О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 06.2020г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
II-ри състав, в закрито
заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НАСУФ
ИСМАЛ -мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
ч. гр.
дело №1133 по описа за 2020 год.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу разпореждане
№6429/14.02.2020г., постановено по ч. гр. дело №16693/19г. по описа на
ВРС, 24-ти състав, с което съдът е обезсилил Заповед за изпълнение
№7945/17.10.2019г., издадена по ч.гр.д. №16693/2019г. в частта, с която „Енерго
Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 325.00 лв., представляваща съдебни разноски по
делото. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,
като са развити съображения за незаконосъобразност на изводите на съда по
отношение на активното поведение на длъжника да заплати дължимата сума, за събирането на която е образувано заповедното производство. Твърди се, че не
отговаря на действителността изложеното, че длъжникът не е дал повод за
подаване на заявлението. В заключение жалбоподателят моли за отмяна на
атакуваното разпореждане и издаване на изпълнителен лист за сумата от 325.00
лв., представляваща съдебни разноски по делото. Моли за присъждане на разноски
в настоящото производство в размер съобразно представения списък.
Чрез
депозирания в срока по чл. 276 ГПК писмен отговор, длъжникът „Енерго Про
Продажби“ АД оспорва частната жалба. Излага съображения, че същата е
неоснователна, а обжалваното разпореждане за обезсилване-правилно и
законосъобразно. Твърди, че не е дал повод за иницииране на заповедното
производство, поради което и правилно е прието, че не дължи плащането на
разноските по заповедта. Излага, че незабавно след получаване на заповедта за
изпълнение е извършил плащане на дължимата сума, поради което не следва да му
бъдат възлагани разноските за заповедното производство. Моли частната жалба да
бъде оставена без уважение, разпореждането – потвърдено като правилно и законосъобразно,
както и да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство.
По допустимостта на
производството, съдът намира следното:
Доколкото жалбата е депозирана в законоустановения
срок от легитимирано лице, и срещу подлежащ на обжалване акт, то същата е
допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
депозирано от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД. Въз основа на същото е издадена Заповед за изпълнение №7945/17.10.2019г. за сумата от 19лева, представляваща платено на 15.11.2016г. без основание по фактура ТП №********** от 14.11.2016г.
вземане, което е прехвърлено на 24.09.2019г. ведно със законната лихва,
изчислена от дата на подаване на заявлението – 16.10.2019г. до окончателното
заплащане на задълженията, както и за
сумата от 325.00 лв., представляваща направени по делото съдебно деловодни
разноски, от които 25,00 лева – заплатена от заявителя държавна такса и
300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.412, т.8 ГПК е постъпило възражение от
длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД. В същото е посочено, че възражението се
подава на основание чл.414 ГПК, тъй като длъжникът не дължи изпълнение на
вземането. Посочено е, че длъжникът възразява и по чл.414а ал.1 ГПК, тъй като в
срока по чл.412 т.8 ГПК е заплатил на заявителя сумата от 19 лв.- дължимо по
заповедта вземане. Моли съдът да обезсили издадената заповед за сумата от 19
лв. Длъжникът възразява на осн. чл.414а ал.2 ГПК и срещу дължимостта на сумата
от 325 лв. представляваща, присъдени в заповедта разноски, тъй като счита, че
не е дал повод за подаване на заявлението и иницииране на заповедното
производство. Твърди, че на 15.10.2019г. дружеството е било уведомено по
електронна поща за сключения между Цонка Илиева Парушева и „Агенция за закрила
на потребителите“ ЕООД договор за цесия. В това уведомление нямало посочена
банкова сметка, ***, поради което „Енерго Про Продажби“ АД незабавно предприело
всички възможни действия за доброволно уреждане на отношенията – изпращане на
пощенски запис чрез „Български пощи“ ЕАД, изпращане на покана с искане да бъде
посочена банкова сметка, ***лно обявения в ТР имейл адрес на „Агенция за
закрила на потребителите“ ЕООД, изпращане на нотариална покана с искане за
предоставяне на банкова сметка; ***а предоставяне на банкова сметка. ***, че
„Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД не оказало необходимото съдействие
съгласно изискването на чл.95 ЗЗД и умишлено не отговорило на исканията за
предоставяне на банкова сметка. ***, че
вписаният в ТР адрес бил
фиктивен. Излага се, че с поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е станало
повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски и моли
заповедта за изпълнение да бъде обезсилена и в частта за разноските.
На основание чл.414а, ал.3 ГПК молбата заедно с
приложеното доказателство за изплащане на задължението са изпратени на
заявителя за становище в тридневен срок. В предоставени срок е постъпило
становище, в което се сочи, че едновременното предявяване на възражения по
чл.414 и чл.414а ГПК е недопустимо. Излага се, че била налице хипотезата по
т.10, б.“в“ от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след
подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, кредиторът
може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в
частта за разноските, като се позове на извършеното плащане. Твърди се, че още
при издаване на процесната фактура „Енерго-Про Продажби“ АД е било наясно, че
начислената от него наказателна такса не му следва и липсва основание същата да
бъде изисквана и събрана от потребителите, както и че към датата на издаване на
фактурата е било постановено Решение №125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на
ВКС, в което било прието, че клаузите, въз основа на които се събира такса за
възстановяване на електричество са неравноправни. Твърди се, че получената без
основание такса ставала изискуема и се дължало връщането ѝ от момента, в
който била извършена неследваща се престация. Сочи се, че всички действия на „Енерго-Про Продажби“ АД започнали на
18.10.2019г. – 3 дни след като дружеството било известено за извършената цесия
и било поканено да плати на новия кредитор и един ден след образуване на
делото. Задължението било парично и носимо по седалището на кредитора. Липсвали
доказателства за изпълнение на задължението чрез пощенски паричен превод.
Оспорва се да е изпратена електронна покана. Нотариалната покана не била за
извършване на плащане, а за посочване на банкова сметка. ***вено без уважение
възражението на Енерго Про Продажби АД за обезсилване на издадената заповед в
частта за разноските, като бъде издаден в негова полза изпълнителен лист за
сумата от 325 лв., представляваща разноски.
С разпореждане
№52062/22.11.2019г. ВРС е оставил без уважение искането на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, за издаване на изпълнителен лист за сумата от 325лева,
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
С влязло
в сила определение №488/07.02.2020г., постановено по гр. дело №112/2020 по
описа на ВОС, горното разпореждане на ВРС е отменено с дадени задължителни
указания.
След връщане на делото от ВОС, и в изпълнение на дадените задължителни указания, с обжалваното
разпореждане ВРС е обезсилил издадената заповед.
Настоящият състав
при ВОС намира, частната жалба за неоснователна по следните съображения:
След
постановяване на заповедта за изпълнение и в срока по чл. 412 ал.1 т.8 ГПК,
респективно в срок по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение по чл.414а ГПК, че не дължи
изпълнение по заповедта за вземането на заявителя, тъй като е платил в срока за
доброволно изпълнение, включително и възражение, че не дължи разноските от 325
лв., за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал причина
за завеждане на заповедното производство.
По възражението
по чл.414 а ГПК следва да се произнесе заповедния съд, който може да обезсили
издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във
възражението се твърди изцяло или частично извършено от длъжника плащане/ без
въобще да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към
него, ако в тридневния срок по ал.3 на чл.414а ГПК не постъпи становище от
заявителя
При подаване на становище в указания от закона
тридневен срок обаче нормата на ал.4 чл.414а ГПК задължава заповедния съд да
разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на
заявителя. Заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане на
признатото вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл.414а ГПК,
като в този случай следва да остави без уважение и искането за обезсилване на
заповедта. В случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да
приеме като основателно възражението по чл.414а ГПК и да обезсили заповедта за
изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер на
заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските
/също изцяло или частично/, като съобрази станал ли е причина длъжникът за
образуване на заповедното производство по смисъла на чл.414а ал.2 ГПК, както и
евентуално направено възражение за прекомерност. И в двата случая заповедният
съд дължи произнасяне по направеното възражение по чл.414а ГПК с изричен
диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по
чл.414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената заповед и в кои
части.
С обжалваното
разпореждане, след като е приел възражението по чл. 414а ГПК, заповедният съд е
обезсилил издадената на 17.10.2019г. заповед изяло, включително в частта за
разноските, като е съобразил от една страна задължителните указания на
въззивната инстанция, обективирани в определение № 488/07.02.2020г. по
в.ч.гр.д. № 112/2020г. на ВОС, а от друга- извършеното плащане на сумата от 19
лв. в срока за подаване на възражение, което се признава от заявителя.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От документите, находящи се гр.дело №16693/19г. по
описа на ВРС, се установява, че издадената заповед №7945/17.10.2019г. за
изпълнение на признато задължение по чл. 410 ГПК е редовно връчена на длъжника
на 24.10.2019г.
С възражение от 31.10.2019г., Енерго Про Продажби АД
излага, че незабавно след получаване на заповедта, а именно на 24.10.2019 е
платил задължението от 19.06 лв., за което представя доказателства, предвид
което и на осн. чл. 414а ГПК, моли
заповедта да бъде обезсилена в частта за дълга, а на осн. ал.2 ГПК, след като
съдът установи, че с поведението си не е станал причина да завеждане на заповедното
производство, да обезсили заповедта и в частта за разноските.
За разлика от възражението по
чл. 414 от ГПК, с което се оспорва вземането по заповедта /било по основание,
било по размер/ изцяло, възражението по чл. 414а от ГПК се основава на
твърдение за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно
изпълнение. Разпоредбата на чл. 414а от ГПК касае основната цел на заповедното
производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор
вземане е спорно.
В чл. 414а, ал. 4 от ГПК са
уредени две хипотези: в първата, когато възражението е подадено в срок и
съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в
срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок,
съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за
изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е
налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо
отговорността му за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато заявителят
е подал становище в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото
становище. Това „произнасяне“ предполага постановяване на акт по решаване на
материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на
представените доказателства. Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения
на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е
налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е станал повод за
предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да
приеме възражението по чл. 414а от ГПК. В случай, че приеме възражението по чл.
414а от ГПК, заповедният съд следва да се произнесе по искането за издаване на
изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо
право до размера на платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза
защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането
за изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме, че
възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не
приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази
хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на
разпореждането за изпълнителния лист.
С обжалваното разпореждане,
заповедният съд се е произнесъл, като е приел, че възражението на „Енерго Про
Продажби” АД се явява основателно. С оглед представените по делото писмени
доказателства се установява плащане на дължимата сума в срока за доброволно
изпълнение, посочен в разпоредбата на чл. 412, т. 8 от ГПК.
В срока по чл. 414а, ал. 3 от ГПК,
заявителят е депозирал становище по
възражението за изпълнение на основното задължение, като излага твърдения, че
Енерго Про Продажби с поведението си и неизпълнение на задължението да
възстанови сумата и без покана, е станал повод за образуване на заповедното
производство,поради което дължи заплащането на направените разноски
В обжалваното разпореждане не са
изложени мотиви с оглед на които заповедният съд обезсилва заповедта изцяло, но
съображения за недължимост на разноски от длъжника са развити в предходно разпореждане №52062/22.11.2019г.
Въпреки липсата на изрични
мотиви, крайният извод за наличие на основания за обезсилване на заповедта
съвпадат, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден по следните
съображения.
Възражението по чл. 414а, ал. 2
от ГПК е основателно и законосъобразно е било прието от заповедният съд.
Установява се по делото, че длъжникът не е дал повод за образуване на
заповедното производство, поради което не дължи разноски за него. От съвкупния
анализ на представените с възражението писмени доказателства се налага изводът,
че „Енерго-Про Продажби“ АД в случая не е дало повод за предявяване на
вземането: същото му е съобщено на 15.10.2019г.; заявлението е депозирано пред
ВРС на 16.10.2019г.; длъжникът е предприел действия за извънсъдебно изпълнение,
но не е получил съдействие от кредитора; съотношението между размера на
вземането и този на претендираните разноските, в контекста на множеството
съдебни производства с идентичен предмет между същите страни се възприема от съда
като проява на злоупотреба с права. Предвид което и на осн. Чл. 414а, ал.2 ГПК,
съдът счита, че разноските за заповедното производство не следва да се възлагат
на длъжника.
При изцяло обезсилена заповед по
чл. 410 ГПК липсва основание за издаване на изпълнителен лист досежно
разноските, направени в хода на заповедното производство.
Предвид съвпадащите изводи на
настоящата инстанция с тези на първата, частната жалба се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото по частната жалба, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното в тази връзка искане, ответникът
по частната жалба има право на разноски. Действителният размер на реализираните
от страната разноски съгласно доказателствата възлиза на 240 лв. /с вкл. ДДС/ –
платено адвокатско възнаграждение. В този размер, разноските следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба Вх.№ 17968/02.03.2020 година на „Агенция за закрила
на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* срещу разпореждане №6429 от 14.02.2020
година, постановено по гр.дело №16693 688/2019 година, по описа на ВРС, 24- ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Агенция за
закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.