Решение по дело №566/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р. А. М., от [населено място] против заповед № 675 от 01.08.024 година на кмета на община Р.. Със заповедта е разпоредено на Р. А. М. да премахне незаконно изграден строеж представляващ „Селскостопански сгради-2 броя“, находящи се в [ПИ] по КККР на [населено място], УПИ **, кв. ** по РП на [населено място].

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и се иска да се отмени. Сочи, че са допуснати съществени нарушения при издаване на заповедта, като разпоредените за премахване обекти не са надлежно индивидуализирани и не са налице фактически основания, които да сочат за тяхната незаконност. С оглед на това заповедта е незаконосъобразна и се иска да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С молби от 18.12.2024 година и от 20.03.2025 година, депозирани по делото жалбоподателят поддържа жалбата и иска заповедта да се отмени като незаконоснъобразна и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата- Кметът на Община Р., чрез пълномощника си адв. П. Д., от АК-С.** оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд-Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод постъпили в О. Р. писмо вх. №Р-897-22-00-619 от 01.11.2022 година, с които РДНСК-П. препраща жалба вх. №Р-897-22-01-890 от 25.10.2022 година от живущи на [улица],1** за извършване на проверка.

По повод писмото на РДНСК-П., служители при община Р. са извършили проверка на строеж/обект, находящ се в УПИ **, кв. ** по РП на [населено място]. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 1-ВЕ от 09.12.2022 година. От съдържанието на констативния протокола се установява, че в УПИ **, кв. ** по РП на [населено място] са изградени: Масивна жилищна сграда и две сгради от допълващо застрояване, описани като: Склад, от паянтова конструкция, със застроена площ от 10.15 кв. м., който е деклариран с година на построяване 1957 година и Стопанска постройка, изградена по границата на поземления имот в дъното на парцела с площ от 19,4 кв.м., за изграждането на която е представена декларация от 05.08.1972 година за изразено взаимно съгласие за строителство по регулационната граница. Изрично е вписано, че няма незаконно извършено строителство по отношение на сградите в имота. В този протокол е направено предписание за премахване на метален комин, служещ за отвеждане на газовете от отопление на твърдо гориво. При проверката е присъствал Р. М., на когото е връчен протокола.

На 17.04.2024 година е извършена проверка от служители при община Р. в УПИ **, кв. ** по РП на [населено място], които са установили, че металния комин е премахнат. Съставен е констативен протокол № 1469-2/ЕС от 07.04.2024 година.

Междувременно на 03.01.2023 година постъпва възражение, от живущи на [улица]в което се твърди, че по тяхна жалба с вх. №Р-897-22-01-890 от 25.10.2022 година не са предприети никакви действия.

Въз основа на това, в община Р. са постъпили с вх. № АБ-48-00-3 от 04.01.2023 година, с вх. № АБ-48-00-300 от 28.02.2023 година, с вх. № АБ-48-00-1469 от 03.04.2023 година писма от РДНСК-Перник. С тях се изисква да се отговори на четири въпроса, касаещи градоустройствения статут на описаните в констативния протокол строежи и да се представят данни какви действия са предприети към металния комин.

С писмо изх. № АО-48-00-1469/6 от 24.04.2024 година началника на РДНСК е уведомен от Кмета на община Р. за извършените действия.

С поредица писма постъпили в община Р., РДНСК-П. изисква и указва да се проведе процедура по чл. 225 от ЗУТ.

На 22.07.2024 година е извършена проверка от служители при община Р. в УПИ І**кв. ** по РП на [населено място]. Изготвен е констативен акт № 3 от 22.07.2024 г.. В него е посочено, че е извършена проверка на стопански сгради-допълващо застрояване в [ПИ] по КККР на [населено място]. Установен е склад от паянтова конструкцияя със застроена площ от 10.15 кв. м., който съгласно скица-извадка от кадастралната карта на [населено място] е с [идентификатор], с обозначение на предназначението и като жилищна – еднофамилна със ЗП от 18 кв.м.. Тази постройка е описана в нотариален акт като навес с оградни стени със ЗП от 20 кв. м. Установена е и селскостопанска постройка със ЗП от 19.40 кв.м., построена на границата с УПИ **, кв. ** по регулационния план на [населено място]. Постройката е с [идентификатор], с обозначение на предназначението й като селскостопанска сграда със ЗП от 10.00 кв.м., като постройката е описана в нотариален акт, като стопанска сграда със ЗП от 20 кв.м.. В този протокол липсва описание на изграденото, както и липсва онагледено извършено строителство. В протокола има изричен запис, че постройките с идентификатори ** и **.4 са описани в Констативен акт № 1-ВЕ от 09.12.2022 година. За изградените строежи е посочено, че има издадено разрешение за строеж № 6 от 07.08.1980 година. Прието е, че за постройката с [идентификатор] няма издадено строително разрешение, а за постройка ** няма одобрен проект. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Протоколът е изготвен в присъствието на Р. М.. В указания срок не са постъпили възражения.

Въз основа на извършените проверки и съставен констативен акт № 3 от 22.07.2024 г., Кмета на община Р.** издава заповед № 675 от 01.08.2024 година, с която разпорежда премахване на строеж: „Селскостопански сгради-2 броя“, находящи се в [ПИ] по КККР на [населено място], УПИ **, кв. ** по РП на [населено място].

Законосъобразността на тази заповед е предмет на контрол в настоящото производство.

В хода на настоящето съдебно се допусна изслушване на съдебно-техническа експертиза. Заключението по извършена съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р. М. е прието и не е оспорено от страните. Същата като обективно и компетентно изготвена и относима към изясняване предмета на спора се цени. Въз основа на заключението на експерта се приема, че процесните постройки като вид застрояване представляват допълващо застрояване. Процесните сгради фигурират и са нанесени и в отменения план на [населено място] от 1961 година и в кадастралния план на града действал до влизането в сила на кадастралната карта на [населено място]. Съответно в КККР е налице нанасяне на обекти с идентификатори ** и **. Налице е допуснато свързано застрояване, което строителство е реализирано както в имота на жалбоподателя така и в съседния УПИ **, кв. ** по регулационния план на [населено място]. Свързаното застрояване касае [идентификатор], като за изграденото е налице строително разрешение № № 6 от 07.08.1980 година, както и декларация от 05.08.1972 година. Изградената постройка е с площ от 20.00 кв. м., така както е посочена и [нотариален акт], том **, рег. №**, дело № ** от 2012 година. По отношение на сграда с [идентификатор] се приема, че е изградена от кирпичени тухли и с пянтова конструкция. Застроената й площ е 12 кв. м. и служи като склад за инвентар.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от кмета на община Радомир на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, според която норма - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Осъществените строежи са V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “в” от ЗУТ. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

В заповедта са обективирани изискуеми за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при издаване на обжалваната заповед формално е спазена установената форма. Заповедта обаче е немотивирана и няма посочено годно правно основание, което да сочи към конкретна хипотеза на строеж, който да подлежи на премахване. В този си вид същата няма реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Това е достатъчно основание заповедта да се отмени в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не са налице нарушения на административно призводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. Видно от материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника след оглед на процесния строеж на място и е връчен на жалбоподателя. На лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал, поради което не е нарушено правото му на защита. Констативния акт е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, обвързва съда с материална доказателствена сила. При това положение се приема, че не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, настоящия съдебен състав за да се произнесе прие следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената, като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

В случая процесният строеж е квалифициран от издателя на заповедта като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на ал. 2 от ЗУТ има шест предложения, като всяко едно от тях разписва отделна предпоставка за незаконност на строежа.

