Присъда по дело №143/2023 на Районен съд - Павликени

МОТИВИ към Присъда № 18/07.09.2023 г. по НОХД № 143/2023 г.
по описа на РС - Павликени

Обвинението е против М. А. М., ЕГН **********, роден на *** г. в гр.
П***, живущ в с. Б***, общ. П***, ул. "***" №***, български гражданин, със
средно образование, неосъждан, безработен за това, че нa *** г. в гр. П***
при извършване на проверка от служители на МВР в качеството му на водач
на МПС - л.а. марка "***" с per. № ***, съзнателно ползвал неистински
официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно
средство с №***г., образец П***, като от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност. Прокурорът квалифицира Д.ието като
престъпление по чл. 316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал.1 от НК. В поддържа
повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен
начин. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание при прилагане
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок
около Законовия минимум, чието изпълнение да се отложи с определяне на
изпитателен срок от три години.

Подсъдимият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, дава
обяснения във връзка с обвинението и чистосърдечно се признава за виновен
и се разкайва за извършеното. Моли за справедлива присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 НПК, приема за безспорно установено следното:

От фактическа страна:

М. А. М. е роден в гр. П***. Живее в с. Б***, общ. П***. Бил *** -
годишен, полага общественополезен труд –***. Неосъждан.

В ранните следобедни часове на *** г. в гр. П***, обл. В.Т***,
подсъдимият управлявал лек автомобил „***" с рег. № *** – собственост на
сестра му, като се движел от пл. "***" към ул. "***". По същото време и на
същата улица в изпълнение на служебните си задължения се намирали
служителите на РУ - П*** св. Х. П. и св. А. И., които решили да спрат
автомобила за извършване на проверка. Установили, че водач е М., като
същият им представил свидетелство за управление на моторно превозно
средство N° ***, образец П***. Първоначалната проверка в масивите на МВР
показала, че подсъдимият по времето на издаването не е напускал пределите
1

на РБ.

Ето защо полицейските служители се усъмнили в истинността на
документа и го отвели в сградата на РУ - П***, където той предал доброволно
горепосоченото свидетелство за управление на МПС и признал, че го е
получил от непознато лице срещу сумата от 3000 евро, което потвърждава и в
хода на съдебното следствие.

От писмо рег. № *** година на Главна дирекция „Национална полиция",
при извършена справка в информационните фондове на МВР се установено,
че на М. не е издавано свидетелство за управление на МПС от властите в РБ
или на друга държава - членка на ЕС, както и не е открито издадено на *** г.
свидетелство за управление на МПС с № ***.

В хода на ДП е била назначена експертиза за техническо изследване на
документ, която е дала заключение, че процесното свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *** г., образец П***, няма
необходимите защитни елементи на защитен официален документ, описани в
справочните източници, при изработката му не е използван оригинален
документ и не са установени признаци на преправяне, поради което
представлява неистински документ. В с.з. ВЛ поддържа заключението.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал, който е
еднопосочен. В хода на съдебното следствие не се констатираха
противоречия, не се спори от подсъдимия. Всички тези доказателства, както и
останалите приложени и приети по делото такива навеждат към единствено
възможния извод за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му
обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение
възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на
кредитираните от съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се
установява обективната страна на вмененото във вина на подсъдимия Д.ие по
чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 316, ал. 1 от НК, а именно ползване от
неистински официален документ, доколкото не са събрани доказателства, че
от подсъдимия може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне
на същия.

От правна страна:

2

С оглед приетата за безспорно установена и гореизложена фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1 от НК.

Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни
престъпления” са най-общо обществените отношения, свързани с
документооборота – съставяне, използване и съхранение на различните
видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС, неотклонно се
приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност
на документирането, подриват обществено-правната функция, която се
възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени
органи и организации и създават усложнения в отношенията между
организациите и гражданите.

В конкретния случай, предмет на инкриминираното Д.ие е един
„неистински официален документ”. В закона няма легална дефиниция за
„документ”, но според Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н. д. №12/81 г.
на Пленума на ВС, документът съдържа факти и обстоятелства, или пък
твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или
обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и
задължения или правоотношения. Съдържанието на документа включва както
изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др.

Според легалната дефиниция в чл. 93, т. 5 НК – „официален документ”
е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в
кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на
възложената му функция, а “неистински документ”, съгласно чл. 93, т. 6 НК е
този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

В случая свидетелството за управление на моторно превозно средство
правилно е било квалифицирано от ВТРП като „неистински официален
документ”, доколкото съдържа всички гореописани характеристики. Същият
се издава по установен ред и форма – съобразно НАРЕДБА № I-157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина
респективно еквивалента на този нормативен акт в Португалия. На документа
е придаден вид, че изхожда от компетентните органи в тая държава, които
обаче, видно от възприетата по-горе фактическа обстановка, не са го
издавали, поради което не остава никакво съмнение, че свидетелството наред
с качество си на официален документ е и „неистински” такъв по смисъла на
3

закона.

За отговорността по чл.308 НК е важно да се установи, че официалният
документ е издаден от друго, а не от посоченото в него лице, като е без
значение дали документът е с вярно или невярно съдържание. Въпреки това -
в конкретния случай, а и с оглед прецизност, съдът следва да посочи, че наред
със своята неистинност, СУМПС е и с невярно съдържание, доколкото
удостоверява факти, които не отговарят на действителното положение.

Изпълнителното Д.ие на престъплението по чл. 316 НК се изразява в
„ползването” на опорочения документ. От своя страна практиката е
категорична, че под „ползване” на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи
или длъжностни лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти.
В конкретния случай действията на М. по редставяне пред свидетелите
полицаи на свидетелството за правоуправление на МПС категорично
представлява „ползване” на документа, поради което и този признак от
обективна страна е налице.

Правилно РП е ангажирала отговорността на подсъдимия за ползване на
документа, а не за неговото съставяне. В Решение № 429 от 31.05.2005 г. по н.
д. № 904/2004 г., I н.о. на ВКС, е прието, че престъпният състав на чл. 316 НК
е субсидиарен, защото същият е приложим само когато отговорността на
ползвателя не може да се реализира за самото съставяне на документите. В
конкретния случай не са налични никакви доказателства, че
именно подсъдимият лично или посредствено е съставил документа, поради
което и правилно обвинението спрямо същия се е ограничило само до
престъпното им ползване.

От субективна страна престъплението по чл. 316 НК е извършено при
форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
това. В частност подсъдимият много добре е знаел, че в действителност няма
правоспособност да управлява МПС, поради което и притежаваното от него
СУМПС отразява неверни обстоятелства и няма как да е издаден от
длъжностното лице, посочено в него. Нещо повече подсъдимият е действал с
ясното съзнание, че представяйки този документ пред служители на РУ –
П*** същият ще го ползва по предназначение, а именно – за да удостовери
пред компетентните лица, че има правоспособност да управлява МПС, като
от волева страна е целял именно това.
4

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до осем години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54 НК, тъй като намери, че
в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия И. обстоятелство, съдът
отчете констатираната у същия склонност за нарушаване както правилата на
ЗДВП. Действително, към настоящия момент същият не е осъждан.

Налице са обаче и смекчаващи отговорността на И. обстоятелства. Като
такива на първо място съдът отчете оказаното съдействие на органите на
предварителното
разследване. Също така ПРС взе предвид факта, че към настоящия момент
подсъдимият е неосъждан, работи и липсват данни за извършвани от него
противообществени прояви. Всичко това кара съдът да приеме, че
подсъдимият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност.
Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него следва да се определи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане
на чл. 54 НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца,
чието изпълнение отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от
3 /три/ години.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху М.
и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По веществените доказателства:

Съдът разпореди вещественото доказателство – процесното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, да се отнеме в
полза на държавата и след влизането на настоящата присъда в сила да се
5

унищожи по реда на ПАС.

По разноските:

По делото има сторени разноски в общ размер на 230.87 лв., поради
което и с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в
извършване на вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът го осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР - гр.
Велико Търново.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	18
Дата:	7 септември 2023 г. (в сила от 26 септември 2023 г.)
Съдия:	Цветомил Горчев

Дело:	20234140200143
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 май 2023 г.

Присъда по дело №143/2023 на Районен съд - Павликени

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите