№ 796
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 17.02.2021 г., подадена по пощата на 16.02.2021 г., на
ответника „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу решението от 8.01.2021
г. по гр. д. № 377/2017 г. на Окръжен съд – гр. Перник, с което:
е признато за установено по предявен от „Еко – Тех Про“ ЕООД, че ответникът „Хидропонт
М“ ЕООД /в несъстоятелност/ не е собственик на описаните движими вещи в качеството му
на залогодател по договор за особен залог от 30.07.2009 г., сключен за обезпечаване на
задълженията му спрямо ответника „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 30.07.2009 г.,
и
ответниците „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „КТБ“ АД са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца „Еко – Тех Про“ ЕООД съдебни разноски в размер на 10 410 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не била
спазена местната подсъдност на спора, който бил подсъден на Окръжен съд – гр. Добрич,
доколкото оспорваното принудително изпълнение се провеждало от съдебен изпълнител в гр.
Тервел. Твърди се, че разгледаният отрицателен установителен иск за собственост бил недопустим
поради липса на правен интерес. Това било така, защо самият ищец твърдял, че е придобил
процесните движими вещи с договор от 14.03.2017 г., което следвало датата на започване на
принудителното изпълнение – 7.03.2017 г., а и сключването на договора за залог от 30.07.2009 г.
Твърди се, че изложените в исковата молба обстоятелства, че процесните вещи са се намирали в
недвижимите имоти, които са били запечатани по силата на обезпечителната мярка, с което е
1
прекратен достъпът му до тях, не сочели на оспорване на правото на собственост от ответниците.
Поради това той нямал интерес от ОУИ за отричане на правото на собственост на залогодателя, а
от положителен установителен иск за собственост или от ревандикационен иск за предаване на
фактическата власт върху вещите. Твърди се и, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй
като от уточняващата молба от 1.03.2018 г. следвало, че не е предявен ОУИ за собственост, а е
предявен отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на твърдяното от
ответника заложно право, респ. несъществуване на правото да се пристъпи към принудително
изпълнение. Сочи се, че имало логическо противоречие между фактическите твърдения по
молбата от 1.03.2018 г. и заявения петитум. Твърди се, че спорът между страните се отнасял до
противопоставимостта спрямо ищеца на заложни права, учредени с договорите за залог, сключени
между двамата ответници, доколкото ищецът поддържал, че е придобил собствеността върху част
от процесните вещи /от № 1 до 4/ от купувач по публична продан, комуто залогът е
непротивопоставим, а вещта под № 5 не е предмет на договора за залог. По тази причина с
предявеният иск се оспорвало твърдяно от ответника заложно право върху вещите, вкл. и тези под
№ 6 и 7, за които се твърди, че не попадат под учредено заложно право, защото липсвала
идентичност със заложените вещи. Твърди се и, че искът е неоснователен, тъй като липсвали
предприети изпълнителни действия по ЗОЗ, като съдът не обсъдил и съпоставил датите на
придобиване на процесните вещи, на учредяването на залога и на предприетото изпълнение. Не
били съобразени заключенията на назначените съдебни експертизи, установяващи, че вещи от № 1
до 5 са били собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД и върху тях е учреден особен залог
през 2009 г. и 2013 г.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
Въззиваемите „Еко – Тех Про“ ЕООД и „Метал Форм Про“ ЕООД – ищец и трето лице помагач
на ответника „КТБ“ АД – в писмени отговори оспорват жалбата.
Въззиваемите „Хидропонт М“ ЕООД и „Милко“ ЕООД – ответник и трето лице помагач на
ответника „КТБ“ АД – редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищецът „Еко – Тех Про“ ЕООД с искова молба от
26.06.2017 г. срещу „Хидропонт М“ ЕООД и „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/.
В исковата молба се твърди, че ищецът придобил собствеността на процесните 7 бр. движими
вещи, а именно: 1) портален кран 8 т., българско производство на МЗ „Хр. Смирненски“, 1974 г.,
комплектуван с руски двигатели от 3,6 kw, 2) ексцентър преса механична – 2500 т., руско
производство, модел КВ 8544, 3) ексцентрик преса hmt, индийско производство, модел
P2500BGPRESS, сериен № H1550, 4) вибрационен чук Z230, модел HLZCRD 230/300, тип Z230,
фабр. № 42063220Т, 5) ковашка линия ELMUKO HILZC 30/1000, произведена 1980 г., заедно с
всички принадлежности към нея, 6) CNC Струг GS 4300 L2 – новопроизведен, и 7) CNC Струг GS
3600 L – новопроизведен. Първите 5 вещи ищецът придобил по договор за продажба от 14.03.2017
г., сключен с „Метал Форм Про“ ЕООД, който е придобил вещи от № 1 до 4 на 22.10.2015 г. на
публична продан по изп. дело № 20157370401068 на ЧСИ Л. Т., образувано срещу длъжника
2
„Хидропонт М“ ООД, а вещ № 5 „Метал Форм Про“ ЕООД е придобил от „Хидропонт М“ ООД по
договор за продажба от 1.09.2015 г. Ищецът придобил вещи № 6 и 7 по договори за продажба от
22.03.2016 г. и 20.07.2016 г., сключени с „Милко“ ЕООД. Вещите били доставени и монтирани в
стопански сгради, находящи се в гр. Тервел, ул. „***“ № 1, които сгради били запечатани по
силата на допуснато по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОЗ обезпечение на пристъпване към изпълнение по
договор за особен залог от 30.07.2009 г., сключен между „КТБ“ АД и „Хидропонт М“ ООД, което
обезпечение било допуснато с определение от 25.02.2017 г. по гр. д. № 11015/2017 г. на СРС и
изпълнено на 4.05.2017 г. по изп. дело № 20177390400247 на ЧСИ С. С.. Договорът за особен залог
бил вписан в ЦРОЗ на 19.08.2009 г., на 18.04.2014 г. било вписано подновяване, а на 23.11.2015 г. –
пристъпване към изпълнение. Преди това на 17.11.2015 г. банката пристъпила към изпълнение по
реда на ГПК по изп. дело № 20157370401385 на ЧСИ Л. Т., по което били описани, възбранени и
запорирани недвижими имоти и движими вещи, владени от „Метал Форм Про“ ЕООД, измежду
които и вещ № 5. Впоследствие на 12.09.2016 г. по молба на банката било образувано и второ
изпълнително дело срещу същия длъжник – № 20168100400454 на ЧСИ Н. Н., по което на
29.09.2016 г. били описани същите недвижими имоти, както и намиращите се в тях движими
вещи, измежду които и шест от процесните вещи, но по-късно с постановление от 10.03.2017 г.
съдебният изпълнител отказал да извърши изпълнение върху част от процесните вещи – № 1, 2, 3 и
5. Твърди се, че запечатването на сградите по изп. дело № 20177390400247 възпрепятствало
достъпа на ищеца до вещите и не позволявало тяхното ползване, като с писмо от 21.06.2017 г.
ответникът заявил, че не дава съгласие за изнасяне на вещите, тъй като същите са предмет на
учреден залог и на принудително изпълнение. Поради това ищецът поддържа, че е налице
хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗОЗ да предяви иск за установяване, че имуществото, върху което е
насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. В този смисъл е формулирал и петитума на
исковата молба – да се установи, че процесните движими вещи не са собственост на ответника
„Хидропонт М“ ЕООД.
С молба от 1.03.2018 г. /стр. 213 от делото на ПОС/ ищецът е уточнил, че интересът му от
предявения отрицателен установителен иск произтича от това, че: 1) ищецът бил собственик и
владелец на процесните вещи, които права се оспорвали от ответника, и 2) придобитите от ищеца
права били противопоставими на ответниците, тъй като вещите не били предмет на договора за
залог, а ако са заложени, то залогът е нищожен, а евентуално – заложното право на банката е
погасено с извършената публична продан.
Във връзка с указания на въззивния съд със заявление от 18.11.2021 г. ищецът е уточнил, че
търсената от него защита е да установи отсъствието на право /вкл., но не само заложно/ за
ответника „КТБ“ АД, позволяващо му да пристъпи към принудително изпълнение по ЗОЗ и по
ГПК, или непротивопоставимост на това право на ищеца, тъй като имуществото, върху което е
насочено изпълнението, не е предмет на договора за особен залог /или не е собственост на
длъжника/, респ. липсва учредено заложно право върху процесните вещи /тези от тях, които не са
индивидуализирани в приложението към договора за особен залог/, съответно заложното право не
е противопоставимо спрямо онези от вещите, които са придобити на публична продан от
праводателя на ищеца /“Метал Форм Про“ ЕООД/, което придобиване е погасило заложните права.
