№ 413
гр. Варна , 29.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500033 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 274638/20.10.2020 г., депозирана от
"Винтайм"ЕООД, вписано в TP ЕИК *********, чрез адв. Мирослава Кръстева от ВАК,
срещу Решение № 260463/30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 20446 по описа на РС-
Варна за 2019 г., ГО, 31 съдебен състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Винтайм“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, съд. адрес гр.
Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 128, офис 1, срещу А. И. К. с ЕГН ********** от гр. Варна,
м-ст „Евксиноград“, ул. 14-та № 44, иск за заплащане на сумата от 1 839 лв. обезщетение
за неспазено предизвестие при прекратено трудово правоотношение възлизащо на
тримесечното възнаграждение на ответника, на осн. чл. 221, ал. 1, т. 2 от КТ, както и е
ОСЪДЕНО дружеството „Винтайм“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. И. К. с
ЕГН ********** сумите от 547.62 лв. незаплатено възнаграждение за месец май 2019г.
на осн. чл. 128 от КТ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на
съда - 11.12.2019г. до окончателното й изплащане и 37.53лв. лихва за забавено плащане
на посоченото възнаграждение за времето от 26.06.2019г. до 27.02.2020г. на осн. чл. 245,
ал. 2 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия А. И. К..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
1
Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че обжалваното решение е
постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, а така също и
незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че за да отхвърли исковата му претенция за дължимо
обезщетение, съдът е приел, че извършеното уволнение на служителя е било
незаконосъобразно. В доклада по делото обаче, при очертаване на спорният предмет, както
и при разпределяне на доказателствената тежест, първоинстанционният съд не е посочил, че
обстоятелствата, относно извършване на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание - уволнение е сред обстоятелствата, които подлежат на доказване. Респективно,
делото е било решено след изследване на обстоятелства, които не са били предмет на
изследване, поради неразпределянето на доказателствена тежест в тази насока. Сочи, че
дори съдът в проектодоклада си по делото е посочил, че ищецът е ангажирал достатъчно
доказателства.
Въззивникът счита, че е следвало съдът да му укаже, че не сочи доказателства да е изпълнил
процедурата по чл. 193 от КТ, но доколкото това не е направено, релевира доказателствено
искане, тъй като счита, че е нарушено процесуалното му право да ангажира доказателства за
относимите факти и обстоятелства, а именно: при условията на водене да бъдат допуснати
до разпит двама свидетели, с които да се установи, че на работника Александър Късаиванов
са правени нееднократни опити за връчване на книжата по чл. 193 от КТ; че същият се е
запознал с тях, но е отказал да ги подпише.
Въззивното дружество намира, че в случай, че се установи спазване процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, решението на съда ще е незаконосъобразно. При това
положение, доколкото работникът едностранно е прекратил трудовият си договор, не се е
явявал на работа. Счита, че след като не е спазен срокът за предизвестие, единствено
възможният извод е, че се дължи обезщетение за това от страна на работника.
Въззивникът моли за отмяна на решението и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати сума в размер на 547,62 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение,
като сочи, че не спори за дължимостта на същата, но незаплащането му се дължи на факта,
че ответникът и до настоящия момент не е представил банкова сметка, по която да му бъде
платено. Намира това за длъжниково бездействие, което не може и не следва да бъде
толерирано. В условията на евентуалност и в случай, че претенцията на ответника бъде
уважена, моли същата да бъде прихваната с дължимото от него обезщетение за неспазено
предизвестие. Сочи, че по този иск не следва да се присъждат разноски, доколкото още с
отговора на насрещния иск е посочил, че дължи сумите, поради което и претенцията не е
спорна.
Предвид изложеното, моли да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните му части,
като ответникът Александър Късаиванов бъде осъден да заплати на „Винтайм" ЕООД сума в
размер на 1 839 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, в размер
на 3 месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане, от които суми да бъде
приспаднат по компенсация размерът на заплатата за м. 05.2019г. на Александър
Късаиванов. Моли за отмяна и на решението в частта, в която са присъдени съдебно
деловодни разноски на работника. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски по
делото.
По доказателствените искания:
Така предявеният от ищеца и въззивник в настоящото производство иск намира правното си
основание в чл. 221, ал. 2 КТ, съгласно който при дисциплинарно уволнение работникът
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
2
срока на предизвестието. При тази правна квалификация на спора, в тежест на работодателя
е било да установи пълния фактически състав за прилагане на посочената разпоредба –
наличието на трудово правоотношение, законосъобразното налагане на наказанието -
дисциплинарно уволнение, срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение, уговорен между страните, както и размерът на последно платеното
пълно брутно трудово възнаграждение на работника. В тежест на ответника е било да
докаже фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си и конкретно в
случая, че е депозирал предизвестие за прекратяване на ТПО на 25.02.2019г. Доколкото
тежестта на доказване е била разпределена формално между страните с Определение
5567/23.04.2020г. на РС Варна, в което не е изпълнено и законоустнаовено изискване на чл.
146, ал. 2 от ГПК, съгласно който съдът указва на страните за кои факти и обстоятелства не
сочат доказателства, то настоящият състав на съда намира, че е налице процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо допускане на доказателства пред
настоящата инстанция на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Предвид горното, съдът намира за основателно искането на въззивника за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на водене, с които да се установи, че на работника
Александър Късаиванов са правени нееднократни опити за връчване на книжата по чл. 193
от КТ; че същият се е запознал с тях, но е отказал да ги подпише.
Съдът намира, че не е била разпределена и тежестта на доказване по предявените обективно
съединени насрещни искове с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 224 от КТ и чл.
344, ал. 1, т. 4 от КТ, но доколкото въззивната жалба не съдържа обосновано оплакване за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с доклада по тези искове, предвид разрешението дадено в т. 2 на ТР 1/2013 на ОСГТК
на ВКС, въззивният съд не дължи даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 274638/20.10.2020 г.,
депозирана от "Винтайм"ЕООД, вписано в TP ЕИК *********, чрез адв. Мирослава
Кръстева от ВАК, срещу Решение № 260463/30.09.2020 г., постановено по гр. д. № 20446 по
описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 31 съдебен състав.
ДОПУСКА до разпит в полза на въззивника „Винтайм“ ЕООД двама свидетели при
режим на водене, за установяване на твърденията, че на работника Александър Късаиванов
са правени нееднократни опити за връчване на книжата по чл. 193 от КТ; че същият се е
запознал с тях, но е отказал да ги подпише.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 33/2021 г. на ОС-Варна за 24.03.2021 г.
от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчат и преписи от отговорите на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4