№ 28295
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110158085 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Д. К. против „СТИК-
КРЕДИТ” АД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване
на спора от фактическа страна.
Основателно е и искането на ищеца за допускане изслушването на заключението на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи всички
документи, свързани с процесния договор за кредит, както и справки от счетоводството си
за извършени от ищеца плащания, следва да бъде оставено без уважение, доколкото с
отговора на исковата молба са представени от ответника съответните документи, а за
установяване на обстоятелствата, във връзка с които се иска представянето на справки от
счетоводството е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.
На ищеца следва да бъде дадена възможност да обоснове искането си по чл. 192 ГПК
за задължаване на „УниКредит Булбанк“ АД да представи официална справка за извършени
плащания от ищеца към „Стик-Кредит“ АД.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът П. Д. К. твърди, че на 10.01.2021 г, между него и ответното дружество бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние №**, по силата на който страните
се договорили ответникът да отпусне на ищеца заем в размер на 600 лева, който ищецът да
върне в рамките на 3-месечен период. Размерът на годишната лихва бил уговорен в размер
на 36%, а посоченият годишен процент на разходите по кредита – 42,58%. При тези
параметри, размерът на общата сума, която ищецът следвало да върне, била сумата от 637,98
лева. Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора, страните се уговорили изпълнението на
задълженията по заема от страна на ищеца да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на
определени условия относно получаван от гаранта минимален доход, наличие на валидно
трудово или служебно правоотношение и др, или с банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. В чл. 17 от договора страните уговорили, че при
неизпълнение на задължението за осигуряване на гарант или за предоставяне на банкова
гаранция, заемополучателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоения кредит. Съгласно уговореното неустойката се заплащала от
заемополучателя разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита.
Ищецът поддържа, че му била начислена неустойка в размер на 189,88 лева, тъй като
не успял да предостави обезпечение в дадения срок, поради което общата сума, която
следвало да върне на ответника нараснала до размера от 827,86 лева. Твърди, че погасил
задължението си по кредита, като изплатил изцяло задължението си в размер на 827,86 лева.
В исковата молба се навеждат твърдения за недействителност на процесния договор
за кредит поради неспазване на предвидената от закона форма. Нарушено било изискването
договорът да е написан по разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, размер и формат шрифт не по-малък от 12. Договорът не бил
сключен съобразно правилата за сключване на договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, не му била предоставена необходимата преддговорна информация.
Разменените между ищеца и ответното дружество съобщения не отговаряли на изискванията
на ЗЕДЕУУ, били неподписани документи. Поддържа се, че договорът бил недействителен и
поради липсата на съществен елемент от неговото съдържание, а именно – в договора ГПР е
посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. Бил налице и грешно посочен размер на ГПР,
доколкото действителният размер многократно надхвърлял посочения в договора.
Неправилно ответникът не бил включил в размера на ГПР разходите за заплащане на
процесната неустойка, която по своята същност представлявала печалба за кредитора. Счита,
че неправилното посочване на ГПР по кредита следвало да се приравни на непосочване на
ГПР, което водело до недействителност на договора за кредит на основание чл 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Намира, че уговорката в договора за кредит за предоставяне на обезпечение под
формата на гаранти физически лица, които да отговарят солидарно за задълженията по
кредита, при неизпълнението на която потребителят дължи неустойка, била нищожна на
2
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, доколкото била налице изначална невъзможност да се
осигури исканото обезпечение. Счита, че е налице и заобикаляне на закона като основание
за нищожност, доколкото чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждал, че при забава на потребителя,
кредиторът можел да иска само лихва върху неплатената в срок сума. С процесната клауза за
неустойка се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение – недадено обезпечение. Клазуата била неравноправна и в този смисъл
нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя да
заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение на неговите задължения. Ищецът
твърди и че договорът за потербителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че е налице и основанието за
нищожност по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото в договора не било посочено правото на
потребителя да се откаже от договора и срока за упражняване на това право. Клаузите на
договора не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, поради което не позволявали
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора в
съответствие с изискването на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца П. К. сумата от 25 лева,
представляваща частичен иск от иск в общ размер от 227,86лева, представляващи
недължимо платени суми по потребителски кредит №**/110.01.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. Навежда твърдения относно начина на сключване на процесния договор.
Твърди, че процесните клаузи от договора за кредит за заплащнето на неустойка при
непредоставяне на обезпечение не противоречи на законодателството за защита на
интересите на потребителите.
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за кредит и че са налице твърдените надплащания.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че договорът е сключен по
твърдения от него начин, като му УКАЗВА че не сочи доказателства за посочените
обстоятелства.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази
становище по тях в срок до съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по задачи на ищцата,
при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в десетдневен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Виолета Стоянова Стоянова, която да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца на основание чл. 190 ГПК
ответникът да бъде задължен да представи всички налични документи, свързани с договора
за потребителски кредит, както и справка от счетоводството за извършени плащания.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да обоснове искането си по чл. 190 ГПК за задължаване на „УниКредит Булбанк“ АД да
представи официална справка за извършени плащания от ищеца към „Стик-Кредит“ АД,
като му указва, че при неизпълнение на указанията в срок доказателственото искане ще бъде
оставено без уважение.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 07.10.2024 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4