Посочено е, че по отношение на вещите, които са придобити от праводателя „Милко“ ЕООД, то те
не са били собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД. По тази причина ищецът е уточнил
петитума на исковата си молба, както следва: 1) да се установи липсата на право на собственост на
ответника „Хидропонт М“ ЕООД спрямо вещите по т. 6 и т. 7 от исковата молба /двата струга/, и
3
2) да се установи липсата на заложно право на ответника „КТБ“ АД спрямо вещите по т. 1 – 5 от
исковата молба.
С определение от 10.01.2018 г. са конституирани като помагачи на ответника „КТБ“ АД –
„Метал Форм Про“ ЕООД и „Милко“ ЕООД.
По делото е представен договор за особен залог от 30.07.2009 г., сключен между „Корпоративна
търговска банка“ АД и залогодателя „Хидропонт М“ ЕООД, за обезпечаване вземанията на
банката към залогодателя, произтичащи от договор за банков кредит от 30.07.2009 г. за главница в
размер на 2 000 000 лв., ведно с дължимите лихви, наказателни лихви и надбавки, неустойки,
такси, комисиони, разноски и други. Особеният залог е бил учреден върху принадлежащи на
залогодателя движими вещи – машини, оборудване и съоръжения /ДМА/, описани в приложение
№ 1, находящи се гр. Тервел, в производствени цехове на дружеството. Видно от удостоверение от
5.05.2017 г. договорът е вписан в ЦРОЗ на 19.08.2009 г. под № 2009081901519, като вписването е
подновено на 18.08.2014 г. под № 2014081800218. По искане на кредитора на 23.11.2015 г. е
вписано под № 2015112300858 заявление за пристъпване към изпълнение от 19.11.2015 г.
С определение от 25.02.2017 г. по гр. д. № 11015/2017 г. на СРС, потвърдено с определение от
19.05.2017 г. по ч.гр.д. № 4538/2017 г. на СГС, по искане на заложния кредитор „КТБ“ АД е
допуснато обезпечение на пристъпването към изпълнение на осн. чл. 35, ал. 3 ЗОЗ чрез
обезпечителната мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Тервел,
ул. „***“ № 7: с идентификатори 72271.501.1944, 72271.501.1946, 72271.501.1952, 72271.501.1953,
72271.501.1954, 72271.501.1957, 72271.501.1962, 72271.501.2043, 72271.501.2088 и 72271.501.2089.
Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп. дело № 20177390400247 по
описа на ЧСИ С. С. с район на действие Окръжен съд Добрич. На 4.05.2017 г. съдебният
изпълнител е запечатал сгради в посочените имоти, в част от които се намират и движимите вещи
предмет на настоящия иск.
С молби с вх. № 1713/10.05.2017 г. и вх. № 2338/16.06.2017 г. ищецът поискал от синдиците на
„КТБ“ АД да позволят да се осигури достъп до машините с цел техния демонтаж и изнасянето им
от имоти № 72271.501.2043, 72271.501.1944 и 72271.501.2089. С писмо изх. № 3244/21.06.2017 г.
синдиците са отговорили, че не дават съгласие за изнасяне на движимите вещи, тъй като същите са
предмет на предприето изпълнение по реда на ГПК и на ЗОЗ и е налице висящ съдебен спор.
В полза на „КТБ“ АД на 10.09.2014 г. са били вписани и други особени залози по партидата на
„Хидропонт М“ ЕООД в ЦРОЗ за обезпечаване на вземания по други договори за банков кредит от
2.04.2008 г., 3.04.2009 г., 24.11.2009 г., 2.08.2010 г., 17.09.2012 г., 27.09.2012 г. – вписвания №
2014091001635, 2014091001674, 2014091001707, 2014091001721, 2014091001760, 2014091001832.
Заложено имущество по тях са настоящи и бъдещи вземания на „Хидропонт М“ ЕООД,
произтичащи от сключени с „КТБ“ АД договори за разплащателни, депозитни и др. банкови
сметки.
Със съпроводително писмо с изх. № 7305/22.02.2018 г. е изпратено копие от изп. дело №
20157370401068 на ЧСИ Л. Т., с рег. № *** с район на действие ОС Добрич, от което е видно, че
същото е образувано по молба от 24.08.2015 г. на „Метал Форм Про“ ЕООД . Искането е
направено въз основа на изпълнителен лист от 12.08.2015 г. по гр. д. № 2695/2015 г. на СРС,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 6.04.2015 г. по чл. 410 ГПК, с който
„Хидропонт М“ ЕООД е осъден да заплати на „Дар 02“ ООД сумата 6 480 лв., дължима по договор
за извършване на охрана от 28.09.2006 г., ведно със законната лихва от 20.01.2015 г. до
4
изплащането, както и сумата 129,60 лв. – съдебни разноски. Вземанията по изпълнителния лист са
били придобити от взискателя „Метал Форм Про“ ЕООД с договор за цесия от 18.06.2015 г., за
което длъжникът е бил уведомен от цедента с уведомление с вх. № 22/18.06.2015 г. По молба от
3.09.2015 г. е присъединен като взискател и „Транспедиа“ АД по удостоверение, издадено по изп.
дело № 20157370401164 на ЧСИ Л. Т., образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2015
г. по ч.гр.д. № 5067/2015 г. на РС – Перник по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за заплащане
на сумата 360 000 евро, представляваща част от общо задължение от 500 000 евро по запис на
заповед от 15.04.2015 г., заедно със законната лихва от 17.08.2015 г. до изплащането, както и
сумата 14 082 лв. – съдебни разноски. С уведомление от 12.10.2015 г. „Транспедиа“ АД е
уведомила съдебният изпълнител, че вземането й е прехвърлено на взискателя „Метал Форм
Про“ ЕООД с договор за цесия от 5.10.2015 г. Принудителното изпълнение е било насочено върху
движими вещи /машини/, находящи се в производствените цехове на длъжника в гр. Тервел. При
проведените процедури по публична продан на взискателя „Метал Форм Про“ ЕООД са били
възложени с постановления от 14.10.2015 г. следните движими вещи: 1) движима вещ № 1 – струг
финал 130 – 1, руски, произведен през 1968 г., за цена от 3 300 лв. с ДДС; 2) движима вещ № 1 –
струг финал 130 – 1, руски, произведен през 1968 г., за цена от 3 300 лв. с ДДС; 3) движима вещ №
3 – копирен струг, модел Георг Фишер КDМ, немски, произведен 1972 г., с фабр. № 33347, тип
KDM 14-125, автоблок тип 200 SIG-S 763, за сумата 7 668 лв. с ДДС; 4) движима вещ № 4 –
копирен струг, модел Георг Фишер КDМ, немски, произведен 1972 г., с фабр. № 33347, тип KDM
14-125, автоблок демонтиран, за сумата 7 668 лв. с ДДС; 5) движима вещ № 5 – копирен струг,
модел Георг Фишер КDМ, немски, произведен 1972 г., с фабр. № не се чете, тип KDM 14-125,
автоблок тип 200 SIG-S 763, за сумата 7 668 лв. с ДДС; 6) движима вещ № 6 – механична преса
2500 тона, руска, модел КВ 8544, с тегло от 184 тона, трайно закрепена на фундамент,
разположен под машината, въведена в експлоатация 1972 г., за цена от 138 078 лв. с ДДС; 7)
движима вещ № 7 – ексцентрик преса /механична преса htm индийско производство, модел
P2500BGPRESS, сериен № H1550/ за цена от 83 628 лв. с ДДС; 8) движима вещ № 8 –
хидравлична преса, руско производство, 160 тонна, трайно закрепена на фундамент, разположен
под машината, въведена в експлоатация 1972 г., за цена от 7 326 лв. с ДДС; 9) движима вещ № 9 –
преса ексцентрик, ПЕ 63А, руско производство, 30 тонна, трайно закрепена на фундамент,
разположен под машината, въведена в експлоатация 1972 г., за цена от 4 806 лв. с ДДС; 10)
движима вещ № 10 – вибрационен чук Z 230, модел HLZCRD 230/300, тип Z 230, фабр. №
42063220Т, трайно закрепена на фундамент, разположен под машината, въведена в експлоатация
1972 г., за цена от 164 853 лв. с ДДС; и 11) движима вещ № 11 – портален кран 8 тона, българско
производство на МЗ „Хр. Смирненски“ – 1974 г., за цена от 65 025 лв. с ДДС. С постановление
от 22.03.2017 г. изп. производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по молба от
22.03.2017 г. на взискателя „Метал Форм Про“ ЕООД.