Настоящият състав застъпва становище, че е недопустимо да замества органа, квалифицирайки стоежа като незаконен в конкретна хипотеза. Въпреки това и съобразявайки се със съдебна практика, обективирана в Решение № 10860 от 9.11.2023 г. на ВАС по АД № 5457/2023 г., Решение № 13012 от 2.12.2024 г. на ВАС по АД № 7705/2024 г. и изхождайки от изричния запис в заповедта, че за строежа няма съгласуван и одобрен технически/работен проект/инвестиционен проект и няма издадено разрешение за строеж се приема, че волята на издателя е, че строежът е незаконен в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Оспорваната заповед и представеният с административната преписка констативен акт № 3 от 22.07.2024 година, препращащ към констативен протокол № 1-ВЕ от 09.12.2022 година обаче не дават достатъчна възможност да се конкретизира подлежащото на премахване строителство. В констативните актове, проверяващите сочат номерата на обектите по кадастралната карта. От констативните актове би могло да се приеме, че става въпрос за два отделни обекта – склад и стопанска постройка, изградени без разрешения за строеж. В констативните протоколи липсва отразяване на характеристиките на обектите, липса дължина, ширина и височина на строежите; липсва отстояние към регулационните граници, не са посочени използваните строителни материали, нито е налице онагледяване на извършеното строителство. Съответно и в обжалваната заповед няма никакви аргументи в тази връзка. Видно от заповедта е, че строежът представлява: две отделни стопански постройки, ситуирани в задната част на имота, като паянтовата постройка е със застроена площ от 10,15 кв.м. и е залепена на жилищната сграда, а стопанската постройка с тоалетна е изградена на имотната граница с УПИ І**, кв. ** по РП на [населено място]. Сградите са завършени 1980 година. Видно от това описание е, че издателят на заповедта по никакъв начин не обвързва постройките и не ги индивидуализира, а се задоволява да посочи, че следва да се премахнат „Селскостопанси сгради – 2 броя“ изградени в ПИ с № ** по КККР на [населено място]. Следователно липсата на установявания за вида и техническите характеристики на обектите, липсата на параметри, липсата на онагледяване на извършеното строителство не позволява определяне на действителното им положение и не позволява достатъчното им индивидуализиране.

Заповедта е издадена и без да се изяснят всички факти и обстоятелства по делото по смисъла на чл. 35 от АПК. Това е така, защото още пред проверяващите е депозирано разрешение за строеж № 6 от 07.08.1980 година, както и декларация за съгласие за изграждане на строеж на регулационната линия. Тези документи, събрани в хода на административното производство не са обсъдени и не са взети предвид. От експертното заключение се приема, че в УПИ **, кв. ** има изградени две сгради представляващи допълващо застрояване. Разрешение за строеж № 6 от 07.08.1980 година и декларация за съгласие за изграждане на строеж на регулационната линия са относими към сграда обект **, посочена в констативния акт. Въз основа на даденото съгласие е допуснато свързано застрояване, което е реализирано в двата съседни имота на самата граница и по силата на разрешението за строеж е реализиран строеж, представляващ стопанска постройка и клозет. Дефиницията на понятието "строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота. Безспорно в случая, разпоредения за премахване обект попада в определението на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и се отнася към строеж от пета категория по см. на чл. 137, ал.1, т. 5 от ЗУТ. За строежа са налице строителни книжа - разрешение за строеж. От събраните в хода на административното производство материали, приобщени като доказателства по делото и такива ангажирани в съдебно производство се установява, че за постройката е налице издадено разрешение за строеж. Поради което се следва, че по отношение на нея не е налице основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно, че строежа е изграден без строителни книжа. Поради това не е налице незаконност на строежа поради липсата им, както е прието в обстоятелствената част на обжалваната заповед. Изграденото на регулационната линия е и допустимо по силата на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 42 от ЗУТ. Поради това разпореденото със заповедта премахване не се основава на обстоятелства, признати от правната норма като квалифициращи строежът или част от него като незаконен. Същият не е незаконен поради липса на строителни книжа, респ. не е незаконен като изграден в несъответствие с действащия подробен устройствен план доколкото се сочи, че е изграден на регулационната линия. Разрешението за строеж изключва несъответствие с подробния устройствен план. В оспорената заповед не се съдържат нито фактически, нито правни съображения за наличието на хипотези по чл. 225, ал. 2, от т. 3 до т. 6 ЗУТ, поради което заповедта в частта относно стопанска постройка с тоалетна със застроена площ от 19.40 кв.м. /респ. обект - **/ е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. В този смисъл в условията на чл. 146, т. 4 от АПК същата ще се отмени.

