РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Сливен, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230105245 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че ответника купил от Р.С.К. и С..С.К. идеални части
от два поземлени имота с предназначение земеделска територия, единият от
които е ПИ с идентификатор 67338.431.79 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, местност
“Чинтулово”. Площта на имота била 717 кв.м., а ответникът купил 600/717
ид.части от него /н.а. № 169, т. Ill, per, № 5909, дело № 511 от 19.07.2022 г. на
нотариус Е. Ш., вписан в СВ вх.рег. № 4486/20.07.2022 г. и 4494/20.07.2022 г.,
акт № 143 том XV дело № 2750/2022 г. на СВ - Сливен/. Продавачите по
описания по-горе договор за покупко- продажба били наследници на Стоян И.
Карадраганов, на който с Решение № 23/1984г. на ОбНС ИК - Сливен била
предоставена за земеделско ползване от ДПФ земя от 1200 кв.м. в м.
“Чинтулово”, на основание ПМС № 21 и № 76 /т.нар. постановления,
предоставящи за ползване земеделски земи за лични нужди на граждани/. От
запазените от този момент скици било видно, че земята от 1200 кв.м. в
момента попадала в ПИ с идентификатори № 67338.431.78 и № 67338.431.81
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен. По силата на
1
пар. 4а ЗСПЗЗ наследодателят на продавачите придобил 600/1103 ид.ч. от ПИ
с идентификатор № 67338.431.78 /н.а. № 155/ 1994г., том VI, д. 3586, вх.рег.
3588 от 11. 11.1994 г. на СлРС/. Посочва, че на 19.07.2022 г. нотариус Е. Ш.
издала на продавачите Радка и Станимир Карадраганови констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит “на основание
нот.акт от 1994г., заповед 656/2008г., отказ от наследство и наследяване по
закон”, с който признала Радка Стоянова Карадраганова и Станимир Стоянов
Карадраганов за собственици при равни квоти на 600/717 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67338.431.79 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Сливен, местност “Чинтулово”, с площ на целия имот 717
кв.м. /н.а. № 168, т.Ш, per. № 5908, д. № 510 от 19.07.2022 г./ От номерацията
на нотариалните актове било видно, че този нотариален акт бил издаден
непосредствено преди сключването на договора за покупко продажба между
продавачите и ответника купувач. Нотариалният акт от 1994г., посочен като
основание за собственост в цитирания констативен нотариален акт бил този, с
който наследодателят на продавачите придобил по реда на пар.4а ЗСПЗЗ
друг имот, а именно този с актуален идентификатор 67338.431.78, а не този с
идентификатор 67338.431.79. Така продавачите не биха могли да продадат ид.
части от двата имота, а само от този, който действително притежавали.
Имотът с идентификатор 67338.431.79 бил част от земеделска земя, която със
същото решение № 23/1984г. на ОбНС -ИК - Сливен била предоставена за
земеделско ползване на друго лице, Дончо И. Карадраганов, чиито
наследници не поискали закупуване. Той не бил възстановен и на бивши
собственици, поради което, на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, станал общинска
собственост. Описаните факти и обстоятелства сочат, че продавачите Радка и
Станимир Карадраганови не били собственици на ПИ с идентификатор
67338.431.79, поради което сключеният от тях договор за продажба на
600/717 ид. части от този имот не породил вещно-правен ефект, т.е.
ответникът - купувач по договора не станал собственик. Община Сливен била
титуляр на правото на собственост върху целия поземлен имот, поради което
имала правен интерес да води настоящия иск.
Иска се от съда да признае за установено, че Н. Т. Д. не е собственик на
600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.431.79 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, местност
“Чинтулово”, целият с площ 717 кв.м, и да отмени н.а. № 169, т. Ill, per. №
2
5909, дело №511 от 19.07.2022 г. на нотариус Е. Ш., вписан в СВ вх.рег. №
4486/ 20.07.2022 г. и 4494/20.07.2022 г., акт № 143 том XV дело № 2750/2022
г. на СВ - Сливен в частта, с която /Н. Т. Д. закупил 600/717 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 67338.431.79 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, местност “Чинтулово”.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се
оспорва предявеният иск като неоснователен. Признава, че бил съставен
констативен нот.акт 168, том III, д.№ 510/19.07.2022г. вписан в СВ акт №
142,т.15, д.№2749/20.07.2022г., с който били признати по наследство за
съсобственици : Р.С. Д. и синът й С.С.К., по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ и
приложените писмени доказателства, от които съответната релевантност към
спора имали : нот.акт № 155, т.6, д.3586/1994г., Заповед № РД-/2008г. на
Кмета на Община Сливен и Решение № 23/1984г. на ОбНС-ИК Сливен върху
ПИ с идентификатор 67338.431.79 пo КК с площ от 600/717 кв.м.
Твърди, че в точка 17 на Решение № 23/1984г. на ОбНС-ИК Сливен
било посочено, че на С.И. К. от ДПФ се предоставя земя с площ от 1 200
кв.м., като били посочени граници, които не съответствали на реалните
съседи на имота, а по някаква работна карта, която обслужвала
предоставянето на земите по 21 и 76 ПМС и чл.100 и чл.12 от ЗСГ. В Заповед
№ РД-15-656/12.05.2008г. на Кмета на Община Сливен било посочено, че на
основание §62, ал.З ПЗР ППЗСПЗЗ и при наличие условията на §4а и §4 б
ПЗР ЗСПЗЗ и §63 ПЗР ППЗСПЗЗ се предоставяло правото на изкупуване до
600 кв.м. от имот с № 431.79, който бил идентичен с ПИ с идентификатор
67338.431.79 по КК в местността „Чинтулово“. Към същата Заповед № РД-
/2008г. на Кмета на Община Сливен била приложена Скица №
5270/18.06.2008г. за ПИ с идентификатор 67338.431.79 по КК с площ от 717
кв.м., в която било посочено като основание за собственост нот. акт № 155,
изд. на 11.11.1994г., том 6, д.№3586 за собственост върху 600 кв.м. На
скицата ясно били посочени съседните имота с идентификатори :
67338.431.78 — който бил собственост на същите собственици; 67338.431.80
от юг, собственост на Д.И. К. и запад път - № 343 по КК. Ясно била посочена
съсобствеността в идеални части - 600/717 кв.м. и основанието за отразеното
право на собственост. В приложената молба към ИМ с вх.рег.№
3
2960/25.06.1992г., С. И. К. предлагал за замяна 1 200 кв.м. в землището на
село Раково, с които се придобива собствеността върху земята по § 4 ЗСПЗЗ
върху имоти 78 и 79, последният от които бил предмет на ИМ. Заявява, че в
точка 18 на Решение № 23/1984г. на ОбНС-ИК Сливен е посочено, че на
Дончо И. Карадраганов от ДПФ се предоставяла земя с площ от 1 200 кв.м.,
като били посочени граници, които не съответствали на реалните съседи на
имота, а по някаква работна карта, която обслужвала предоставянето на
земите по 21 и 76 ПМС и чл.100 и чл.12 от ЗСГ. Тази земя съответствала на
ПИ с идентификатор 6733.431.80, собственост на същото лице. От скица №
15-464613-29.04.2022г. се установявало, че ПИ с идентификатор 67338.431.78
бил собственост на С.И. К. с площ 600/1103 ид.ч., а останалата част от
503/1103 кв.м. била собственост на Община Сливен, с посочено основание за
правото на собственост с нотариален акт № 155, т.6, д.3586/1994г. Изводът
бил, че за двата ПИ (78 и 79) било придобито правото на собственост в
резултат на замяната с 1 200 кв.м., за всеки от двата имота по 600 кв.м., което
било допустимо за земите по §4 ЗСПЗЗ. Само 600/717 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67338.431.79 по КК били станали собственост на С. И. К., като
останалата част от 117/717 ид.ч. били собственост на Община Сливен.
Наследниците на Д. И. К. не изкупили ПИ 431.79, тъй като не са имали
правото да извършат това и не са упражнявали владение върху него.
Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ ставали земите, които
подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но били останали незаявени
в законните срокове. Тази правна последица настъпвала след влизане в сила
на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници. При наличието на посочените условия,
общината придобивала безвъзмездно по силата на закона имоти, които били
частна собственост на граждани и юридически лица, а не принадлежали на
общините. Общината не била съставила Акт за частна общинска собственост
и тази земя не била предмет на Земеразделителен план (КВС) и не била
включена в обхвата на допълнителният план за земите по § 4 ЗСПЗЗ, което не
било основание на Община Сливен да счита имота за своя собственост.
Оспорва верността на съдържанието на скица № 492 от 05.02.1991 г. в частта
за посоченият път от юг, което не съответствало на действителността като
граница от запад - Дончо И. Карадраганов и такъв път не е имало и нямало
под този имот, а било видно, че в мащаб, площ, граници и местоположение на
4
сградата, съответствала на скицата на ПИ с идентификатор 67338.431.79 по
КК. Път имало като южна граница на ПИ с идентификатор 67338.431.81 по
КК. Скицата била съставена за нуждите за узаконяване на съществуващата
вилна сграда и най-вече за местоположението на сградата в имота.
Прави възражение за придобИ.е на 600/717 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 67338.431.79, и на друго основание - по давност от
01.01.1975г. до настоящият момент, поради упражнявано владение, държане и
ползване върху описаните идеални части от имота, което било извършвано
спокойно, явно, добросъвестно и несъмнено. Имотът загубил статута на
общинска частна собственост с издаването на Заповед № РД-15-656 от
12.05.2008г., в която била опредЕ. само 600 кв.м. от същият да се придобива
от титуляра в същата заповед и с влизането й в сила бил настъпил
транслативният ефект за абсолютно вещното право на собственост и по
давност върху терена в ид.ч. 600/717 кв.м. в полза на С. И. К. и след смъртта
му на 23.04.2021г. и за неговите наследници - съпруга и деца. Прави
възражение против твърдението в ИМ, че Д. И. К. имал правото да изкупи или
да му се предостави по реда на §4 ПИ с идентификатор 431.79 и същият не го
изкупил и на това основание бил станал собственост на Община Сливен на
основание чл.19 ЗСПЗЗ. Община Сливен не придобивала правото на
собственост на земите по чл.19 на това основание и въобще, тъй като този
поземлен фонд имал друго предназначение и начин на придобИ.е, ред за
разпореждане и временно управление.
Иска се отхвърляне на иска, като неоснователен.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства и
гласни доказателствени средства прие за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 23 на ИК на ОбНС Сливен, взето по протокол №
2/31.01.1984г. т.6 за прераздаване на земи по 21 и 76 ПМС, чл.100, чл.12 ЗСГ
била предоставена на Д.И. К. земя за земеделско ползване от ДПФ земя от
1.200 дка в м.“Чинтулово“ при граници изток: Стоян И. Карадраганов, път.
С Решение № 23 на ИК на ОбНС Сливен, взето по протокол №
2/31.01.1984г. т.6 за прераздаване на земи по 21 и 76 ПМС, чл.100, чл.12 ЗСГ
била предоставена на Стоян И. Карадраганов земя за земеделско ползване от
5
ДПФ земя от 1.200 дка в м.“Чинтулово“ при граници запад: Дончо И.
Карадраганов, север Стефан Динев, изток Койчо И. Коев, път.
На 10.07.1991г. бил издаден Акт № 198 за узаконяване на сезонна
постройка в м.“Чинтулово на С. И. К..
С молба от 25.06.1992г. С. И. К. поискал от Сливенска община да бъде
направена оценка на земята от 1 200 кв.м., дадена му за ползване в
с.Чинтулово, в която имало застроена сграда 36,53 кв.м. на един етаж, мазе с
акт за узаконяване № 198/10.07.1991г. и навес 18 кв.м., като поискал замяна
със земя, притежавана от него в землището на с.Раково, общ.Сливен. По
делото няма данни за извършена замяна със земя от с.Раково, общ.Сливен.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ №155, том VI, дело № 3586/1994г. на нотариус Е. Ш.
с район на действие СлРС на 11.11.1994г. С. И. К. бил признат за собственик
на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ върху земеделски имот в м.“Чинтулово“,
Сливенско землище, състоящ се от 600 кв.м. при граници: С. Д. К. К., Д. И. К.
и от две страни път. При съставянето на този нотариален акт са представили
удостоверение за тарифна оценка № 2604/18.10.1994г. на Община Сливен,
скица, служебна бележка от 26.09.1994г., вносна бележка и квитанция за
платена държавна такса.
Със заповед № РД-15-656/12.05.2008г. на кмета на Община Сливен било
признато правото на С. И. К. да придобие право на собственост до 600 кв.м.
от имот № 431.79, м.“Чинтулово“ в землището на гр.Сливен, като било
възложено извършване на оценка. Няма данни по делото да е извършена
оценка и изкупуване за този имот от С.К. по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.
На 23.04.2021г. С. И. К. починал, като оставил наследници по закон
преживялата съпруга Р. С.К., дъщеря В.С.С. и син С. С. К.. От удостоверение
от 04.08.2021г., издадено от СлРС се установява, че дъщерята В.С.С. вписала
в особената книга на съда отказ от наследството на баща си С. И. К.
На 19.07.2022г. бил съставен констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание нотариален акт от
1994г., Заповед № 656/2008г., отказ от наследство и наследяване по закон, с
който наследниците на С.К., а именно Р.С.К./съпруга/ и С. С.К. /син/ били
признати за собственици при равни квоти на 600/717 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 67338.431.79 по КК и кадастралните регистри на гр.Сливен,
6
одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителен директор на
АК с адрес на имота гр.Сливен, м.“Чинтулово“, с площ на целия имот 717
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска с начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, съгласно § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, категория на
земята : нула, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 79
при съседи на имота: имот с идентификатор № 67338.431.80; № 67338.431.78,
№ 67338.431.343, ведно с направените подобрения и трайни насаждения в
имота.
На същия ден 19.07.2022г. наследниците на С.-Р.С.К./съпруга/ и С.С.К.
/син/ продали на ответника Н. Т. Д. следните недвижими имоти:
600/1103 ид.ч от ПИ с идентификатор № 67338.431.78, находящ се в
гр.Сливен, м.“Чинтулово“ с площ на целия имот 1103 кв.м., трайно
предназначение на територията земеделска с начин на трайно ползване за
земеделски труд и отдих, съгласно § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, категория на земята : нула,
предишен идентификатор няма, номер по предходен план 78 при съседи на
имота: имот с идентификатор № 67338.431.79; № 67338.431.80, №
67338.431.81, № 67338.431.77, № 67338.431.41, № 67338.431.343, ведно с
целите построени в имота сгради, а именно Сграда с идентификатор №
67338.431.78.1. със застроена площ 65 кв.м. брой етажи- 1, с предназначение
на сградата друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор №
67338.431.78.2 със застроена площ 15 кв.м., брой етажи 1, с предназначение
селскостопанска сграда и Сграда с идентификатр № 67338.431.78.3 с площ 7
кв.м., брой етажи 1, с предназначение селскостопнска сграда, ведно с
направените подобрения и трайни насаждения в имота, и
600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.431.79, находящ се в
гр.Сливен, м.“Чинтулово“, с площ на целия имот 717 кв.м., трайно
предназначение на територията:земеделска с начин на трайно ползване за
земеделски труд и отдих, съгласно § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, категория на земята : нула,
предишен идентификатор няма, номер по предходен план 79 при съседи на
имота: имот с идентификатор № 67338.431.80; № 67338.431.78, №
67338.431.343, ведно с направените подобрения и трайни насаждения в
имота.
