Решение по дело №16958/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седми юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Румяна Аврамова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 16 958 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД да заплати следните суми:

1. на Ц.С. И.:

  - 128 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.04.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 200 000,00 лева при общ размер на твърдените вреди за 280 000,00 лева;

- 1 044,92 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.04.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 30.04.2015 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат П.К. – 4 275,55 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

3. на СГС – 5 170,00 лева държавна такса и 635,45 лева възнаграждения за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ц. И. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***, офис 10, а ЗАД „А.З.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. И. срещу ЗАД „А.З.“ АД по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 128 000,00 лева до предявения размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Ц. И. да заплати на ЗАД „А.З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК 109,23 лева разноски по делото и 107,44 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 [4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 585,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5] Ц. И. е заявила в искова молба от 30.12.2015 г., че на 30.04.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Г.Н.. От това ПТП Ц. И. е получила: 1. контузия на главата; 2. контузия на гръдния кош и крайниците; 3. контузия на мозъка; 4. загуба на съзнание; 5. счупване на основата на черепа; 6. линейно счупване на дясната теменно-слепоочна област на черепа; 7. кръвоизлив в максиларния и етмоидалния синус; 8. счупване на дясната ключица; 9. счупване на телата на седми и осми гръдни прешлени; 10. контузия на белия дроб; 11. паралитичен страбизъм, парализа на шести нерв; 12. уточнени болести на тъпанчето; 13. последици от вътрешночерепна травма.

 

[6] Ищцата твърди, че от уврежданията е претърпял неимуществени вреди за 280 000,00 лева и имуществени вреди за 1 044,92 лева. Гражданската отговорност на Г.Н. е била застрахована при ответника З. „А.Б.“ АД (А.). А. не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова Ц. И. моли съда да осъди А. да ѝ заплати 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от дължащото се обезщетение от 280 000,00 лева, както и 1 044,92 лева обезщетение за имуществени вреди. Тя търси обезщетение за забава от датата на ПТП – 30.04.2015 г. (исковата молба, л. 2-4; молбата, л. 107-108; определението на съда за допускане на увеличение на иска, л. 321).

 

2. На ответника

 

[7] А. е подал писмен отговор.  Той е заявил, че:

1. част от уврежданията, твърдени от ищцата, не са вследствие на ПТП, както и част от твърдените разходи не са за лечение на ищцата от уврежданията от ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

3. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 102-103 от делото).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[8] Не се спори, че Ц. И. е била родена на *** г. Тя е била студентка в първи курс по специалността «И.Д.» в Лесотехническия университет-София, живеела е сама в София и се е справяла сама (показанията на свидетелката И., л. 292; заповедта, л. 30).

 

[9] На 30.04.2015 г. около 17:40 часа Г.Н. е управлявала лек автомобил «Форд Фиеста» със 130 км/ч по автомагистрала «Тракия» в посока от София за Бургас. В автомобила на предната дясна седалка, без поставен обезопасителен колан, е пътувала Ц. И..

 

[10] При приближаване на пътен възел тип детелина Г.Н. е завъртяла волана по-рязко от необходимото. От това автомобилът се е насочил диагонално надясно, занесъл се е силно настрани, ударил се е в дясната мантинела, напуснал е пътя, навлязъл е в терена отдясно, където се е ударил в неравност и е излетял във въздуха. След това автомобилът е паднал върху асвалта на подхода на детелината, плъзгайки се е навлязъл в терена, източно от подхода, преобърнал се е  през лявата си страна и през покрива, и се е установил неподвижен върху колелата си в югоизточния кръг на детелината. Междувременно Ц. И. е изпаднала от автомобила върху асвалта.

 

[11] Вследствие на произшествието Ц. И. е получила няколко травми. Първата е била тежка черепно-мозъчна травма. Тя се е състояла от: травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясната слепоочна област на черепа с максимална ширина до 4мм без изразен компресионно-дислокационен синдром; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; леко изразен мозъчен оток; травматични кръвоизливно-контузионни огнища в двата слепоочни мозъчни дяла; счупване на средна черепна ямка; счупване на носни кости и на лява и дясна ябълчни кости; счупване на задната стена на левия максиларен синус; травматичен кръвоизлив в етмоидални, максиларни, сфеноидални и фронтални синуси; навлизане на въздух в черепната кухина – пневмоцефалия; пареза на десния нерв абдуценс; травматичен периорбитален хематом вляво; травматичен кръвоизлив в теменната област на главата. 

 

[12] Втората е била компресионно счупване на телата на седми и осми гръдни прешлени без увреда на подлежащия гръбначен мозък. Третата травма е била счупване на тялото на гръдната кост с малък хемоторакс (излив на кръв в плевралната кухина) и контузия на десния бял дроб. Четвъртата травма е била счупване на дясната ключица и контузия на крайниците (ляво коляно и ляв лакът) и таза.

 

[13] Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Г.Н. е била застрахована при ответника А.. Ако Ц. И. е била с поставен предпазен колан, тя не би изпаднала от автомобила и не би получила толкова тежка черепно-мозъчна травма, макар че отново би имала наранявания по главата. Предвид механизма на ПТП останалите увреждания биха могли да се получат и при поставен обезопасителен колан (л. 9 от заключението на комплексната експертиза, л. 304-312; разпита на д-р Ш., л. 319-320) .

 

[14] Тежката черепно-мозъчна травма е временно разстройство на здравето опасно за живота. За излекуването на травмата ищцата е била 20 дни в болница, като поради изпадането ѝ в коматозно състояние първоначално е била в отделението по анестезиология и интензивно лечение. Ищцата е била 11 дни в кома. На ищцата е била поставена тръба за обдишване, тя е била медикаментозно седирана и с изкуствена белодробна вентилация. След като състоянието на ищцата се е стабилизирало, тя е била преместена в отделението по неврохирургия. Лечението е продължило медикаментозно с вливания на водно-солеви и белтъчни, аналгетици, ноотропни медикаменти, антибиотик и витамини. След изписването от болницата лечението е продължило в амбулаторни условия с предписани медикаменти. Травматичните кръвоизливи под твърдата и меката мозъчна обвивка са се резорбирали. Възстановяването от травмата продължава около три-четири години. Ищцата следва да бъде проследявана периодично за наличието на еплилептоформени разряди (заключението на д-р П., л. 271-275; разпита на вещото лице, л. 289-291).

 

[15] Поради увреждането на десния нерв абдуценс и паралитичното отклонение на дясната очна ябълка навътре, без възможност за движение навън, Ц. И. има кривогледство с дясното око, както и ограничение на периферното зрение (заключението на д-р М., л. 267-270). Очната ябълка би могла да се коригира оперативно (разпита на д-р М., л. 288). Шансовете за възстановяването на нерв абдуценс са минимални, тъй като колкото повече време минава, толкова по-трудно е възстановяването (разпита на д-р П., л. 190-гръб). Ц. И. има и трайно намаляване на слуха на дясното ухо (заключението на д-р М., л. 276-279; разпита на д-р М., л. 288-гръб). Общото неврологично състояние на ищцата към настоящия момент е добро (заключението на д-р П.).

 

[16] За излекуването на счупването на гръдните прешлени Ц. И. е носила корсет шест месеца. Възстановителният период за тази травма е една година. Към настоящия момент ищцата няма оплаквания от травмата (заключението на д-р П.).

 

[17] Корсетът е бил използван и за излекуването на счупването на ключицата, което е зараснало за около два месеца, като възстановителният период е бил 100-120 дни. Счупването на гръдната кост е зараснало за около 40 дни. Това счупване е много болезнено, защото гръдният кош участва при всяко вдишване и издишване. Болките продължават около 35-50 дни в зависимост от това дали са засегнати хрущялните зони на ребрата или не (заключението на вещото лице д-р М., л. 281-282; разпита на д-р М., л. 289).

 

[18] Поради травмите първоначално Ц. И. е прекъснала образованието си (заповедта, л. 30). След това тя се е преместила да учи в Пловдивския университет, специалност «специална педагогика». Шест месеца за нея постоянно се е грижила майка ѝ. След това тя е започнала да става по-самостоятелна, но все още се страхува да бъде сама (показанията на свидетелката И., л. 291-292)

 

[19] От преживяното ПТП Ц. И. има значителни негативни психологически последици. Нейните познавателни фунции са значително снижени, понижени са и показателите на активното внимание, както и нивото и качеството на абстрактно-логическото мислене. При ищцата са налице и затруднения при организиране на мисловния процес.  Емоционалното състояние на Ц. И. се характеризира с високо ниво на стрес, фрустрация, потиснатост, тревожност, несигурност, безпокойство и депресивитет. При нея има рязко снижаване на самооценката и самочувствието, очакванията ѝ за бъдещето са песимистични. Въпреки че тя полага неимоверни усилия да продължи образованието си и да възстанови пълноценния си начин на живот, част от психологичните последици са трайни и имат необратим характер (заключението на вещото лице З., л. 298-303; показанията на свидетелката И.). 

 

[20] За лечението си ищцата е заплатила 1 549,73 лева (разходните документи, л. 25-29 и л. 125-124; заключенията на д-р П., л. 275, д-р М., л. 282, д-р М., л. 280. Съдът не включва единствено разходите за гориво, л. 27-гръб, горе вляво). Не се спори, че А. не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на Ц. И..  

 

[21] Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по Закона за ДДС (л. 155 и л. 317). А. е заплатил 300,00 лева за вещо лице (л. 136) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 135). Той е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е изплатил 990,00 лева от бюджета на СГС (л. 128-гръб).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] Ц. И. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ          (отм)

 

[23] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

           

[25] Съдът установи, че:

1. Ц. И. е участвала в ПТП, което е било покрит лист по застраховка ГО;

2. от това ПТП Ц. И. е получила увреждания, от които е претърпяла болки, страдания и неудобства;

3. Г.Н.  е причинила ПТП (решението на наказателния съд е задължително за съда в тази му част), а нейната ГО е била застрахована при А.;

4. А. не е изплатил обезщетение на Ц. И..

 

[26] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 30.04.2015 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че към 30.04.2015 г. Ц. И. е била на 21 години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП Ц. И. е получилa няколко травми. Първата е била тежка черепно-мозъчна травма. Тя се е състояла от: травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясната слепоочна област на черепа с максимална ширина до 4мм без изразен компресионно-дислокационен синдром; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; леко изразен мозъчен оток; травматични кръвоизливно-контузионни огнища в двата слепоочни мозъчни дяла; счупване на средна черепна ямка; счупване на носни кости и на лява и дясна ябълчни кости; счупване на задната стена на левия максиларен синус; травматичен кръвоизлив в етмоидални, максиларни, сфеноидални и фронтални синуси; навлизане на въздух в черепната кухина – пневмоцефалия; пареза на десния нерв абдуценс; травматичен периорбитален хематом вляво; травматичен кръвоизлив в теменната област на главата. 

 

[31] Втората е била компресионно счупване на телата на седми и осми гръдни прешлени без увреда на подлежащия гръбначен мозък. Третата травма е била счупване на тялото на гръдната кост с малък хемоторакс (излив на кръв в плевралната кухина) и контузия на десния бял дроб. Четвъртата травма е била счупване на дясната ключица и контузия на крайниците (ляво коляно и ляв лакът) и таза.

 

[32] Тежката черепно-мозъчна травма е временно разстройство на здравето опасно за живота. За излекуването на травмата ищцата е била 20 дни в болница, като поради изпадането ѝ в коматозно състояние първоначално е била в отделението по анестезиология и интензивно лечение. Ищцата е била 11 дни в кома. На ищцата е била поставена тръба за обдишване, тя е била медикаментозно седирана и с изкуствена белодробна вентилация. След като състоянието на ищцата се е стабилизирало, тя е била преместена в отделението по неврохирургия. Лечението е продължило медикаментозно с вливания на водно-солеви и белтъчни, аналгетици, ноотропни медикаменти, антибиотик и витамини. След изписването от болницата лечението е продължило в амбулаторни условия с предписани медикаменти. Травматичните кръвоизливи под твърдата и меката мозъчна обвивка са се резорбирали. Възстановяването от травмата продължава около три-четири години. Ищцата следва да бъде проследявана периодично за наличието на еплилептоформени разряди.

 

[33] Поради увреждането на десния нерв абдуценс и паралитичното отклонение на дясната очна ябълка навътре, без възможност за движение навън, Ц. И. има кривогледство с дясното око, както и ограничение на периферното зрение. Очната ябълка би могла да се коригира оперативно. Шансовете за възстановяването на нерв абдуценс са минимални, тъй като колкото повече време минава, толкова по-трудно е възстановяването. Ц. И. има и трайно намаляване на слуха на дясното ухо. Общото неврологично състояние на ищцата към настоящия момент е добро.

 

[34] За излекуването на счупването на гръдните прешлени Ц. И. е носила корсет шест месеца. Възстановителният период за тази травма е една година. Към настоящия момент ищцата няма оплаквания от травмата. Корсетът е бил използван и за излекуването на счупването на ключицата, което е зараснало за около два месеца, като възстановителният период е бил 100-120 дни. Счупването на гръдната кост е зараснало за около 40 дни. Това счупване е много болезнено, защото гръдният кош участва при всяко вдишване и издишване. Боликите продължават около 35-50 дни в зависимост от това дали са засегнати хрущялните зони на ребрата или не.

 

[35] Поради травмите първоначално Ц. И. е прекъснала образованието си. След това тя се е преместила да учи в Плoвдивския университет, специалност «специална педагогика». Шест месеца за нея постоянно се е грижила майка ѝ. След това тя е започнала да става по-самостоятелна, но все още се страхува да бъде сама.

 

[36] От преживяното ПТП Ц. И. има значителни негативни психологически последици. Нейните познавателни фунции са значително снижени, понижени са и показателите на активното внимание, както и нивото и качеството на абстрактно-логическото мислене. При ищцата са налице и затруднения при организиране на мисловния процес.  Емоционалното състояние на Ц. И. се характеризира с високо ниво на стрес, фрустрация, потиснатост, тревожност, несигурност, безпокойство и депресивитет. При нея има рязко снижаване на самооценката и самочувствието, очакванията ѝ за бъдещето са песимистични. Въпреки че тя полага неимоверни усилия да продължи образованието си и да възстанови пълноценния си начин на живот, част от психологичните последици са трайни и имат необратим характер. 

 

[37] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 2015 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[3] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[4] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[5]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[6]. Увеличението от септември 2012 г. до 30.04.2015 г. е 24,14% (360,00-290/290).

 

 [38] За да определи обезщетението, съдът използва и две решения на САС, с които са били потвърдени решения на настоящия съд за случаи, включващи черепно-мозъчни травми, но по-леки от процесния. Определените обезщетения са били:

- 70 000,00 лева – решение на САС 967-2017-2-ри с-в по гр. д. 4 345/2016 г. за увреждане от 02.06.2015 г.[7]. Делото на СГС е било гр. д. 8634/2015 г.;

- 110 000,00 лева – решение на САС 2355-2015-10-ти с-в по гр. д. 2 099/2015 г. за увреждане от септември 2012 г.[8]. Делото на СГС е било 9 135/2013 г.

 

[39] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за определяне на обезщетението. Съдът също отчита, че първото цитирано решение е за увреждане от 2015 г., но увреждането е много по-леко от процесното. Съдът отчита също така, че второто цитирано решение е също за по-леко увреждане, което е от септември 2012 г., когато минималната работна заплата е била с 24% по-ниска спрямо април 2015 г. Затова съдът приема, че 160 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Ц. И.. Съдът установи, че Ц. И. е заплатила и 1 549,73 лева за лечението си.

 

[40] А. е възразил, че Ц. И. е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като е била без поставен обезопасителен колан.

 

[41] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)[9]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Отговорността за съпричиняване е безвиновна, обективна (т. 7 от Постановление на Върховния съд 17/1963 г., както и следните решения на ВКС: 159-2010-II Т. О. по т. д. 1117/2009 г.; 58-2011-II Т. О. по т. д. 623/2010 г.[10]).

 

[42] Пътуващите в лек автомобил са длъжни да поставят обезопасителен колан (чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП). Съдът установи, че Ц. И. не е била поставила такъв. Следователно тя е действала противоправно. Съдът установи, че, ако Ц. И. е била с поставен обезопасителен колан, тя не би получила толкова тежка черепно-мозъчна травма, но би получила останалите увреждания. Затова съдът определя процент на съпричиняване 20.

 

[43] При този процент на съпричиняване, дължащите се обезщетения на Ц. И. са: 128 000,00 лева за неимуществени вреди; 1 239,78 лева за имуществени вреди. Ето защо съдът осъжда А. да заплати на Ц. И. 128 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за над 128 000,00 лева до предявения размер от 200 000,00 лева. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда А. да заплати на Ц. И. 1 044,92 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

2. По разноските

 

[44] Ищецът търси разноски. Ц. И. не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на Ц. И. за 129 044,92 лева при предявен размер от 201 044,92 лева. Ето защо съдът осъжда А. да заплати на адвокат К. 4 275,55 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (201 044,92-100 000,00х0,02+3 530,00х129 044,92/201 044,92х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А. следва да заплати и 5 170,00 лева държавна такса (128 000,00х0,04+50,00) и 635,45 лева възнаграждения за вещи лица (990,00х129 044,92/201 044,92).

 

[46] А. също търси разноски. Той е направил такива за 305,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[47] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на Ц. И. за 72 000,00 лева при предявен размер от 201 044,92 лева. Затова съдът осъжда Ц. И. да заплати на А. 109,23 лева разноски по делото (305,00х72 000,00/201 044,92) и 107,44 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х72 000,00/201 044,92).  

 

Съдия: