части е основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част
от исковете в размер на 1921,32 лв., представляващи държавни такси,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да
заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 2700,09 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Т. от гр. К., ул. „...“ ..., ЕГН **********
против М. М. К. от гр. К., ..., ЕГН ********** иск по чл.108 ЗС за признаване
за установено по отношение на М. М. К. от гр. К., ..., ЕГН **********, че Т. И.
Т. от гр. К., ул. „...“ ..., ЕГН ********** е собственик на обособена част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ... по КККР на гр.
К., общ. К., обл. К., одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на
изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 96.00 кв.м., която
обособена част представлява кафе-сладкарница с приблизителна площ от
42,60 кв.м., ситуирана в западната част на обекта от страната на ул. „...“, при
граници: от север - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., от запад
и от юг - поземлен имот с идентификатор ... и от изток - цех за производство
на закуски, която се ползва заедно с тоалетна с размер 2,64 кв.м., която се
33
намира в югоизточния край на фасадата на заснетия в КК самостоятелен
обект, при граници: от север и запад - цех за производство на закуски, от юг и
от изток - поземлен имот с идентификатор ..., и за осъждане на М. М. К. от гр.
К., ..., ЕГН ********** да предаде на Т. И. Т. от гр. К., ул. „...“ ..., ЕГН
********** владението на гореописаната обособена част, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. К. от гр. К., ...,
ЕГН **********, че Т. И. Т. от гр. К., ул. „...“ ..., ЕГН ********** е собственик
на 45,24/96 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ... по КККР на гр. К., одобрени със Заповед №РД-18-
66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: гр. К.,
ул. „...“ - обект -„Магазин за закуски“, който се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор ....2, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска
дейност, брой нива на обекта: едно, с площ: 96 кв.м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху обекта,
ниво: едно, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ..., под обекта
- няма, над обекта - няма, със стар идентификатор: ..., и ОСЪЖДА М. М. К. от
гр. К., ..., ЕГН ********** да предаде на Т. И. Т. от гр. К., ул. „...“ ..., ЕГН
********** владението на гореописаните идеални части.
ОСЪЖДА М. М. К. от гр. К., ..., ЕГН ********** да заплати на Т. И. Т.
от гр. К., ул. „...“ ..., ЕГН ********** сумата 1921,32 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. И. Т. от гр. К., ул. „...“ ..., ЕГН ********** да заплати на М.
М. К. от гр. К., ..., ЕГН ********** сумата 2700,09 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
34