Представен е нотариално заверен на 7.09.2015 г. препис от договор от 1.09.2015 г., с който
„Хидропонт М“ ООД е продал на „Метал Форм Про“ ЕООД за цена от 10 000 лв. без ДДС
следната движима вещ: ковашка линия ELMUKO HILZC 630/200 (kom. 1-1246-85), произведена
1980 г., заедно с принадлежностите към нея – индукционен нагрев марка ВВС BROWN BOVERI, с
участък за автоматично зареждане на материал; пресножица FICEP модел CTCH; транспортьор,
манипулатор за подаване на материала; хидравлична преса ELMUKO 630 т., транспортьор и робот
за подреждане на готовия детайл.
Представен е нотариално заверен на 30.03.2017 г. препис от договор от 14.03.2017 г., с който
5
„Метал Форм Про“ ЕООД е продал на „Еко – Тех Про“ ЕООД за обща цена от 618 000 лв. без ДДС
15 бр. движими вещи, измежду които и: 1) портален кран 8 т. , българско производство на МЗ
„Хр. Смирненски“, 1974 г., комплектуван с руски двигатели от 3,6 kw, намиращ се в поземлен
имот с идентификатор 72271.501.2089; 2) преса механична – 2500 т. , руско производство, модел
КВ 8544, монтирана в сграда с идентификатор № 72271.501.1944.2; 3) ексцентрик преса hmt,
механична, индийско производство, модел P2500BGPRESS, сериен № H1550, монтирана в сграда с
идентификатор № 72271.501.1944.2; 4) вибрационен чук Z230, модел HLZCRD 230/300, тип
Z230, фабр. № 42063220Т, монтирана в сграда с идентификатор № 72271.501. 1944.2; и 5) ковашка
линия ELMUKO HILZC 30/1000, произведена 1980 г., заедно с принадлежностите към нея –
индукционен нагрев марка ВВС BROWN BOVERI, с участък за автоматично зареждане на
материал; пресножица FICEP модел CTCH; транспортьор, манипулатор за подаване на материала;
хидравлична преса ELMUKO 630 т., транспортьор и робот за подреждане на готовия детайл,
монтирана в сграда с идентификатор № 72271.501.1944.2.
С договор № 02/22.03.2016 г. „Милко“ ЕООД е продал на „Еко – Тех Про“ ЕООД за цена от
205 000 щатски долара следната движима вещ: CNC Струг GS 4300 L2 – новопроизведен, със
спецификация, описана в приложение № 1.
С договор № 08/20.07.2016 г. „Милко“ ЕООД е продал на „Еко – Тех Про“ ЕООД за цена от 145
200 щатски долара следната движима вещ: CNC Струг GS 3600 L – новопроизведен, със
спецификация, описана в приложение № 1.
За придобиването и вноса на същите вещи от продавача „Милко“ ЕООД са представени
фактура № GM-0526/26.05.2016 г., фактура № GM-0519/19.05.2016 г., митнически декларации от
28.06.2016 г., товарителница от 25.07.2016 г., фактура за транспорт № **********/26.07.2016 г.,
електронни платежни нареждания /л. 228 – 256 от делото на ПОС/.
Според приетото в първоинстанционното производство заключение от 4.04.2018 г. на
съдебноикономическа експертиза, извършена от вещото лице Я. А., процесните вещи са
осчетоводени при ищеца „Еко – Тех Про“ ЕООД. Според допълнителното заключение от
23.08.2018 г. проверката на банковите сметки на ищеца не е установила обратно плащане на суми в
полза на ищеца от продавачите „Милко“ ЕООД и „Метал Форм Про“ ЕООД. Установено е, че
закупените машини са отразени като активи в годишните баланси на ищеца. Според
допълнителното заключение от 30.05.2019 г. на същото вещо лице при прегледа на операциите по
банкова сметка на ищеца „Еко – Тех Про“ ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД /с посочен IBAN/ за периода
1.03.2017 г. – 2.08.2018 г. /когато сметката е закрита/ не е установено извършено плащане по
издадените фактури за продажба на процесните движими вещи към „Милко“ ЕООД и „Метал
Форм Про“ ЕООД или възстановяване на суми по процесните фактури. Вещото лице е проверило
движението в периода 1.03.2017 – 30.04.2019 г. и по друга банкова сметка на ищеца „Еко – Тех
Про“ ЕООД – в „Общинска банка“ АД /с посочен IBAN/, като е установено, че са направени общо
9 превода по процесните фактури към „Метал Форм Про“ ЕООД общо в размер на 136 900 лв. в
периода 20.02.2018 г. – 5.04.2019 г. /подробно описани/. Установено е, че по тази сметка няма
извършено обратно възстановяване на суми по фактурите от „Милко“ ЕООД и „Метал Форм Про“
ЕООД.
С заседанието на 20.09.2018 г. на първата инстанция са разпитани и свидетелите В. А. и Г. Т..
Свидетелят А. заявява, че от 2009 г. работи в „Милко“ ЕООД като механик, шлосер-монтьор.
Фирмата се занимавала с внос, монтиране, сервиз и поддръжка на машини с цифрово програмно
6
управление /ЦПУ/. Преди около 2 г. „Милко“ ЕООД продал машини на фирма „Еко Тех Про“, като
свидетелят лично ходил в гр. Тервел, за да ги въведе в експлоатация. Машините били внос от
Тайван и били два струга – GS 4300 L2 и GS 3600 L. Машините били монтирани в неголям цех,
където е било трудно да се вкарат, а други стругове от този модел там не е имало, като имало по-
стари стругове.
Свидетелят К. заявява, че също работи в „Милко“ ЕООД, но от 2000 г. През 2016 г. присъствал
на разтоварването на доставени металорежещи машини в гр. Тервел, като не знае наименованието
на фирмата – купувач. Машините били разтоварени в цех, около 100 м. дълъг, като били два
струга с ЦПУ – GS 4300 и GS 3600. На 18.04.2018 г. свидетелят бил на ремонт на големия струг, за
което се съставил протокол.
Със съпроводително писмо с изх. № 7305/22.02.2018 г. е изпратено копие от изп. дело №
20157370401385 на ЧСИ Л. Т., с рег. № *** с район на действие ОС Добрич, от което е видно, че то
е преобразувано на 2.11.2015 г. от прехвърленото по искане на взискателя „Транспедия“ АД изп.
дело № 20158100400275 на ЧСИ Н. Н.. Същото е образувано по молба от 5.08.2015 г. на
„Транспедия“ АД въз основа на изпълнителен лист от 21.07.2015 г. по гр. д. № 39525/2015 г. на
СРС, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 21.07.2015 г. по чл. 417 ГПК, с
която „Хидропонт М“ ЕООД е осъден да заплати на „Транспедия“ ЕООД сумата 100 000 евро,
представляваща част от задължение по запис на заповед от 15.04.2015 г. за сумата 500 000 евро,
ведно със законната лихва от 7.07.2015 г. до изплащането, както и сумата 3 912 лв. – съдебни
разноски. В молбата е поискано изпълнението да се насочи върху следното имущество на
длъжника „Хидропонт М“ ЕООД, находящо се в гр. Тервел: 1) хидравлична преса ЕЛМУКО,
находяща се в производствените цехове на длъжника, 2) поземлен имот с идентификатор
72271.501.1945 с площ от 2 450 кв. м., заедно с построената в него сграда, 3) поземлен имот с
идентификатор 72271.501.1944 с площ от 5 082 кв. м., заедно с построените в него три сгради, 4)
поземлен имот с идентификатор 72271.501.1954 с площ от 635 кв. м., заедно с построените в него
две сгради, 5) поземлен имот с идентификатор 72271.501. 2043 с площ от 3 052 кв. м., заедно с
построената в него сграда, 6) поземлен имот с идентификатор 72271.501. 2089 с площ от 5 231 кв.
м., заедно с построената в него сграда, 7) поземлен имот с идентификатор 72271.501. 2088 с площ
от 2 866 кв. м., заедно с построената в него сграда, и 8) съответните идеални части от поземлен
имот с идентификатор 72271.501.1949 с площ от 5 721 кв. м., представляващ второстепенна улица.
Върху същите имоти са били наложени възбрани с постановление от 5.08.2015 г. на ЧСИ, вписано
на 7.08.2015 г. в имотния регистър, както и запор върху движимата вещ. Впоследствие по същото
дело са вписани на 23.11.2015 г. и възбрани върху други имоти на длъжника в гр. Тервел – с
идентификатори 72271.501.1946, 72271.501.1952, 72271.501.1953, 72271.501.1957, 72271.501.1962.
