РЕШЕНИЕ
№ 1104
гр. Пловдив, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1138 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ищцата в
първоинстанционото производство Л.А.А., чрез пълномощник адв. Р.Д., против Решение № 1115/ 21.03.2019г.,
постановено по гр. д. № 13645/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което решение е бил отхвърлен изцяло предявеният от Л.А.
иск против „Прокредит Банк“ за
признаване на установено спрямо ищеца, че не дължи на „Прокредит Банк
(България) ЕАД, сумата от общо 11559,49 лева, от която главница в размер на
7135,75 лева, законна лихва в размер на 4423,74 лева за периода 08.07.2009 г.
до 22.08.2018 г. – за които суми е
издаден изпълнителен лист от 13.07.2009 г. по ч.гр.д. № 8051/2009 г. на РС
Пловдив и е образувано изп. дело № 290/09 г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов,
рег. № 757 на КЧСИ, като неоснователен. Решението било постановено при
участието на „Еос Матрикс“ ЕООД като трето лице-помагач на ответника „Прокредит
Банк“ АД
Посочва се в жалбата, че обжалваното решение е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ответникът по делото
е продал вземането си към ищцата, чрез договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/
от 1.08.2014 г., сключен между „Прокредит Банк (България) АД и „ЕОС Матрикс“
ООД. Сочи, че тези изводи на съда не намират опора в доказателствения материал,
както и, че съгласно материалите по
постъпилото по делото изпълнително дело на ЧСИ Атанасов, взискател е именно
ответникът „Прокредит Банк (България)“ АД. Сочи се, от жалбоподателя, че няма
никакви данни до ЧСИ да е постъпила молба за конституиране на „ЕОС Матрикс“ за
взискател, въз основа на цесия, както и,
че няма постановление на ЧСИ за конституирането на цесионера като такъв.
Въз основа на изложеното се иска от съда да отмени
атакуваното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да
бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират
се с допълнителна молба разноски на двете инстанции. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата страна. Прилага се списък с
разноски по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивна жалба, от „Прокредит Банк (България) АД, в който се посочва, че твърденията на
жалбоподателя са неправилни, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Сочи се, че се споделят
изцяло и мотивите в решението на първоинстанционния съд, в които е прието, че
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. Излагат се аргументи
за правилността на първоинстанционното решение. Моли се да бъде потвърдено
изцяло първоинстанционното решение. Моли се да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 300 лв., в съответствие с разпоредбите на чл. 78,
ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ, във връзка с чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В срок е постъпил и отговор на въззивна жалба от третото лице помагач „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез
юрисконсулт П.К.. Сочи се, че твърденията на жалбоподателя са неправилни, а
обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно. Посочено е, че се споделят изцяло и мотивите в решението на
първоинстанционния съд, в които е прието, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен. Излагат се аргументи за правилността на
първоинстанционното решение. Моли се да бъде потвърдено изцяло
първоинстанционното решение.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Страните не спорят, а и от представения по делото
изпълнителен лист (л. 8 от първоинстанционното дело) се установява, че в полза
на ответника „Прокредит Банк (България)“ АД срещу ищеца Л.А. на 13.07.2009г. е
бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8051/2009г. по описа на РС-Пловдив
за процесните вземания. Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано
изпълнително производство по изпълнително дело № 290/2009г. при ЧСИ Атанас
Атанасов, с рег. № 757 на КЧСИ. Съгласно удостоверение (л. 116 от
първоинстанционното дело) от ЧСИ Никола Видев, рег. № 759, район на действие –
ПОС, със заповед № 697/05.08.2013г. на Министерството на правосъдието,
служебният архив на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757, район на действие ПОС, е
прехвърлен на ЧСИ Никола Видев, рег. № 759, район на действие ПОС и делото е
преобразувано под № 2624/13г.
