№ 50
гр. гр. Добрич, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело №
20243200900181 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. Н. А., с
ЕГН ********** и постоянен адрес в с. Л., общ. К., обл. Д. срещу „ЗД „БУЛ
ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата следните
суми: сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, претендирА. като застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на ***г., около *** часа по път II-97, Околовръстен път на гр. Д.
между пътен възел С. и кръгово кръстовище за гр. Г.Т. на около 100 м. от
търговска база на „999 – И.А.“ ЕООД по вина на водача на лек автомобил
марка и модел „Сеат Алхамбра“ с ДКН ***, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2024г. до
окончателно изплащане на задължението и сумата от 2120.60 лева,
представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 09.10.2024г. крайната дата за произнасяне
по претенцията до 03.12.2024г.
1
на ***г. С.Д.С., управлявайки лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. №
***, който се движел по път II-97, Околовръстен път на гр. Д. между пътен
възел С. и кръговото кръстовище за гр. Г.Т. отбила и спряла вдясно от
платното за движение. След това потеглила като предприела маневра обратен
завой вляво с цел да продължи движението си в посока гр. Добрич.
Навлизайки в платното за движение по път II-97, същата не пропуснала
движещият се по същия път в посока кръговото за гр. Г.Т. лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с ДКН *** с водач Б.Н.Н., и допсунала ПТП.
В резултат на възникналото ПТП на ищцата Б. Н. А. – пътник в лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН *** били причинени следните телесни
увреждания – счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка,
закрито; многофрагментна фрактура на дланта; контузио торацис; фрактура
стернум.
Произшествието настъпило в светлата част на денонощието, при ясно
време и добра метеорологична видимост. Пътната настилка била асфалтова,
суха, в добро състояние без неравности и следи от ремонт.
За събитието било образувано досъдебно производство № 439 от
20.60.2024г. по описа на 01 РУ Добрич при ОД на МВР – Добрич. По описа на
Районна прокуратура – Добрич била образувА. пр.пр. № 2344/2024г.,
производството по която все още не било приключило.
Ищцата счита, че причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие се корени в субективните действия на водача на лек автомобил
„Сеат Алхамбра“ с рег. № *** – С.Д.С., която с действията си допуснала
виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, като започнала да
извършва маневра обратен завой без да изпълни задължението си да пропусне
движещият се в същата лента лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН ***, в
резултат на което участниците в ПТП се сблъскват. Поради извършените
неправомерни действия настъпило ПТП, при което на ищцата били причинени
телесни увреждания.
Непосредствено след настъпване на произшествието пострадалата била
транспортирА. с линейка и приета по спешност в Спешно отделение при
„МБАЛ – Добрич“ АД. На ищцата бил извършен преглед по повод
обективното състояние, в което е приета, а именно: палпаторна болезненост в
областта на лявата предмишница и лявата гривнена става. При прегледа било
2
установено, че долните крайници на ищцата са алимирани и подвижни, а
клиничните и рентгенографски данни сочат за фрактура на ляв радиус на
типично място. Под местна анистезеолгия била извършена репозиция и
имобилизация с гипсова шина. Назначени били обезболяващи и
противооточна терапия. Поради липса на индикации за хоспитализация в
ортопедично отделение в същия ден Б. А. била приета в Хирургическо
отделение към „МБАЛ – Добрич“ АД, където постъпила по спешност след
консулт с хирург. След претърпяното ПТП пострадалата била със силни болки
в средната част на гърдите, без задух, като в покой болките били по-слаби.
Двете гръдни половини вземали еднакво участие в дишането като гръдния
кош бил палапторно болезненв областта на стернума, но без подкожен
емфизем. Взети били проби за пълна ПКК и урина. Извършени били
рентгенография на гръден кош, регнтгенография на гръбначен стълб;
рентгенография на лява предмишница; рентгенография на гривнена става,
която установила многофрагментна фрактура на лява лъчева кост на типично
място; рентгенография на гръдна кост, която установила фрактура на тялото
на гръдната кост с разместване; компютърна томография на бял дроб, както и
контролна рентгенография на гръдната кост. Веднага след приема било
отпочнато медикаментозно лечение, а състоянието на ищцата започнало да се
подобрява и оплакванията да отшумяват. След 4-дневен престой Б. А. била
изписА. с препоръка за спазване на съответен двигателен режим.
