Решение по дело №1206/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 май 2016 г. (в сила от 9 юни 2016 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20164430101206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

.№

***, 13.05.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ІІ граждански състав в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година,в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д. ДИЛОВА

 

при секретаря ***., като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гражданско дело № 1206 по описа за 2016г.и за да се произнесе,съобрази следното:

         В ПлРС е постъпила  искова молба подадена от от *** *** против *** ***, в която се твърди че страните са родители на малолетното дете ***., родена на ***г. Твърди се, че  от 31.01.2016г. страните живеят разделени, че ответницата не се интересува от детето, рядко я взима да я гледа и в повечето време детето се отглежда от бащата. Твърди се, че  на 15.02.2016г. ищецът е завел детето при ответницата, която му е заявила че  повече няма да му дава да вижда детето.   Твърди, че е силно привързан към детето и желае да го отглежда, както и че притежава нужния родителски капацитет. Моли съда да постанови решение, с което да предостави за упражняване родителските права върху малолетното дете на бащата, като определи режим на свиждане на майката с детето, както и да  осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 105 лв месечно, считано от  датата на образуване на делото.

         В срокът по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата в който оспорва предявения иск. Твърди, че майката е полагала грижи за детето, както и че майката притежава родителски капацитет да отглежда и се грижи за детето.

         Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

         Безспорно между страните, е  видно от представеното удостоверение за раждане, че страните са родители на детето  ***. родена на  ***г. Видно от представената служебна бележка е, че детето посещава детска ясла „Дружба“ в ***.

         По делото не се спори, че в момента родителите на детето са във фактическа раздяла.  От представения по делото социален доклад е видно, че и двамата родители притежават родителски капацитет за да отглеждат детето, и двамата родители притежават много добри жилищни и битови условия, както и че могат да разчитат на подкрепа при необходимост за отглеждане на детето. Детето е адаптирано в настоящата си среда, чувства се сигурно и спокойно и на този етап от развитието му от съществено значение за него е трайното присъствие на майката.  Социалния работник изразява становище, че в интерес на детето е родителя, който не упражнява родителските права да има по-разширен режим на лични контакти  с другия родител, за да може той и роднините му да съхранят  и развият емоционалната си връзка с детето.

В съдебно заседание е разпитани свидетели, които заявяват че и двамата родители са полагали грижи и са били внимателни с детето ***. От показанията на свидетеля *** се установява, че когато е виждал ищецът с детето, то е било весело и обгрижено от бащата.Св. *** в показанията си пред съда твърди, че освен за общото им дете  синът и се е грижил и за другото дете на ответницата. Св. ***.- майка на ответницата твърди, че и преди раздялата страните са имали някакви проблеми, както и че тя и съпругът и са ги подпомагали финансово. Всички свидетели твърдят, че страните са се занимавали с пчеларство, за да реализират доходи.   Съдът кредитира показанията на свидетелите, от които се установява че и двамата родители полагат грижи за детето си и са мотивирани да не се прекъсва емоционалната връзка родител дете.

По делото е представен протокол за полицейско предупреждение, от който е видно че ищецът е предупреден по реда на чл. 65 от ЗМВР да не налага психически и физически тормоз на ***

Съгласно съдебната практика, при решаването на въпроса за упражняването на родителските права съдът следва да прецени с всички факти и обстоятелства по делото с оглед интереса на детето. Съгласно съдебната практика най - съществено  значение за предоставяне упражняването на родителските права върху детето имат личните родителски,възпитателски и морални качества на двамата родители. От представения социален доклад е видно, че  в интерес на детето е родителските права върху малолетното дете *** да бъдат предоставени за упражняване на майката, като на  бащата бъде определен по-разширен режим на свиждане съобразно обстоятелството, че емоционалната връзка на детето с бащата не е прекъсната, всяка първа и  трета събота и неделя през месеца от 8 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване при бащата,  както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Следва да бъде определено всяка година до 31.05 майката да уведоми бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, а  ако не го уведоми в посочения срок, след тази дата бащата ще има право да определи кога ще вземе детето за един месец през лятната ваканция. Следва да бъде определено всяка четна година детето *** да прекарва коледните празници при бащата, а новогодишните при майката, а всяка нечетна година коледните празници при майката, а новогодишните при бащата. 

Относно иска за претендираната издръжка

Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето му, а ал.2 на същия член определя задължението за издръжка на непълнолетни деца като безусловно - родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК дефинира, че размерът на издръжката  се определя от следните два критерия - потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и  възможностите на лицето, за което съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на минимален размер на издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се изчислява като ¼  от минималната работна заплата за страната и към момента на постановяване на решението по делото възлиза на 105 лв. В  Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о., ГК  постановено по реда на чл. 290 от ГПК е  посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.Детето е на ниска възраст и по делото не са представени доказателства за негови потребности извън обичайните за тази възраст. Видно от събраните до този момент доказателства по делото е, че в момента за малолетното дете се грижи майката и доколкото детето ще живее при нея, то другия родител ще трябва да поеме и част от необходимата издръжка за храна, облекло и други неотложни нужди на децата. По делото е представено удостоверение за доходите на ищцата, от което е видно, че майката на детето получава доход в размер на   210 лв месечно. Видно от представения по делото трудов договор е, че бащата на детето получава доход в размер на 420 лв месечно.По делото не се оспорва, че родителите на детето са реализирали доходи и от отглеждането на пчели.  С оглед изложеното съдът приема, че  размерът на дължимата  издръжка за детето *** е в размер на 200 лв месечно, ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 110 лв, считано от 21. 03.2016г. датата на подаване на писмения отговор, а останалата част от задължението за издръжка следва да бъде поето от  майката, която полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.Ответникът следва да бъде осъден да заплаща  в размер на 110лв., като за разликата до претендираните  200 лв предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото не се спори, че родителите на детето са разделени от началото на годината. Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време се търси най-много една година преди предявяване на иска. По делото не са представени доказателства, че бащата е заплащал издръжка за м. февруари и март, поради което следва да бъде осъден да заплати сумата 185 лв представляваща издръжка за периода  01 февруари 2016г до 21 март 2016г., като за разликата до претендираните 200 лв месечна издръжка предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 На осн. чл. 242 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК  ищецът  следва да бъде осъден да заплати на  ответницата направените разноски в размер на 350  лв  съобразно уважената част от иска.

         Следва ответникът  да бъде осъден да заплати  по сметка на ПлРС сумата 158,40 лв представляваща д.т. върху размера на издръжката.

                  Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :        .

 

ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127 от СК упражняването на родителските права върху малолетното дете ***. ЕГН **********  на майката  *** ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ на бащата ***. ЕГН********** режим на свиждане с малолетното дете ***. ЕГН ********** всяка първа и  трета събота и неделя през месеца от 8 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване при бащата както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.Всяка година до 31.05 майката  следва да уведоми бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, а  ако не го уведоми в посочения срок, след тази дата бащата  има право да определи кога ще вземе детето за един месец през лятната ваканция. Всяка четна година детето ***. ЕГН **********  да прекарва коледните празници при бащата ***В. ЕГН**********, а новогодишните при майката *** ЕГН **********, а всяка нечетна година коледните празници при майката *** ЕГН **********, а новогодишните при бащата ***. ЕГН**********.

ОСЪЖДА ***В. ЕГН********** да заплаща на малолетното си дете ***. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител *** ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 110 лв, считано от 21.03.2016г до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като за разликата до претендираните 200 лв ОТХВЪРЛЯ  предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ***. ЕГН********** да заплаща на малолетното си дете ***. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител *** ЕГН **********  издръжка в размер на 185 лв, считано от 01.02.2016г до 21.03.2016г.,ведно със законната лихва считано от 21.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 200 лв ОТХВЪРЛЯ  предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ***В. ЕГН********** да заплати на *** ЕГН ********** сумата 350 лв представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът ***В. ЕГН********** да заплати държавна такса в размер на 158,40 лв  по сметка на ПлРС.

На осн. чл. 242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: