№……………………
2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІI-ти състав, в
публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Н.Дичева адм.дело № 2858/2019г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Т**-79-С.Г.“***, чрез С.Г. против
Заповед за налагане на ПАМ № 375-ФК/14.10.2019г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП,
с която, на основание чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл. 188 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка "запечатване на обект",
стопанисван от жалбоподателя и представляващ мини маркет, находящ се на ул.“Зорница“
№2, стопанисван от ЕТ “Т**-79-С.Г.“ за срок от 14/четиринадесет/ дни, както и е забранен
достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна. Заявява, че не са
налице основанията за налагането на принудителната мярка. Твърди, че с
налагането на ПАМ не се постига целта на закона.
Поради изложените съображения моли съда да отмени
обжалваната заповед.
Ответната страна оспорва жалбата чрез писмено становище.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред
съда е ДОПУСТИМО.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На
13.10.2019 г. в 14:20ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
&1 т.41 от ДР на ЗДДС - мини маркет „ Т**-79 находящ се в гр. *** и стопанисван от ЕТ „ Т**-79- С.Г.” с ЕИК: ***, при
която е констатирано, че ЕТ „ Т**-79- С.Г.”, в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба №Н-18 /13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства не регистрира
и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство /ФУ/, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
Наредба № Н-18 /13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства на МФ.
На посочената дата - 13.10.2019год. в 14:15 часа е
извършена контролна покупка на 1/един/брой кисело мляко на стойност 1,10/един
лев и десет стотинки/, платени в брой на лицето С.Г., собственик и работеща в
обекта като продавач, от проверяващия М.Х.. За покупката не е издаден фискален
бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ DATECS WP500 с ИН на ФУ
DT782233 и ИН на ФП 02782283, отговарящи на изискванията на Наредба №И-18 /2006г.
Установено е наличие на положителна касова разлика в
размер на 219,30лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани
във ФУ.
Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен на основание чл.110. ал.4, във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК - Протокол за
извършена проверка № сер.АА- 0352863 /13.10.2019год, ведно със събраните
писмени доказателства: дневен отчет от 13.10.2019 год., опис на паричните
средства в касата от 13.10.2019г.
Според органите по приходи гореописаното деяние изпълнява
състава на чл.186 ал.1 т. 1 б.“а" от Закона за данък върху добавената
стойност.
Наложена е ПАМ - запечатване на търговски обект – "запечатване
на обект", стопанисван от жалбоподателя и представляващ мини маркет,
находящ се на ул.“**, стопанисван от ЕТ “Т**-79-С.Г.“ за срок от 14/четиринадесет/ дни, както и е забранен
достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС.
Мярката е наложена във връзка с констатирано нарушение на
чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС
и чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3
от същия закон.
В заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви относно
продължителността на срока на мярката, с оглед спазване на данъчната дисциплина
, както и за защитаване на обществения интерес чрез предотвратяване извършването
на нови нарушения и др.
В хода на административното производство са събрани и
опис на касовата наличност, дневен финансов отчет. Видно от съдържанието на
протокола за извършена проверка № 0352863/ 13.10.2019г., проверяваното лице не
е направило възражение относно съдържанието .
По
валидността на акта:
При извършване на служебната проверка за валидност на
оспорения административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС, установяването на
нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Съгласно ал.2 от с.р., актовете за нарушение се съставят от органите по
приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, т.1 - директорите на дирекции „Контрол“ и
началниците на „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“
в ЦУ на НАП , са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения
по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното
лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Според
Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018г. при отсъствието на Бойка Генова – началник-отдел
„Оперативни дейности“-Варна, ГД „ФК“ , длъжността се изпълнява от К.А., поради
което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от
пороци, водещи до нейната нищожност.
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й с
целта на закона:
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл.7 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.
Според §1, т.41 от ДР на ЗДДС, „търговски обект“ е всяко
място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на
открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Видно от съдържанието на Заповедта , същата е издадена
във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите,
а именно, за нарушение на чл.25,ал.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ /обн. ДВ бр.106/27.12.2006г./, във връзка с чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 3, изр. 1 ЗДДС фискалният и системният бон са
хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Издаването на фискална бележка, е задължение на всяко лице, извършващо продажби
на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25 ал.1, вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. За този вид нарушения,
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. С разпоредбата на чл.186 от същия закон, е предвидено
отделно от налагането неотчетена
продажба на вещ с ниска стойност да се отчете характера на извършваната
търговска дейност.
Фактическият състав на нарушението се установява от
събраните с административната преписка документи и данните от протокола за
извършена проверка №0352863/13.10.19г. Установено е, че е извършена покупка на обща
стойност 1,10лв. За платената сума не е издаден касов бон.
Не е налице несъответствие между съдържанието на
протокола за извършена проверка, АУАН № F 517338/18.10.2019г. и това на оспорената заповед относно покупката.
Протоколът за извършена проверка е официален документ, който има материална
доказателствена сила, като съдържанието му не е било оспорено в съдебното
производство. Налице е положителна
касова наличност в размер на 219,30лв. към 14,20ч. на 13.10.19г. По преписката
не е приложен КЛЕН, тъй като жалбоподателят изобщо няма отчетени продажби за
деня, според данните на касовия апарат.
За законосъобразността и обосноваността на ПАМ е
установяването на нарушението, което в случая се доказва с официален документ-
протокол за извършена проверка, който не е оспорен от жалбоподателя.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл. 185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при
условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно
постановление и дали издаденото такова ще влезе в сила). Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер.
Съдът намира, че административният орган е изпълнил
задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага
запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи
този срок –за да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения, а също и предвид
обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна
дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти, защото поведението на лицето е насочено срещу
установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на
установените законови норми и бюджетните приходи.
Ето защо съдът приема за неоснователно твърдението на
дружеството-жалбоподател за несъответствие с целта на закона. Административният
орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на
принудителната административна мярка, което настоящият съдебен състав преценява
като достатъчно обосноваване относно продължителността на срока на мярката.
Макар мотивите отчасти да възпроизвеждат
основните принципи при налагане на принудителни административни мерки,
административният орган е посочил основанията, които са го мотивирали да определи
срока на запечатването. Срокът на принудителната административна мярка се
определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по
целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Настоящата инстанция приема,
че при издаване на оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на
индивидуалния административния акт и оспорената заповед съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 59, ал.2 АПК. Мотивите, са достатъчно изчерпателни, за да може да се
извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички
основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на
закона - да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни
нарушения на фискалната дисциплина.
С оглед на изложеното съдът прецени, че наложената ПАМ е
издадена в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон и
целта на закона и не е налице основание за нейната отмяна по см. на чл.146 от АПК. Поради това жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този резултат на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за
осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100лева.
Водим от горното, Варненският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Т**-79-С.Г.“***, чрез С.Г. против Заповед
за налагане на ПАМ № 375-ФК/14.10.2019г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Т**-79-С.Г.“***, чрез С.Г. да заплати на ЦУ на НАП ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: