Р Е Ш Е Н И Е
№ 260081
18.09.2020 г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 4
юни две хиляди и двадесета година, при участие на секретаря Катя Станоева в
следния състав:
Председател : Рени Ковачка
Членове : Антон Игнатов
Антония Алексова
като
разгледа докладваното от съдия Игнатов въззивно гражданско дело № 70 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Стомана Индъстри“АД
срещу Решение № 1661/18.11.2019 г., постановено по гр. д. № 2896/2019 г. по описа
на Пернишки районен съд.
„Стомана
Индъстри“АД обжалва изцяло решението, с което са уважени предявения от Л.Ж.Д. иск
по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда за обезщетение на имуществени вреди от
професионално заболяване за сумата от 13 660.76 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване, която сума
представлява разлика между БТВ и всички надбавки, вкл. и плащания за полаган
нощен труд и ваучери за безплатна храна за заеманата от нея длъжност преди
трудоустрояването „ ***“ и заеманата след това от *** г. до *** г. длъжност „ ***“,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ- 02.05.2019г.
до окончателното й изплащане.
С въззивната жалба на ответника „Стомана Индъстри“АД се
релевира незаконосъобразност и необоснованост, постановяване при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила на ГПК и противоречие със събраните
по делото доказателства. Твърди се, че след като ищцата е трудоустроена на нова
длъжност „***“ и това е уредено с допълнително споразумение между страните, се
касае за взаимно съгласие за изменение в трудовото правоотношение и в този
смисъл не следва да бъдат търсени имуществени вреди. Твърди, че съдът не е
обсъдил задълбочено изготвената съдебно- икономическа експертиза и не е
съобразил елементите на работната заплата. Според въззивника, касае се и за допълнително
възнаграждение върху работната заплата, което се изплаща по преценка на
работодателя. Обръща внимание и на това, че нощния труд и стойността на ваучерите
за храна, както и всички претендирани от ищцата надбавки върху
възнаграждението, не съставляват възнаграждение с постоянен и предвидим
характер, полагащо се заедно с основното трудово възнаграждение и за
действително отработено време. Отбелязва се също, че ищцата не е полагала труд
във всички работни дни на претендирания период. Твърди се, че всички претенции
са погасени по давност. При тези обстоятелства моли съда да постанови решение,
с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли всички искови
претенции. Алтернативно моли да бъде присъдено обезщетение, съобразно
елементите на трудовото възнаграждение, които имат траен характер.
Въззиваемата Л.Ж.Д., чрез своя процесуален
представител- адв.Б.Б. от АК- П. е подала отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК,
като е изразила становище, че същата е неоснователна и моли съдът да я остави
без уважение. Позовава се на Решение № 65 от 03.07.2019г. гр.дело № 166/2018г.
ВКС ІІІ-то г.о., според което, формата
на преместване не може да освободи от отговорност работодателя при признато и
доказано професионално заболяване. Твърди, че обезщетението по чл.200, ал.3 КТ
за пропусната полза се извършва на базата на брутното трудово възнаграждение,
без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за
социално осигуряване. Позовава се на Решение № 365 от 10.01.2012 г. на ВКС по
гр. дело № 1230/2010 г. на ІV-то г.о., както и Решение № 540 от 07.07.2010 г.
на ВКС гр.д. № 895/2009 г. на ІV-то г.о.
ПОС след служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност проверката е
ограничена до оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор, че ищцата и ответникът
се намират в трудово правоотношение.
Пред ПРС е прието като доказателство писмо на НЕЛК,
решение на НЕЛК и препис от решение на ТЕЛК, от които се установява, че НЕЛК е
потвърдила след обжалване от жалбоподателя- ответник решението на ТЕЛК, с което
е признато, че ищцата като следствие от работата си при ответника като *** е
получила професионално заболяване „неврит на слуховите нерви“ средна степен на
тежко чуване и на двете уши 50 децибела (според НЕЛК) и е определен процент на
ТРН 35 % от професионалното заболяване, с дата на инвалидизация определена от ТЕЛК и потвърдена от НЕЛК - ***г.
и срок определен от НЕЛК до ***г. като към момента на инвалидизирането тя е на
49 години.
Предвид, че тези доказателства и влизането в сила на
решението на НЕЛК не са оспорени от ответника пред ПРС и не се релевират с
въззивната му жалба оплаквания в противен смисъл ПОС намира, че е налице влязло
в сила решение на НЕЛК.
Установено по делото от приетото допълнително
споразумение, че ищцата от ***г. е преместена на друга длъжност.
Приета е СИЕ, неоспорена от страните, която стига до извода,
че общият размер БТВ за длъжността „ ***“ за процесния период е 30 131.35 лв. За
същия период на трудоустроената длъжност ищцата е получила 17 868.59 лв. – т.е.
с 12 262.76 лв. по-малко. За същия период е получила ваучери за храна на
стойност 1398 лв. по-малко от предходно заеманата длъжност.
При така установените факти ПОС намира, че решението е
правилно.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическия състав на разпоредбата
на чл. 200 от КТ, предвид наличието на решение на ТЕЛК и НЕЛК, които са
единствените компетентни органи да бъде признато заболяването за такова с
професионален характер. С оглед задължителния за всички органи в страната
характер на това решение и установената с него причинна връзка между работата
на лицето и заболяването то и ПРС, а съответно и ПОС не могат да приемат друго
положение. Относно характера на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК е налице многобройна
задължителна практика на ВКС.
Оплакванията в жалбата на ответника по иска „Стомана Индъстри“АД
относно липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността са неоснователни
по следните съображения.
За да уважи иска по чл.200 КТ първоинстанционният съд
е приел, че се дължи обща сума 13 660.76 лв. като разлика в получения размер и възможният такъв да се
получи преди трудоустрояването. Съдът е достигнал до извода, че в БТВ като
основа на обезщетението се включват: основно трудово възнаграждение, допълнително
трудово възнаграждение с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени
в КТД, ВПРЗ и индивидуалния трудов договор, предвид което искът следва да бъде
уважен в пълния му претендиран размер.
Съгласно трайната съдебна практика, във всички случаи
експертизата на трайно намалената работоспособност включва и преценката на
трудоспособността за работното място и необходимостта от трудоустрояване /Решение
№ 11054 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2013 г., VI отд./. Това са
медицински въпроси, по които обвързващо се произнася териториалната експертна
лекарска комисия, респ. НЕЛК. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда, включително пропусната полза.
В т.6 на Постановление № 4 от 30.10.1975 г на Пленума на ВС, която не е
загубила действието си и намира приложение и понастоящем при КТ, е посочено, че
се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Когато се касае за намаление на трудоспособността на работник,
вредите се състоят в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди
увреждането и това, което получава след това. Тази разлика се дължи до
навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време и
възраст, като този срок може да бъде продължаван най-много с толкова време,
колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж. Това е така,
защото именно поради увреждането от полученото професионално заболяване ищецът
е лишен от възможността да работи на заеманата преди установяване на
заболяването длъжност до навършване на възраст за пенсиониране за осигурителен
стаж и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Именно
разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца ако би бил
здрав и това, което получава след заемане на новата длъжност поради
заболяването му се явява компенсация за претърпените имуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.3, от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се
състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата
нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни
трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг
нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови
възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор
и невключени в т. 1 и 2. Механизмът за изчисляване на Допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /ДТВПТСПО/ се
съдържа в чл.12, ал.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата – „Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната
месечна продължителност на работното време само по основното трудово
правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор,
до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време“.
Т. е. ДТВПТСПО се дължи само за действително отработеното време, а не е и за
времето, през което е ползван платен годишен отпуск /ПГО/ или ищецът е бил във
временна неработоспособност. Този механизъм е приложен при изчисляването на
брутното трудово възнаграждение от вещото лице при изготвената съдебно-
икономическа експертиза, като ДТВПТСПО е включено при изчисляването на реално
полученото за процесния период. Вещото лице, посочвайки реално полученото БТВ и
това, което е следвало да получи, в случай, че ищцата не е била трудоустроена,
е дало отговор на въпроса, свързан с реално причинените вреди.
Горното дава отговор и на възраженията на въззивната
страна, свързани с твърдението, че се касае и за допълнително възнаграждение върху
работната заплата, което се изплаща по преценка на работодателя, за нощен труд
и стойността на ваучерите за храна, както и всички претендирани от ищцата надбавки
върху възнаграждението и същите не съставляват възнаграждение с постоянен и
предвидим характер, полагащо се заедно с основното трудово възнаграждение и за
действително отработено време, тъй като е достатъчно да се докаже наличие на
разлика в получаваните доходи преди трудоустрояването и тези, получавани след
него, за да бъде ангажирана в пълен обем отговорността на работодателя по
чл.200, ал.3 КТ. В този смисъл ирелевантно се явява обстоятелството, че ищцата
не е полагала труд във всички работни дни на претендирания период.
По отношение на претендираната изтекла погасителна
давност съдът намира, че същата не е налице, тъй като, съгласно разпоредбата на
чл.358, ал.1, т.3 КТ, искът е предявен на 02.05.2019 г., т.е.- в тригодишен
срок от началната дата, от която се иска обезщетението- *** г.
С оглед изхода на делото на въззиваемата следва да се
присъдят и направените разноски на въззивната инстанция, които, съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК, възлизат на 940 лв.- за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1661/18.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 2896/2019 г. по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри“АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
Л.Ж.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 940 лв. /деветстотин и
четиридесет лева/- направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове : 1. 2.