РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Карлово, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20245320200069 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-0281-001042 от 12.12.2023 г. на
Началник група към ОДМВР- П., РУ- Карлово, на Д. Т. П., ЕГН **********,
от с. Д.м, обл. П., ул. „****“ № **е наложено административно наказание на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, излагайки доводи за недоказаност на процесното деяние, като
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява се от адв. Ч.-
упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, считайки за недоказано
деянието, вменено във вина на жалбоподателя.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
1
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна, но не по посочените в нея мотиви.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели на В. Р. като
актосъставител и А. Х. като свидетел по акта, както и приобщените писмени
доказателства- наказателно постановление 23-0281-001042 от 12.12.2023 г.,
разписка за връчването му, писмо за връчване на АУАН, докладна записка
във връзка с връчване на АУАН, АУАН серия АД № 0589365 от 29.07.2023 г.,
писмо за връчване на покана и декларация по чл.188 от ЗДвП, декларация по
чл.188 от ЗДвП, покана за съставяне на АУАН, разписка за връчване,
докладна записка, справка от ЦБКАТ, справка АИС БДС, справка за
нарушител/водач, заповед № 317з-11675/31.12.2021 г., заповед № 8121 з-
1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-3409 от 05.04.2023 г., заповед № 8121К-
3410 от 05.04.2023 г., справка от РУ- Карлово, справка от ОДМВР- П., Сектор
„ПП“, справка по история на ПС, справки за промяна на регистрацията на ПС,
справки НБД, съдът намира за установено следното:
На 16.06.2023 г., около 22,50 часа, полицейските служители на РУ-
Карлово полицаи Р. и Х. изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул по охрана на обществения ред и се намирали в гр. К., на ул. „Т.Р.“
до бензиностанция „Ш.“, когато забелязали движещ се от запад на изток по
посочената улица лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ****. Полицейските
служители решили да извършат проверка на водача на посочения автомобил,
като за да го спрат подали светлинен и звуков сигнал от движещия се
автомобил, обозначен с надпис „Полиция“. След като водачът възприел така
подадения сигнал намалил скоростта на движение, след което отново я
увеличил и продължил движението си по път II-64 в посока към гр. Б..
Полицейските служители го последвали за известно разстояние, след което
същият продължил пътя си без да спре. Била извършена проверка, съгласно
установения рег. номер на МПС, а именно рег. № ****, след което била
извършена и проверка в ИС на КАТ и било установен неговия собственик, а
именно жалбоподателя П..
На П. били връчени на 10.07.2023 г. декларация по чл.188 от ЗДвП и
покана за явяване в седемдневен срок от получаването й в РУ- Карлово за
съставяне на АУАН. Същият не вписал в деклярацията друго лице като водач
на процесното МПС на 16.06.2023 г. в 22,50 часа.
С АУАН серия АД № 0589365 от 29.07.2023 г. оправомощено
длъжностно лице, съгласно заповед № 317з-11675/31.12.2021 г., полицай при
РУ- Карлово приел, че жалбоподателят П. е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, тъй като на 16.06.2023 г., около 22,50 часа,
на път II-64, км. 0+600 м., с посока на движение от запад на изток управлявал
собствения си лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ****, като след подаден му
2
ясен светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил не спира плавно на
посоченото му място или в най- дясната част на платното за движение и не
изпълнява задължението си да спре при подаден ясен сигнал от контролен
орган. АУАН бил съставен на осн. чл.188 ал.1 от ЗДвП.
Така съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя на 19.07.2023 г.
Съгласно приетата по делото справка от ИС на КАТ жалбоподателят П.
придобил процесния лек автомобил на 02.05.2023 г. и към инкриминираната
дата- 16.06.2023 г. бил негов собственик.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва при
постановяване на решението си, като счита същите за безпротиворечиви,
последователни и пряко относими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Прието е със съставения АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
чл.103 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „При подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания“. Надлежните сигнали за спиране на водач на МПС са уредени в
чл.170 ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „При спиране на пътно
превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от
органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През
нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“.
Съгласно чл.207 изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал
за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно
светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри!“.
От събраните по делото доказателства се установява, че на водача на
лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № **** с цел извършване на проверка от
полицейските служители е бил подаден светлинен и звуков сигнал от
патрулния автомобил с опознавателен знак „Полиция“.
Така подаденият сигнал обаче не представлява надлежно подаден
сигнал за спиране, а обозначава полицейския автомобил като такъв със
3
специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал, за водачите на
моторни превозни средства възникват задълженията, произтичащи от нормата
на чл.104 ал.1 от ЗДвП, а именно: При приближаване на моторно превозно
средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни
превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното
платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено
преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него
превозни средства“. При това положение, съдът намира, че жалбоподателят
П. като собственик на процесния автомобил и на осн. чл.188 от ЗДвП, след
като не е посочил друго лице, водач на собствения му автомобил на
инкриминираната дата и час следва да носи отговорност именно за
нарушение на чл.104 ал.1 от ЗДвП. Такова обаче не му е вменено във вина.
Съдът намира, че не следва да извърши изменение на
административното обвинение и преквалифицира случая по чл.104 ал.1 от
ЗДвП. Съгласно императивното изискване на чл.67 ал.7 т.1 от ЗАНН съдът
изменя акта по чл.58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по- леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата по нарушението. В конкретния случай нарушението по
чл.104 ал.1 от ЗДвП е наказуемо по силата на чл.179 ал.1 т.6 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба „който не осигури път за безпрепятствено
преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и
специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни
средства, се наказва с глоба от 150 лева. С атакуваното наказателно
постановление жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 50 лв. Т.е.
евентуално преквалифициране по чл.104 от ЗДвП би довело до влошаване на
неговото положение и в този смисъл нарушава правата му. От друга страна,
описаните в процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактически обстоятелства не са съотносими към фактически
състав на чл.104 от ЗДвП, а касаят нарушение по чл.103 от ЗДвП, когато
водачът на МПС не спира плавно на посоченото място или най- дясната част
на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Установи се по делото обаче, че надлежен сигнал за спиране, съгласно
изискванията на ЗДвП и ППЗДвП не е бил подаден.
По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
4
Ето защо и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0281-001042 от 12.12.2023
г. на Началник група към ОДМВР- П., РУ- Карлово, с което на Д. Т. П., ЕГН
**********, от с. Д.м, обл. П., ул. „****“ № ** е наложено административно
наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв., за
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. П..
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово:_______________________
5