O П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
Административен съд – Монтана, V състав в закрито заседание на ... април
през 2014 година в състав:
Председател : РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като разгледа
молба за отмяна на наложена глоба с определение от 27.03.2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144 от АПК
във връзка с чл. 91, ал. 1 и 2 от ГПК.
Образувано е по две молби на Н.И.В.,***
срещу наложени две глоби от 50 лв. и 1200 лв. с протоколно определение от 27
март 2014 г., с които моли наложените глоби да бъдат отменени изцяло.
В молбите се излагат съображения, че глобите
са неправилно и неоснователно наложени.
Молбите са подадени в законоустановения
срок, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно протокол от о.с.з., проведено на 27
март 2014 г. по адм.д. № 654/2013 г. на Административен съд Монтана, с две
самостоятелни определения, на оспорващата страна Н.В. са наложени две отделни
глоби, а именно: глоба в размер на 50 лева за нарушаване на реда в съдебно
заседание и глоба в размер на 1200 лева за повторно нарушаване реда в съдебно
заседание и затрудняване хода на производството.
Действително съдът не е посочил правните квалификации, въз
основа на които е постановил своите определения, но само това обстоятелство не
е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на постановените определения. Извършените
в съдебно засадение нарушения са надлежно описани с необходимите за тях белези,
а налагането на глоба в съдебно заседание няма характера на типичното
административнонаказателно производство, поради което и непосочване на правната
квалификация не представлява съществено процесуално нарушение. Същевременно неуказването
на срока, в който наложените глоби подлежат на обжалване има значение
единствено по въпроса за допустимостта на молбите за отмяна на наложените глоби
и настоящият състав именно, поради пропуск да укаже този срок в съдебното
заседание, допълни това обстоятелство, за да го доведе до знанието на страната,
за да може същата да упражни правото си на обжалване - още по време на
заседанието беше ясно, че записаното в протокола ще бъде прецизно проверено.
За да постанови определения в този смисъл, настоящият
състав e приел, че след извършено
предупреждение към оспорващата /направено в същото съдебно заседание/, а
именно: да не прекъсва съда при постановяване на определения по хода на делото;
включително и за нарушение на реда в съдебната зала, влизане в спор със съда, изказване
на непрофесионални възражения, непрекъснато говорене, изказвания, прекъсвания,
репликиране на вещото лице и съда, безкрайни коментари, искания и възражения, което
същевременно затруднява и хода на производството, оспорващата продължава да не
спазва реда в залата и да затруднява хода на производството.
По п. І от молбата за отмяна наложената глоба в размер на 50
лева.
По т. 1. Неоснователно е възражението, че определението на л. 3
от протокола е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като по
същото време съдът е провел разговор с вещото лице Д.Д..
Установяване трите имена на лицето Виктор Испиридонов и
същевременно изслушване на съответни и
относими съображения на вещото лице, не извеждат постановеното определение извън
процеса.
По т. 2. Неоснователно е възражението, че глобата е наложена във
връзка с прекъснат разговор с вещото лице, тъй като същата е наложена, поради
прекъсване на съда по време диктуване на определението свързано с указанията до
административния орган, но дори и това твърдение да беше вярно, съдът счита, че
всяко негово прекъсване, когато е свързано с изясняване на факти и
обстоятелства относими към спорните въпроси, без значение с кого се води
разговор от такъв характер и цел, е основание за налагане на наказание, тъй
като това поведение показва, както липса на професионализъм, така и липса на основно
етично поведение.
По т. 3. Неоснователно е възражението, че липсва всякакво
обективно основание за предупреждение на страната. Такова обективно основание произтича
от цялостното поведение на тази страна, включително и в предходно съдебно
заседание, проведено на 13.03.2014 г. Това е видно от протоколите на проведените
заседания и исканията й за поправка, където поставените многоточия отразяват ненавременните
изказвания на оспорващата, а т.нар. „пропуски” по протокола, бяха уточнени след
многократни прослушвания на направения запис, нови възражения, прекъсвания и
обяснения на съда.
По п. ІІ
от същата молба.
По т. 1. Неоснователно е възражението за несъответствие на
мотивите с фактическото и правно положение – от една страна, както беше казано
и по-горе, страната за пореден път прекъсна съда по време диктуване на свое определение,
а от друга, повод за отправяне на изрично предупреждение към оспорващата, а
именно: да не прекъсва съда и да спазва реда в съдебната зала, е цялостното поведение
на страната до момента на предупреждението, до който съдът не се бе възползвал
от процесуалната възможност да налага наказания, последното обстоятелство също изрично
отправено към оспорващата. Останалите възражения се повтарят с възраженията й в
п. І, т. 1, по които по-горе са изложени мотиви.
По т. 2. След като страната направи своите искания и възражения,
съдът постановява определение, с което уважава, допуска или не, тези искания. В
тези случаи и в момента, когато оспорващата разбере, че искането й не е уважено
започва отново да излага съображения, както и да настоява да й се приемат исканията,
прави неколкократни отводи, по които вече има произнасяне, веднъж иска едно,
после друго /първо твърди, че делото се проточва и бави - л. 71, после иска
време извън законоустановеното - л. 7 и 8 на протокол от 13.03.2014 г./,
изказва се и изисква от съда извършването на действия, включително с
подробности, които са извън установените в процеса. Цялостното й поведение
започна да добива вид на водена от страната личностна борба /с вещото лице и
съда/, а не на процес, в който да се търси и изследва обективната фактическа
обстановка, поради което съдът не намери друг по подходящ термин, извън
„влизане в спор със съда”, тъй като изложение на исканията, възраженията и
становищата не се правят компулсивно, а по надлежния за това ред и форма, като
се спазва последователността и реда в производството и се приемат за обективна
даденост вече взетите от съда решения, за чието оспорване следва да се
използват съществуващите и съответни процесуални способи.
По т. 3. Изложените съображения изцяло се покриват с
възраженията в т. 1 на п. ІІ и т. 1 на п. І., за което по-горе бяха изложени мотиви,
защо същите се приемат за неоснователни. Уместно е да се допълни още, че в тази
връзка съдът е извършил необходимите процесуални действия, взел е съответно
решение и се е произнесъл като е приел, че не се установяват основания за отвод
на вещото лице, но това решение не бе одобрено от страната, поради което се
наложи неколкократно да бъде обсъждано. В тази насока следва да се отбележи, че
дори и да съществува родствена връзка на вещото лице с лицето Виктор
Испиридонов /каквато не се установява, включително и след изискана от общината
информация/, то това е без значение за настоящия спор, тъй като това лице, нито
е страна в процеса, нито е собственик на спорното право, а е съсед, който няма
отношение към това спорно право.
По т. 4. В тази точка няма възражения, а коментар на изложените мотиви
при постановяване на определенията за глоба, като от значение биха били всички посочени
в настоящото определение мотиви.
По т. 5. Съмненията на оспорващата за приятелски отношения на
съда с вещото лице са неоснователни и голословни. Настоящият състав познава
вещото лице от 2007 г., от когато, при нужда, го назначава за вещо лице, а до
момента неговите експертизи се основават
на задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата по поставените въпроси,
а заключенията му са компетентни и обосновани. В подкрепа на липсата на
предубеденост и пристрастие при изготвяне на експертните заключения е и
обстоятелството, че оспорващата /а не съда/ е имала близки отношения с вещото
лице, но последното въпреки тези отношения е подходило към своята работа
съзнателно и коректно, без намеса на евентуални пристрастия.
С оглед на изложеното настоящият пети състав
на Административен съд Монтана намира, че твърденията, в молбата за отмяна на
наложената глоба в размер на 50 лева са неоснователни и не следва да отменя
наложената глоба.
По п. І от молбата за отмяна наложената глоба в размер на 1200
лева.
По отношение на непосоченото правно
основание и допълване в протокола на срока за обжалване съдът е взел становище
по-горе при обсъждане възраженията на страната по налажената първа глоба в
размер на 50 лева.
Неоснователно е възражението, че на оспорващата
е наложена глоба при упражняване възможността за поставяне на въпроси към
вещото лице, като в тази връзка са от значение последващите съображения, а
именно:
По т. 1.1. и 2.2. Непосредствено след
задаване на въпроса си към вещото лице и предвид неговото съдържание, съдът
отправи предупреждение към оспорващата да не задава въпроси, с които се цели
изследване как вещото лице си е вършило работата, а такива по заключението, в
който смисъл е и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ГПК. След това
предупреждение, оспорващата преформулира въпроса си, при което, съдът започна
да го диктува на секретаря за протокола, като същевременно следеше за неговото
записване. През същото това време оспорващата зададе нов въпрос, вещото лице даде
някакъв отговор /и това всъщност е едновременното говорене/ и когато първият
въпрос вече беше записан в протокола и съдът се обърна към вещото лице, за да
уточни и запише неговият отговор, оспорващата зададе предходния си въпрос. В
този момент съдът попита оспорващата дали може въпросите да се задават един по
един, за да могат да се записват в протокола и след като уведоми оспорващата,
че до момента са й спестени наказания, постанови своето определение за налагането
на такова.