По същото дело са описани с протоколи от 25.08.2015 г. недвижимите имоти и движимата вещ,
находяща се в сградата /производствен цех/ в имот с идентификатор 72271.501.1944, като
движимата вещ е оценена на 210 000 лв.
С постановление от 3.09.2015 г. във връзка с молба от 3.09.2015 г. на взискателя са вдигнати
наложените запор и възбрана върху хидравлична преса ELMUKO и имот № 72271.501.1945.
Заличаването на възбраната е вписано на 7.09.2015 г. По същото дело е присъединен по право като
взискател и „Корпоративна търговска банка“ АД в качеството и на ипотекарен кредитор за
поземлени имоти с идентификатори 72271.501.1944, 72271.501.1954, 72271.501.2043,
72271.501.2089 и 47,9 % ид. части от имот № 72271.501.1949, заедно с построените в тях сгради.
7
Ипотеките са били вписани на 15.12.2008 г. въз основа на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 84/15.12.2008 г., том VІІІ, рег. № 4946, нот. дело № 700/2008 г. на нотариус
Р. Д., за обезпечаване на задължения по договор за банков кредит от 2.04.2008 г. и анекс от
21.08.2008 г. за отпуснат кредит в размер на 800 000 евро.
С молба от 30.10.2015 г. „КТБ“ АД е представила изпълнителен лист от 22.10.2015 г. по гр.д. №
60275/2015 г. на СРС, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с който
„Хидропонт М“ ЕООД е осъден да заплати на банката следните суми, дължими по договор за
банков кредит от 2.04.2008 г. : 1) 1 168 482 евро, заедно със законната лихва от 7.10.2015 г. до
изплащането, 2) 100 889,77 евро – лихва за периода 25.07.2014 г. – 25.06.2015 г., 3) 64 991,06 евро –
лихва за периода 27.04.2015 г. – 25.08.2015 г., 4) 1 233,40 евро – лихва за периода 25.08.2015 г. –
27.08.2015 г., 5) 7 914,75 евро – лихва за периода 25.07.2014 г. – 27.08.2015 г., 6) 34 795,73 лв. –
съдебни разноски.
С молба с вх. № 31096/16.11.2015 г. от взискателя „КТБ“ АД е бил представен по
изпълнителното дело и изпълнителен лист от 3.11.2015 г. по гр. д. № 63715/2015 г. на СРС, с който
„Хидропонт М“ ЕООД е осъден да заплати на банката следните суми, дължими по договор за
банков кредит от 2.08.2010 г. и анекс от 7.06.2011 г.: 1) 1 247 660 евро – главница, заедно със
законната лихва от 21.10.2015 г. до изплащането; 2) 136 814,15 евро – просрочена възнаградителна
лихва върху редовна главница за периода 25.07.2014 г. – 25.09.2015 г.; 3) 38 286,70 евро –
просрочена възнаградителна лихва върху просрочена главница за периода 27.07.2014 г. –
25.09.2015 г.; 4) 7 624,59 евро – неустойка за забава върху просрочена главница за периода
25.09.2015 г. – 6.10.2015 г.; 5) 10 333,89 евро – неустойка за забава върху просрочена
възнаградителна лихва за периода 25.07.2014 г. – 6.10.2015 г.; и 6) 42 797,03 лв. – съдебни
разноски. Вземанията по същия кредитен договор са обезпечени с ипотеки, учредени с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 155/18.10.2010 г., том VІІІ, рег. № 2351, нот. дело №
365/2010 г. на нотариус Р. Д.. Същият е бил присъединен на осн. чл. 456, ал. 2 ГПК с
постановление от 16.11.2015 г. на съдебния изпълнител.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 36641/17.11.2015 г., връчена на длъжника
„Хидропонт М“ ЕООД на 25.11.2015 г., същият е уведомен за наложените възбрани, както и, че по
искане на взискателя „КТБ“ АД е наложен запор и върху 155 бр. движими вещи, предмет на особен
залог, вписан в ЦРОЗ под № 200908191519.
На 14.12.2015 г. са описани всички възбранени недвижими имоти, вкл. сградите – имоти с
идентификатори 72271.501.1944, 72271.501.1946, 72271.501.1952, 72271.501.1953, 72271.501.1954,
72271.501.1957, 72271.501.1962, 72271.501.2043, 72271.501.2088, 72271.501.2089.
С протоколи от 24.10.2016 г. за обявяване на постъпили наддавателни предложения за купувач
на всичките 10 имота е обявен „Трансмобил“ ООД, на когото имотите са възложени с
постановления от 31.10.2016 г. за обща цена от 2 071 555,02 лв., платена на 31.10.2016 г., от която
на осн. чл. 131 ЗДДС е преведена на НАП сумата 99 419,02 лв. за ДДС от продажбите.
С решение от 5.04.2017 г. по гр. д. № 127/2017 г. на ОС Добрич са оставени без уважение
жалбите на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД, и на наддавачите „Метал Форм Про“ ЕООД и „Еко
Тех Про“ ЕООД срещу постановленията за възлагане от 31.10.2016 г.
За постъпилата от продажбите сума в размер на 1 972 136 лв. без ДДС е било изготвено и
предявено разпределение от 13.04.2017 г. Със същото е отредена: 1) с привилегия по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД – сумата 126 446,17 лв., разпределена между взискателите „Транспедия“ АД, „КТБ“ АД и
8
ЧСИ; и 2) с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – сумата 1 972 136 лв., от които 1 706 154,38 лв.
за вземанията на взискателя „КТБ“ АД, обезпечени с ипотеката от 2008 г., и 265 981,62 лв. за
вземанията на взискателя „КТБ“ АД, обезпечени с ипотеката от 2010 г.
С протокол от 14.12.2015 г. са описани и движими вещи, находящи се в сгради с
идентификатори 72271.501.1943-1 и 72271.501.1944-2, посочени в приложение № 1 /л. 783 – 788 от
том 3 от изп. дело/. Посочено е, че управителят на „Хидропонт М“ ЕООД е заявил, че вещите не са
собственост на дружеството, а са собственост на наемателя или на трети лица. Определен е 1-
седмичен срок на наемателя „Метал Форм Про“ ЕООД да представи документи, доказващи
твърденията. Посочено е, че с оглед възражението се изключват от опис вещи № 26 /метални
стойки – 71 бр., с размери 148 х 66 х 93/. Със заключение с вх. № 34824/21.12.2015 г. на назначена
СТЕ движимите вещи са оценени общо на 992 400 лв. без ДДС.
С молба с вх. № 34880/22.12.2015 г. наемателят „Метал Форм Про“ ЕООД е заявил пред ЧСИ,
че е наел сградите по договор за наем от 1.09.2015 г. и е собственик на част от описаните движими
вещи там: 1) преса ELMUKO HLZ 630/200, под № 15 в описа, но неточно описана в протокола
като ELMUKO HLZС 30/100; 2) хидравлична преса ПХ 315, усилие 3150 KN, произведена 1975 г.,
посочена под № 16 в описа; 3) кран мостов 12,5 т., произведен 1985 г., заводски № 10215, рег. №
ТхПУ0367, посочен под № 33, но неточно описан като 12 т.; 4) кран мостов 12,5 т., произведен
1985 г., заводски № 10216, рег. № ТхПУ0368, посочен под № 33, но неточно описан като 12 т.; 5)
отрезна лентова машина модел Н 420А, фабр. № 147026, производство на „ЕМИ“ АД – Силистра,
под № 40 в описа; и 6) кран висящ 5 т., рег. № ТхПУ0322, производство на ЗСТ – Пазарджик,
посочен под № 41 в описа, като висящ кран. Посочено е, че за вещи под № 1 и 2 от молбата вече
имало сключени договори за продажба с трети лица. Поискано е посочените вещи да бъдат
изключени от описа. Приложени са договори от 1.09.2015 г. за продажба на вещите от „Хидропонт
М“ ЕООД на „Метал Форм Про“ ЕООД и договор за наем от 1.09.2015 г.
С постановление от 18.02.2016 г. на ЧСИ молбата на „Метал Форм Про“ ЕООД е оставена без
уважение. Прието е, че макар да е доказано придобиването на собствеността върху тези вещи
преди уведомяването за запора на длъжника на 24.11.2015 г., то върху същите е вписан по-ранен
особен залог в полза на „КТБ“ АД, който е противопоставим и на приобретателя, тъй като
предхожда продажбите.
С молба с вх. № 10680/15.03.2016 г. „Метал Форм Про“ ЕООД е възразил срещу
постановлението от 18.02.2016 г., като е посочил, че посочените вещи не са предмет на особения
залог, тъй като не съответстват на описанието на заложените вещи, които са описани единствено с
родовите си белези и не са достатъчно индивидуализирани.
В същата молба е направено и искане за назначаване на СТЕ, която да се произнесе дали
въпросните 6 бр. вещи са идентични със заложените вещи. Искането е уважено с постановление от
15.03.2016 г. на ЧСИ.
Според заключение с вх. № 17610/9.05.2016 г. на тройна СТЕ, депозирана по изпълнителното
дело: 1) преса ELMUKO HLZ 630/200, под № 15 в описа, не фигурира в описа на заложеното
имущество в ЦРОЗ под № 935349; 2) хидравлична преса ПХ 315, посочена под № 16 в описа, не
фигурира в описа на заложеното имущество в ЦРОЗ под № 935349; 3) кран мостов 12,5 т.,
произведен 1985 г., заводски № 10215, рег. № ТхПУ0367, посочен под № 33, не фигурира в описа
на заложеното имущество в ЦРОЗ под № 935349; 4) кран мостов 12,5 т., произведен 1985 г.,
заводски № 10216, рег. № ТхПУ0368, посочен под № 33, не фигурира в описа на заложеното
9
имущество в ЦРОЗ под № 935349; 5) отрезна лентова машина водел Н 420А, фабр. № 147026,
производство на „ЕМИ“ АД – Силистра, под № 40 в описа, не фигурира в описа на заложеното
имущество в ЦРОЗ под № 935349; и 6) кран висящ 5 т., рег. № ТхПУ0322, производство на ЗСТ –
Пазарджик, посочен под № 41 в описа, не фигурира в описа на заложеното имущество в ЦРОЗ под
№ 935349. Крайният извод е, че посочените движими вещи не са идентични с тези в описа на
заложеното имущество, вписан в ЦРОЗ.
Въз основа на това заключение с постановление от 19.05.2016 г. на ЧСИ е уважено искането на
„Метал Форм Про“ ЕООД, като е прекратено принудителното изпълнение срещу тези 6 бр.
движими вещи – под № 15, 16, 33, 34, 40 и 41 в описния протокол от 14.12.2015 г.
С решение от 12.07.2016 г. по гр. д. № 376/2016 г. на Окръжен съд – Добрич е отменено
постановлението от 19.05.2016 г. на ЧСИ, по жалба на взискателя „КТБ“ АД. Прието е, че
възраженията на „Метал Форм Про“ ЕООД подлежат на разрешаване в исково производство по чл.
440 ГПК, а не от органа по принудително изпълнение или от съда в производството по чл. 435
ГПК.
С друго решение от 5.12.2016 г. по гр. д. № 534/2016 г. на Окръжен съд – гр. Добрич е оставена
без уважение жалбата от 22.12.2015 г., подадена от „Метал Форм Про“ ЕООД срещу извършения
на 14.12.2015 г. опис на движими вещи. В мотивите си съдът е посочил, че съдебният изпълнител в
рамките на изпълнителното производство и съдът в рамките на производството по чл. 435 и сл. от
ГПК не могат да разрешат спора относно собствеността върху вещите и за наличието или не на
материално-правните условия за законност на изпълнителния процес, което е възможно да стане
само в производство по исков ред.
С постановление от 1.03.2017 г. на ЧСИ във връзка с искане с вх. № 5792/1.03.2017 г. на „КТБ“
АД е спряно изпълнението по отношение на движимите вещи на длъжника
С постановление от 6.03.2017 г. на ЧСИ във връзка с молба с вх. № 6092/6.03.2017 г. на „КТБ“
АД е оставено без уважение искането на банката за смяна на назначения по делото пазач на
описаните на 14.12.2015 г. движими вещи. Указано е, че предаване държането на заложените в
полза на банката движими вещи ще бъде насрочено след предоставяне в оригинал на
удостоверение за пристъпване към изпълнение.
С постановление от 9.05.2017 г. на ЧСИ във връзка с молба с вх. № 20636/9.05.2017 г. на „КТБ“
АД е прекратено изпълнителното производство по отношение на взискателя „КТБ“ АД на осн. чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК.
С постановление от 7.06.2017 г. на ЧСИ на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с молба с вх.
№ 27967/7.06.2017 г. на взискателя „Транспедиа“ АД е прекратено производството по отношение
изпълнението върху следните описани на 14.12.2015 г. движими вещи: 1) под № 15 – преса
ELMUKO HLZC 30/100; 2) под № 16 – машина за индукционно нагряване МОНА 3-300 М, 3) под
№ 33 – кран мостов, 12 тона, произведен 1974 г., 4) под № 34 – кран мостов, и 5) под № 41 – кран
висящ, 5 тона.
По молба от 12.09.2016 г. на „КТБ“ АД е било образувано и друго изпълнително дело срещу
„Хидропонт М“ ЕООД – № 20168100400454 на ЧСИ Н. Н., с рег. № 810 с район на действие ОС
Добрич. Същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 3.02.2016 г. по гр.д. №
63712/2015 г. на СРС, издаден по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която „Хидропонт М“
ЕООД е осъден да заплати на „КТБ“ АД следните суми по договор за банков кредит от 30.07.2009
10
г.: 1) 1 309 550 лв. – главница, заедно със законната лихва от 21.10.2015 г. до изплащането, 2)
171 191,80 лв. – лихви, и 3) 22 741,13 лв. – съдебни разноски. По искане на взискателя са наложени
възбрани върху следните ипотекирани в негова полза недвижими имоти на длъжника, вкл.
сградите, находящи се в гр. Тервел – имоти с идентификатори 72271.501.1944, 72271.501.1946,
72271.501.1952, 72271.501.1953, 72271.501.1954, 72271.501.1957, 72271.501.1962, 72271.501.2043,
72271.501.2088, 72271.501.2089. Същите са описани на 20.09.2016 г., като в описа е посочено, че
част от имотите са ипотекирани в полза на банката с ипотека, вписана на 18.10.2010 г., а са
описани и имоти извън ипотеката /№ 72271.501.1949, 72271.501.2043, 72271.501.2044,
72271.501.2088, 72271.501.2089, 72271.501.1954/.
С протокол от 29.09.2016 г. са описани и запорирани 35 бр. движими вещи, находящи се в КПЦ,
измежду които: под № 2 – линия за горещо формоване на детайли; под № 11 – ексцентрик преса
63 тона; под № 14 – ексцентър преса механична 2500 тона; под № 19 – струг, програмен, GS 4300
L2; под № 24 – струг, програмен, GS 4300 L; под № 30 – едногредов мостов кран; под № 31 –
мостов кран с релсов път и теглилка на кулата в открит склад за материали. В протокола е
посочено, че достъп до имота е бил отказан от лица, които не се легитимирали и били в имота с
движимите вещи. Достъп бил предоставен със съдействието на органите на МВР – РПУ Тервел. По
искане на пълномощника на взискателя за пазач на движимите вещи е била назначена охранителна
фирма „Делта Гард“ ООД, с оглед заявената воля на взискателя да бъдат опазени движимите вещи
– предмет на особен залог в полза на банката.
Този опис е бил частично обжалван по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК от „Метал Форм Про“ ЕООД.
С решение от 9.02.2017 г. по гр. д. № 640/2016 г. на ОС Добрич описът е бил отменен в частта по
т. 2 /линия за горещо формоване на детайли/, т. 5 /машина за обемна нагряване – 3 бр./, т. 11
/ексцентрик преса 63 т./, т. 13 /хидравлична преса 160 т./, т. 14 /ексцентрик преса 2500 т./, т. 18
/струг копирен Гьорг Фишер KDH 14-125 – 3 бр./, т. 25 /стругове – 2 бр./, т. 27 /механична ножовка
ЕМИ/ и т. 30 /едногредов мостов кран/.
С постановление от 10.03.2017 г. съдебният изпълнител се е произнесъл по искането на
взискателя „КТБ“ АД да извърши нов опис на същите движими вещи по реда на ГПК и
едновременно с това предаването им по реда на ЗОЗ, като отказал да извърши поисканите
действия. Това постановление е обжалвано от банката, но жалбата е оставена без уважение с
решение от 5.05.2017 г. по гр. дело № 154/2017 г. на ОС Добрич.
С постановление от 20.12.2016 г. по изп. дело № 20168100400454 на ЧСИ и във връзка с молба с
вх. № 10334/14.12.2016 г. на третото лице „Еко – Тех Про“ ЕООД е вдигнат запора на 2 бр.
движими вещи – струг GS 4300 L CNC, сер. № 99М040 и струг GS 3600 L CNC, сер. № 100G039,
като същите са освободени от принудително изпълнение, като собственост на третото лице.
С влязло в сила решение от 20.10.2017 г. по т.д. № 3105/2016 г. на СГС, VІ-17 състав, обявено в
ТР на 23.10.2017 г., е открито производство по несъстоятелност спрямо „Хидропонт М“ ЕООД с
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015 г., по искане на „КТБ“ АД и присъединения
кредитор „Метал Форм Про“ ЕООД. С влязло в сила решение от 20.08.2018 г. на осн. чл. 710 ТЗ
дружеството е обявено в несъстоятелност, като е наложена обща възбрана и запор върху
имуществото му, което решение е обявено в ТР на 28.08.2018 г.
С определение от 21.03.2018 г. по т.д. № 3105/2016 г. на СГС, обявено в ТР на 22.03.2018 г., на
осн. чл. 692 ТЗ е изменен и одобрен списъкът на приетите вземания в производството по
несъстоятелност, по повод на част от който е бил предявен иск по чл. 694 ТЗ, но производството е
11
било прекратено с влязло в сила определение /по т.д. № 748/2018 г. на СГС/. Сред приетите
вземания са и такива на „КТБ“ АД по договори за банков кредит от 2.04.2008 г., 3.04.2009 г.,
30.07.2009 г., 24.11.2009 г., 2.08.2010 г., 17.09.2012 г., 27.09.2012 г., заедно със съответните
обезпечения. За вземанията по договора от 30.07.2009 г. е прието и обезпечение – особения залог,
вписан в ЦРОЗ на 19.08.2009 г. под № 2009081901519.
Представен е протокол от 14.12.2017 г. по изп. дело № 20177390400421 на ЧСИ С. С., с който е
било предадено владението на „Трансмобил“ ООД на осн. чл. 498 ГПК върху закупени от него на
публична продан недвижими имоти с влезли в сила постановления за възлагане на недвижими
имоти с идентификатори 72271.501.1944, 72271.501.1946, 72271.501.1952, 72271.501.1953,
72271.501.1954, 72271.501.1957, 72271.501.1962, 72271.501.2043, 72271.501.2088 и 72271.501.2089.
Посочено е, че в тези имоти били открити движими вещи, които са оставени за пазене на
„Трансмобил“ ООД, като са описани 20 бр. такива, измежду които струг GS 3600 L CNC, сер. №
100G039 /т. 10/ и струг GS 4300 L CNC, сер. № 99М040 /т. 11/.
В първоинстанционното производство са изслушани и приети заключения на съдебно-
технически експертизи. Според заключението от 6.12.2018 г. на СТЕ, изготвена от вещото лице В.
В., след извършен оглед на 22.11.2018 г. на машините в промишлените сгради в гр. Тервел, ул.
„***“ било установено на място наличие на следните съоръжения, които са заснети и показани в
заключението: 1) портален кран, монтиран в двора на имота, 2) механичен преса 2500 т., руско
производство, модел КВ 8544, монтирана в хале вдясно от портала, 3) механична преса НТМ,
монтирана в хале вдясно от портала на имота, 4) вибрационен чук, монтиран в хале вдясно от
портала на имота, 5) ковашка линия, монтирана в хале вдясно от портала на имота, 6) CNC струг
GS4300 L2, монтиран в хале вляво от портала на имота, и 7) CNC струг GS3600 L2, монтиран в
хале вляво от портала на имота. Към момента на огледа машините не били в експлоатация, като
без крана всички машини са модулни /основен, за управление, хидравличен и др./, а машините по
т. 2 и 5 са със сериозни фундаменти. Според вещото лице, за да бъде извършена идентификация на
машини, освен вида, марката и модела, са необходими данни, които са индивидуални и са
свързани само с една единствена машина – напр. производствен номер или инвентарен номер.
Установено е, че в приложение № 1 към договора за особен залог са описани машини и
съоръжения с по 2-3 думи /предимно вид, някъде и модел/, като в първата колона е изписан 6-
цифрен инвентарен номер. При извършения оглед върху машините не били констатирани надписи
/върху табела/, които да са 6-цифрени. На някои от модулите на гореописаните машини били
монтирани неподвижно /с нитове/ алуминиеви табелки с вбити 4-цифрени номера, като на първите
две позиции били изписани нули. Поради тези данни според вещото лице не е възможно
еднозначно да се обвържат наличните машини и модули с тези, описани в приложение № 1 към
договора за особен залог, като не са установени индивидуални белези, свързващи еднозначно
огледаните на място машини и тези по приложение № 1.
Според заключението от 22.04.2019 г. на тройната СТЕ, изготвена от вещите лица В. В., Д. Д. и
Ж. Ж., при извършения оглед на 17 и 18.02.2019 г. в промишлените сгради в гр. Тервел, ул. „***“
се установило съществуването на същите машини и съоръжения, описани в едноличната СТЕ,
върху които не били означени инвентарни номера, съответстващи на посоченото в приложение №
1 към договора за особен залог. Установено било, че по родови белези имало сходство между
порталния кран по т. 1 от исковата молба и описан портален кран в приложение № 1 към договора
с инв. № 440186. На място в предприятието имало един портален кран, който с голяма вероятност
е бил наличен и към 30.07.2009 г. Установено е, че описаната в приложение № 1 „ковашка машина
12
Uzine de Wecker 230/300 Ho VIZ Z 230“ със стойност 122 000 лв. с инв. № 441346, прилича на
описания в исковата молба „вибрационен чук Z230, модел HLZCRD 230/300, тип Z230“. Това
съоръжение представлявало автоматизирана вибрационна ковашка линия – автоматизиран
технологичен модул с „магазин“, в който се зареждат металните пръти, нагревателно съоръжение
с индуктивен нагрев, вибрационен чук и манипулатори /роботизирани ръце, които движат
детайлите/, като в предприятието имало само едно такова съоръжение. Не се откривало сходство
между описаните в приложение № 1 машини и описаните в исковата молба „ексцентър преса
механична – 2500 т., руско производство, модел КВ 8544“ и „ковашка линия ELMUKO HILZC
30/1000“. Според вещите лица предвид липсата на ясно означени индивидуални белези, съвпадащи
с тези по приложение № 1 по договора за особен залог, не може безспорно да се установи
идентичност между огледаните на място и описаните машини. При огледа е установено, че всички
процесни вещи, с изключение на CNC струговете, са трайно прикрепени към фундаментната плоча
на сградата, като предвид възрастта на това оборудване /от технологична гледна точка/ и начина на
фундиране на машините може да се направи извод, че оборудването в дясното хале от портала е
било там и към 30.07.2009 г. Установено е, че огледаните машини се виждат и на рекламния
видеоклип, приложен на технически носител към делото. Установено е и, че в предприятието
имало две основни направления за производство: 1) автоматизирана ковашка линия – за коване на
стоманени топки с размери ф40, ф80, ф90 и ф100, включваща: магазин за автоматично подаване на
заготовки; манипулатор, подаващ заготовката за нагрев; индуктивно нагревно устройство;
манипулатор, подаващ нагрятата заготовка за коване; ротиращ захват, подаващ заготовката към
вибриращи полуматрици; манипулатор, отвеждащ готовия детайл, и 2) автоматизирана линия за
коване, механична обработка и свиване на корпуси за снаряди 122 мм, включваща: магазин за
прътови заготовки с автоматично подаване на прътите; индуктивно нагревно устройство ВВС,
производство на фирма „BROWN BOVERI“, разкрояваща хидравлична пресножица; хидравлична
ковашка машина ELMUKO с пресоваща секция, изтегляща секция, секция за автоматично
подреждане, нормализация и контрол; линия за механична обработка на корпуси за обеприпаси,
изградена от 4 бр. хидрокопирни струга, производство на фирма „Georf Fischer“ ТИП КДМ 14-125,
и два струга финал 130. В предприятието бил разположен и автоматизиран технологичен модул за
свиване на корпуси и коване на стоманени бутилки за високо налягане с хоризонтална
вибрационна хидромеханична преса Uzine de Wacker. Отделно имало и машина за плазмено рязане
на метали, ремонтно-механичен участък, стопанство за съхранение на втечнен кислород, винтови
компресори, трафомашини и мощности, инсталации за подаване на въздух, водоохладителни кули.
Описаните в приложение № 1 към договора за залог вещи отговарят по описание на вещи, които се
използват в производствената дейност на дружеството, но експертизата не може да отговори на
въпроса за разделянето на вещите на отделни групи в приложение № 1 към отделните дейности на
производствените линии. Вещите по т. 2 – 7 от исковата молба са част от оборудването, което се
използва и в двете производствени направления – коване на стоманени топки и коване и обработка
на корпуси за снаряди. Според експертизата описаните в исковата молба два струга /CNC Струг
GS 4300 L2 и CNC Струг GS 3600 L/ не са включени в описа по приложение № 1 към договора за
особен залог от 30.07.2009 г. Същите са с година на производство след 30.07.2009 г., но от
техническа гледна точка не може да се даде отговор кога са били доставени и монтирани.
В допълнителното заключение от 5.07.2019 г. на тройната СТЕ, изготвена от същите вещи лица,
са описани подробно отделните производствени линии в предприятието: 1) ковашка линия
EUMUCO – за коване на корпуси за снаряди, калибър 155 мм; 2) линия за механична обработка на
13
корпуси на снаряди; 3) технологичен модул за свиване на оживалната част на корпуси за снаряди;
4) линия за коване и закаляване на стоманени детайли до 6 кг, базирана на ексцентър преса 2500 т
/ЕП2500/; и 5) линия за коване и закаляване на стоманени детайли до 6 кг, базирана на
хидравлична преса 250 т. /ХП250/. Според вещите лица разделянето на движимите вещи на
отделни групи чрез удебелени разделителни линии в приложение № 1 към договора за залог не
може да се свържи категорично с определена технологична дейност. Описаните в исковата молба
процесни вещи се отнасят към следните модули: 1) по т. 2 – 4 – към линията за коване и закаляване
на стоманени детайли до 6 кг., базирана на ексцентър преса 2500 т, 2) по т. 5 – към ковашка линия
EUMUCO, 3) по т. 6 – към инструментално производство, и 4) по т. 7 – към линия за механична
обработка на корпуси на снаряди. Експертите са посочили, че има съответствие между описания в
т. 1 от исковата молба „портален кран 8 т“ с описания в приложение № 1 към договора „портален
кран“ и „кабина на конзолен кран“ и с описания в т. 11 от заключението от 9.09.2015 г. на
техническата експертиза на инж. М. Д., възложена по изп. дело № 20157370401068 на ЧСИ Л. Т..
Има съответствие и между описания в т. 4 от исковата молба „вибрационен чук Z230“ с описания
в т. 10 от заключението от 9.09.2015 г. на техническата експертиза на инж. М. Д., като е възможно
това да съответства на описаната в приложение № 1 „ковашка линия Uzine de Wacker 230/300“.
Съответствие имало и между описаната вещ в исковата молба в т. 2 /ексцентър преса 2500 т./ и
описанието по т. 7 от същата техническа експертиза, но нямало съответствие с описанието по
приложение № 1. По отношение на описаната вещ в т. 5 от исковата молба /ковашка линия
ELMUKO HILZC 30/1000/ нямало съответствие с описанието в същата експертиза и в приложение
№ 1.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
По предмета на делото и допустимостта на обжалваното решение
Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни искове по отношение на
права върху няколко движими вещи.
Както бе посочено по-горе, с първоначалната искова молба от 26.06.2017 г. ищецът „Еко – Тех
Про“ ЕООД е поискал съдът да установи на осн. чл. 36, ал. 2 ЗОЗ спрямо ответниците „Хидропонт
М“ ЕООД и „КТБ“ АД, че ответникът „Хидропонт М“ ЕООД не е собственик на процесните 7 бр.
движими вещи, представляващи машини и съоръжения, подробно описани. За тези вещи се
твърди, че са придобити от ищеца: 1) вещи от № 1 до № 5 – по договор за продажба от 14.03.2017
г., сключен с „Метал Форм Про“ ЕООД, който е придобил вещи от № 1 до № 4 на 22.10.2015 г. на
публична продан по изп. дело № 20157370401068 на ЧСИ Л. Т., образувано срещу длъжника
„Хидропонт М“ ЕООД, а вещ № 5 „Метал Форм Про“ ЕООД придобил от „Хидропонт М“ ООД по
договор за продажба от 1.09.2015 г.; и 2) вещи № 6 и 7 – по договори за продажба от 22.03.2016 г.
и 20.07.2016 г., сключени с „Милко“ ЕООД. Твърди се, че върху тези вещи е предприето
принудително изпълнение от ответника „КТБ“ АД за изпълнение на парични вземания срещу
ответника „Хидропонт М“ ЕООД на основание сключен със същото дружество договор за особен
залог от 30.07.2009 г., по който на 23.11.2015 г. е вписано пристъпване към изпълнение. Същите
вещи били предмет и на допуснато обезпечение по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОЗ чрез запечатване на
сградите, в които се намирали, което обезпечение било допуснато с определение от 25.02.2017 г.
по гр. д. № 11015/2017 г. на СРС и изпълнено на 4.05.2017 г. по изп. дело № 20177390400247 от
14
ЧСИ С. С., като с писмо от 21.06.2017 г. банката заявила, че не дава съгласие за изнасяне на
вещите, тъй като същите са предмет на учреден залог и на принудително изпълнение.
Същевременно, банката през 2015 г. се присъединила и към образуваното изп. дело №
20157370401385 на ЧСИ Л. Т., а впоследствие по нейна молба било образувано и изп. дело №
20168100400454 на ЧСИ Н. Н., по което на 29.09.2016 г. били описани движими вещи, измежду
които и шест от процесните вещи, но по-късно през 2017 г. съдебният изпълнител отказал да
извърши изпълнение върху тях.
Допълнително с молба от 1.03.2018 г. ищецът е уточнил, че интересът му от предявения
отрицателен установителен иск произтича от това, че: 1) ищецът бил собственик и владелец на
процесните вещи, които права се оспорвали от ответника, и 2) придобитите от ищеца права били
противопоставими на ответниците, тъй като вещите не били предмет на договора за залог, а ако са
заложени, то залогът е нищожен, а евентуално – заложното право на банката е погасено с
извършената публична продан.
С оглед това съдържание на исковата и уточнителна молба с разпореждане от 14.10.2021 г.
въззивният съд е приел съобразно правомощията си по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. и т. 5 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС, че е налице нередовност на исковата претенция с оглед
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, изразяваща се в несъответствие между
обстоятелствена част и петитум. Несъответствието следва от това, че се твърди предприето
принудително изпълнение върху процесните движими вещи поради претендирано от банката
заложно право върху същите, а не поради претендирана принадлежност на вещите към
имуществото на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД. По тази причина отричането на правото на
собственост върху вещите на длъжника не би могло да отрече правото на принудително
изпълнение на банката, тъй като то се основава на заложно право, което може да съществува и
върху имущество, което не принадлежи на длъжника по обезпеченото вземане, а на трето лице.
Несъответен на тези фактически твърдения обаче е петитума на исковете – да се установи липсата
на право на собственост на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД спрямо всички процесни вещи.
Същевременно, този петитум не сочи и на правен интерес от подобни искове за всички вещи,
доколкото според изявленията и на двете страни в съдебното заседание на 13.12.2021 г., а е видно
и от данните по делото, към днешна дата няма висящо изпълнително производство по ГПК спрямо
тези вещи, т.е. искът не може да се води на осн. чл. 440, ал. 1 ГПК.
Във връзка с тези указания със заявление от 18.11.2021 г. ищецът е уточнил, че търсената от
него защита е да установи отсъствието на право /вкл., но не само заложно/ за ответника „КТБ“ АД,
позволяващо му да пристъпи към принудително изпълнение по ЗОЗ и по ГПК, или
непротивопоставимост на това право на ищеца, тъй като имуществото, върху което е насочено
изпълнението, не е предмет на договора за особен залог /или не е собственост на длъжника/, респ.
липсва учредено заложно право върху процесните вещи /тези от тях, които не са
индивидуализирани в приложението към договора за особен залог/, съответно заложното право не
е противопоставимо спрямо онези от вещите, които са придобити на публична продан от
праводателя на ищеца /“Метал Форм Про“ ЕООД/, което придобиване е погасило заложните права.
Посочено е, че вещите, които са придобити от праводателя „Милко“ ЕООД, никога не са били
собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД. По тази причина ищецът е уточнил петитума на
исковата си молба, както следва: 1) да се установи липсата на право на собственост на ответника
„Хидропонт М“ ЕООД спрямо вещите по т. 6 и т. 7 от исковата молба /двата струга/, и 2) да се
установи липсата на заложно право на ответника „КТБ“ АД спрямо вещите по т. 1 – 5 от исковата
15
молба /което може да се разбира и като липса на противопоставимо на ищеца заложно право
съобразно чл. 36, ал. 2 ЗОЗ/.
Въззивният съд приема, че със заявлението от 18.11.2021 г. ищецът е отстранил нередовностите
на исковата молба, която поправка има ретроактивно действие съобразно чл. 129, ал. 5 ГПК –
исковата молба се смята с този петитум от деня на подаването й. Правният интерес от така
формулираните искове по отношение на вещите по т. 1 – 5 произтича от обстоятелството, че за тях
ответната банка претендира заложно право въз основа на договора за особен залог от 30.07.2009 г.,
по отношение на които е предприела изпълнение по реда на ЗОЗ чрез вписано на 23.11.2015 г.
пристъпване към изпълнение, като до момента не е вписано изоставяне на изпълнението /чл. 26,
ал. 3, т. 5 ЗОЗ/. Спрямо тях не се твърди /а и няма данни/ за висящо изпълнително производство по
ГПК, доколкото в описаните по-горе висящи производства изпълнението спрямо тези вещи или
спрямо банката е прекратено. При това искът не е предявен съобразно чл. 440, ал. 2 ГПК спрямо
всички взискатели по едното изп. дело /изп. дело № 20157370401385/, а именно – и първоначалния
взискател „Транспедия“ АД, по чието искане е започнало делото.
При това положение обжалваното решение се явява частично недопустимо по отношение на
исковете спрямо вещите по т. 1 – 5 от исковата молба, доколкото тези искове са разгледани и
уважени като искове за отричане правото на собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД, а
след отстраняване на нередовността на исковата молба техен надлежен предмет е отричаното
заложно право на ответника „КТБ“ АД, респ. непротивопоставимостта му спрямо ищеца. Ето защо
решението в тази част се явява постановено по непредявени искове, което налага неговото
обезсилване и връщане на делото в тази част на първоинстанционния съд за произнасяне по
действително предявените искове /чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК/.
Спрямо вещите по т. 6 и 7 ответникът не претендира да са обхванати от договор за залог и
спрямо тях да е налице висящо изпълнително производство по ГПК или ЗОЗ. Същевременно, за
тези вещи ищецът твърди, а ответникът не отрича, че се намират в запечатаните по искане на
ответната банка по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОЗ сгради и тя е отказала предаването им на ищеца. Това
означава, че спрямо тези вещи е налице общ спор за собственост, като право на ищеца е да избере
формата на исковата защита – осъдителен иск, положителен или отрицателен установителен иск /т.
2 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК/. Ищецът е предявил отрицателни установителни
искове за собственост. Изяснено е в същото ТР /т. 1/, че правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. Под „самостоятелно право“ обаче се разбира право, което
е от различен вид спрямо отричаното право на собственост на ответника върху същата вещ. Ако
ищецът отрича правото на собственост на ответника поради свое твърдено право на собственост,
то доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос по основателност, а не по
допустимост на иска – обуславя материалната, а не процесуалната легитимация[1]. Ето защо тези
искове са допустими и въззивният съд ще ги разгледа по същество.
По правилността на обжалваното решение в останалата част
16
Тази останала част касае исковете за вещите по т. 6 и 7 от исковата молба – CNC Струг GS 4300
L2 и CNC Струг GS 3600 L.
Спрямо тези вещи ищецът е представил доказателства, че ги е закупил през 2016 г. от продавача
„Милко“ ЕООД, а именно договор № 02/22.03.2016 г. и договор № 08/20.07.2016 г.
Достоверността на датата на двата договора е подкрепена и от останалите събрани доказателства –
представените фактура № GM-0526/26.05.2016 г., фактура № GM-0519/19.05.2016 г., митнически
декларации от 28.06.2016 г., товарителница от 25.07.2016 г., фактура за транспорт №
**********/26.07.2016 г., електронни платежни нареждания /л. 228 – 256 от делото на ПОС/.
Установено е от приетото заключение на ССЕ, че по тези договори е извършено плащане от ищеца
към продавача „Милко“ ЕООД и не е извършено обратно възстановяване на суми по фактурите.
Реалната доставка и монтаж на тези машини през 2016 г. е доказана и от показанията на
свидетелите В. А. и Г. Т., за които няма основания да не бъдат кредитирани.
Спрямо същите вещи няма и насочено принудително изпълнение. Първоначално те са били
запорирани по изп. дело № 20168100400454 на ЧСИ Н. Н., образувано от ответника „КТБ“ АД, но
с постановление от 20.12.2016 г. запорът е вдигнат и същите са освободени от принудително
изпълнение, като собственост на третото лице – ищеца.
Същевременно, нито един от ответниците не твърди и доказва, че тези вещи са придобити от
ответника „Хидропонт М“ ЕООД. Не се твърди и, че те са част от заложените вещи по процесния
договор за особен залог от 30.07.2009 г. Приетите няколко СТЕ установяват, че вещите са
произведени преди 30.07.2009 г. /т.е. не са съществували при сключване на този договор/ и
категорично не са включени в описа по приложение № 1 към договора за особен залог.
При това положение следва да се приеме за доказано, че тези вещи не са били никога
собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД, тъй като са придобити от ищеца изначално. Ето
защо предявените отрицателни установителни искове за собственост за тези вещи са основателни.
С оглед на изложеното обжалваното решение: 1) следва да се обезсили в частта относно
исковете за вещите по т. 1 – 5 от исковата молба, като на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК делото се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по действително предявените искове за
установяване липсата на заложно право на ответника „КТБ“ АД спрямо тези вещи; 2) да се
потвърди в частта, с която исковете за вещите по т. 6 и 7 са уважени; и 3) да се отмени в частта, с
която на ищеца са присъдени разноски за заплатена държавна такса за разликата над 5 110 лв. –
съразмерно на уважените в настоящата инстанция искове /за разноските в останалата част следва
да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на спора/.
Относно разноските по производството
При този изход на спора въззивният съд не следва да се произнася по разноските за
производството за исковете за вещите по т. 1 – 5 от исковата молба, доколкото при връщане на
делото за ново разглеждане не е налице нито една от хипотезите на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК – нито
произнасяне по същество на исковете, нито прекратяване на производството по исковете.
Отговорността за разноските, вкл. и за настоящото въззивно производство, следва да се разпредели
при новото разглеждане на спора съобразно неговия изход.
По исковете за вещите по т. 6 и 7 от исковата молба, които въззивният съд разгледа по
17
същество, разноски се дължат на общо основание. Ищецът обаче изрично е заявил, че не
претендира разноски за въззивното производство, а направените разноски за първата инстанция са
присъдени с обжалваното решение, което в тази част се потвърждава съразмерно на тези искове.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така решение № 13/12.03.2016 г. по гр.д. № 3637/2015 г. на ВКС, І г.о.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението от 8.01.2021 г. по гр. д. № 377/2017 г. на Окръжен съд – гр. Перник, в
частта, с която е признато за установено по предявен от „Еко – Тех Про“ ЕООД срещу
„Хидропонт М“ ЕООД и „Корпоративна търговска банка“ АД, че ответникът „Хидропонт М“
ЕООД /в несъстоятелност/ в качеството му на залогодател по договор за особен залог от 30.07.2009
г., сключен за обезпечаване на задълженията му спрямо ответника „КТБ“ АД по договор за банков
кредит от 30.07.2009 г. не е собственик на следните движими вещи: 1) портален кран 8 т.,
българско производство на МЗ „Хр. Смирненски“, 1974 г., комплектуван с руски двигатели от 3,6
kw, 2) ексцентър преса механична – 2500 т., руско производство, модел КВ 8544, 3) ексцентрик
преса Hmt, индийско производство, модел P2500BGPRESS, сериен № H1550, 4) вибрационен чук
Z230, модел HLZCRD 230/300, тип Z230, фабр. № 42063220Т, и 5) ковашка линия ELMUKO
HILZC 30/1000, произведена 1980 г., заедно с всички принадлежности към нея: индукционен
нагрев марка „ВВС Brown Boveri“, с участък за автоматично зареждане на материал; автоматична
прес ножица „Ficep“ модел СТСН; транспортьор, манипулатор за подаване на материала;
хидравлична преса „Elmuko“, транспортьор и робот за подреждане на готовия детайл.
ВРЪЩА делото в същата част за ново разглеждане по действително предявените искове на друг
състав на Окръжен съд – гр. Перник съобразно мотивите на настоящото решение на осн. чл. 270,
ал. 3, изр. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решението от 8.01.2021 г. по гр. д. № 377/2017 г. на Окръжен съд – гр. Перник, в
частта, с която ответниците „Хидропонт М“ ЕООД и „Корпоративна търговска банка“ АД са
осъдени да заплатят съдебни разноски на ищеца „Еко – Тех Про“ ЕООД за разликата над 5 110 лв.
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 8.01.2021 г. по гр. д. № 377/2017 г. на Окръжен съд – гр.
Перник, в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
18
2._______________________
19