Решение по дело №8678/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3447
Дата: 16 септември 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110208678
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3447
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря В. Д.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110208678 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ИВ. М. М. от ............., с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирано техническо
средство или система на СДВР Серия Г № 0033445, с който е било
констатирано, че на 15.05.2021г., в 17:06ч., в Е - 79 с посока от ул.,,
Войнишко въстание" към бул.,,Цар Борис 3", като физическо лице собственик
на МПС лек автомобил Ф. К. с рег.№ ...................., регистрирано в Република
България и не е спряно от движение, не е сключил ЗЗ, като деянието било
установено с автоматизирано техническо средство № SD2D0010 заради което
му било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за
административно нарушение по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал санкционирания
собственик, който го обжалва с аргумента, че в хода на административното
производство са били допуснати съществени и неотстраними процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита и в частност узнаването на
всички обективни признаци на извършеното нарушение и наличие на изтекъл
1
давностен срок. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Предстанвлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна
подкрепа. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган СДВР, редовно призована, се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу заплатеното адвокатско
възнаграждение на защитника на жалбоподателя като прекомерно.
При извършена служебна проверка по допустимостта на обжалването на
електронния фиш съдът констатира следното:
Жалбата е депозирана в срок и от легитимирана да обжалва страна,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като взе предвид становищата на процесуалните събраните
по делото доказателства, становищата страните и закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 15.05.2021г., в 17:06ч., в Е - 79 с посока от ул.,, Войнишко въстание"
към бул.,,Цар Борис 3", като физическо лице собственик на МПС лек
автомобил Ф. К. с рег.№ ..................., регистрирано в Република България и не
е спряно от движение, жалбоподателят И.М. не бил сключил ЗЗ, като
деянието било установено с автоматизирано техническо средство №
SD2D0010 заради което му било наложено административно наказание глоба
в размер на 250 лева за административно нарушение по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и се
потвърждава по категоричен начин от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
2
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ препраща към реда за издаване на
електронни фишове, регламентиран в Закона за движение по пътищата. В
чл.189, ал.4 от ЗДвП са въведени задължителни реквизити, които в случая не
са налице и обжалваният административен акт не отговаря на изискванията на
закона.
На първо място липсва фактическата обстановка, отразена в обжалвания
електронен фиш, страда от съществени непълноти, които обуславят
неяснотата на извършеното нарушение. Липсва посочване на конкретния вид
задължителна застраховка, която жалбоподателят е следвало да сключи и
заради което свое бездействие същият е бил санкциониран. Строго
формалният административен процес не допуска препращане към правната
квалификация на деянието и същата не би могла да замести пропускът да
бъде посочено в санкциониращия акт, че не е била сключена задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите". Посочването
единствено на цифровата квалификация на нарушението не изпълнява
посочването на нормативното изискване към формата и съдържанието на
акта. (в този смисъл е и Решение № 3553/27.05.2022г. по дело № 3382/2022г.
по описа на АССГ).
На следващо място законодателят е въвел като задължителен реквизит
за реализиране на административна отговорност привеждането на заснетото с
автоматизирано техническо средство МПС в движение. Подобно действие
изобщо не е било отразено в обжалвания електронен фиш. Посочено е
единствено времето, мястото, собственикът и заснетото МПС, но не и факта,
че същото е било приведено в движение, което е обусловило и извършването
на нарушението. Обжалваният електронен фиш не отговаря на утвърдения
образец и не съдържа изискуемите в чл.189, ал.4 от ЗДвП задължителни
реквизити за реализиране на административна отговорност. Фиксирането на
датата и точния час на деянието по никакъв начин не конкретизират дали
тогава собственикът на заснетия лек автомобил е следвало да сключи ЗЗ или е
бил заснет да управлява същия без такава ЗЗ. Поради тази причина и
електронният фиш следва да бъде отменен на процесуално основание.
Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания относно смесването
3
на нарушението със санкционната норма по чл.638, ал.1 т.2 от КЗ, тъй като
видно от съдържанието на самия електронен фиш е, че същият е съставен при
наказание, определено по чл.638, ал.1 т.1 от КЗ, което съответства на
нарушението по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ и посоченото наказание. Също така не
следва да бъде споделено и оплакването за наличие на изтекъл давностен срок
по реда на чл.34 от ЗАНН, тъй като производството по издаване на
електронен фиш съставлява диференцирана процедура, за която правилата по
ЗАНН в частта, относно прекратяване на административното производство в
случай на неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставяне на акта, не важат. Това е така, тъй като в случая липсва издаването
на АУАН, от който момент да започне да тече шестмесечния срок за издаване
на наказателно постановление, поради което и не може да бъде направен
процесуален паралел с производството по издаване на електронен фиш. Още
повече, че строго формалният характер на ЗАНН изрично посочва хипотезите
на съставена на акт и наказателно постановление, но не и на електронен фиш.