Такова прекъсване, както беше споменато и
по-горе, нито е инцидентно, нито единично, а е постоянно поведение от страна на
оспорващата, на голяма част на което съдът не отдаваше внимание, с цел
нормалното протичане на производството. Многократните настоявания към съда за
извършване на точно определени действие на практика целят изземване ръководната
роля на съда по време на заседанията и предоставянето й на оспорващата страна. Изказванията
на оспорващата излизат извън формата и характера на съдебния процес,
поведението й е остро, обвинително, включително и към съда, а причината за това
е единствено обстоятелството, че заключението на вещото лице не удовлетворява
нейните очаквания, за което изрично в предходно определение й беше разяснено
/въпреки знанията за това – страната е действащ адвокат/, че съществуват
надлежни процесуални способи за изразяване на несъгласието.
По т. 3. Възраженията са идентични с
възраженията по п. І, т. 1., където съдът е изложил своите съображения.
По т. 4. Възраженията в тази точка са
коментар на това което съдът е възприел по време на проведените съдебни заседания,
включително и от подадените молби - л. 52-56, 70-73, 82-89. Изказваните съмнения
и превратни тълкувания на закона, включително и субективното интерпретиране на права,
задължения и правомощия, отразяват в известен смисъл това, което съдът е имал
предвид, когато е мотивирал своите определения за налагане на наказанията, без
в тях да е влагал умисъла, който се твърди от страната. В тази връзка видно от
самите възражения в п. І, т. 1.1. /включително и от поведението й в с.з/
оспорващата, въпреки че е практикуващ от години адвокат, показва липса на
яснота по основни текстове, принципи и начала, касаещи реда в съдебно
заседание, а именно: разпоредбите на чл. 141, ал. 1 от ГПК, според който текст
заседанията се ръководят от председателя; на чл. 3 от ГПК – упражняване на
процесуалните си права съобразно добрите нрави; на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЕКА - адвокатът
дължи уважение на съда и спазва правилата за поведение на съда или на юрисдикцията,
пред която се явява, което за съда бе основание да квалифицира изказванията и
възраженията й като непрофесионални, а поведението й и некомпетентно.
По п. ІІ.
Възраженията на оспорващата са по-скоро
нейна емоционална интерпретация на ситуацията и отношението на съда, за което
няма обективни поводи и основания за това. Обосноваването на исканията, в който
смисъл е чл. 143, ал. 3 от ГПК, е задължение на страната, а становище се взема
по твърдени от насрещната страна обстоятелства, а не и по твърдения на вещото
лице, тъй като последното не прави такива, а изследва факти и обстоятелства и
дава заключение.
От самия протокол е видно, че оспорващата
задава въпроси, на които, от една страна вещото лице е отговорило ясно и
обосновано в експертизата, от друга – неотносими към заключението, включително
и такива, свързани с начина й на работа, въпроси, касаещи правни изводи, за
което освен, че беше предупредена от съда, има постановено изрично определение,
с което не се допуска отговор на всички въпроси, имащи гражданско-правен
характер, но оспорващата продължи да задава такива и като краен резултат след няколко
часа заседание, съдът прекрати задаването на въпроси и прие заключението на вещото
лице.
Поведението, действията, исканията и възраженията на Н.В. не съответстват, нито на квалифициран
юрист, нито на обикновен етичен гражданин.
По исканията й за включване в протокола на всичко казано в
съдебно заседание, за което същата отправи две молби за поправка, първата
разгледана и отхвърлена, по втората предстои произнасяне, съдът се опита да
обясни на оспорващата какво се включва в протокола /какъвто е смисъл е вложен в
чл. 7 и чл. 10 от ГПК/, но поради поредното многословно възражение, този опит
беше трансформиран в постановяване мотивите на изрично определение.
С оглед на
изложеното и въпреки, че липсва основание за намаляване на наложената глоба,
/същата е наложена при повторност за многократни нарушения на реда в съдебната
зала и препятстване хода на делото/ настоящият състав намира, че същата е в
значителен размер, поради което следва да намали тази глоба към средния за това
размер, а именно от 1200 лв. на 600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 144 от АПК, чл. 91, ал. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на наложена, с пр. определение от 27.03.2014
г., глоба на Н.И.В. в размера на 50 лв.
ИЗМЕНЯ наложената с протоколно определение от 27.03.2014 г., глоба на Н.И.В.
в размера на 1200 лева и намалява същата в размер на 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: