№ 191
гр. Стара Загора, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20245500500219 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Р. "Т. - *"“, клон на
„М.М.и.“ ЕАД против решение № 125 от 13.02.2024 г., постановено по гр.д. №
1886/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно.
Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Д. И. С., в който изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Излагат се съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред първоинстанционният съд са били предявени искове по чл. 344,
ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, последният – във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът Д. И. С.
е твърдял в исковата си молба, че с ответника „Р. Т.*“, клон на „М. М. - и.“
ЕАД са били в трудови правоотношения по сключен трудов договор №
1
00137/28.08.1989 г., съгласно който той изпълнявал длъжността „Шофьор
специален тежкотоварен автомобил“ в участък „Автотранспорт“ на рудника.
Трудовото правоотношение било прекратено на 20.08.2021 г. със заповед №
68 от 13.07.2021 г., връчена на 20.08.2021 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ във връзка с чл. 188, т. 3 КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, във
връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 КТ, във връзка с чл. 125 КТ и чл.
126, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 13 КТ. След прекратяването на трудовото
правоотношение ищецът бил лишен от доходи от трудова дейност за периода
от 20.08.2021 г. до 01.09.2021г., а считано от 01.09.2021 г. работел на по-ниско
платена работа.
Ищецът е твърдял, че не е извършил описаните в заповедта
дисциплинарни нарушения; че липсвало посочване на конкретните
нарушения, описани с обективните и субективните им признаци и времето на
извършване - нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. Било посочено, че Н.Й. и Д.К. -
магазинери на склад, съставяли системно подправени документи с невярно
съдържание по молба на И. И. – шофьор на директора на рудника. Те били
„помолени“ да пишат зарежданото от него гориво на МПС ГАЗ 66, peг. № Р1
98 51. Преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание не му били известни действията на Н.Й., Д.К. и И. И.. Твърдял е, че
не е подписвал описаните в заповедта авиза, не е давал съгласие, а и нямал
право да дава такова, Н.Й., Д.К. и И. И., да вписват на негово име или на
управляван от него автомобил гориво, което е заредено на друго МПС.
По отношение на т. 2 от изводите на комисията е твърдял, че липсата на
подписи на длъжностно лице, което да удостовери фактически извършена
работа, представлявало нарушение на трудовата дисциплина и КТ на
длъжностното лице, на което е вменено да удостоверява това. Твърдял е, че
не може да разбере и как и въз основа на какви документи работодателят
стигал до извода, че били заредени 775 литра повече гориво. Въпроси или
обяснения в тази насока не му били искани.
По т. 3 твърди, че коректно е съставял и предавал пътните листи, където
е необходимо, а липсата на подписи от други лица представлявало тяхно
дисциплинарно нарушение.
На следващо място е твърдял, че на работодателя бил известен фактът,
че ищецът е под закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ като член на синдикалното
ръководство в предприятието - председател на клон „Автотранспорт“. При
уволнението, работодателят не получил предварително съгласие от
компетентния синдикален орган.
Заповед № 68 от 13.07.2021 г. била издадена след изтичане срока по чл.
194, ал. 1 КТ във връзка с чл. 195, ал. 3 КТ. В нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ,
работодателят не изискал и не приел писмените обяснения на работника.
Единствено били зададени конкретни въпроси без посочване на вменените му
нарушения. Описаната Заповед № РД-05-225/15.08.2013 г. не му била
известна или връчвана, както и другите вътрешни актове, на които
работодателят се позовавал. Последните възражения не се поддържат от
2
ищеца.
Искал е съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната
заповед като незаконосъобразна; да го възстанови на предишната работа;
както и да му присъди обезщетение за период от шест месеца.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който я оспорва. Признава, че по силата на сключен трудов договор
№ 137/28.08.1989 г. било налице трудово правоотношение с ищеца, като той
бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил от 1, 5 т до 8 т “ в
участък „Автотранспорт“ на Р. "Т.-*", с. Т.. На 25.05.2021 г. в деловодството
на управлението на „М.М.-И.“ ЕАД постъпило писмо УРИ349000-
12089/25.05.2021 г. /вх. №4101/27.05.2021 г./ на Областна дирекция на МВР -
гр. Стара Загора, в което се твърдяло, че на 12.05.2021 г. в 07.50 ч. лицето И.
Г. И., шофьор към участък „Автотранспорт“ в Р. "Т.-*" било задържано в
момент на паркиране в гаражна клетка, намираща се в гр. Р., ***, на служебен
автомобил, марка „Тойота Рав - 4“ с рег.№ СТ *** СМ. В багажното
отделение на автомобила били намерени и иззети девет броя пластмасови
бутилки с вместимост всяка от по 10 литра, съдържащи червена прозрачна
течност с мирис на гориво. При извършване на последващи
процесуалноследствени действия, в помещение, собственост на И. Г. И., на
адрес гр. С.З., *** били намерени и иззети 265 литра течност, поставена в
пластмасови бутилки с различна вместимост и цвят, с мирис на гориво.
Сформирана била комисия за извършване на инвентаризация на склад
„Гориво-смазочни материали - ГСМ“ в Р. "Т.-*" с МОЛ Н.К.Й. и Д.К.К. -
двете на длъжност „магазинер на склад“; за изискване на обяснения от
длъжностните лица И. Г. И. на длъжност „шофьор“ и от Д. И. С.; да извърши
проверка на зареденото и изразходвано гориво на МПС в участък
„Автотранспорт“ на Р. "Т.-*", както и на вида и обема на извършената работа
от МПС от участъка, реда и начина на възлагане, изпълнение на дневните
задачи, начина им на отчитане, както и на съответните документи за това.
Проверяващата комисия извършила проверката за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г. на МПС ГАЗ 66 с рег. № Р1 98 51 с водач Д. И. С.. Констатирано
било, че са заредени 300 л гориво /бензин/ по подправени искане - авиза /„И.-
зачертано, М.,/ от дати 10.07.; 11.11.; 03.11; 01.12.; 03.12.; 07.12. и 09.12.2020
г. Общо количество заредено гориво /бензин/ за 2020 г. и 2021 г. - 632 л. на
стойност по цени на „Лукойл“ - 2,13 лв. за 1 л или общо за 1346,16 лв., с
което бил ощетен работодателят, тъй като реално не е заредено на служебен
автомобил ГАЗ 66 с рег. № Р1 98 51 с водач Д. И. С., а горивото е получавал
И. Г. И.. Марката, моделът и номерът на служебния автомобил с водач И. Г.
И. не фигурирала никъде в процесната заповед, тъй като реално той не е
подписвал никакви документи, свързани със зареждането на служебното
МПС „Тойота Раф-4“, а по документи е бил зареждан само МПС ГАЗ 66, рег.
№ Р1 98 51- вишка /с водач ищеца/. За това обстоятелство, че И. Г. И. е
зареждал МПС „Тойота Раф-4„ с peг. №СТ *** СМ, свидетелствали и
обясненията на Н.Й. и Д.К..
3
Ответникът е твърдял, че във връзка с горецитирания доклад били
изготвени и връчени заповеди за наказания, както за налагане на ограничена
имуществена отговорност, така и дисциплинарни наказания на виновните
длъжностни лица, в т.ч. била връчена на Д. И. С. процесната заповед №
68/13.07.2021г. за дисциплинарно наказание „Уволнение“, която той отказвал
да получи срещу подпис. Това обстоятелство било удостоверено от
подписите на двама свидетели на 20.08.2021 г.
Ответникът е твърдял, че на 12.08.2021 г. на ищеца била връчена и
Заповед № 69/13.07.2021г. за реализиране на ограничена имуществена
отговорност в размер на 502,61 лв. за вредата, която е причинил на
работодателя си при и по повод изпълнението на трудовите си задължения, на
която заповед ищецът възразил и работодателят е предявил вземането си по
съдебен ред.
В отговора още се е твърдяло, че е била извършена вътрешна проверка
за периода от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г. на зареденото и изразходено
гориво /бензин/ на МПС ГАЗ 66 - автовишка с рег. № Р1 98 51 с водач Д. И.
С.; на издадените първични документи /пътни листи, касови бонове и др./ и
извършения текущ контрол. От ищецът били поискани обяснения за
констатираните по случая факти и обстоятелства, а именно: от кога управлява
МПС ГАЗ - 66 , с peг. № Р1 9851; Защо за времето от 2018 г. 2019 г. и 2020 г.
до 12.05.2021 г. ГАЗ - 66, с peг. № Р1 9851 е с неизправен километропоказател
и липса на моточасовник и работи; По чие нареждане; уведомени ли са за тези
обстоятелства прекия си ръководител и/или Управителя на клона и/или друго
длъжностно лице и по какъв начин; по какъв начин е извършвано отчитане на
изразходваното гориво и извършената работа от ГАЗ - 66, с рег. № Р1 98 51,
за периода от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г.; каква работа е извършена за
заредените за месец 01.2021 г. 417 л; за месец 02.2021 г. 318 л; за месец -
03.2021 г. 603 л ; за месец - 04.2021 г. 365 л и за месец - 05. 2021 г. до 12.05. -
177 л или общо 1880 л гориво; защо не е вписвал в пътния лист начален и
краен километраж, налично и заредено гориво; Защо липсва име, фамилия и
подпис на длъжностно лице, удостоверяващо извършената работа за деня?.
Ищецът бил обяснил, че управлява МПС ГАЗ 66 автовишка с рег. № Р1 98 51
от края на 2005 г. Относно неизправността на километропоказателя е
обяснил, че жилото било скъсано, за което имало изготвен протокол от К.К. и
Ж.М. - механици които бил уведомил. Изминатото разстояние изчислявал
като ползвал данни на колеги шофьори.
Ответникът е твърдял, че проверяващата комисия не е приела за
основателни писмените твърдения на ищеца С. относно уведомяването на
длъжностни лица за повредения километраж, поради това че посочените лица
К. и М. от средата на 2020 г. не били в трудово-правни отношения с Р. "Т.-*".
В отговор на твърдяното от ищеца е и констатираното и записано в
констативен протокол № 2 от 21.05.2021г. за водената първична отчетност на
МПС - „Тойота - РАФ-4“ с peг. № СТ *** СМ, а именно, че Й. и К.а са водели
първичен картон, от който е видно, че за периода от 01.01.2021 г. до
4
30.04.2021 г. са заредени 225 л гориво /бензин/ от И. И., водачът на това
МПС. От констативен протокол № 3 от 21.05.2021 г. за извършена проверка
на МПС ГАЗ - 66 автовишка с peг. № Р1 98 51 с водачи Д. И. С. и Х.А.,
шофьори в участък „Автотранспорт“, се установявало, че на това МПС е
заредено гориво /бензин/ за проверявания период от 01.01.2021 г. до
12.05.2021 г. в размер на 2 909 л. В искане-авиза от 26.01.2021 г., 30.03.2021
г., 31.03.2021 г., 01.04.2021 г., 12.04.2021 г., 16.04.2021 г. 26.04.2021 г. и
11.05.2021 г. били извършени поправки - „И.-/зачертано/, М.“, за които Н.Й. и
Д.К. обяснили, че при пристигането на И. - директорския шофьор със
служебна кола - пишели името, но след зареждането той искал литрите гориво
да се пишат на Р1 98 51 /с шофьор Д. И. С./. За това обстоятелство прекият
ръководител и/или друго длъжностно лице не били уведомени. Затова ищецът
е подписвал авизата за 2021 г. за общо 332 л гориво /бензин/ и за 2020 г. за
общо 300 л гориво /бензин/ или общо 632 л. гориво /бензин/ без МПС ГАЗ -
66, вишка с рег.№ Р1 98 51 фактически и реално да е било заредено със
съответното гориво.
Ответникът е оспорил твърдението в исковата молба, че ищецът не е
подписвал описаните в заповедта авиза и не е давал съгласие за това да
вписват на негово име или на управляван от него автомобил гориво, което е
заредено на друго МПС, защото той не отричал категорично това в
обяснението си, дадено по доклада. Също така имало съвпадение на липсващи
към пътните листи касови бонове за периода на установените подправени
искане-авиза, тъй като при всяко зареждане автоматично се издавал и касов
бон. Това изключвало възможността ищецът да „не е знаел“, че горивото не е
налято на МПС ГАЗ - 66, автовишка с peг. № Р1 98 51. С това си действие
ищецът нарушил заповед № РД-09-774/07.07.2010 г. на изпълнителния
директор на „М.М.И.“ ЕАД, в частта: раздел 4 - Опазване на активите и
информацията, вменени като задължения по длъжностната му характеристика
за заеманата от него длъжност - раздел 6 Отговорности - за разхищения на
горива, масла и материали. Също така в констативен протокол № 11 от
01.06.2021 г. в присъствието и удостоверено с подписа на Д. И. С. било
записано, че по молба на И. се е съгласил да зареди колата, а количеството
заредено гориво /бензин/ да бъде вписано на автовишка с рег. № Р1 98 51. по
авиза както следва: ИА /искане-авизо/ от 11.05.2021 г., ИА от 27.04.2021 г. -
27 л.; ИА от 16.04.2021 г. – 44 л.; ИА от 12.04.2021 г. 50 л.; ИА от 01.04.2021
43 л ; ИА от 31.03.2021 г. – 40 л. ; ИА от 30.03.2021 г.- 42 л. и ИА от
26.01.2021 г. - 40 л. или всичко 332 л. гориво /бензин/, с което се
опровергавало твърдяното от него, че не е подписвал описаните в заповедта
авиза и не е давал съгласие за това да вписват на негово име или на
управляван от него автомобил гориво, което е заредено на друго МПС.
Ответникът е оспорил твърдението в исковата молба, че липсата на
подписи от длъжностно лице, което да удостовери фактически извършена
работа било нарушение по КТ за това длъжностно лице. Твърдял е, че лично
ищецът е бил длъжен да следи за това, предвид записаното в раздел 2 от
5
длъжностната му характеристика, а именно да попълва правилно и ежедновно
пътните листи след всяко пътуване. Твърдял е, че Д. И. С. се е разписвал на
всички пътни листи с отбелязване, че автомобилът е приет от него
„технически изправен“, което явно не е отговаряло на истината, предвид
неработещия километраж. От приложените към доклада документи било
констатирано, че липсват касови бонове към датите на тези пътни листи,
които съответстват на датите на подправените искане - авиза за заредено
гориво, което доказвало по категоричен начин, че е знаел и е участвал в
извършваните нарушения в продължителен период от време, с което е
злоупотребил с доверието на работодателя си.
Ответникът е твърдял, че 775 л гориво /бензин/ на стойност 1,50 лв./л
/по отчетни цени/ в размер на 1162,50 лв. е констатираното заредено в повече
гориво /бензин/, като се приспадне „действително изработеното“ с измерване
на изминатите км „на око“, поради неработещ километраж и липса на
моточасовник на вишката и с нередовните пътни листи за периода от
01.01.2021 г. до 12.05.2021 г., а 632 л гориво /бензин/ били фактически
заредените на МПС „Тойота - РАФ-4“ с peг. № СТ *** СМ, с водач И. И.,
вместо на МПС ГАЗ-66 автовишката.
Ответникът е твърдял, че ищецът е бил член на синдикалната
организация КНСБ към Р. "Т.-*", с. Т. - самостоятелен работодател и като
такъв той не се ползвал от закрилата на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ. В
същото време ищецът бил и председател в ПСО /първична синдикална
организация/ в участък 28 - „Автотранспорт“. Този участък не бил поделение
или обособено образувание, което самостоятелно може да наема работници и
служители и не била самостоятелен работодател.
Ответникът е твърдял, че ищецът бил в отпуск по болест за периода от
28.06.2021 г. до 11.07.2021 г., от 12.07.2021 г. до 31.07.2021 г. Било изпълнено
задължението по чл.193 КТ, което било видно от писмените обяснения на
ищеца.
Ответникът е твърдял, че ищецът е злоупотребил с доверието на
работодателя, като се е съгласил количеството заредено гориво /бензин/ в
МПС с водач И. Г. И., а по документи /искане-авиза/ да е записано на МПС
ГАЗ-66 автовишка с peг. № Р1 98 51, на което той е водач. С общото
количество заредено гориво /бензин/ за 2020 г. и 2021 г. с подправени 15 броя
документи /искане-авиза/ за 632 л на стойност общо 1346,16 лв. е допринесъл
за разхищение на имуществото на работодателя, като не е водил изрядна
документация и не е попълвал задължителните реквизити в пътните листи за
заредено гориво, изминати км и към по-голямата част от тях липсват касови
бонове за заредено количество гориво, с което не може да се установи
фактически извършената работа от ГАЗ-66 автовишка с peг. №Р 1 98 51.
Подписвал е пътните листи, че приема технически изправен автомобила, а
фактите сочат, че не отговаря на истината. С тези си действия ищецът е
нарушил задълженията си да попълва правилно и ежедневно пътните листове
при всяко пътуване“, да не разхищава горива, масла и материали, с което да
6
причинява имуществени вреди на предприятието“; не е пазил грижливо
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на
възложената му работа; отчитал е „на око“ и по информация за разстояния в
км от негови колеги, поради неработещ километраж извършената работа,
поради което са заредени в повече 775 л гориво /бензин/, на стойност 1,50
лв./л /по отчетни цени/ в размер на 1162,50 лв. По този начин не е описал
точно и своевременно маршрутите, по които се движит и не е вписал точните
разстояния в пътните листи, показанията на начален и краен километраж,
количеството заредено гориво и изпращащия го ръководител.
Ответникът счита, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в нерегламентирано и безотчетно отклоняване на
гориво /бензин/, както и неизпълнение на основни задължения от
длъжностната му характеристика, визирани в процесната заповед, в резултат
на които и с негово съгласие е допринесъл за настъпилата вреда в размер на
1162,50 лв. за Р. "Т.-*", както и допринесъл за вреда, настъпила в резултат на
подправени документи в размер общо 1346,16 лв. Искал е съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че страните, че са били
в трудово правоотношение по силата на трудов договор; че ищецът е бил
дисциплинарно уволнен с процесната заповед; че процесният автомобил ГАЗ
66 с вътрешен № Р1-9851 е с неработещ километраж и е без фабрично
монтиран моточасовник, като ръководството на „М.М.-И.“ ЕАД е
уведомявано многократно за това; че брутното трудово възнаграждение на
ищеца при ответника за 6 месеца е в общ размер на 8370 лв. /1395 лв. на
месец/, а при новия му работодател брутното трудово възнаграждение за 6
месеца е в общ на 4487,82 лв., като разликата e 3882,18 лв. Приел е също така,
че между страните не се спори, че от ищеца са искани обяснения и той е
депозирал такива. Приел е, че на същата дата, когато е издадена заповедта за
дисциплинарно уволнение, работодателят е издал и заповед № 69/13.07.2021
г. за реализиране на ограничена имуществена отговорност на ищеца, в която
са посочени напълно същите факти, които са посочени и в заповедта за
дисциплинарното наказание. Приел е, че образуваното гр.д. № 675/2021г. по
описа на Районен съд - Раднево, чийто предмет е било производство за
реализиране на ограничената имуществена отговорност на С. е преудициално
по отношение на настоящото производство. И в двете производства предмет
на доказване са обстоятелствата, касаещи причиняването на твърдените
имуществени вреди на работодателя в резултат на неправомерното отчитане
на повереното на работника имущество, и със сила на пресъдено нещо между
същите страни ще се разреши въпросът извършил ли е ищецът неправомерно
отчитане на поверено му имущество на работодателя, с което на последния да
е била причинена вреда и какъв е нейният размер. Приел е, че по отношение
на тези обстоятелства е обвързан по реда на чл. 299, ал. 1 ГПК, а именно, че
не е установено Д. С. да е зареждал и отчитал недобросъвестно гориво на
вишката, поради което в това производство не следва да се пререшава спорът
7
относно съдебно отреченото право на работодателя за обезщетение за
претърпени имуществени вреди от заредено количество гориво, по повод на
които иска ангажиране и на дисциплинарната отговорност на служителя.
Приел е, че въпросът за изпълнението/неизпълнението на трудови задължения
на ответника и причинена от него вреда на работодателя са установени със
сила на пресъдено нещо между страните, като по преюдициалния правен спор
е прието, че ищецът не е нарушил свои трудови задължения и не е нанесъл
имуществена вреда на работодетеля. Приел е, че не може да се вмени
дисциплинарна отговорност на ищеца при положение, че цялото отчитане на
зареденото гориво в продължение на години е било „на око“ , като самият
работодател също е отчитал при извършване на дисциплинарната проверка
„на око“ , за самите магазинери е нямало значение – „все коли на рудника са“
– показания на св. Й., а няма твърдения или ищецът да е отклонявал гориво за
зареждане на други автомобили извън служебните. Приел е, че последната т.
3 от заповедта за дисциплинарно уволнение е неясна и по-скоро представлява
обобщение /припокрива се с т. 2 от заповедта/, тъй като общо е посочено, че
не били попълвани задължителни реквизити на пътни листи от диспечер, инж.
ДВГ и шофьори, като дори не е посочено кой какви реквизити следва да
попълни, респ. не е попълнил, нито дори в каква поредност служителите
попълват пътните листи, кой служител контролира другия, пред кого за
отчитани непопълнените пътни листи.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно.
Безспорно е по делото, че страните са били в трудово правоотношение
по силата на трудов договор № 00137/28.08.1989 г., съгласно който ищецът
изпълнявал длъжността „Шофьор специален тежкотоварен автомобил“ в
участък „Автотранспорт“ на Р. "Т. - *"“. Конкретно той е бил водач на
автомобил ГАЗ 66 с вътрешен № Р1-9851 - вишка. Безспорно е било също
така, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на
20.08.2021 г. със заповед № 68 от 13.07.2021 г., връчена на ищеца на
20.08.2021 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 188, т. 3 КТ,
във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, т.
9 и т. 10 КТ, във връзка с чл. 125 КТ и чл. 126, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 13 КТ.
Безспорно е било и обстоятелството, че процесният автомобил ГАЗ 66 с
вътрешен № Р1-9851 е бил с неработещ километраж и е без фабрично
монтиран моточасовник, като ръководството на „М.М.-И.“ ЕАД е
уведомявано многократно за това. Последното обявено за безспорно
обстоятелство е било признато от ответника в с.з. от 21.12.2023 г.
По делото е установено, че на същата дата, на която е била издадена
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е била издадена
и друга заповед - № 69 от 13.07.2021 г. за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на Д. И. С.. В двете заповеди са посочени напълно
едни и същи факти, а именно, че в периода 10.07.2020 г. – 12.05.2021 г. С. е
участвал, заедно с МОЛ Н.Й. и Д.К. - „магазинери на склад ГСМ“ в следното:
по искане на шофьорите И. И. и Д. С. са съставяли системно подправени
8
документи /И. - зачертано М./ и с невярно съдържание: за 2021 г. искане-
авизо от 11.05.2021 г.; искане-авизо от 26.04.2021 г.; искане-авизо от
16.04.2021 г.; искане-авизо от 12.04.2021 г.; искане-авизо от 01.04.2021 г.;
искане-авизо от 31.03.2021 г.; искане-авизо от 30.03.2021 г. и искане-авизо от
26.01.2021 г. или всичко 332 л гориво /бензин/, а за 2020 г. – искане-авизо от
10.07.; 11.11.; 03.11.; 01.12.; 03.12.; 07.12. и 09.12.2020 г. - всичко за 300 л
гориво - бензин. С общото количество заредено гориво (бензин) за 2020 г. и
2021 г. с подправени 15 броя документи /документи с невярно съдържание/ за
632 л, на стойност 1346,16 лв. е причинена вреда на Р. "Т.-*", респ. на
„М.М.и.“ ЕАД, като вина и отговорност в пълен размер на причинената вреда
в размер на 1346,16 лева, следва да носят длъжностните лица Н.Й. и Д.К. -
магазинери на склад ГСМ, И. И. и Д. С. - шофьори, участък Автотранспорт“.
За периода от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г. извършената работа от ГАЗ 66-
вишка с рег.№ Р1 98 51 не е вписана в съставените пътни листи, където
липсват и подписи от длъжностно лице, което да удостовери фактически
извършената работа. Заредено е в повече 775 л гориво, на стойност 1162,50
лв., с което е причинена вреда на Р. "Т.-*", респ. на „М.М.и.“ ЕАД.
Причинената вреда представлява отчитане на извършената работа от ГАЗ 66 -
вишка с рег.№ Р1 98 51 за времето от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г. по
съставените пътни листи. Вина и отговорност за причинената вреда за
1162,50 лева, в пълен размер следва да носят следните длъжностни лица Д.Д.
- диспечер, П.П., Ж.М. и В.П. - „инж. ДВГ“, Д. С. и Х.А. - шофьори и И.
Турлаков - ръководител участък “Автотранспорт“. Системно не са попълвани
задължителните реквизити на пътните листи на ГАЗ 66- вишка, с рег.№98 51
от диспечер, инж.ДВГ и шофьори.
Заповед № 69 от 13.07.2021 г. за реализиране на ограничената
имуществена отговорност е оспорена от Д. И. С., поради което „Рудник „Т. -
1“ е предявил искова молба по чл.210, ал.3 КТ, по която е образувано гр.д. №
675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево. Това дело е приключило с
влязло в сила решение № 74 от 22.06.2023 г., с което предявеният иск е
отхвърлен. Прието е било от съда, че от свидетелските показания се
установява, че е имало случаи, когато е идвал шофьорът И. И., знаещи го като
шофьора на директора, зареждал е служебния автомобил Тойота РАВ4, но
казвал на служителките да го запишат на процесната вишка ГАЗ66 на името
на Д. С., че така се били разбрали. Прието е, че част от документите били
подготвени направо така, а друга част били написани на И. И., но след като
им казвал това, името му било задрасквано и писано това на Д. С.. Прието е за
установено, че Д. С. не е присъствал на тези зареждания с гориво от страна на
И. И., а последният казвал на служителките, че така се били разбрали, а те му
имали доверие, защото била кола на рудника и също шофьор на директора.
Освен това е прието, че въпросната вишка първоначално, от 1997 г. е имала
километраж, но през 2007 г. същият бил сменен и не работил. Прието е, че
през годините многократно устно е рапортувано на висшестоящите за
въпросния неработещ километраж и за непрекъснатата работа с вишката,
9
както и това, че отчетните документи за нея били съставяни „на око“. Прието
е, че по този начин е създадена възможност недобросъвестни служители да се
възползват и да отклонят гориво, в т.ч. и шофьорът И. И., който карал
служителките на ГСМ да пишат, че се зарежда ГАЗ-ката, а не реално
зареждания автомобил Тойота РАВ4 с рег.№ СТ***СМ. Прието е освен това,
че вишката е работела в движение и на място с цел повдигане и сваляне, при
което километражът не би отчел работата на двигателя и изразходваното
гориво. Затова следвало да се монтират уреди за измерване на моточасовете
на подобен тип машини с цел отчитане на работата не само по километраж, но
и на място. За въпросната вишка било установено, че никога не е имала
моточасовник и никога не са отчитани моточасове работа, които
възпрепятства възможността за реално отчитане на изразходвано гориво от
машината. Лицето И. И. е зареждал гориво на друг служебен автомобил, но го
е зачислявал на процесната вишка, което е достатъчно сигурно нарушение на
вътрешните правила и на КТ, но то е извършено от него, а не от страна на
ответника Д. С.. Въпросната вишка е била от дълги години на отчет без
реално отчитане от километраж и моточасовник, което е било предпоставка
за работа и отчитане на доверие. Прието е, че е налице една утвърдена през
годините несъответстваща на нормите и вътрешните актове работа и
отчетност за въпросната вишка практика, за която отговорност не следва да
носят шофьорите, които неколкократно са уведомявали за това ръководните
кадри, което не са взели нужното отношение по въпроса. Прието е, че е
пропуск на служители ДВГ при преминаване на преглед на вишката да се
впише, че е била с неработещ километраж, но това е тяхна отговорност, а не
на шофьорите. Отговорността на шофьора приключва с уведомяване на
механика или началника. Прието е, че по делото не е установено при
условията на пълно и главно доказване именно ответникът Д. С. да е зареждал
и отчитал недобросъвестно гориво на вишката. Прието е, че такова поведение
се е установило за лицето И. И.. Прието е и това, че вредата не е в резултат на
груба небрежност, проявена при или по повод на изпълнението на трудовите
задължения, а при умишлено отклонение от тях, като това е сторено от друг, а
не от ответника. Следователно с това решение е формирана сила на
пресъдено нещо относно обстоятелството, че С. не е искал от Н.Й. и Д.К. -
магазинери на склад ГСМ, заедно с шофьора И. И. да съставят системно
подправени искания-авиза; не е подписал същите; не е присъствал на
зареждането. Споровете по този въпрос с преюдициално значение за изхода
от настоящото производство, са преклудирани и не могат да бъдат
пререшавани по силата на чл.299, ал.2 ГПК ( така О-75-2019, ІІІ г.о.). С други
думи, установено е, че ищецът не е допуснал нарушение на трудовата
дисциплина и така да е нанесъл имуществена вреда на своя работодател и че
не е допринесъл за разхищението на гориво (такова е установено по вина на
друг служител – шофьорът И. И.), за което му се търси и дисциплинарната
отговорност. Положението не би могло да бъде различно, защото фактите, на
които работодателят се е позовал, за да обоснове извършеното
10
дисциплинарно нарушение, са от такова естество, че липсата на имуществена
вреда за работодателя неминуемо води до извод, че ищецът не е нарушил
своите трудови задължения. Самият работодател е обвързал действията,
които според него съставляват нарушение на трудовата дисциплина, с
причиняване на имуществена вреда, каквато обаче е установено със сила на
пресъдено нещо, че не е причинявана от ищеца, а от друго лице. Друг е
въпросът, че от заключението на съдебно-почерковата експертиза се
установява, че ищецът не е подписвал процесните искания-авиза. И в тази
връзка е напълно неоснователно оплакването във въззивната жалба, че
назначаването на такава експертиза не е била необходима, тъй като такава е
била правена по преюдициалното дело и било ясно, че подписите не могат да
бъдат на ищеца, тъй като той не е присъствал там, а само е знаел и е бил
съгласен това да се случва. Първо, следва да се има предвид, че
назначаването на съдебно-почеркова експертиза е станало по искане на
процесуалния представител на ответника (с.з. от 21.12.2023 г.) във връзка с
оспорването им от ищеца. Второ, не е допустимо да се обсъжда изготвена и
изслушана експертиза по друго дело, пък било то и преюдициално с оглед
принципа за непосредственост, установен в нормата на чл.11 ГПК.
Освен горното, съдът констатира, че във въззивната жалба вече се
твърди, че ищецът не е присъствал при зареждането и не е подписвал
процесните искания-авиза – нещо, което е различно от посоченото в
заповедта за дисциплинарно наказание.
Неоснователно въззивникът счита, че С. е знаел за извършваните
нередности и това е било обстойно мотивирано в заповед № 68, с която е
наложено дисциплинарното наказание, и всички факти и обстоятелства,
изложени в нея били доказани с гласни и писмени доказателства.
Единственото посочено в заповедта е, че било видно от констативен протокол
№ 11 от 01.06.2021 г. било видно, че по молба на И. И. С. ищецът се съгласил
да зареди колата, а количеството заредено гориво да бъде вписано на
автовишката по посочените искане-авиза общо да 332 л бензин.
Действително, в този констативен протокол е отзебялазо, че Д. С. е
потвърдил, че по молба на И. се е съгласил да се запише зареденото
количество по посочените авиза на автовишката. Този документ обаче е
частен, съставен от ответника по делото и не е достатъчен за пълното
установяване на знанието, което се твърди С. да е имал. Не са достатъчни и
нито показанията на свид. И. И., тъй като той е участвал при съставянето на
въпросния протокол № 11, поради което не може да се очаква да твърди нещо
по-различно от записаното в него, нито показанията на свид. Н.Й., която
твърди само, че е казвала на С., че пишат зареденото гориво на него. Само за
себе си установяването на знание относно начина, по който е зареждано
горивото, т.е. знание за установена някаква практика, не е знание за
извършване на някакво неправомерно действие и за увреждане на
работодателя, което е релевантното.
За да бъде съставомерно, респ. основание да се зачете като основание за
11
злоупотреба с доверието на работодателя, деянието, което работникът или
служителят е извършил, трябва да е недобросъвестно, тъй като трудовият
договор е сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на
неговата добросъвестност при изпълнението на задълженията - чл. 8, ал. 1 КТ.
