РЕШЕНИЕ
№ 2158
гр. Бургас, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20232120103855 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от З. Я. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. Б., чрез адв. Е. М., съдебен адрес гр. Б., с която е предявен
конститутивен иск с правно основание чл.357, ал.1, във вр. с чл.358, ал.1, т.2, във вр. чл. 188,
т.1 от КТ срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Бургас” АД,
ЕИК: *********, с адрес гр. Бургас, ул. “Стефан Стамболов” № 73, представлявано от
директора доктора Б.М., за отмяна на Заповед № ***г. на изпълнителния директор на
УМБАЛ “Бургас” АД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “забележка”,
като незаконосъобразно.
В исковата си молба ищцата твърди, че се намира в трудово правоотношение с
ответника по силата на сключен трудов договор, съгласно който заема длъжността “***” в
отделение по ........... към УМБАЛ – Бургас. Посочва, че със Заповед № ***г., получена на
същата дата й било наложено дисциплинарно наказание “Забележка”, за извършени от нея и
описани в заповедта дисциплинарни нарушения. Твърди процесната заповед да е
незаконосъобразна на няколко основания. На първо място ищцата оспорва изложените в
заповедта факти, като твърди, че заповедта е необоснована и издадена при неспазване на
принципа за всестранно и пълно събиране на доказателства. Сочи, че същата е основана на
взети становища и обяснения от лица, които дори не са присъствали на създадената на ***г.
ситуация – д-р Д. и д-р Г., а лица – преки свидетели на случилото се – д –р М., дори не са
били разпитани. Горното според ищцата е довело до субективна преценка на цялата
ситуация, довела до незаконосъобразно наказание. Наред с това издадената заповед страдала
от мотиви, тъй като извършеното нарушение на трудовата дисциплина не било надлежно
конкретизирано, поради което не можело да се установи какво се визира под “вербални
нападки и обидни квалификации”. Изписването единствено на цифровата квалификация на
правилника за вътрешния ред и етичния кодекс препятствало правото й на защита и не
позвнолявало да се установи каква точно трудова функция е нарушила ищцата. На следващо
място, ищцата твърди, че правата й в дисциплинарното производство били нарушени. В тази
връзка посочва, че е била поканена по реда на чл.193 от КТ да даде писмени обяснения, във
връзка с подадения рапорт на д-р В., чието съдържание обаче не било сведено до нейното
знание . По тази причина нямало как да даде каквито и да било по-различни обяснения от
1
първоначално приложения от нея и д-р М. рапорт, в която двамата обяснили цялостната
ситуация. Излага, че на ***г. действително били разменени реплики с д-р В., но същите
били свързани само и единствено със случая с непредаденото от нея дежурство, като в хода
на проведения разговор, ищцата е запитала дали не смята за редно и етично да предаде
дежурството на дежурен ***, а не на ***, при което последното демострирала надменно
отношения и с действията си, поведението си и репликите по неин адрес я провокирала да
изрази мнение, че действията, извършени от нея, с които реално се застрашава и рискува
живота и здравето на пациентите смята за неправилни и цинични. В този момент, ищцата й
заявила, че смята да подаде рапорт за случилото се и да уведоми ръководството, за
действията й, при което последната отново с надменен тон и ръкомахания й отговорила
“Ами хайде, чакам, чакам с нетърпение да видя какво ще направиш…”. Ищцата твърди, че
тя и д-р М. описали случая и депозирали рапорт, като обяснения били дадени и от
началника на родилното отделенеие- д-р Д., от който обаче те двамата не били изслушани.
Твърди се, че наложеното наказание е постановено при субективна преценка на
работодателя, свързана вероятно със симпатии и субективното отношение на д-р Д. към д-р
В., при неотчитане на конкретните факти и обстоятелства. Моли се за уважаване на
предявения иск.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от името на ответника, чрез адв. И. К. е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска при твърдения, че
атакуваната заповед е законосъобразно и мотивирана и твърдените нарушения са
осъществени от ищцата по описания в заповедта начин. Твърди се, че в хода на проведената
дисциплинарна процедура работодателят е събрал всички необходими доказателства, за да
достигне до извода за извършено от ищцата дисциплинарно нарушение – както устни, така и
писмени обяснения. Сочи се, че тъй като д-р Г. и д-р Д. са ***** на родилното отделение, а
д-р С. и д-р В. – ***и в тези отделения, то работодателя, чрез директора и зам.директора са
поискали обяснения от тях с цел всестранно изясняване на ситуацията, възникнала в
родителното отделение на процесната дата. Твърди се, че на ***г. д-р С. входирала рапорт
№ **/***г. до ръководството на “УМБАЛ Бургас” АД и до началник отделение РО относно
неадекватно професионално поведение на д-р В.. В същия ден постъпил и рапорт вх. №
**/***г. до ръководството на УМБАЛ Бургас АД и до началник отделение РО от др Г. В., с
който уведомявала, че д-р С. е отправила към нея вербални нападки и обидни квалификации
в присъствието на други колеги /***и/. Във връзка с входираните рапорти, работодателят
изискал обяснения от ***** на родителното отделение и дежурните ......... на ***г.
Постъпило било и становище от д-р А. Д., както и д-р Г.. На ****г. били поискани
обяснения от ищцата по реда на чл.193 от КТ относно възникналата ситуация, в резултат на
което последната входирала писмо вх. № ***г. След съвкупна преценка на доказателствата,
на ***г. работодателят издал оспорваната заповед, с която било прието, че ищцата е
проявила поведение, което е несъвместимо с Правилника за вътрешния трудов ред и
Етичния кодекс. Твърди се, че допуснатото според ищцата неадекватно професионално
поведение от страна на д-р В. не представлява причина, поради която да се стига до обидни
квалификации. В допълнение на това се сочи, че работодателят извършил проверка по
твърденията на ищцата и не установил да е налице нарушение на медицинските стандарти.
Поради изложените съображения, се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и със своя процесуален представител –
адв. К. като пледира за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответника се представлява от адв. К., която застъпва
становище, че процедурата по налагане на наказанието е проведена законосъобразно,
поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че работодателят е
спазил процедурата като е изслушал работника, поискал и надлежни обяснения, а при
изясняване на спорната ситуация е поискал обяснения и от други работници и служители.
Съдът, съобразно чл.235 от ГПК, във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор № ***.,
както и представеното Допълнително споразумение от *** към Трудов договор ****г.,
сключени между УМБАЛ Бургас и ищцата се установява, че между страните към момента
на издаване на процесната заповед е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е заемала длъжността “*** в отделение по гинекология към УМБАЛ - Бургас”
2
АД, считано от 2020г., както и че със Заповед № ** от ***г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, издадена на основание чл.188, т.1, във вр. с чл.187, ал.1, т.10 от КТ на
ищцата е било наложено дисциплинарно наказание “забележка”. В атакуваната заповед,
представена по делото, като нарушение е посочено, че на ***г. по време на дежурство,
ищцата с поведението си е допуснала размяна на вербални нападки и обидни квалификации
спрямо Г. В., като с тези си действия, според работодателя, служителката била извършила
нарушение на трудовата дисциплина квалифицирано като такова по чл.187, ал.1, т.10 от КТ
и по-конкретно нарушение на чл.16, ал.2, т.12 и т.13 от правилника за вътрешния трудов ред
в “УМБАЛ Бургас” АД, както и Етичния кодекс на служителите в “УМБАЛ Бургас” АД. В
заповедта за налагане на наказанието е посочено още, че заповедта е издадена по повод на
депозиран рапорт до изпълнителния директор и снети становища от и обяснения от други
***и в родителното отделение – д-р Г. и д-р Д..
В заповедта е посочено още, че на ищцата била връчена покана за искане на
обяснения относно създалата се ситуация на ***г., като в указания й срок ищцата не е дала
обяснение.
По делото е представена покана изх. № *** г. от изпълнителния директор на
ответното дружество адресирана до ищцата, с която на основание чл.193, ал.3 от КТ,
последната е била поканена в тридневен срок от получаването на поканата да даде писмени
обяснения в отдел “Човешки ресурси” към “УМБАЛ Бургас” АД относно възникналата
ситуация. В поканата е уточнено, че същите се изискват по повод депозират рапорт вх. №
**** г. и дадени становища и обяснения от д-р Г. и д-р Д.. Видно от извършеното
отбелязване и положения подпис върху лицевата страна на поканата, същата е била връчена
на ищцата на ****г. в 14:15ч., която собственоръчно е възразила, че към момента на
връчването на поканата не е получила копие от рапорта на д-р В., като при липса на същото,
както и при непознаване на съдържанието й, не би могла да даде писмени обяснения.
От представения с отговора на исковата молба препис на заповедта се установява, че
копие от атакуваната заповед е връчена на ищцата на ***г. в 14:30ч.
По делото са представени и писмени обяснения на ищцата вх. № ***г. до
изпълнителния директор на ответното дружество, които ищцата е посочила, че дава във
връзка с отправената до нея покана от ****г. В обясненията ищцата е изложила, че
конфликтната ситуация с д-р В. касае професионален, а не личен конфликт и същата е
възникнала по време на предаване/приемане на дежурство на втора/нощна смяна на ***г.
Посочила е още, че при предаване на дежурството в ***ския кабинет на родилно отделение
присъствали само д-р В., д-р М., д-р М. и тя самата, като при коментиране на конкретния
случай, възникнала словесна взаимна дискусия, провокирана от поведението, маниера и
изказа на д-р В..
В подкрепа на законосъобразното провеждане на дисциплинарната преписка срещу
ищцата са представени рапорт вх. № ****г., подадена от ищцата д-р С. и д-р М. до
началника на УМБАЛ Бургас, с който същите изразяват недоволство от извършени
непрофесионални действия от тяхна колежка в родилното отделение – д-р В.. По повод на
постъпилото становище е било разпоредено с резолюция от същата дата, да бъдат изискани
становищата на началника на родилното отделение и гинекологичното отделение,
дежурната *** и д-р В.. Представен по делото е рапорт от д-р Г. В., вх. № ****г., съдържащ
оплаквания за проявено непрофесионално отношение от ищцата спрямо нея, и твърдения за
конкретно отправени унизителни за нейната чест и достойнство изрази.
По повод горното са били депозирани становище вх. № ***г. подадено от д-р Р. Г. –
**** Отделение по гинекология, подадено до заместник директора на УМБАЛ БУРГАС,
обяснения вх. № ---г. от С.М.И. – *** в Родително отделение, обяснения от К.М. и
обяснения вх. № ***. от В.С. – *** в родителното отделение, становище вх. № ***г. от д-р Р.
Г..
По повод двата рапорта до началника на УМБАЛ – Бургас е било депозирано и
становище вх. № ***г. от д-р А. Д..
Представени по делото са и график за дейността на родителното отделение при
ответното дружество за м.май 2023г., правилник за вътрешния трудов ред в “УМБАЛ-
Бургас” АД, както и Етичен кодекс на служителите в “УМБАЛ - Бургас” АД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
3
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на
чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото.
Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви,
било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй
като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното
им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано
в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в
закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави
невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.
От изложеното в заповедта не се установява спазване на визираната процедура. В
процесната заповед, извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение не е описано със
своите обективни признаци. Същото е формулирано като “допусната размяна на вербални
нападки и обидни квалификации”, без да са надлежно индивидуализирани използваните от
ищцата изразни средства. С оглед на това съдът намира, че не е спазено изискването
нарушението да е описано подробно, точно и ясно, за да се установи по безспорен начин,
дали наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна
процедура. Според задължителната практика на ВКС задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването
за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за
възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно.
Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща
заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Съгласно трайната съдебна
практика заповедта следва да се приеме за мотивирана, и когато част от реквизитите по
чл.195, ал.1 КТ се съдържат в друг документ, посочен в заповедта, който е доведен до
знанието на работника по-рано или най-късно заедно със самата заповед. Настоящия случай
не е такъв, тъй като рапортът на д-р Г. В., адресиран до изпълнителния директор на
УМБАЛ-Бургас, съдържащ отправени от ищцата обидни реплики и изрази не е бил нито
инкорпориран в заповедта за уволнение, нито е бил връчен ведно с поканата, с която са били
поискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ, което е видно и от саморъчно изписаното
от ищцата възражение върху лицевата страна на поканата. Ответникът с отговора на
исковата молба не е въвел нито твърдения, нито е ангажирал доказателства за това, че
рапорт вх. № **от ***г. е бил сведен до знанието на ищцата в хода на дисциплинарната
проверка. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че заповедта за
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, без да се обсъждат останалите доводи на
ищцата по съществото на спора.
Относно разноските по производството:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1
от ГПК да заплати изцяло сторените от ищцата съдебни разноски, възлизащи на сумата от
780 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, договорът за правна защита и съдействие от *** и представената по
делото разписка от **
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на БРС държавна такса в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът на основание чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Заповед № *** г. на изпълнителния директор на “УМБАЛ Бургас” АД,
ЕИК: *********, с която е наложено на З. Я. С., ЕГН: ********** - *** в отделение по
гинекология към "УМБАЛ - Бургас" АД, дисциплинарно наказание “Забележка”, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “УМБАЛ Бургас” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. “Стефан Стамболов” № 73,
представлявано от д-р Б.М., да заплати на З. Я. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., сумата от
780 лв. представляваща сторените от нея съдебни разноски в производството за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “УМБАЛ Бургас” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. “Стефан Стамболов” № 73,
представлявано от д-р Б.М. да заплати държавна такса в размер на 80 (осемдесет) лв. по
сметка на Бургаският районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл.7, ал.2 от ГПК).
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5