Актуалният статут на процесния имот, съобразно скица от 15.11.2022г. е
ПИ с идентификатор № 67338.431.79 по КК и кадастралните регистри,
7
одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006г. на изп.директор на АК, последно
изменение, засягащо поземления имот е от 29.07.2022г., находящ се в
Чинтулово, общ.Сливен, площ 717 кв.м., трайно предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих /съгласно §4 ПЗР ЗСПЗЗ/, категория на земята: 0, предишен
идентификатор няма, номер по предходен план 79 при съседи:67338.431.80;
67338.431.78 и 67338.431.343
В хода на процеса е изслушано и прието заключение, изготвено по
назначена съдебно техническа експертиза. От същото се установява, че
спорния ПИ с идентификатор № 67338.431.79 не попадал в площта на
предоставената на Стоян Карадраганов земеделска земя с Решение № 23 на
ИК ОбНС, взето по протокол № 2/31.01.1984г., т.6- №17, а попадал в площта
на предоставената земеделска земя на Дончо И. Карадраганов. На основание
§4а ПЗР ЗСПЗЗ Дончо КараИ. придобил с НА № 172, том VI, дело
№3636/16.11.1994г. собственост върху селскостопанска земя 600 кв.м. в
м.“Чинтулово“, Сливенско землище при граници: от трите страни път и Стоян
И. Карадраганов. При изслушване на експерта се установи, че този
нотариален акт /№172/16.11.1994г./ не е представен по делото, но вещото
лице го е установило при проверката в общината. В него не бил посочен
номера на имота, но той бил описан с неговите граници.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетелите В.К. и П.Г. установяват, че имоти №79 и №
80 били предоставени за ползване на Д.К., баща на първия посочен свидетел,
като в имот № 80 била построена вилна сграда и склад за натурия, който
навлизал малко в имот № 79. Мястото, което сега било обособено, като имот
№ 80 бил закупен от Д.К., а имот № 79 останал общински. В него през
годините имало овощни дръвчета, отглеждани от родителите на свидетеля
В.К., а от преди осем години и към настоящия момент той постепенно
разположил и държал към момента около 60 бр. пчелни кошери. На чичото на
свидетеля В.Д., а именно С.К. била предоставена навремето за ползване
земеделска земя, която обхващала имоти № 78 и 81. Между имоти 78 и 79
имало ограда.
Показанията на свидетеля С.К. установяват, че всичките четири имота с
8
№№ 78, 79, 80 и 81 преди много години били един парцел, който бил
предоставен за ползване на неговия баща С.К. и негов колега, който по-късно
се отказал и на негово място отишъл чичо му Д.К.. В имот № 79 имало
овощни дръвчета, които през годините изсъхнали.
Свидетелят Г.К. установява, че в имот № 78 имало вилна сграда,
построена от бащата на свидетеля С.К.
Свидетелят С. Д.а, съпруга на ответника установява,че между имоти 78
и 81 няма ограда, а когато купили имотите нямало ограда и между имоти 79 и
78. Имало стари натрупани дървета, които разчистили.Между имоти 79 и 80
имало ограда, но имало една стара врата и можело през нея да се минава и
влиза от имот 80 към имот 79.
Тримата свидетели на ответната страна сочат, че между имот 79 и 78
нямало ограда.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
събраните писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които
като неоспорени съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, работило по
съдебно техническата експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от
експерт, разполагащ с необходимите специални знания и опит в съответната
област.
По делото се формираха две групи свидетели с противоречиви
показания, относно обстоятелството кой е ползвал през годините имот №79,
Д.К. или брат му С. К. В това отношение съдът дава вяра на свидетелите В. К.
и П.Г., като приема, че спорния имот № 79 се е ползвал от бащата на
свидетеля В.К. – Д.К., тъй като техните показания изцяло кореспондират с
приетите писмени доказателства, както и със заключението на вещото лице,
съобразно предоставените имоти за ползване по ПМС 21 и 76, съобразно
описаните им граници в Решение № 23 по протокол № 2/31.01.1984г.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК е допустим. В т.1 ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. ОСГТК
ВКС се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато,
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
9
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В случая правния интерес за ищеца в процеса
произлиза от разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ, според която общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, доказателствената тежест е разместена и в тежест на ответника е да
установи притежаваното от него право в процесния имот, а ищеца следва да
докаже – възраженията, поради които отричат правото на собственост върху
процесния имот.
Ответникът в производството се позовава на изтекла в полза на общия
наследодател на неговите праводатели - прехвърлители на 600/717 ид.ч. от
имот № 79 за периода 01.01.1975г. и към настоящия момент.