Два дни след напускане на отделението по хирургия в МБАЛ – Добрич
АД, ищцата посетила и медицинския център „Св. Анна“ ЕООД – Варна,
където се подложила на рентгеново изследване на стернума. Резултатите
показали, че е налице фрактура на корпуса на стренума с дислокация, както и
намалена прозрачност в ретростреналното пространство.
Възстановителния период бил бавен и труден за ищцата. След изписване
от болничното заведение, същата била предимно на легло, тъй като все още
изпитвала силни болки в областта на гръдния кош и лявата ръка при
движение. Предвид своето състояние пострадалата разчитала на помощта на
своите близки за елементарни хигиенни и физиологични нужди. Налагало се
да приема болкоуспокоителни.
Преживяното и получените вследствие на произшествието травми се
отразили и на психическото състояния на ищцата, която не можела да се
3
отърси от шока и чувството, че е можело да загуби живота си. Освен
ежедневните болки, които ищцата била принудена да търпи, тя изпитвала и
постоянно чувство на тревожност и страдала от безсъние. Пострадалата се
притеснявала, че лечението и възстановяването след травмата поради нейната
напреднала възраст може да се проточи.
Към момента на произшествието автомобилът на виновния водач бил
застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Пред застрахователя била заведена претенция и била образувА.
преписка при ответното дружество, но застрахователната компания отказала
да изплати застрахователно обезщетение по образувА.та щета.
Ищцата счита, че справедливия размер на застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е 100 000 лева, като се предявяват и
иск за законна лихва за забава от крайната дата за произнасяне по претенцията
до датата на предявяване на иска. Моли за уважаване на исковите претенции,
като поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка и модел „Сеат Алхамбра“ с рег. № ***
към момента на произшествието, както и подаването на претенция до
застрахователя.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието. Твърди се, че събитието е случайно деяние по смисъла на
чл.15 НК за водача на застрахования при ответното дружество автомобил и за
него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Оспорва се също описаните в исковата молба
телесни повреди на ищцата по степен и вид да са настъпили в резултат на
процесното ПТП. Оспорват се и твърденията за бавен и труден
възстановителен процес, както и за претърпени шок и притеснение, като при
установяване на по-голяма продължителност на възстановителния процес, то
същата се дължала на поведението и неспазване на лекарски предписания от
ищцата.
4
Въвежда се възражение за съпричиняване от стрА. на ищцата, която
пътувала в автомобила без правилно поставен обезопасителен колан.
Изразява се становище, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е в неоснователно завишен размер, а застрахователят не
дължи лихва за забава върху обезщетението
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба от
ищеца, с която се заявява, че се поддържа предявения иск, оспорват се
възраженията в отговора на исковата молба и изцяло се поддържат въведените
с исковата молба твърдения.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който
поддържа направените с отговора на исковата молба възражения за причините
за настъпване на произшествието, вида и степента на получените от ищцата
травматични увреждания, както и за съпричиняване и за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител,
поддържа изложеното в исковата молба и допълнителната искова молба.
Ответното дружество не изпраща представител, с писмено становище оспорва
предявените искове по съображенията изложени в отговора на исковата
молба.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа стрА.:
На ***г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
*** за настъпило на същата дата в *** часа ПТП по път II-97, Околовръстен
път на гр. Д. между пътен възел С. и кръгово кръстовище за гр. Г.Т. на около
100 м. от търговска база на „999 – И.А.“ ЕООД между лек автомобил марка и
модел „Сеат Алхамбра“ с ДКН ***, управляван от С.Д.С. и лек автомобил
марка и модел „Фолксваген Пасат“ с ДКН ***, управляван от Б.Н.Н., при
което е пострадала пътуващата във втория автомобил Б. Н. А. /л.5/.
С определение № 68/07.03.2025г. е обявено за безспорно между страните
в настоящето производство, че към ***г. по отношение на лек автомобил
марка и модел „Сеат Алхамбра“ с ДКН *** е бил сключен и действащ договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
5
дружество, по силата на полица № ***, със срок на покритие от 31.07.2023г.
до 30.07.2024г., както и че пред ответното дружество е отправена претенция с
вх. № ОК-508456/09.07.2024г. от ищцата за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди и
образувА. при ответника застрахователна преписка по щета № ***.
Ищцата е предявила претенция пред ответното дружество за заплащане
на застрахователно обезщетение на 09.07.2024г. за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, като с уведомление от
01.10.2024г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение /л.49-51/.
За изясняване на спорните факти по делото относно механизма на
настъпване на произшествието и възникване на физическите увреждания за
ищеца, както и за периода на възстановяване и характера, вида, интензитета и
продължителността на претърпените от него болки и страдания са назначени
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, както и са
допуснати до разпит свидетелите А.Г.С. и М.М.А..
В показанията си св. С., съпруга на внук на ищцата, твърди, че я познава
от около 5 години. Свидетелката научила за инцидента от своя съпруг, който
се обадил по телефона, бил разтревожен, плачел и казал за катастрофата.
Свидетелката повикала такси и отишла до Спешна помощ където била
настанена ищцата. След около половин час казали на свидетелката, че
положението е критично и може да се наложи да изпратят ищцата във Варна
по спешност и ще е необходим придружител. Свидетелката се обадила на
майка си за да остане с детето и тя дошла. Около час и половина по-късно
изкарали ищцата с легло за да правят кръвни изследвания, рентген, снимки.
Свидетелката се качила с нея и отишли в отсрещната сграда където направили
изследванията и снимките, от които установили, че китката на ищцата е
счупена и се съмнявали, че гръдната кост също е счупена. После качили
ищцата в Ортопедичното отделение за да оправят китката и казали, че няма да
изпращат ищцата до Варна, тъй като там нямало дежурни екипи. След това
казали, че гръдната кост не е счупена, а пукната и ще я оправят със системи.
Приели ищцата в стая в Хирургичното отделение. Свидетелката помолила да
влезе като придружител, но казали, че няма празно легло в стаята и ищцата
остА.ла там сама. Около една седмица ищцата стояла в болницата, а след това
6
отишла в къщата си в с. Л.. Свидетелката и нейното семейство отишли при
ищцата за да помагат и остА.ли там около месец – месец и половина. Ищцата
била на легло и лекарите казали, че не трябва да се движи и не трябва да става.
Първоначално била на памперс, като свидетелската я къпела, хранела, сменяла
дрехите, готвела, чистела и се грижела за нея. Ищцата лека-полека започнала
да става. Казали, че трябва да отиде на преглед във Варна. При прегледа
казали, че ищцата още не трябва да се движи, да не вдига тежки и да не върши
никаква работа. Свидетелката остА.ла с ищцата на село за да помага още
около два месеца. Ищцата била с гипс общо около три месеца. След прегледа
ищцата започнала да става лека – полека, с помощ. Ищцата към момента на
заседанието била по-добре, но не можела да си върши както преди работата.
Преди не излизала от двора си, сама сеела и копаела. След инцидента вече не
можела да прави това. Пръстите на ръката остА.ли разпънати и когато кашля,
киха изпитвала болки в гръдната кост. Паникьосвала се когато се качва в коли
и си затваряла очите когато идват други коли. СтА.ла малко по-нервна, защото
не била свикнала друг да върши къщната работа.
Свидетелката М.А. твърди, че познава ищцата от около 5 години, когато
дъщерята на свидетелката стА.ла съпруга на внука на ищцата. Свидетелката
разбрала за инцидента от своята дъщеря, която се обадила по телефона и я
помолила да отиде в болницата за да се грижи за детето, а дъщерята на
свидетелката да отиде с ищцата във Варна. След това казали, че няма да
вземат ищцата във Варна, тъй като нямали екип и я приели в ортопедията със
счупена китка. Приели ищцата в ортопедията за счупената китки и после в
хирургично отделение за счупена гръдна кост. Свидетелката видяла ищцата в
същия ден. Последната била зле, в безсъзнание и не говорела с близките си. С
носилка качили ищцата в старата болница за да правят рентген. Ищцата
остА.ла в болницата 4-5 дни и след като я изписали отишла в къщата си в с. Л.
с дъщерята и зетя на свидетелката, които да се грижат за нея. В болницата
санитарките се грижели за ищцата, тъй като не разрешили на дъщерята на
свидетелката да остане като придружител, нямало места. Ищцата била повече
от месец на легло и не давали да става въобще. Дъщерята на свидетелката се
грижела за всичко – къпане, ядене, тоалет. След около месец закара ищцата на
преглед във Варна, като след него дъщерята на свидетелката остА.ла още 3-4
месеца на село за да помагат на ищцата. Ищцата се възстановила, но отказвала
да се качва в кола и си затваряла лицето от страх, стА.ла и малко по –нервна.