Спорен е останал въпросът дали ответникът е продал
вземането си към ищцата чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.08.2014г., сключен между „Прокредит Банк (България)“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
С отговора на исковата молба от ответника „Прокредит
Банк“ АД, било приложено уведомление за цесия, което да послужи за надлежно
уведомяване на ищеца за извършеното прехвърляне на вземания. Уведомлението
било адресирано до ищеца Л.А., а като основание бил посочен Договор за
прехвърлърляне на парични вземания (цесия) от 01.08.2014г. между „Прокредит
Банк (България)“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер), с който договор
било прехвърлено вземането, произтичащо от Договор с № 020-299070 от дата
05.04.2007г., ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения. Към отговора на
исковата молба било приложено и копие от Договора за прехвърляне на парични
вземания от 01.08.2004г., копие от Анекс №1 от 20.11.2014г. и копие от
Приложение I към Анекс 1
от 20.11.2014г., в което фигурира договор № 020-299070 от дата 05.04.2007г., от
който произтича процесното задължение на ищеца съгласно издадената на
09.07.2009г. заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на тези документи се
установява, че действително ответникът в производството „Прокредит Банк
(България)“ ЕАД е прехвърлил на третото лице-помагач „ЕОС Матрикс“ ЕООД
процесното вземане.
Уведомяването на длъжника за извършената цесия чрез
представяне на уведомлението с отговора на исковата молба също е надлежно.
Спазено е изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяването да бъде извършено
от стария кредитор на длъжника (цедента) – в случая „Прокредит Банк (България)“
ЕАД. Извършеното уведомяване, макар и направено след предявяването на иска,
следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй
като то определя кой е пасивно легитимираната страна в настоящия процес. В този
смисъл ВКС се е произнесъл не само с решение № 123/24.06.2009г. по т.д. №
12/2009г. на II т.о., но е възприето и в редица други решения, постановени от
ВКС. С оглед на това, прехвърлянето на вземането е породило действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
С оглед на изложеното, се явява неоснователно
възражението на жалбоподателя, че ответникът по иска не е продал процесното
вземане на третото лице-помагач. Относно изложените аргументи, че по
изпълнителното дело взискател е „Прокредит Банк (България)“ ЕАД и няма данни
„ЕОС Матрикс“ ЕООД да е поискало или да е било конституирано като взискател,
настоящият състав намира, че това обстоятелство е ирелевантно по настоящия
спор. Начинът, по който ще се удовлетвори цесионерът, е без значение за
редовността на извършената цесия. Също така, до уведомяването на длъжника за
извършената цесия, той дължи изпълнение на стария кредитор – цедент, като при
извършено пълно и точно изпълнение на цедента, длъжникът ще се освободи от
задължението си и няма да дължи изпълнение на цесионера. Едва след момента на уведомяването му, съгласно
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, длъжникът ще следва да изпълни на цесионера. Съгласно
уведомлението за извършената цесия (л. 24 от първоинстанционното дело),
длъжникът е бил уведомен, че следва да внася сумите за погасяване на своето
задължение по посочена банкова сметка ***. В този смисъл, конституирането на
цесионера като взискател в изпълнителното дело не е предпоставка за
настъпването на последиците на извършената цесия, тъй като той може да очаква
доброволно изпълнение на задължението.
Въз основа на горепосоченото, съдът счита, че
предявеният иск е бил насочен срещу страна, която не е кредитор по оспореното
вземане и поради тази причина следва да бъде отхвърлен. Доколкото крайният
извод на настоящия състав е еднакъв с извода на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение, като съдът го определя в минималния
размер от 100 лв. с оглед вида и количеството на извършената дейност и
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1115/21.03.2019г.,
постановено по гр. д. № 13645/ 2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което решение е бил отхвърлен изцяло предявеният от Л.А.
иск против „Прокредит Банк“ за
признаване на установено спрямо ищеца, че не дължи на „Прокредит Банк
(България) АД, сумата от общо 11559,49 лева, от която главница в размер на
7135,75 лева, законна лихва в размер на 4423,74 лева за периода 08.07.2009 г.
до 22.08.2018 г. – за които суми е
издаден изпълнителен лист от 13.07.2009 г. по ч.гр.д. № 8051/2009 г. на РС
Пловдив и е образувано изп. дело № 290/09 г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов,
рег. № 757 на КЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Л.А.А., ЕГН ********** да заплати на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 100 (сто) лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението е постановено при участието на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър,
етаж 4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., като трето лице - помагач
на въззиваемата страна „Прокредит Банк (България) АД, ЕИК *********.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.