РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. ...., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110128487 по описа за 2023 година
Предявени са от Т..... срещу И. Г. М. обективно съединени установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че И. Г. М.
дължи на .... сумата от 2 299,85 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 289,43
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 12.01.2023г.,
сумата 36,41 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за
периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 6,07 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.01.2020г. до 12.01.2023г., които суми касаят
топлоснабден имот, находящ се в г...., и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 23.02.2023г. по ч.гр.д. № 4928/2023г. по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът Т..... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответникът И. Г. М. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на облигационна връзка с ищеца. Намира за неоснователно твърдението, че
1
е изпаднал в забава за погасяване на претендираните вземания за главници, доколкото
липсват доказателства, че процесните фактури, издавани от ищеца, са публикувани.
Твърди, че претенцията за цена за извършена услуга по дялово разпределение е
неоснователна, доколкото същото се извършва не от ищеца, а от ..... Навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... изразява становище за
основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 4928/2023г. по описа на
СРС, 81 състав, по което на 23.02.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу И. Г. М. да заплати следните суми: сумата 2 299,85 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 30.01.2023г. до
изплащане на вземането, сумата 289,43 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020г. до 12.01.2023г., сумата 36,41 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 6,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2020г. до 12.01.2023г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в г...., и
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.02.2023г. по
ч.гр.д. № 4928/2023г. по описа на СРС, 81 състав.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по
чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
2
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице не
води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия като доказателство по делото договор за продажба на държавен
3
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.12.1985г. се
установява, че въз основа на Заповед № ДИ-03-24/85г. от 24.10.1985г. на Председателя
на ИК на РНС „....”, одобрена от Председателя на СНС, гр....., ответникът И. Г. М. е
придобил собствеността по отношение на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № ..... С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описания
придобивен способ ответникът е станал собственик на имота, той има и качеството
потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с
ищеца във връзка с предоставянето й.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от
01.11.2021 г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост
за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде
проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди
провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на
собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в
изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период сградата е била без отопление, съответно ТЕ отдадена от
сградната инсталация не е начислявана. В допълнение е посочено, че в имота не е
имало узаконен водомер за топла вода, поради което топлата вода е начислявана на
база брой /лице/ потребители 140л./ден, съгласно Наредба № Е-РД-04-1. Вещото лице
дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален
отчет. От същото се изяснява, че дължимата от ответниците сума за процесния период
за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо
2299,87 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването
на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се
намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него
изводи.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко
4
отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за
периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г. /, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. /
нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД
на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид
това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се
приеме, че към датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал.
1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД – 30.01.2023г., е изтекла погасителната давност за
месечните вземания, претендирани за периода от м.05.2019г. до м.09.2019г.
включително. Съобразно изложеното претенцията срещу ответника, изчислена от съда
на основание чл. 162 ГПК и съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, следва да бъде уважена претенцията за доставена топлинна енергия за
периода м.10.2019г. - м.04.2022г. за сумата 2002,13
лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения
иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответника на основание чл. 162 ГПК следва да
се уважи до размера от 224,53 лева.
За основателността на иска за дялово разпределение следва да се установи от
ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016г.,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
5
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение
с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Следователно, в тежест на ответника е възникнало и задължение за главница за дялово
разпределение, което изчислено съобразно приетата по делото справка за задължения
по абонатен номер и на осн. чл.162 ГПК за периода от м.12.2019г. до м.04.2022г. е в
размер на сумата 36,41 лева.
Следва да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение за забавено плащане,
тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че е бил поканен или
че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да
бъде присъдена сумата 497,35 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза
и възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер 50 лева/, а за
заповедното производство сумата 88,27 лева – разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
Видно от представения договор за правна защита и представителство на
ответниците е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.,
поради което в полза на адв. И. А. Н., САК, следва да бъде присъдена сумата 56,00
лева за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в
този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т. О.,
Определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II Т. О. и др.
/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че И. Г. М., ЕГН
**********, с адрес г.... ДЪЛЖИ НА „Т..... ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление ., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
2002,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от м.10.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода
от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата 224,53 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 12.01.2023г., сумата 36,41 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от
30.01.2023г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот,
находящ се в г...., и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.02.2023г. по ч.гр.д. № 4928/2023г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ
6
иска за задължение за доставена топлинна енергия за сумата над 2002,13 лева до
пълния предявен размер 2299,85 лева и за периода от м.05.2019г. до м.09.2019г., иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия над сумата 224,53 лева до
пълния предявен размер от 289,43 лева и за сумата 6,07 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г.
до 12.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Г. М., ЕГН **********, с адрес .ДА
ЗАПЛАТИ на „Т..... ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ...., . следните
суми: сумата 497,35 лева, разноски за държавна такса, депозити и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и сумата 56,00 лева, разноски за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на .... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7