Недобросъвестното поведение в гражданското право е умишлено виновно
поведение, поради което в конкретния случай то представлява умишлено
неизпълнение на трудово задължение. Работникът или служителят знае, че
може да не изпълни задължението си, но иска или допуска противоправния
резултат (поведение при пряк или евентуален умисъл). Също така работникът
или служителят не желае да положи дължимата грижа (той е
недобросъвестен). Настъпването на вреди е от значение за преценка на
тежестта на нарушението. Следователно злоупотребата с доверие в
хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ представлява умишлено (при пряк или
евентуален умисъл) неизпълнение на трудово задължение (Р-129-2019, ІІІ
г.о.). Проектирано върху настоящия случай това общо установено в
практиката положение означава, че с конкретност и сигурност, а не общо и по
предположение, следва да се докаже не само наличието на знание за
зареждане на гориво на друг автомобил, а не на този, за който се съставя
съответния документ, но и, че това е противоправно и се допуска
настъпването на противоправен резултат и не се полага дължимата грижа, а
по делото няма нито твърдения, нито доказателства в тази насока. Едва във
въззивната жалба работодателят „добавя“ като нарушение на трудовата
дисциплина, че ищецът е знаел за извършените нередности и не е
сигнализирал за тях. Такова деяние (бездействие) не е било вменено на ищеца
със заповедта за дисциплинарно наказание. Както бе посочено и по-горе,
деянията, които според работодателя съставляват нарушение на трудовата
дисциплина по чл.190, т.4 и т.7 КТ, са за това, че ищецът, заедно с И. И. е
искал от Н.Й. и Д.К. – магазинери на склад ГСМ, да съставят системно
подправени документи и с невярно съдържание, като със зареденото
количество бензин общо 632 л на стойност 1346,16 лв. са причинили
имуществена вреда на работодателя; че за периода от 01.01.2021 г. до
12.05.2021 г. извършената работа от ГАЗ 66 – вишка с рег. № Р1 98 51 не е
вписана в съответните пътни листи, където липсват и подписи от длъжностно
лице, което да удостоверява фактически извършената работа, като зареденото
в повече гориво е в размер на 775 л на стойност 1162,50 лв., което съставлява
имуществена вреда и че системно не са попълвани задължителните реквизити
на пътните листи от диспечер, инжл ДВГ и шофьори. Видно е, че деяние под
формата на неуведомяване на прекия ръководител за проблем с поверения му
автомобил няма описано.
За пълнота на изложението, с оглед на оплакванията във въззивната
жалба, следва да се посочи, че не е вярно твърдението, че основната причина
и мотив на решението на Районен съд – Раднево по преюдициалното дело е
неспазения едномесечен срок за връчване на заповедта за реализиране на
ограничената имуществена отговорност. Решаващите мотиви на съда са
12
свързани само и единствено с приетото за установено, че Д. С. не е зареждал
и отчитал недобросъвестно гориво на вишката, а такова е доказано да е
извършвано от лицето И. И.. За изтеклия срок за връчване на заповедта за
реализиране на ограничената имуществена отговорност са изложени
допълнителни мотиви.
Относно вмененото нарушение на трудовата дисциплина, свързано с
отчитането на работата на вишката и изготвянето на документите, респ.
относно зареденото в повече гориво от 775 л: Не може да се вмени
дисциплинарна отговорност на ищеца, че извършената работа от ГАЗ 66 –
вишка не е вписана в съответните пътни листи, където липсва подпис на
длъжностно лице, което удостоверява извършената работа, при положение, че
цялото отчитане на зареденото гориво в продължение на години е било „на
око“. Самият работодател също е отчел при извършване на дисциплинарната
проверка „на око“. Няма твърдения и ищецът да е присвоявал гориво. Както
бе посочено по-горе, фактът, че километражът на вишката не е работел и че за
това ръководството е било уведомявано нееднократно, е признат за безспорен
между страните, а и е признат от ответната страна в с.з. от 21.12.2023 г., при
което няма как да се твърди нито че има вреда, нито, че вина за причинената
вреда има ищецът по делото. Въобще, предвид начина на определяне на
фактически извършената работа, без кимометраж и без моточасовник
(предвид обстоятелството, че вишката работи и на място), няма как да се
приеме, че има заредено в повече гориво.
Остава третото посочено в заповедта като нарушение на трудовата
дисциплина – системно непопълвани задължителни реквизити на пътните
листи на ГАЗ 66 – вишка от диспечер, инж. ДВГ и шофьори, което обаче не
съставлява нито злоупотреба с доверието на работодателя, нито тежко
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, т.7 КТ, защото не
се доказва, че от това деяние (непопълване на реквизити на документи)
следват някакви вредни последици за работодателя. Друг е въпросът, че във
въззивната жалба липсват оплаквания относно това нарушение, като се
твърди само, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.190, ал.1, т.4, предл. първо – злоупотреба с доверието на работодателя –
умишлено и преднамерено е злепоставил отношенията между работник и
работодател и е компрометирал оказаното му доверие.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че заповед
68/13.07.2021 г. на управителя на „Рудник-1“ с. Т. е незаконна и искът за
отмяната й правилно е бил уважен от първоинстанционния съд, както и
правилно са били уважени обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ (за
последните няма изложени оплаквания във въззивната жалба), поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал. 3
ГПК на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата от 1000 лв. за
назпарените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 13.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1886/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Р. "Т.-*", клон на „М.М.-и.” ЕАД, ЕИК ***, с адрес на
управление с. Т., ***, представляван от управителя М.П.М., ДА ЗАПЛАТИ на
Д. И. С., ЕГН **********, от гр. Р., ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща направените от него
разноски за един адвокат пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14