7
По телефона ищцата споделяла, че не е добре и когато киха, кашля я боли.
В заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза се посочва, че произшествието
настъпило през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време, сух
асфалт и много добра метеорологична видимост. Лекият автомобил
„Фолксваген Пасат“ се движел по път II-97 в посока от гр. Добрич към КПП
Г.Т., като наближавайки мястото на ПТП се движел със скорост около79,16
км/ч, при която опасната му зона на спиране е имала дължина около 69,83 м.
Лекият автомобил „Сеат Алхамбра“ е бил спрян вдясно от платното за
движение и след кратковременен престой била извършена маневра завой в
ляво за включване в движението по път II-97, целта на водача била да премине
през платното за движение и да навлезе в уширение към фирма „999- И.А.“,
което на намирало вляво на пътя. В резултат на взаимното пресичане на
траекториите на движение на двата автомобила настъпил удар между предна
дясна част на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ и лявата странична част на
лекия автомобил „Сеат Алхамбра“, в областта на левите врати. Началото на
удара се намира в лентата за движение в посока КПП Г.Т., на около 33 м. преди
отбивката за фирма „999 И.А.“ и от около 5.50 м. до около 6.80 м. вдясно от
левия край на платното за движение. Като причина за настъпване на
произшествието от технически характер се посочва пресичането на
траекторията на движение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ от лекия
автомобил „Сеат Алхамбра“ в резултат на навлизането на втория автомобил в
коридора на движение на първия автомобил и на разстояние пред него по-
малко от дължината на опасната му зона на спиране. Непосредствено преди
произшествието скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“ била около 79,16 км/ч, а на лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ около
24,71 км/ч. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ не е имал
техническа възможност да предотврати удара между двата автомобила, тъй
като навлизането на другия автомобил в коридора му на движение е започнало
на отстояние, което е по-малко от опасната зона на спиране. Водачът на лек
автомобил „Сеат Алхамбра“ е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако при извършване на маневрата завой в
ляво, преди да започне да навлиза в платното за движение по път II-97 е
пропуснал да премине движещият се по този път лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“. Според вещите лица, поведението на водача на лекия
8
автомобил „Фолксваген Пасат“ е било съобразено с конкретната пътна
обстановка, а това на лекия автмобил „Сеат Алхамбра“ не е било съобразено с
нея. Механизма на получаване на травматичните увреждания на ищцата са
удар с или върху тъп предмет. Счупването на гръдна кост може да се причини
от поставен предпазен колан, а счупването на долния край на лявата лъчева
кост е от проведена сила от дланта към оста на крайника. За запазване на
тялото при политане напред като защита инстиктивно се протяга ръка напред
и като срещне твърда опора силата на удара се провежда от оста на крайника и
среща най-слабото място, в случая лъчевата кост на 1 см. от ставната
междина. От произшествието ищцата е получила счупване на долния край на
лявата лъчева кост и счупване на тялото на гръдната кост, като травматичните
увреждания могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин.
Гръдната травма можело да се приеме като средна, но счупването на ставния
край на лъчевата кост било многофрагментно, разглобено с фрактурни линии,
които отиват към ставата и 100% въстановяване на ставата било невъзможно,
поради което това счупване можело да се квалифицира като тежко и с
необратими последици. Счупването на гръдната кост е елемент от т.н.
„коланна травма“, като поставения колан е намалил възможните травматични
увреждания. На ищцата било проведено стационарно лечение в „МБАЛ
Добрич“ от ***г. до 24.06.2024г., където било направено наместване на
счупената лъчева кост и поставена гипсова имобилизация. Поради гръдната
травма ищцата е наблюдаване за увреждане на белия дроб. След изписването
няма медицинска документация за проведено лечение. Обичайно гипсовата
имобилизация се сваля на 45 ден и започва рехабилитация. При извършения
преглед ищцата е съобщила, че е ходила на раздвижване срещу заплащане, но
не са и дали медицински документи. Обичайния оздравителен период е около
3-4 месеца, като действителния период не може да бъде установен, поради
липсата на медицинска документация. ОстА.ли са ограничени движения в
лявата гривнена става поради естеството на счупването – многофрагментно,
като естеството на счупването правело пълното възстановяване на движенията
в лявата гривнена става невъзможно. При ищцата имало свиване в гривнената
става 45°, при норма от 90°. Характера на това счупване водел до
деформиране на края на ставата, който ставал по-обемен и препятствал
пълното възстановяване. Ръката била във функционална годност, като имало
изтръпване на четвърти и пети пръст. Това не се отразявало в движението на
9
гривнената става, но намалявало силата на захвата на ръката. Счупената
гръдна кост карала ищцата да стои приведена за около 25 дни, което усилило
съществуващи артрозни промени в гръдния отдел на гръбначния стълб и
променило стойката на пострадалата. Това усилване на артрозните промени в
гръдния отдел на гръбначния стълб можело да породи болки и ограничени
движения при рязка промяна на времето и след физическо натоварване.
Същото се отнасяло и за лявата гривнена става.
Съдът кредитира заключението на вещите лица като пълно, подробно
мотивирано и неоспорено от страните по делото /л.202-211/.
Предвид така установеното от фактическа стрА., СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна стрА.:
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно
основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователни
обезщетения за причинени на ищцата неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на ***г., около *** часа по път II-97, Околовръстен път на гр.
Д. между пътен възел С. и кръгово кръстовище за гр. Г.Т. на около 100 м. от
търговска база на „999 – И.А.“ ЕООД по вина на водача на лек автомобил
марка и модел „Сеат Алхамбра“ с ДКН ***, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от крайната дата за произнасяне по претенцията –
04.12.2024г., както и за законна лихва за забава върху дължимото обезщетение
за периода от крайната дата за произнасяне по претенцията до предявяване на
иска.
Исковите претенции са процесуално допустими като ищцата е
представила доказателства, че е поканила ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди на 09.07.2024г., а ответникът е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
10
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Не е спорно между страните по делото, че към момента на
произшествието по отношение на лек автомобил марка и модел „Сеат
Алхамбра“ с ДКН *** е бил сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.
Доказани бяха и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за пораждане на
отговорност на прекия причинител на вредата спрямо ищцата за причинените
и вреди.
Виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил
марка и модел „Сеат Алхамбра“ с ДКН *** се установява от заключението на
вещите лица по назначената комплекса съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, в която изцяло се отрича възможност на водача на другия участвал
в произшествието лек автомобил да предотврати същото от техническа гледна
точка. Поведението на водача на лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Пасат“ с ДКН *** е определено като съобразено с конкретната пътна
обстановка, а лек автомобил марка и модел „Сеат Алхамбра“ с ДКН *** е
навлязъл в коридора му на движение на разстояние по-малко от опасната зона
на спиране. В същото време водача на лек автомобил марка и модел „Сеат
Алхамбра“ с ДКН *** е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на произшествието и същото не се явява за него случайно
събитие по смисъла на чл.15 НК, както се твърди с отговора на исковата
молба. Възможността за предотвратяване на произшествието от стрА. на
водача на лекия автомобил „Сеат Алхамбра“ е била, ако при извършване на
маневрата завой в ляво, преди да започне да навлиза в платното за движение
по път II-97 да пропусне да премине движещият се по този път лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“.
С отговора на исковата молба е въведено възражение за съпричиняване
на вредите от виновно и противоправно поведение на ищцата – пътуване в
11
лекия автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ с ДКН *** без правилно
поставен предпазен колан. От заключението на вещите лица се установява, че
получената от ищцата гръдна травма е елемент от т.н. „коланна травма“, като
поставения колан е намалил възможните травматични увреждания. Не се
установи и възражението в отговора на исковата молба за забавяне на
възстановителния процес при ищцата поради неизпълнение на лекарски
предписания.