Поради отмяната на електронния фиш за налагане на глоба на
процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на неговата
законосъобразност по същество.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 300.00 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение като с оглед наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и материалния интерес по делото, същото не се
явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано. Освен това
административно наказващият орган следва да заплати и по сметка на СРС
сумата от 05. 00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушения,
установени с автоматизирано техническо средство или система на СДВР
4
Серия Г № 00334445 с който, на основание чл.638, ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от КЗ
на ИВ. М. М. от ................., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева за извършено
нарушение по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на ИВ. М. М. от ......................, с ЕГН: ********** сумата от 300.00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и по сметка на
СРС сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ИВ. М. М. от ................., с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирано техническо
средство или система на СДВР Серия Г № 0033445, с който е било
констатирано, че на 15.05.2021г., в 17:06ч., в Е - 79 с посока от ул.,,
Войнишко въстание" към бул.,,Цар Борис 3", като физическо лице собственик
на МПС лек автомобил Ф. К. с рег.№ ................., регистрирано в Република
България и не е спряно от движение, не е сключил ЗЗ, като деянието било
установено с автоматизирано техническо средство № SD2D0010 заради което
му било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за
административно нарушение по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал санкционирания
собственик, който го обжалва с аргумента, че в хода на административното
производство са били допуснати съществени и неотстраними процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита и в частност узнаването на
всички обективни признаци на извършеното нарушение и наличие на изтекъл
давностен срок. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна подкрепа.
Претендира разноски.
Административно – наказващият орган СДВР, редовно призована, се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу заплатеното адвокатско
възнаграждение на защитника на жалбоподателя като прекомерно.
При извършена служебна проверка по допустимостта на обжалването на
електронния фиш съдът констатира следното:
Жалбата е депозирана в срок и от легитимирана да обжалва страна,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като взе предвид становищата на процесуалните събраните
по делото доказателства, становищата страните и закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 15.05.2021г., в 17:06ч., в Е - 79 с посока от ул.,, Войнишко въстание"
към бул.,,Цар Борис 3", като физическо лице собственик на МПС лек
автомобил Ф. К. с рег.№ ...................., регистрирано в Република България и
не е спряно от движение, жалбоподателят И.М. не бил сключил ЗЗ, като
деянието било установено с автоматизирано техническо средство №
SD2D0010 заради което му било наложено административно наказание глоба
1
в размер на 250 лева за административно нарушение по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и се
потвърждава по категоричен начин от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ препраща към реда за издаване на
електронни фишове, регламентиран в Закона за движение по пътищата. В
чл.189, ал.4 от ЗДвП са въведени задължителни реквизити, които в случая не
са налице и обжалваният административен акт не отговаря на изискванията на
закона.
На първо място липсва фактическата обстановка, отразена в обжалвания
електронен фиш, страда от съществени непълноти, които обуславят
неяснотата на извършеното нарушение. Липсва посочване на конкретния вид
задължителна застраховка, която жалбоподателят е следвало да сключи и
заради което свое бездействие същият е бил санкциониран. Строго
формалният административен процес не допуска препращане към правната
квалификация на деянието и същата не би могла да замести пропускът да
бъде посочено в санкциониращия акт, че не е била сключена задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите". Посочването
единствено на цифровата квалификация на нарушението не изпълнява
посочването на нормативното изискване към формата и съдържанието на
акта. (в този смисъл е и Решение № 3553/27.05.2022г. по дело № 3382/2022г.
по описа на АССГ).
На следващо място законодателят е въвел като задължителен реквизит
за реализиране на административна отговорност привеждането на заснетото с
автоматизирано техническо средство МПС в движение. Подобно действие
изобщо не е било отразено в обжалвания електронен фиш. Посочено е
единствено времето, мястото, собственикът и заснетото МПС, но не и факта,
че същото е било приведено в движение, което е обусловило и извършването
на нарушението. Обжалваният електронен фиш не отговаря на утвърдения
образец и не съдържа изискуемите в чл.189, ал.4 от ЗДвП задължителни
реквизити за реализиране на административна отговорност. Фиксирането на
датата и точния час на деянието по никакъв начин не конкретизират дали
тогава собственикът на заснетия лек автомобил е следвало да сключи ЗЗ или е
бил заснет да управлява същия без такава ЗЗ. Поради тази причина и
електронният фиш следва да бъде отменен на процесуално основание.
Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания относно смесването
2
на нарушението със санкционната норма по чл.638, ал.1 т.2 от КЗ, тъй като
видно от съдържанието на самия електронен фиш е, че същият е съставен при
наказание, определено по чл.638, ал.1 т.1 от КЗ, което съответства на
нарушението по чл.483, ал.1 т.1 от КЗ и посоченото наказание. Също така не
следва да бъде споделено и оплакването за наличие на изтекъл давностен срок
по реда на чл.34 от ЗАНН, тъй като производството по издаване на
електронен фиш съставлява диференцирана процедура, за която правилата по
ЗАНН в частта, относно прекратяване на административното производство в
случай на неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставяне на акта, не важат. Това е така, тъй като в случая липсва издаването
на АУАН, от който момент да започне да тече шестмесечния срок за издаване
на наказателно постановление, поради което и не може да бъде направен
процесуален паралел с производството по издаване на електронен фиш. Още
повече, че строго формалният характер на ЗАНН изрично посочва хипотезите
на съставена на акт и наказателно постановление, но не и на електронен фиш.

Поради отмяната на електронния фиш за налагане на глоба на
процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на неговата
законосъобразност по същество.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 300.00 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение като с оглед наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и материалния интерес по делото, същото не се
явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано. Освен това
административно наказващият орган следва да заплати и по сметка на СРС
сумата от 05. 00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
3