№ 40842
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110163983 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове от „ищец“ ЕАД, ЕИК:
//////////////, седалище и адрес на управление: гр. ///////////// срещу К. К. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. ///////////////, по чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания по договор ********* от 02.01.2019 г. за
периода 24.04.2020-04.11.2020 г.:
339 лв. - главница за предоставени електронни съобщителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане;
919,54 лв. - главница за устройство по договор за продажба на изплащане от
12.05.2020 г. за апарат Huawei P30 ProAur+PH;
907,96 лв. – неустойки;
559,18 лв. - мораторна лихва върху горепосочените вземания за периода
15.05.2020-25.04.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21712/2023 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 02.01.2019 г. ответникът сключил договор за използване
на електронни съобщителни услуги със съответни приложения към него, с които били
уговорени съответни услуги със соченото в исковата молба съдържание, като към
същия договор било закупено устройство на изплащане въз основа на друг договор.
Ответникът не заплатил задълженията за услугите и устройството, поради което на
20.09.2020 г. договорът бил прекратен поради неплащане за повече от 124 дни
съгласно общите условия с начислена неустойка от 907,96 лв. С оглед предсрочното
прекратяване на договора ищецът издал фактура от 24.09.2020 г. с начислен остатък от
оставащи месечни вноски за устройството. Ищецът прави подробна разбивка на
отделните суми, формиращи двете главници и неустойки.
Извън срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от К. Д., с
1
който оспорва исковете по изложени съображения, и предявява насрещен отрицателен
установителен иск, че не дължи сумата за неустойки от 907,96 лв., представляваща
общ размер неустойки за периода 24.04.2020-04.11.2020 г. Видно от разпечатка от
Системата за сигурно електронно връчване отговорът на исковата молба, в която е
обективирана и насрещна искова молба, е подаден на 29.09.2024 г., тоест извън
едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на 24.09.2024 г. (арг. чл.
60, ал. 6 ГПК).
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът следва да направи всички
възражения с правоотблъскващ ефект, които водят до погасяване на ищцовата
претенция, а след този преклузивен срок – в първото по делото открито съдебно
заседание съгласно чл. 143, ал. 3 ГПК, но само когато възражението се основава на
твърдения за новонастъпили факти – такива, които са включени в основанието на иска
и са се осъществили след датата на подаването на отговора на исковата молба. Тази
принципна процесуална постановка е в пълно съответствие и със задължителните
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС, съгласно които възраженията на ответника поначало се преклудират с изтичането
на срока по чл. 131 от ГПК за подаването на отговора на исковата молба (Решение №
82 от 24.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2018 г., III г. о.; Определение № 66 от
11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3153/2020 г., IV г. о.; Определение № 243 от 29.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1165/2011 г., I г. о.). В случая възраженията по същество на спора,
направени в отговора на исковата молба, не следва да бъдат взети предвид от съда
освен възраженията относно редовността на исковата молба и допустимостта на
производството, които по правило всяка страна може да прави до приключване на
производството по делото, както и възраженията за нищожност на съответни
неустоечни клаузи, доколкото съдът следи служебно за тяхната нищожност поради
противоречие с добрите нрави, а и имайки предвид че поради тяхното неравноправие
съдът дава възможност на страните да изразят становище в срок до открито съдебно
заседание (ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС).
Макар и съгласно т. 11.б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, да е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане насрещен иск по чл.
211 ГПК, ако са налице условията за приемането му за съвместно разглеждане с иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, насрещната искова молба следва да бъде върната
поради просрочие като подадена извън срока за отговор съгласно чл. 211, ал. 1 вр. чл.
133 вр. чл. 131, ал. 1 ГПК.
Основателно е възражението на ответника за нередовност на исковата молба за
липса на индивидуализация на процесните задължения по основание, размер и период.
Макар и изрично да са посочени периодите на двете главници и отделните суми, които
ги формират, а относно неустойката в табличен вид също да са посочени отделните
2
формиращи я суми, е налице несъответствие в периодите, посочени в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно двете главници.
Основателно е възражението на ответника, че ищецът не е посочил основание на
отделните суми за неустойка, доколкото нито в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в
исковата молба са посочени конкретни основания съгласно съответни разпоредби на
процесния договор, въз основа на които ищецът да претендира надлежна обща
претенция за неустойка с посочване на падежа и начина на определяне на размера на
всяко от неустоечните задължения.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсва съответствие между
заповедното и исковото производство относно основанията на процесните задължения,
които не били посочени в издадената заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
бива издадена въз основа на подаденото заявление, като е достатъчно и само в
заявлението да бъдат конкретизирани съответните вземания. В случая исковата молба
съответства частично на посоченото в заявлението, доколкото съдът констатира
несъответствие относно периодите на двете главници и липса на конкретизация по
основание, падеж и начин на определяне на размера на отделните неустоечни
задължения, но такава конкретизация не е направена и в самото заявление, поради
което същата липса на индивидуализация не може да бъде представлява нередовност
на исковата молба, подадена по реда на чл. 422 ГПК.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже по исковете по чл. 79 ЗЗД:
сключване на действителни процесни договори;
- изискуеми вземания в съответен размер по сключен договори с твърдяно в
исковата молба съдържание и отделните суми, формиращи двете главнични
задължения за съответни периоди;
- предоставени услуги по договора за процесния период и тяхната стойност,
конкретна стойност на месечните такси и потребление за съответни периоди;
- предоставено на ответника устройство с конкретни характеристики съгласно
посоченото в съответния договор и приемо-предавателен протокол, с който му е
предоставено същото устройство, и размер на месечните вноски, формиращи общата
главнична сума за устройство на изплащане;
- по иска по чл. 92 ЗЗД - уговорени в процесните договори действителни
неустоечни клаузи със съответно съдържание, точно изпълнение на задълженията на
ищеца по договорите; настъпване на условията за начисляване на неустойки в
съответен размер;
- по иска по чл. 86 ЗЗД - изпадане на ответника в забава за заплащане на
главничните задължения в съотвен размер за определен период от време и размер на
3
мораторната лихва.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга и твърдяната от него нищожност на съответни неустоечни клаузи,
за което не сочи доказателства.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да уточни следното:
1. С молба с препис за ответника - периодите с начална и крайна дата, за които
претендира главниците от 339 лв. и 919,54 лв., тъй като в обстоятелствената част
на исковата молба сочи периоди, които са различни от процесния период в
петитума на исковата молба.
2. На какво конкретно основание претендира всяка от сумите, формиращи общата
сума за неустойки, като се позове на конкретни разпоредби от съответния
процесен договор и изрично посочи кога е настъпил техният падеж и начинът, по
който са формирани същите суми;
3. Да представи на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК доказателства за внесена по
сметка на СРС държавна такса от 8,30 лв. за възпроизвеждане на преписи от
електронно подадените книжа - искова молба, ведно с приложения, както и
молба от 18.12.2023 г. на ищеца.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да отстрани несъответствието между
заповедта за изпълнение и петитума на исковата молба относно крайната дата, до
която претендира мораторна лихва.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила за незаявения с исковата молба период, доколкото на
ищеца вече са дадени указания в тази насока, останали неизпълнени.
ВРЪЩА насрещна искова молба на К. К. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.
///////////////, срещу „ищец“ ЕАД, ЕИК: //////////////, седалище и адрес на управление: гр.
///////////// с която е предявен насрещен отрицателен установителен иск, че не дължи на
ответника сумата за неустойки от 907,96 лв., представляваща общ размер неустойки за
периода 24.04.2020-04.11.2020 г.
УКАЗВА на ответника в срок до ОСЗ да представи на основание чл. 102з, ал. 3
ГПК доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 1,90 лв. за
4
възпроизвеждане на преписи от електронно подадените книжа – отговор на искова
молба.
Неизпълнението на указанията в срок влече невземане предвид на отговора на
исковата молба на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА ОСЗ на 25.11.2024 г. от 11,25 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на
ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 21712/2023 г. на СРС.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че са сключени процесните
договори и приложения към тях със соченото в исковата молба съдържание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище и да
ангажират доказателства относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за
което съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно освен в частта, с която е върната насрещната
искова молба, в която част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5