Решение по адм. дело №371/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. М. К., [ЕГН], с адрес гр. Николаево, обл. Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. С. П. от САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0284-000063 от 24.02.2025г., издадена от Началник група в Районно управление - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на С. К. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за необоснованост на заповедта и за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че в оспорената заповед не се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като по никакъв начин не се установява на коя дата и в кой конкретен час лицето е управлявало автомобила. Поддържа, че липсата на изложена конкретна фактическа обстановка и на посочени конкретни обстоятелства за извършеното нарушение, има за последица фактическа, правна и доказателствена необоснованост на извода на правоприлагащия орган за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, като се възпрепятствало и правото на защита на адресата на заповедта. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в Районно управление - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – С. М. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 3345764 от 21.02.2025г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.02.2025г. в 17.00 часа, в гр. Николаево, по [улица]до № 3 в посока север – юг, С. К. е управлявал собствения си мото блок с прикачено към него ремарке с рег. № [рег. номер], като от ПХЕ е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1.92 промила. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0284-000063 от 24.02.2025г., издадена от Началник група в Районно управление - Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя С. М. К. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу С. К. АУАН серия GА № 3345764 от 21.02.2025г., за това, че на 01.02.2025г. в 17.00 часа, в гр. Николаево, по [улица]до № 3 в посока север – юг, С. К. е управлявал собствения си мото блок с прикачено към него ремарке с рег. № [рег. номер], като от извършеното химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза, е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1.92 промила.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 25-0284-000063 от 24.02.2025г., в т.ч АУАН серия GА № 3345764 от 21.02.2025г., Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза № А-28 от 04.02.2025г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник група в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя, посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Фактическите констатации, на които се основава възприетото административно решение, са обективирани и в съставения АУАН серия GА № 3345764 от 21.02.2025г., въз основа на който е издадена и заповедта. Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено нарушение по ЗДвП (вкл. от гл.т на време и място на извършване на нарушението), съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съставеният АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта), съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, вкл. не е налице твърдяната от жалбоподателя неяснота и липса на установяване на коя дата, в кой конкретен час и къде лицето е управлявало автомобила под въздействие на алкохол. А възражението, основано на допуснатата техническа грешка в обжалваната заповед при изписване на населеното място, в което е установено управлението на МПС от водача С. К. с концентрация на алкохол в кръвта 1.92 промила, е очевидно несъстоятелно.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0284-000063 от 24.02.2025г. е постановена при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 25-0284-000063 от 24.02.2025г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на С. К. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 3345764 от 21.02.2025г., за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, С. К. е управлявал собствения си мото блок с прикачено към него ремарке с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, установена с ПХЕ.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на С. К. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от С. К. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е извършено от водача на МПС правонарушение, което към момента на проверката се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Както беше посочено, описаните в АУАН фактически обстоятелства за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената ЗППАМ № 25-0284-000063 от 24.02.2025г., не са оспорени от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Съответно законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол от РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора АУАН серия GА № 3345764 от 21.02.2025г., не са оборени по надлежния ред. Не са оспорени и резултатите на направеното химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза за определяне наличието на етилов алкохол в кръвта, обективирани в Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза № А-28/ 04.02.2025г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което съдът приема за доказано, че на 01.02.2025г. в 17.00 часа, в гр. Николаево, по [улица]до № 3 в посока север – юг, С. К. е управлявал собствения си мото блок с прикачено към него ремарке с рег. № [рег. номер], като от извършеното химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза на дадената кръвна проба, е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 1.92 промила.

Предвид изложеното правилно и обосновано административният орган е приел, че по отношение на С. К. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, в хипотезата на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване. Ето защо оспорената заповед се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила и изисквания. Липсват твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до фактическа, правна или доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП по отношение на С. К..

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. К. [ЕГН], с адрес гр. Николаево, обл. Стара Загора, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0284-000063 от 24.02.2025г., издадена от Началник група в Районно управление - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на С. К. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.