Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. София, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 2174 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е
по жалба на адв. А.Д., в качеството му на адвокат на „Д.С.Д.И.“ АД с изрично
пълномощно за представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4
от ЗТРРЮЛНЦ, срещу отказ № 20201030180807/02.11.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление за вписване
на прехвърляне на част от търговското предприятие на „А.М.Г.“ ЕООД в полза на „Д.С.Д.И.“
АД.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Жалбоподателят
оспорва изложените в обжалвания отказ съображения на длъжностното лице по
регистрацията, че подлежащата на прехвърляне част от предприятието на „А.М.Г.“
ЕООД не представлявала обособена част по смисъла на § 1а от ДР на ТЗ, поради
което прехвърлителната сделка се явявала такава с невъзможен предмет. Счита, че
в случая цитираната разпоредба от ДР на ТЗ е неприложима, като наред с това се
позовава на примерното изброяване в нея, като счита, че извършеното в случая
прехвърляне има годен предмет, а именно съвкупността от права, задължения и
фактически отношения, възникнали и съществуващи по повод цялата търговската
дейност на „А.М.Г.“ ЕООД, осъществявана на територията на гр. София и Столична
община, и отнасяща се до конкретно посочени в договора за прехвърляне правни и
фактически отношения, в които прехвърлителя участва. Предвид функционалната и
териториална обособеност на търговската дейност на „А.М.Г.“ ЕООД, чието
прехвърляне в полза на „Д.С.Д.И.“ АД е уговорено, и която представлява част от
общата търговска дейност на прехвърлителя, жалбоподателят намира, че
прехвърлянето е произвело действие, поради което подлежи на вписване по
партидите на двете дружества.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е
подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по
регистрация и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради
което същата е процесуална допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на
регистърното производство, образувано по заявление с вх. № 20201030180807/30.10.2020 г. на
адвокат на „Д.С.Д.И.“ АД с изрично пълномощно за представителство пред
агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, по което е постановен
обжалваният отказ, e вписване по
партидите на „А.М.Г.“ ЕООД и „Д.С.Д.И.“ АД в търговския регистър на прехвърляне
на част от търговското предприятие на „А.М.Г.“ ЕООД в полза на „Д.С.Д.И.“ АД.
В подкрепа
на заявеното искане за вписване са ангажирани протокол от заседание на общото
събрание на „А.М.Г.“ ЕООД, на което е прието решение за прехвърляне на част от
търговското предприятие на дружеството, декларация по чл. 16, ал. 2 във вр. с
чл. 15, ал. 4 ТЗ с нотариална заверка на подписите от 28.09.2020 г., подадена
от А.К.-З., в качеството й на управител на „А.М.Г.“ ЕООД, удостоверение по чл.
77, ал. 1 ДОПК, издадено от ТД на НАП – София за получено уведомление за
предстоящо подаване на заявление за прехвърляне на част от търговско
предприятие, договор от 27.07.2020 г. за прехвърляне на част от търговско
предприятие, сключен между „А.М.Г.“ ЕООД и „Д.С.Д.И.“ АД, както и допълнително
споразумение № 2 от 29.10.2020 г. към договор от 27.07.2020 г. за прехвърляне
на част от търговско предприятие.
Във връзка с
описаното заявление е постановен Отказ № 20201030180807/02.11.2020 г. на АВ-ТР,
като същият е мотивиран със становището, че подлежащата на прехвърляне по
силата на сключения между страните договор част от търговското предприятие на „А.М.Г.“
ЕООД не отговаря на изискванията за обособеност, доколкото не представлява
„обособена част“ по смисъла на § 1а от ДР на ТЗ.
Съгласно
чл.15, ал. 1 ТЗ търговското предприятието като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено
с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, извършена едновременно. За да бъде валидно сключен договорът за
прехвърляне на търговско предприятие между отчуждителя и приобретателя трябва
да бъде постигнато съгласие относно съществените елементи на конкретния договор
/продажба, дарение, замяна и др., както и относно неговия предмет/търговското
предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, при
спазването на предвидената в чл.15, ал. 1 от ТЗ форма за действителност –
писмена с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, извършена едновременно. Съгласно чл. 16, ал.1 ТЗ договорът
подлежи на вписване в търговския регистър, което има единствено оповестително
действие, без да представлява елемент от фактическия състав на прехвърлителната
сделка.
Предмет на
прехвърлителната сделка по чл. 15, ал. 1 ТЗ може да бъде както цялото
предприятие на търговеца, представляващо съвкупността от всички съществуващи
към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, в които
той участва по повод на осъществяваната от него търговска дейност, така и само
част от търговско предприятие, който извод следва по аргумент от чл. 15, ал. 2 ТЗ, където за прехвърлянето на цялото предприятие на търговско дружество като
допълнително изискване е въведено приемането на решение по чл. 262п ТЗ от
общото събрание на дружеството-отчуждител. В случай на прехвърляне само на част
от дадено търговското предприятие същата следва да бъде обособена счетоводно
или по друг начин, осигуряващ пълна индивидуализация на предмета на
прехвърлителната сделка, т. е. на правата, задълженията и фактическите
отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от правната сфера на
отчуждителя в тази на приобретателя.
Нормата на
чл. § 1а от ДР на ТЗ, където за целите на Търговския
закон понятието „обособена част“ е дефинирано като организационна
структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин,
ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни), не намира пряко
приложение по отношение на особеностите на обекта на сделките с предмет
прехвърляне на търговско предприятие, чиято обща правна уредба се съдържа в чл.
15 и сл. от ТЗ, защото това понятие изобщо не е употребено в посочените
разпоредби. От анализа на разпоредбите на чл. 700, ал. 2 и 4, чл. 706а, чл. 718
и чл. 792 ТЗ, където законодателят си е послужил понятието „обособена част“, се
установява, че законовата му дефиниция е дадена за целите на производството по
несъстоятелност и в частност при уреждане възможността за прехвърляне на
обособена част от предприятието на търговеца в процедурата по оздравяване на
предприятието му или в рамките на отделен изпълнителен способ в процедурата по
осребряване на неговото имущество след обявяването му несъстоятелност, като
целта на нарочната законова дефиниция е да ограничи възможността за
разпореждане с произволно групирани елементи от имуществото на предприятието в
хипотезата на открито производство по несъстоятелност, които не представляват
обособена стопанска структура и поради това са негодни за ефективно
осъществяване на търговска дейност. При все това, изискване за структурна и
функционална обособеност е налице и по отношение на онези права, задължения и
фактически отношения, които се прехвърлят със сделка по чл. 15, ал. 1 ТЗ. Това
изискване е продиктувано от същността на търговското предприятие като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в които се състои
дейността на търговеца, функционираща като отделна икономическа единица.
Произволно групирани права и задължения от имуществото на търговеца, съответно
фактически отношения в които същият се намира по повод на осъществяваната от
него търговска дейност, без същите да се намират в понятна структурна и функционална
връзка, не представляват годна за прехвърляне част от предприятието на
търговеца, а единствено отделни негови елементи. Такива права
и задължения могат да бъдат прехвърлени от търговеца в полза на трето лице на
общо основание, като това може да стане единствено чрез общите способи за това
в зависимост от характера на съответните имуществени права и задължения. Освен
това подлежащата на прехвърляне част от предприятието на търговеца следва да
бъде индивидуализирана по начин, който изключва всякакво съмнение относно
съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ,
като спазването на това изискване е предпоставка за валидността на
прехвърлителната сделка, съответно за пораждане на правните ѝ последици.
След
изясняване на горните постановки, съдът констатира, че в чл. 1 от представения
към заявлението договор от 27.07.2020 г., сключен между „А.М.Г.“ ЕООД и „Д.С.Д.И.“
АД, е посочено, че със същия се прехвърля обособена част от търговското
предприятие на „А.М.Г.“ ЕООД, представляваща съвкупността от права, задължения
и фактически отношения, възникнали и съществуващи при и по повод търговската
дейност на дружеството във връзка с шест изрично посочени договора за наем, по
които същото е страна, пет разрешения за поставяне на рекламни елементи на
конкретни локации в гр. София. Впоследствие към договора от 27.07.2020 г. е
сключено допълнително споразумение № 2 от 29.10.2020 г., в което е направено
уточнението, че подлежащата на прехвърляне обособена част от предприятието на „А.М.Г.“
ЕООД, обхваща всички права, задължения и фактически отношения, възникнали и
съществуващи при и по повод дейността на дружеството на регионален принцип на
територията на гр. София, описана подробно в извлечение от аналитична ведомост
по балансова сметка 602 и обхващаща изчерпателно всички договори по позиция 10
„Наем терен София“ с разрешения за поставяне на рекламни елементи в гр. София.
От изложеното е видно, че коментираният договор и допълнението към него
съдържат изчерпателно посочване на всички права, задължения и фактически
отношения, включени в подлежащата на прехвърляне обособена част от търговското
предприятие на отчуждителя, като същата е индивидуализирана в пълна степен и по
начин, който не оставя място за съмнение относно включените в нея елементи.
Тази съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в които
отчуждителят участва по повод на осъществяваната от него рекламна дейност на
територията на гр. София, организирана като самостоятелна стопанска структура
във връзка с изчерпателно посочените в договора облигационни и административни
отношения, разкрива необходимата за извършване на прехвърлянето структурна и
функционална обособеност, като наред с това същата е и счетоводно обособена,
видно от приложенията към договора за прехвърляне от 27.07.2020 г. и
впоследствие сключеното между страните допълнение към него от 29.10.2020 г.
По изложените
съображения съдът приема, че между „А.М.Г.“ ЕООД и „Д.С.Д.И.“ АД, в надлежната
за това писмена форма с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, извършена едновременно, е сключен договор за прехвърляне на
обособена част от търговското предприятие на „А.М.Г.“ ЕООД, който отговаря на
обуславящите неговата валидност законови изисквания, поради което същият е
произвел предвидените в него правни последици. При все, че доколкото в случая
предмет на прехвърляне е част, а не цялото предприятие, такова не е необходимо,
от едноличният собственик на капитала на „А.М.Г.“ ЕООД е прието решение за
прехвърлянето на съответната част от търговското предприятие на дружеството,
като същата съвпада изцяло с предмета на сключения впоследствие договор от
27.07.2020 г. за прехвърляне на част от търговско предприятие и допълнителното
споразумение към него от 29.10.2020 г. От приложените към заявлението документи
се установява спазването и на останалите изисквания, относими към регистърното
производство, а именно представена е декларация по чл. по чл. 16, ал. 2 във вр.
с чл. 15, ал. 4 ТЗ с нотариална заверка на подписите от 28.09.2020 г., подадена
от А.К.-З., в качеството ѝ на управител на „А.М.Г.“ ЕООД, както и
удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК, издадено от ТД на НАП – София за получено
уведомление за предстоящо подаване на заявление за прехвърляне на част от
търговско предприятие. Реализацията на упоменатите действия покрива изцяло
кръга от необходимите предпоставки за да бъде постановено вписване на заявените
обстоятелства относно прехвърлянето на част от търговското предприятие на „А.М.Г.“
ЕООД.
Постановеният
отказ № 20201030180807/02.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията за вписване на прехвърлянето на частта на търговското
предприятие на „А.М.Г.“ ЕООД в полза на „Д.С.Д.И.“ АД е неправилен и като такъв
следва да бъде отменен, съответно по партидите на „Д.С.Д.И.“ АД и „А.М.Г.“ ЕООД
в търговския регистър трябва да бъдат отразени съответните промени, настъпили в
резултат на предприетото прехвърляне.
Воден от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ № 20201030180807/02.11.2020 г.
на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски
регистър, постановен по заявление с вх. № 20201030180807/30.10.2020 г. подадено
от „Д.С.Д.И.“ АД.
УКАЗВА на длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър да впише по
партидите на „Д.С.Д.И.“ АД и „А.М.Г.“ ЕООД водени в ТРРЮЛНЦ обстоятелствата по заявление с вх. №
20201030180807/30.10.2020 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията за изпълнение на
дадените указания.
СЪДИЯ :