За сграда, посочена като обект - **, в констативния протокол и евентуално описана бегло в заповедта като паянтова постройка със застроена площ от 10.15 кв. м. от заключението на експерта се приема, че същата фигурира още в отменения от 1961 година кадастрален план на [населено място] и в кадастралния план действал до влизането на кадастралната карта на града, както и към момента фигурира в кадастралната карта. Изграденото е допълващо застояване. Застроената й площ е от ** кв. м. и служи като склад за инвентар. За същата няма издавани строителни книжа и документи. С оглед липсата на каквито и да е установявания както от проверяващата комисия, така и от издателя на заповедта на характеристика на този обект, на липса на онагледяване на изграденото с посочване на дължина, ширина и височина на строежа и на липсата на отстояния към регулационните граници и към сградите на основното застрояване в процесното УПИ се приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта, което рефлектира и върху материалния закон. Непосочването и в рамките на коя от хипотезите по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е нареденият за премахване строеж е приет за незаконен, се отразява на правото на защита на адресата на административен акт и препятства възможността му разбере на какво основание строежът в случая е приет за незаконен. С оглед на функционалното предназначение на процесния обект – склад за инветнар и начина му на изпълнение - паянтова конструкция се следва, че е налице строеж, осъществен без разрешение за изграждането му. За разрешаването на такъв вид строеж е необходимо разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 55 от ЗТСУ, а липсата му го прави незаконен. Липсата на строителни книжа за изграждането му не е достатъчна за да се приеме, че строежът подлежи на премахване. Това е така, защото с оглед годината на изграждане - 1980 година както административния орган, така и съдът са задължени да извършат преценка за търпимост на изграденото. Принципно изграждането на такъв вид постройки доколкото същите могат да се изграждат свободно или долепени към сградите на основното застрояване е допустимо по силата на чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ. С оглед посочената година на застрояване 1980 година за този обект намира и приложение търпимостта уредена в пар. 16, пар. 127 и пар. 184 от ЗУТ. Както бе отбелязано по-горе липсата на конкретни установявания на органа, касателно местоположение и отстояния от регулационните граници представлява съществен порок на заповедта, водещ до неяснота на волята на административния орган и е основание за отмяна на неговия акт само на това основание. Следва да се посочи, че дори да не е предвидено в плана допълващо застрояване, по отношение на тази постройка, то в случая е допустимо по закон, с оглед нормата на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, както е било и допустимо и по чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, като съответно и местонахождението му е предвидено в посочените норми. Ако се приеме, че същата е долепена до страда на основното застрояване както за първи път бегло е посочено в заповедта, то по отношения на нея не важат разпоредбите за отстояние към дъното на парцела, изхождайки от чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, тъй като нормата е относима единствено към основното застрояване. Имотът по действащия план е отреден за жилищно строителство, поради което допълващо застрояване съобразно цитираните в тях предпоставки е допустимо, ако са спазени изискванията за височина и разстояние от вътрешните граници на урегулирани поземлен имот. Предвид липсата на установени параметри /височина, широчина и дължина/ и отстояния до основно застрояване и до регулационни линии и без изложени констатации в тази връзка е недопустимо този въпрос да се изследва за първи път в съдебно производство. Допуснатите формални и процесуални нарушения обосновават и противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредения за премахване строеж е от съществено значение при преценката за наличие на незаконно строителство, респ. за съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, както и за последващото й изпълнение.

С оглед изложеното се приема, че заповедта, по отношение на разпоредения за премахване обект е немотивирана, издадена при допуснато съществено процесуално нарушение и при неправилно прилагане на материалния закон. Същата в тази си част ще се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното жалбата е основателна. Заповед № 675 от 01.08.2024 година, издадена от Кмета на община Р.**, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Селскостопански сгради -2 броя“ в [ПИ] по КККР на [населено място], УПИ **, кв. ** по РП на [населено място] ще се отмени като незаконосъобразна.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателя има право на разноски.

Искането е направено своевременно. Иска се присъждане на разноски, за което не се представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължи присъждане на съдебни разноски общо в размер на 730.00 /седемстотин и тридесет лева/ лв., от които 720 лв. заплатено възнаграждение за изготвената съдебно техническа експертиза и 10 /десет лева/ лв. заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. А. М. Заповед № 675 от 01.08.2024 година, издадена от Кмета на община Р., с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Селскостопански сгради -2 броя“ в [ПИ] по КККР на [населено място], УПИ **, кв. ** по РП на [населено място].

ОСЪЖДА Община Р., със седалище [населено място], пл. „С.“ № 20 да заплати на Р. А. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], № ** съдебни разноски по делото в размер на 730.00 /седемстотин и тридесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България 14-дневен срок от съобщаването му на страните.