Придобивната давност съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт,
който включва действията на началното установяване на владението, т.е. на
фактическото господство върху имота с намерението да се свои, по-
нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо
владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се
осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това, фактическият
състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от
закона период от време, през който упражняването на фактическото
господство върху имота да е продължило.
Преценката дали даден имот може да бъде обект на придобивна давност
се прави въз основа на действащата в периода на владение нормативна уредба
и доказателствата по делото. Земеделски имот може да бъде владян, ако е
имал индивидуализация в реални граници и ако в съответния период на
владение не е съществувала нормативна забрана за придобИ.е по давност.
По статута на спорния имот, като земеделска земя спор няма. Не е
установено по делото дали той е бил внасян в ТКЗС, но се установи, че е бил
включен в територия, имотите в която са били предоставяни за ползване на
граждани по реда на някои от посочените в пар.63 от ПЗР на ПМС № 456 от
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр.122 от 1997 г./
10
нормативни актове. Поради това, дори и да не е бил внесен в ТКЗС, имотът
очевидно е бил отнет от неговите бивши собственици и като такъв на
основание чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В редица решения на ВКС, едно от които Решение № 373/21.05.2010г.
по гр.д. № 396/2009г. на I г.о. ВКС е прието, че разпоредбата на чл.10, ал.13,
изр.2 ЗСПЗЗ, според която лицата, на които са предоставени от държавни или
общински органи земеделски земи, не могат да се позовават на давност, се
отнася и за лицата по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ. Забраната тези лица да се позовават
на придобивна давност, обаче, касае само периода на давностно владение
преди влизане в сила на ЗСПЗЗ за да се гарантира правото на възстановяване
на собствеността на бившите собственици на земеделски земи, които след
включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях
селскостопанска организация са били продадени или предоставени на трети
лица, независимо от това дали тези трети лица са имали валидно основание за
придобИ.ето на правото на собственост или на ограничено вещно право върху
тези земи - било то нотариален акт за продажба, замяна, дарение или
осъществявано от тях давностно владение върху имота през необходимия за
придобИ.ето му съгласно ЗС срок. За давностното владение върху подлежащи
на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997г., е приложима
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в
сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като
от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобИ.ето
на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997г., е
винаги 10-годишен, дори и когато владелецът на имота е установил
добросъвестно владение върху него преди тази дата, тъй като в тези случаи
владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е
установено при условията на чл.70, ал.1 от ЗС, даващ характеристиката на
добросъвестното владение. Владението, установено след 22.11.1997г., би
могло да е добросъвестно и да доведе до придобИ.ето на земеделския имот по
кратката придобивна давност на чл.79, ал.2 ЗС, но само ако към датата на
установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
собственици /т.е, ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна
процедура по възстановяване на собствеността/. Същата идея е заложена и в
чл.19 ЗСПЗЗ, според който общината може да придобие по давност само тази
земеделска земя, която е останала след възстановяването на собствеността,
11
след като изтече 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне
или на одобрената карта на съществуващи или възстановими стари реални
граници, тоест след изтичане на 10 години от завършване на
административната процедура по възстановяването на собствеността на
всички подлежащи на възстановяване земеделски земи в дадена местност.
Ответникът по делото не установи дали е приключила
административната процедура по възстановяването на собствеността върху
процесния имот и кога това е станало. Същият се намира в терен по пар.4
ПЗР ЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ
административната процедура по възстановяването на собствеността за този
имот приключва с влизане в сила на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, каквато
заповед не е представена по делото. Следователно не се доказа дали въобще
давност е започнала да тече и в кой момент. От началото на заявения от
ответника давностен период за наследодателя на неговите праводатели
01.01.1975г. до приемането на реституционните закони имотът не би могъл да
се придобие по давност, първо защото е предоставен за ползване /а не да се
владее/ девет години по-късно с Решение по протокол от 1984г. и второ
поради забраната да се придобиват по давност държавни имоти към този
времеви период.
В процесния казус обаче, дори и да има влязъл в сила план за
новообразуваните имоти и приключила реституционна процедура, водещо е,
че ответника не доказа, че именно наследодателя на неговите праводатели е
ползвал процесния имот, както и, че по-късно е установил владение с
намерение да го свои. Напротив от приетата по делото експертиза
категорично се доказа, че процесния имот № 79 е бил предоставен за
ползване на Д.К., а не на С.К., поради което и съдът изцяло кредитира
показанията на двамата свидетели на ищцовата страна, че именно
наследодателя на свидетеля В. К. е ползвал имота.
Ответникът не доказа, че праводателите му по нотариалния акт за
покупко продажба на 600/717 ид.ч. кв.м. от 19.07.2022г. са придобили имота
на друго основание. Издадената заповед РД-15-656/12.05.2008г. на кмета на
Община Сливен, с която е признато правото на наследодателя на
праводателите на ответника – С.К. да придобие право на собственост върху
600 кв.м. от процесния имот № 431.79 в м.“Чинтулово“, в землището на
12
гр.Сливен е недействителна /нищожна/, поради противоречието й с
материалния закон. Нормата на §4д ПЗР ЗСПЗЗ повелява, че гражданите, на
които е било предоставено право на ползване върху два или повече имота,
могат да придобият право на собственост при условията на §4а и §4б ПЗР
ЗСПЗЗ само върху един от тях по избор, като заявят това пред общината в
срока по §4а, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ. Очевидно е, че наследодателя на
праводателите на ответника - С.К. е упражнил това свое право, като избрал да
изкупи по този ред 600 кв.м от застроения от него имот № 78, за което е
издаден НА от 11.11.1994г. и е нямал законово право да купи по този ред
втори имот, а именно посочения в заповедта на кмета имот № 431.79. Затова и
след издаването на оспорената заповед РД-15-656/12.05.2008г. на кмета на
Община Сливен, не е последвало оценяване на имота и заплащането му в
общината /няма твърдения за това, както и данни/.
Тъй като не е доказано праводателите на ответника или техния
наследодател да са били собственици на процесния имот и тъй като покупко-
продажбата е деривативен способ за придобИ.е на право на собственост,
следователно и ответника не е станал собственик на 600/717 ид.ч от
процесния имот.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и доказан, поради което бива уважен.
Искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт
№ 168, том III, рег.№ 5908, дело № 510/19.07.2022г. е основателно. То е
последица от съдебното отричане на удостовереното в този акт право на
собственост на двамата праводатели на ответника върху 600/717 ид.ч. от
спорния процесен имот с идентификатор № 67338.431.79. Както вече се
посочи този нотариален акт е съставен въз основа на нищожна заповед на
кмета на Община Сливен и нотариален акт за собственост от 1994г., с който
наследодателят на праводателите на ответника придобил по реда на §4а ПЗР
ЗСПЗЗ 600 кв.м. от имот № 67338.431.78, а не от спорния имот, видно от
описаните в акт граници на имота.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да поеме тежестта за
разноски, като заплати сторените такива от ищеца в размер на 965 лв.,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
13
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК по
предявеният от Община Сливен, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, ул.“ Цар Освободител“ № 1 против Н. Т. Д., ЕГН:
********** от с.Чинтулово, общ.Сливен, ул.“Христо Ботев“ № 8,
отрицателен установителен иск, че Н. Т. Д., ЕГН: ********** НЕ Е
СОБСТВЕНИК на 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.431.79 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
31/19.04.2006г. на изп.директор на АК, последно изменение, засягащо
поземления имот е от 29.07.2022г., находящ се в Чинтулово, общ.Сливен,
площ 717 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 ПЗР ЗСПЗЗ/,
категория на земята: 0, предишен идентификатор няма, номер по предходен
план 79 при съседи:67338.431.80; 67338.431.78 и 67338.431.343.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Т. Д., ЕГН: ********** от
с.Чинтулово, общ.Сливен, ул.“Христо Ботев“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ на Община
Сливен, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“
Цар Освободител“ № 1, сума в размер на 965 лв. /деветстотин шестдесет и
пет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез
пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14