В следствие на извършеното противоправно деяние от стрА. на
виновния водач и получените травматични увреждания ищцата е изпитала
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от същото. От
заключението на вещите лица и от показанията на разпитаните свидетели се
установява настъпването на травматичните увреждания за ищцата в резултат
на инцидента, претърпените от нея болки и страдания и периода на
възстановяване.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от
съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се
съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента
на самото произшествие такива, а продължават и след това. В процесния
случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът
съобрази, че в продължителен период от време след инцидента ищцата е била
на постелен режим, не е можела да се обслужва сама за ежедневните си
дейности и е имала нужда от чужда помощ за същите, която е получава от
свидетелката А. С. в период от около 3 месеца. Обичайния възстановителен
период за получените от ищцата травми е около 3-4 месеца, но при нея са
настъпили усложнения и необратими последици – ограничаване движенията в
лявата гривнена става, усилване на атрозните промени при ищцата, промяна в
нейната стойка и възможност да изпитва болки и ограничени движения при
рязка промяна на времето и след физическо натоварване. От показанията на
свидетелите се установява, че претърпения инцидент е повлиял негативно на
психичното здраве на ищцата, която стА.ла по-нервна и изпитвала страх да се
вози в автомобил.
12
С оглед общоприетия критерии за справедливост при определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият състав на
съда след отчитане на вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на
претърпените от ищцата болки, страдания и неудобство, тяхната
продължителност, възрастта на ищцата и необратимия характер на част от
настъпилите увреждания на нейното здраве намира, че справедлив размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди сумата от 80 000 лева,
като исковата претенция следва да бъде уважена до този размер, а за
горницата до 100 000 лева исковата претенция за неимуществени вреди следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказА..
Предвид извода за частична основателност на исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, то частично основателна се явява и
претенцията за обезщетение за забава. Ответното дружество е изпаднало в
забава след изтичане на срока за произнасяне на предявената претенция, като
за периода от 09.10.2024г. до 03.12.2024г. същото е в размер на 1696.13 лева,
изчислено върху размер на дължимото застрахователно обезщетение от 80 000
лева чрез публично достъпния калкулатор за изчисляване на законна лихва на
НАП. Исковата претенция за обезщетение за забава се явява основателно до
размер от 1696.13 лева, като за горницата до пълния претендиран размер
следва да се отхвърли като неоснователно.
На основание чл. 78 ГПК страните имат право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете за ищцата и на отхвърлената част от исковете за
ответника. Направените от ответното дружество разноски са в общ размер на 7
120 лева, от които 6 120 лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен
ДДС съобразно представения списък на разноските. Направеното от ищцата
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
своевременно, но се явява неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение в размер на 6120 лева не е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на спора и материалния
интерес по делото. С оглед изхода на спора и отхвърлената част от
предявените искове, с полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 1424 лева, които да се възложат в тежест на ищцата. На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Окръжен съд – Добрич държавна такса в размер на 3250 лева и
13
разноски в размер на 680 лева съобразно уважената част от исковите
претенции и освобождаването на ищцата от внасяне на такси и разноски в
производството. В производството по делото ищцата е представлявА. от
адвокат предоставил безплатна правна помощ, като на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата на адвокатско дружество „***“, с БУЛСТАТ *** и
адрес гр. Д., *** следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 7185
лева, изчислен в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху уважената част
от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Н. А., с ЕГН ********** и постоянен адрес в с. Л., общ. К.,
обл. Д. сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на ***г., около *** часа по път II-97, Околовръстен път на
гр. Д. между пътен възел С. и кръгово кръстовище за гр. Г.Т. на около 100 м. от
търговска база на „999 – И.А.“ ЕООД по вина на водача на лек автомобил
марка и модел „Сеат Алхамбра“ с ДКН ***, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 80000 лева до пълния претендиран размер, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Н. А., с ЕГН ********** и постоянен адрес в с. Л., общ. К.,
обл. Д. сумата от 1696.13 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и
тринадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 09.10.2024г. крайната дата
14
за произнасяне по претенцията до 03.12.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 1696.13 лева до пълния претендиран размер от 2120.60 лева
като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокатско дружество „***“, с БУЛСТАТ *** и адрес гр. Д.,
*** сумата от 7185 /седем хиляди сто осемдесет и пет/ лева, представляваща
възнаграждение за оказА.та безплатна правна помощ и процесуално
представителство на ищцата в настоящето производство.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Добрич сумата от 3250 лв. /три
хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на исковете, за която ищцата е освободена от внасяне, както и
сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски в
производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. А., с ЕГН ********** и постоянен адрес в с. Л., общ.
К., обл. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 сумата от 1424 лв. /хиляда четиристотин двадесет и четири
лева/, представляваща разноски по делото, съответно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
15
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
16