№ 613
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110203662 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Р. И. Ч., с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 24-0819-002812/05.09.2024г. на Началника на Група при Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, както
и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец
за нарушение на чл.123, ал.1,т. 1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи,
че възприета фактическа обстановка е на практика неизложена, като никъде не ставало ясно
въз основа на какви доказателства е била възприета същата. Излагат на свой ред, че
действително установената фактическа обстановка не съответства на тази описана в НП,
като непосредствено след настъпване на произшествието е бил установен контакт между нея
и един от другите двама участници в произшествието, подари което и се пледира за отмяна и
за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като в писмени
бележки моли за потвърждаване на издаденото НП и пледира за присъждане и на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.08.2024г. около 19.25 часа в гр. Варна, в ж.к. Младост на паркинга на бл.106 до
1
вх.9 жалбоподателката Р. Ч., управлявала лек автомобил „БМВ Х 6“ с ДК № В 9989 ТР, като
при движение на заден ход без да се убеди, че пътят назад е свободен ударила паркираният
зад нейния автомобил мотоциклет „Кавазаки Нинджа“ с ДК № В 4467В, който вследствие на
удара пада и на свой ред удря паркирания успоредно до него лек автомобил „БМВ 320“ с ДК
№ В5872 ВВ в резултат на което по двете МПС настъпват имуществени вреди, след което
водачът на лек автомобил „БМВ Х 6“ продължава движението на автомобила си с цел да
паркира същия.
Св. М. И. – собственик на мотоциклета получила незабавно телефонно обаждане от
съседка, която описала претърпените от мотоциклета й щети, както и лицето, което ги е
причинило, което И. оприличила на своята съседка Ч., след което незабавно слязла за да
огледа мотоциклета си.
През това време, след около минута – две пред входа пристигнала и жалбоподателката
Ч., която се прибирала с бърза стъпка. Запитана за случилото се Ч. хвърлила документ за
самоличност и казала да пишат двустранен протокол, след което се прибрала в дома си.
Св. И. изчакала собственика на другото ударено МПС, след което двамата
сигнализирали за случилото се на полицията и на местопроизшествието бил изпратен св. С.,
който обслужил същото и съставил АУАН на Ч. за допуснати общо две нарушения, като
впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление, с което на Ч. били наложени административни наказания „глоба“ в общ
размер на сумата от 120 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно
показанията на актосъставителя А. С., както и на св. И. и Й. А., които бяха достатъчно
категорични досежно установената и от писмените докателства по делото фактическа
обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателно постановление № 24-0819-002812/05.09.2024г. на Началника група на
Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен
със заповед на Министъра на вътрешните работи, надлежно представена по преписката и
посочена в самото наказателно постановление.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с
издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
2
извършване, както и на съставомерните обстоятелства при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -наказващия
орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото постановление.
По пункт първи, с който е било наложено административно наказание „глоба" в размер
на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателката Р. Ч. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната й отговорност.
В подкрепа на горния извод са показанията на актосъставителя С. и на св. И. и А.,
които съдът изцяло кредитира, като на практика фактът на съприкосновението между двата
автомобила не се оспорва от жалбоподателката и от нейния процесуален представител.
Съгласно чл. 4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП -
приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са описани
материални щети по засегнатите мотоциклет и лек автомобил. Описаните щети са възприети
лично от актосъставителя, като последният е изготвил и протокол.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двете ППС-та има
настъпило съприкосновение, в резултат на което мотоциклетът пада и удря паркирания до
него лек автомобил, като и на двете ППС са причинени имуществени щети.
Съприкосновението на автомобила с мотоциклета, въпреки твърденията за противното,
заявени във въззивната жалба, очевидно е било възприето и от самата въззивница, която в
непосредствена близост до инцидента сама е предоставила документ за самоличност,
дезинтересирайки се по всякакъв начин от случващото се впоследствие.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното лице е
осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди.
По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като в НП е
посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП.
Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е
квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП.
3
Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е
квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата
санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 20 лв..
По пункт втори от НП, с който е било наложено административно наказание „глоба" в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 водачът на ППС, който е
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е
всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му".
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети". Предвид наличието на повреда и у двата автомобила, съдът намира, че
жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди.
След произшествието въззивницата е напуснала местопроизществието, като не е
предприела никакви други действия и нещо повече не е спряла, за да установи дали има и
какъв е характера на причинените последици, като съдът не може да възприеме доводите за
неусетено съприкосновение, тъй като самата жалбоподателка не е отрекла да има такова и
дори е хвърлила на св. И. свой документ с идеята да бъде съставен двустранен протокол,
който обаче тя не е останала на място, за да подпише, като по този начин и да удостовери
своята воля във връзка със случилите се събития.
Като не е извършила никакви действия по спиране и установяване на последиците,
жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и
правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност по пункт 2 от
обжалваното наказателно постановление, като правилно тя е била определена в минимален
размер за всяко от предвидените наказания.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава.
Конкретните нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателката, са
свързани с причиняване на материални щети в транспорта, свързани са със създаване на
реална опасност за другите участници в движението и осъществяването им всякога
застрашава обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира.
Тяхното нарушаване засяга безопасността на движението по пътищата и повишава
4
рискът от пътно-транспортни произшествия, като съдът намира, че извършените нарушения
се характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност. Обстоятелството
дали водачът е бързал или е подходил с невнимание към маневрата поради определени
обстоятелства не са от категория да омаловажат сериозността на извършеното, още повече,
че се касае за водач със значителен опит.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди и в тази
част, като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на наказващия орган е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да
бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на юрисконсулт по поддържане на обвинителната теза на АНО.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 80лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-002812/05.09.2024г. на
Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на Р. И. Ч. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение
на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1,т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. И. Ч., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6